МОТИВИ
Към присъда
№ 15 от 29.05.2018 г. по НОХД № 211/2018г. по описа на Окръжен съд гр. Сливен
Съдебното производство е образувано по повод внесен от
Окръжна прокуратура гр.Сливен обвинителен акт по досъдебно производство № 171/2018 г. по описа на
РУ на МВР – Сливен, вх. № 479/2018г., пор. № 50/2018 г. по описа на Окръжна прокуратура – Сливен против С.Г.Т.
за престъпление по чл.152 ал.1 т.2 предл.1 от НК – за това, че на 04.02.2018 г.
в *****, ***** се съвкупил с Т.Й.С., ЕГН ********** ***, като я принудил към
това със сила; и за престъпление по чл.116
ал.1 т.6 предл.2 и предл.3 вр. вр. чл.115 от НК – за това, че на 04.02.2018 г. в
*****, *****, умишлено умъртвил Т.Й.С., ЕГН ********** ***, като умъртвяването
е било извършено по особено мъчителен за нея начин и с особена жестокост.
Производството пред настоящия състав на СлОС е по реда
на глава двадесет и седма от НПК – с проведено съкратено съдебно следствие пред
първата инстанция.
Преди даване ход на разпоредителното заседание наследниците
на пострадалата Т.Й.С. – нейният съпруг И.Д.С. и нейните синове Д.И.Д. и Й.И.Д.
чрез процесуалния си представител – адв. С.К. ***, предявиха срещу подсъдимия граждански
искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 100 000
лв. за всеки от наследниците на пострадалата, ведно със законната лихва върху
тези суми, считано от датата на деянията до окончателното изплащане. Съпругът и
синовете на пострадалата чрез повереника си заявиха, че желаят да участват в
настоящото наказателно производство само в качеството на граждански ищци, но не
и като частни обвинители. Защитата на подсъдимия и държавното обвинение не се
противопоставиха на тези искания, а съдът прие предявените граждански претенции
за съвместно разглеждане в наказателния процес и конституира И.Д.С., Д.И.Д. и Й.И.Д.
в качеството на граждански ищци. Майката на пострадалата – М.В., редовно
призована и уведомена за правата й, не се яви в насроченото разпоредително
заседание и не заяви претенции за участие в процеса като граждански ищец и
частен обвинител.
Подсъдимият в с.з. пред настоящата инстанция признава изцяло фактите и обстоятелствата,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и същевременно заявява,
че желае да бъде проведено съкратено съдебно следствие без се събират
доказателства за тези факти.
В с.з. представителят на Окръжна прокуратура – Сливен
поддържа обвиненията против подсъдимия С.Г.Т., така както същите са били
повдигнати и предявени с обвинителния акт. Намира, че всяко от обвиненията е
доказано по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото доказателства и
настоява подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден. Предлага на
подсъдимия да бъде определено наказание 6 години „Лишаване от свобода“ за престъплението по чл. 152 от НК и наказание за деянието по
чл.116 от НК в размер на около и не по-малко от 18 години „Лишаване от
свобода“. Тъй като настоящото наказателно производство се провежда при
условията и по реда на Глава 27 от НПК, по силата на разпоредбата на чл. 58а от НК пледира тези наказания да бъдат редуцирани с 1/3, като след тази редукция на
подс. Т. да бъде определено наказание за първото деяние по чл.152 от НК в
размер на 4 години „Лишаване от свобода“ и за второто деяние по чл. 116 от НК в
размер на 12 години „Лишаване от свобода“. Предлага на основание чл. 23 ал.1 от НК на подс. Т. да бъде определено едно общо наказание в размер на по-голямото
от тях, а именно 12 години „Лишаване от свобода“, което да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим.
Повереникът на гражданските ищци взема становище за основателност и доказаност
на предявените граждански искове. Мотивира се с търпените от всеки от
пострадалите болки и страдания от деянията на подсъдимия. Настоява, че
престъпленията са извършени при условията на тежки фактически обстоятелства,
като убийството е причинено с особена жестокост и по мъчителен за жертвата
начин. Моли за уважаване в пълен размер на претендираните граждански искове,
както и за заплащане на направените от гражданските ищци разноски в досъдебното
производство.
Защитникът на подсъдимия, след кратък анализ на
събрани по делото доказателства, намира фактическата обстановка, описана в
обстоятелствената част на обвинителния акт, призната от подсъдимия, за
категорично установена. Не оспорва правната квалификация на престъпленията.
Изтъква обстоятелството, че независимо от липсата на пълен спомен за случилото
се на инкриминираната дата поради алкохолно опиянение, подс. Т. е съдействал на
разследването, давал е неколкократно обяснения и не е затруднявал събирането на
доказателства. Счита вината на подсъдимия за напълно доказана от събрания в хода на
разследването доказателствен материал. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства посочва трудолюбието и чистото съдебно минало на подс. Т., както
и изразеното критично отношение и съжаление по отношение на извършените от него
деяния. За първото обвинение по чл. 152 от НК счита за справедливо наказание в
размер на 3 години „Лишаване от свобода“, а по второто обвинение по чл. 116
ал.1 т .6 предл. 2 и предл.
3 вр. чл. 115 НК за справедливо намира наказание в размер на минимума, а именно
15 години „Лишаване от свобода“. След редуциране на тези размери на основание чл.
58а ал.1 от НК с 1/3, защитникът претендира да бъдат наложени наказания
съответно 2 години „Лишаване от свобода“ по първото обвинение по чл. 152 от НК
и 10 години „Лишаване от свобода“ по обвинението по чл. 116 ал.1 т. 6 предл. 2 и предл. 3 от НК. Моли на
подс. Т. на основание чл.23, ал.1 от НК да бъде наложено едно общо наказание в
размер на 10 години „Лишаване от свобода“. Предоставя на съда по отношение
определяне справедливия размер на гражданските искове. Не се противопоставя в
тежест на подсъдимия да бъдат възложени направените от пострадалите разноски в
хода на производството, както и тези, направени за изготвяне на експертизи в
досъдебното производство.
В личната си защита подсъдимият Т. се присъединява към
становището на защитника си и изразява съжаление за стореното от него. В
последната си дума моли да му бъде наложено минимално наказание, предвид
възрастта му.
От извършения анализ на събраните и проверени в хода
на проведеното съдебно следствие доказателствени материали, преценени по
отделно и в съвкупността си, като съобрази
самопризнанието на подсъдимия относно фактите и обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт, изявлението му да не се събират доказателства за тях, както и
доводите на страните, Окръжен съд – Сливен приема за установени от
фактическа страна описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт факти,
а именно:
Подс.С.Г.Т. бил разведен със съпругата си от дълги години и
живеел сам в къщата на починалите си родители, намираща се в *****. Още от
юношеските си години започнал да употребява алкохол в по-големи количества, а
по-късно употребявал алкохол постоянно, като на ден изпивал до около 500 мл
концентриран алкохол и се напивал. В младежките си години е осъждан два пъти за
извършени кражби, но е реабилитиран. Когато употребявал алкохол и се напивал,
ставал раздразнителен, конфликтен и агресивно настроен към околните, като в
някои случаи, по незначителни поводи, упражнявал и физическа агресия към други
лица.
Постр.Т.Й.С.
живеела със съпруга си И.Д.С. ***, намираща се на *****. В същата къща живеела
и свид.М.И.В. – майка на постр.С..
Свид.В. обитавала първия етаж на къщата, а постр.С. и свид.С. живеели на
втория етаж. Въпреки, че живеели на отделни етажи, през повечето време тримата
били заедно, като много често постр.С. стояла при
майка си на първия етаж. От няколко години постр.С. била
безработна, поради което през повечето време се намирала в дома си. Съпругът й –
свид.С. работел като кантонер в ж.п. секция Бургас,
но в началото на м.февруари 2018 г. бил в отпуск поради заболяване, тъй като
имал дискова херния и страдал от цироза. Отпуската си по болест прекарвал в
дома си.
Поради
заболяването на свид.С. и невъзможността му да
извършва физическа работа, от около една година същият и съпругата му -постр.С. решили да потърсят услугите на друг човек, който
да извършва някои домакински работи в къщата им, свързани с тежък физически
труд – почистване на градината, рязане и цепене на дърва и други такива
дейности. Двамата познавали подс.Т. и знаели, че е
безработен и че извършва такива дейности срещу заплащане, поради което
отправили предложение към него при необходимост да им помага при извършване на
тези дейности. Подс.Т. приел предложението им и през
втората половина на 2017 г. няколко пъти ходил в дома им, за да почиства
градината и да извършва друга работа, изискваща физически труд. В края на
м.януари 2018 г. подс.Т. за пореден път ходил до дома
им, когато цепил и подреждал дървата им за огрев. При всички посещения в дома
им, след приключване на възложената работа, свид.В. му
предоставяла храна, а свид.С. го черпел с ракия. В
отделни случаи, когато пиел ракия в дома им, компания му правела и постр.С., която също употребявала алкохол.
Според
обясненията на подс.Т., след като същият започнал да
ходи в дома на постр.С., за да им помага в
домакинската работа, двамата установили по-близки отношения, които известно
време след това прераснали в интимни. Според него постр.С.
няколко пъти ходила в дома му, където двамата консумирали алкохол, след което
осъществявали сексуални контакти.
На
04.02.2018 г. около 07:00 часа подс.Т. станал от сън
и известно време след това започнал да пие ракия. До около 13:00 – 14:00 часа
същия ден изпил около 350 мл. ракия, след което, значително повлиян от
употребеното количество алкохол, решил да отиде до дома на постр.С.
и да осъществи полов акт с нея. Около 15:00 часа отишъл до дома на постр.С. с колелото си, като в себе си носел раница, в
която имало шише с ракия. Оставил колелото с раницата отвън пред къщата, и знаейки че съпругът на постр.С.
– свид.И.С. пребивава обичайно на втория етаж от
къщата, тръгнал първо към него, за да види дали е там. Качил се на втория етаж
на къщата, открехнал вратата на стаята и видял, че свид.С.
лежи на леглото. Казал му, че му идва на гости, но свид.С.
видял, че е пиян и настоял да си тръгва. Веднага след това подс.Т.
затворил вратата на стаята и се насочил към първия етаж, в една от стаите на
който обичайно пребивавали постр.С. и майка й – свид.В.. Отворил вратата на тази стая и видял, че вътре се
намират свид.В. и постр.С..
Свид.В. лежала на леглото в стаята, а постр.С. лежала на дивана, намиращ се срещу него, облечена
с горнище и долнище на анцуг, като под долнището на анцуга била облечена и с
друго такова. Подс.Т. се приближил до дивана, на
който лежала постр.С. и седнал до краката й. Споделил
пред нея, че е оставил отвън колелото и раницата си и я помолил да отиде и да
донесе раницата в стаята. Постр.С. излязла навън,
взела раницата и я внесла в стаята, след което подс.Т.
седнал на стола до масата, извадил намиращото се в раницата шише с ракия и я
помолил да донесе чаши и да налее от ракията. Постр.С.
сложила две чаши на масата, в които наляла ракия на подс.Т.
и на себе си. Непосредствено след това свид.В. излязла
от стаята, с намерение да отиде в двора на къщата, за да вземе дърва за
печката. След като излязла от стаята, вътре в нея останали само подс.Т. и постр.С..
Оставайки
насаме в стаята с постр.С., повлиян от употребеното
значително количество алкохол и в изпълнение на предварителния си замисъл, подс.Т. решил да осъществи полов акт с нея. В изпълнение на
намерението си, повалил със сила постр.С. по гръб
върху леглото, свалил долнището на анцуга и слиповете си до коленете си и
застанал отгоре й с лице към нея, след което започнал грубо и със значителна
сила да я стиска в областта на гърдите. Постр.С. се
противопоставила на намерението му да осъществи полов акт с нея, но въпреки
това подс.Т. не се отказал от намерението си, като
затискайки я отгоре с тялото си, смъкнал долнищата на анцуга и бикините до
коленете й и започнал с пръстите на ръцете си да я опипва и стиска със значителна
сила в областта на големите и малките срамни устни. Постр.С.
продължила да се съпротивлява и започнала да вика за помощ, поради което, с
оглед преодоляване на съпротивата й, подс.Т. я хванал
с едната си ръка в областта на шията, а с другата в областта на устата и носа и
започнал да упражнява силен натиск по тези части от тялото й. Едновременно с
това я притискал с тялото си в областта на гърдите й, като в
резултат на упражнената сила преодолял съпротивата й и осъществил полов акт с
нея, прониквайки с члена си във влагалището й. Тъй като постр.С.
продължавала да вика за помощ, при осъществяването на половия акт подс.Т. продължил да стиска и да упражнява силен натиск с
ръцете си в областта на предната и страничните повърхности на шията й и в
областта на устата и носа й, като в резултат на продължителното затискане на
външните й дихателни отвърстия и притискането на шията й, постр.С.
се задушила и починала. Разбирайки, че постр.С. е
починала, подс.Т. преустановил половия акт с нея, при
който не достигнал до еякулация, след което останал да лежи до нея на леглото
със събути до колене долнище на анцуг и слипове. В това състояние бил заварен
на леглото от свид.В., която се прибрала в стаята,
след като взела дърва за огрев, като още преди приближаването към входната
врата на стаята, същата отдалече чула виковете за помощ на постр.С..
След като влязла в стаята, свид.В. се приближила към
леглото, на което се намирали подс.Т. и постр.С., хванала с ръце подс.Т. и
започнала да го дърпа, като настояла незабавно да напусне стаята. При опита й
да го изведе извън стаята забелязала, че постр.С. не
извършва никакви движения и че е в безжизнено състояние. Подс.Т.
отказал да напусне стаята, поради което свид.В. започнала
да вика за помощ зет си – свид.И.С., който се намирал
на горния етаж на къщата, като с помощта на дилафа за печката започнала да чука
по тавана на стаята. Разбирайки, че свид.В. търси за
помощ зет си, подс.Т. станал от леглото, блъснал я и
я съборил на земята, след което започнал да я рита с крака. Ритнал я няколко
пъти по тялото, като едновременно с това й казвал: „Ще мълчиш, ще мълчиш!"
След това се върнал на леглото, на което се намирала постр.С..
Свид.В. се възползвала от това, че подс.Т. се отдалечил от нея, изправила се, излязла от
стаята и се качила на втория етаж на къщата, където се намирал свид.И.С. и потърсила помощта му. Веднага след това свид.С. слязъл на първия етаж на къщата и влязъл в стаята,
в която се намирали постр.С. и подс.Т..
След като влязъл вътре, видял, че тялото на постр.С. се
намира по очи на пода в стаята, в близост до леглото, като долнището й на
анцуга било свалено надолу. По същото време подс.Т. стоял
в клекнало положение до нея и я опипвал но седалищните части. Приближил се към
него и започнал да го удря по тялото с дилафа за печката, след което го хванал
за дрехата в областта на раменете, изправил го и го изблъскал навън от стаята.
След това се върнал при постр.С., обърнал я по гръб и
започнал да й прави изкуствено дишане, но установил, че същата е починала.
Веднага след това сигнализирал органите на полицията на тел.112.
Според
заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза, причина за
настъпването на смъртта на постр.С. е механичната асфиксия, дължаща се на затискането на външните й дихателни
отвърстия и притискането на шията й с ръце, като е формирано заключение, че
удушаването й и затискането на дихателните й отвърстия е било приживе.
При
външния оглед и аутопсията на тялото на постр.С. са
установени масивни кръвонасядания и оток на тъканите
в областта на големите срамни устни и кръвонасядания,
охлузвания и натъртвания на тъканите в областта на малките срамни устни, с обилно
кървене от тях, както и съсиреци кръв в предверието
на влагалището. По отношение на тези увреждания, експертизата е формирала
заключение, че същите са получени вследствие упражнен силен натиск и стискане с
пръстите на ръцете по тези части от тялото. По отношение на уврежданията в
областта на малките срамни устни, както и тези в предверието
на влагалището е формирано заключение, че същите са получени вследствие
извършен полов акт по груб начин, със силно стискане на половите органи и при
значителни размери на половия член.
Според
заключението на съдебномедицинската експертиза, затискането на дихателните
отвърстия на постр.С. и притискането на шията й с
ръце са били съпроводени с изпитване на изключително неприятни усещания от
нейна страна, като същата е изпитвала неистов страх за живота си. С оглед на
обстоятелството, че смъртта при удушаване чрез затискане на дихателните
отвърстия на жертвата е по-бавна, поради неравномерността на натискът върху
шията и поради това, че постр.С. е изпитвала и мъчителни
болки вследствие притискането на гърдите, гръдния кош и останалите травмирани
области на тялото е формирано заключение, че смъртта й е била причинена по
особено мъчителен за нея начин. От друга страна, изхождайки от вида,
локализацията и интензивността на установените травми по тялото на постр.С., умишленото й умъртвяване от страна на подс.Т. се квалифицира като такова, извършено с особена
жестокост.
От
заключението на назначената в хода на разследването съдебномедицинска
експертиза на живо лице, след извършен преглед и освидетелстване на подс.Т. е формирано заключение, че същият е в добро общо
състояние и състояние на добро клинично здраве. При извършено газхроматографско изследване на взета от него кръвна проба
след извършване на деянията му е било установено наличието на алкохол в кръвта
с концентрация 2,47 на хиляда. При освидетелстването му е било установено, че
половите му органи са правилно развити и половият му член е със значителни
размери. С оглед на общото му състояние и установените характеристики на
половите му органи е формирано заключение, че подс.Т.
е бил в състояние да получи ерекция на половия си член и да осъществи с него
полов акт. При освидетелстването на подс.Т. са били
взети натривки от половия му член и след проведено цитологично
изследване под микроскоп е било установено наличието на суперфициални
клетки от влагалищен произход, на базата на които експертизата е формирала
заключение, че същият е извършил вагинално полово сношение с лице от женски
пол.
От
заключението на назначената в хода на разследването комплексна съдебно психолого-психиатрична експертиза се установява, че подс.С.Г.Т. страда от алкохолна зависимост. Към момента на
извършване на деянието, същият се е намирал в състояние на обикновено (просто)
алкохолно опиване и е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си. Формирано е заключение, че основен мотив на подс.Т. за извършване на деянието е било удовлетворяването
на сексуално желание. Поради настъпила алкохолно предизвикана амнезия е прието,
че същият не е в състояние да дава обяснения по обстоятелствата, свързани с
предмета на разследване по досъдебното производство. По отношение на
психическото му здраве е формирано заключение, че същият не е страдал и не
страда от психично заболяване и че е в състояние да участва в наказателното
производство.
Изложените фактически обстоятелства се установяват по
категоричен начин от събраните по делото
доказателства и доказателствени средства,
ценени поотделно и в тяхната съвкупност, а именно: показанията на
свидетелите по делото – Д.Д., Й.Д., М.В., И.С., Б. Б.,
К.М.; обясненията на подс. Т.; протокол за оглед на местопроизшествие и
фотоалбуми към него, протокол за оглед на труп и фотоалбум към него, протокол за освидетелстване/оглед на лице и фотоалбум, протокол за
доброволно предаване, протоколи за химическа експертиза, заключения на
съдебномедицински експертизи, заключение на комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза, справка за съдимост,
характеристична справка, декларация за СМПИС /прочетени/.
Съдът дава вяра на събраните в хода на
досъдебното производство гласни доказателствени средства – показанията на
разпитаните по делото свидетели. Показанията са последователни, логични,
относими към предмета на доказване, в отношение на пълно покриване и допълване.
Същите кореспондират с останалия събран по делото доказателствения материал. От
тези доказателствени източници съдът установи по категоричен начин релевантните
факти относно инкриминираното деяние – дата и място на деянието,
местонахождението на подсъдимия към момента на установяване настъпилата смърт
на пострадалата, последващото поведение на подс. Т..
Съдът кредитира събраните в хода на
досъдебното производство писмени доказателства и доказателствени средства.
Същите са приложени по досъдебното производство, не се оспорват от страните и
са приобщени към доказателствата по делото надлежния процесуален ред. Допринасящи за изясняване на релевантните по делото
факти са и наличните веществени доказателства, които съдът също съобрази.
Заключенията на назначените по делото
експертизи са
подробни, обосновани, съдържащи отговори по поставените на експертите въпроси.
По делото не е внесено никакво съмнение относно правилността на заключенията.
Експертизите са изготвени от компетентни вещи лица, в чиято добросъвестност,
компетентност и професионализъм съдът няма основания да се съмнява. Същите не
са оспорени от страните и допринасят в значителна степен за изясняване на
обстоятелствата, включени в предмета на доказване.
Съдът кредитира частично обясненията на
подсъдимия, дадени от него в хода на досъдебното производство, които по реда на
НПК са приобщени към доказателствата по делото. Доверява се на онази част от
тях, в която подсъдимият разказва за взаимоотношенията си със семейството на
пострадалата, за системната употреба на алкохол от самия него, която генерира
прояви на агресивност, за посещението си в дома на пострадалата на инкриминираната
дата. Достоверни съдът намери и обясненията, в които подсъдимият съобщава за
намерението да осъществи сексуален контакт с пострадалата, за посегателството
си срещу майката на пострадалата. Не кредитира обясненията на подсъдимия в
останалата им част, а именно досежно твърдението му, че не е имал умисъл да
умъртвява постр. С.. Тези обяснения съдът намери, че
представляват защитна теза, тъй като са нелогични, несъответни на останалите
събрани по делото доказателства, вкл. се намират в противоречие със
заключението на съдебно-медицинската експертиза на труп.
След анализ на доказателствената
съвкупност съдът констатира, че събраните в досъдебната фаза и приобщени към
материалите по делото в съдебната фаза на процеса доказателствени източници
кореспондират с направеното от подсъдимия пред съда самопризнание, като
установяват по безспорен начин фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, които съдът прие за установени по-горе.
Въз основа на приетото за установено от фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи:
С деянията си подсъдимият С.Г.Т. е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.152 ал.1 т.2 предл.1 от НК, като на 04.02.2018 г. в *******
се съвкупил с Т.Й.С., ЕГН **** ***, като я принудил към това със сила, както и
състава на престъплението по чл.116
ал.1 т.6 предл.2 и предл.3
вр. чл.115 от НК, тъй като на 04.02.2018 г. в *******,
умишлено умъртвил Т.Й.С., ЕГН **********,***, като умъртвяването е било
извършено по особено мъчителен за нея начин и с особена жестокост.
От обективна
страна с оглед приетите за установени по-горе факти е несъмнено, че подсъдимият
Т. е извършил престъплението по чл.152 ал.1 т.2 предл.1 от НК. Принудителните действия на подсъдимия се изразяват в
употребената сила спрямо пострадалата за преодоляване съпротивата й срещу
действията му, като противно на волята й я е повалил със сила по гръб
върху леглото, свалил долнището на анцуга и слиповете си до коленете си и
застанал отгоре й с лице към нея, след което започнал грубо и със значителна
сила да я стиска в областта на гърдите. Въпреки противопоставянето на постр. С. на намерението на подсъдимия да осъществи полов
акт с нея, подс.Т. не се отказал от намерението си,
като затискайки я отгоре с тялото си, смъкнал долнищата на анцуга и бикините до
коленете й и започнал с пръстите на ръцете си да я опипва и стиска със
значителна сила в областта на големите и малките срамни устни. Въпреки
съпротивата на постр.С. и виковете й за помощ, подс.Т. продължил с агресивните си действия – хванал
пострадалата с едната си ръка в областта на шията, а с другата в областта на
устата и носа и започнал да упражнява силен натиск по тези части от тялото й.
Едновременно с това я притискал с тялото си в областта
на гърдите й, като в резултат на упражнената сила преодолял съпротивата й и
осъществил полов акт с нея, прониквайки с члена си във влагалището й. Така
възприетата фактология, призната от подсъдимия като част от обстоятелствената
част на обвинителния акт, се установява по категоричен начин от приобщените
доказателства – обективните находки по трупа на пострадалата, установени при
огледа на тялото и изготвената съдебно-медицинска експертиза, свидетелските
показания, експертното заключение на правения преглед и освидетелстване на
подсъдимия от съдебен лекар. Несъмнено половият акт не е бил доброволен, доколкото
майката на пострадалата е чула виковете на последната за помощ, а употребената
сила се доказва от състоянието, в което е намерена постр.
С. след престъпното посегателство. Категорично е установен и фактът на съвкуплението, тъй като при освидетелстването на подс.Т. са били взети натривки от половия му член и след
проведено цитологично изследване под микроскоп е било
установено наличието на суперфициални клетки от
влагалищен произход, на базата на които експертизата е формирала заключение, че
същият е извършил вагинално полово сношение с лице от женски пол.
От субективна
страна това престъпление е извършено с пряк умисъл. Подсъдимият е отишъл в къщата на пострадалата именно с цел да се
съвкупи с нея – обстоятелство, което съобщава и в дадените по делото обяснения.
Той е знаел, че се съвкупява с Т. С. противно на волята й, като използва сила и
въпреки това воден от желанието си да осъществи полов акт с нея, е извършил
престъпното посегателство. Това е била целта на неговите действия, независимо
от оказаната от пострадалата съпротива. Поради това съдът приема, че
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Този
извод не търпи промяна от факта, че подсъдимият е бил употребил алкохол –
съгласно заключението на назначената химическа експертиза е установена концентрация
на алкохол в кръвта 2,47 на хиляда. Видно от заключението на комплексната
съдебна психолого-психиатрична експертиза към момента
на извършване на деянието, подсъдимият се е намирал в състояние на обикновено
алкохолно опиване, но е могъл да разбира свойството и значението на извършеното
и да ръководи постъпките си. Заключено е, че основен мотив на подс.Т. за извършване на деянието е било удовлетворяването
на сексуално желание. Експертите сочат, че поради настъпила алкохолно
предизвикана амнезия подс. Т. не е в състояние да дава обяснения по
обстоятелствата, свързани с предмета на разследване по досъдебното производство,
но по отношение на психическото му здраве е формирано заключение, че същият не
е страдал и не страда от психично заболяване и че е в състояние да участва в
наказателното производство.
С оглед на
изложените обстоятелства, съдът счита, че първото обвинение за престъпление по чл.152 ал.1 т.2 предл.1
от НК е доказано с изискуемата по закон категоричност и призна подсъдимия Т. за
виновен по това обвинение.
От обективна
страна подсъдимият Т. е извършил и престъплението по чл.116 ал.1 т.6 предл.2 и предл.3 вр. чл.115 от НК. Пострадалата
се е задушила и починала в резултат на конкретните действия на подсъдимия –
употребената сила за сломяване съпротивата на пострадалата за осъществяване на
половия акт с нея, поведението му, целящо да заглуши виковете й за помощ стискане
и упражняване силен натиск с ръце в областта на предната и страничните
повърхности на шията й и в областта на устата и носа й са довели до
продължително затискане на външните й дихателни отвърстия и притискането на
шията й. В този смисъл активните агресивни действия на подсъдимия, в резултат
на които е причинена смъртта на пострадалата, следва да се квалифицират като
убийство по смисъла на закона.
Налице са и
квалифициращите признаци по чл.116
ал.1 т.6 предл.2 и предл.3 от НК, а именно умъртвяването е било извършено по особено
мъчителен за пострадалата начин и с особена жестокост. Според
заключението на съдебномедицинската експертиза на труп, затискането на
дихателните отвърстия на постр.С. и притискането на
шията й с ръце са били съпроводени с изпитване на изключително неприятни
усещания от нейна страна, като същата е изпитвала неистов страх за живота си. С
оглед на обстоятелството, че смъртта при удушаване чрез затискане на
дихателните отвърстия на жертвата е по-бавна, поради неравномерността на
натискът върху шията и поради това, че постр.С. е
изпитвала и мъчителни болки вследствие притискането на гърдите, гръдния кош и
останалите травмирани области на тялото се налага извод, че смъртта й е била
причинена по особено мъчителен за нея начин. От друга страна, изхождайки от
вида, локализацията и интензивността на установените травми по тялото на постр.С., умишленото й умъртвяване от страна на подс.Т. следва се квалифицира като такова, извършено с
особена жестокост.
От субективна страна престъплението по чл.116 ал.1 т.6 предл.2 и предл.3 вр. чл.115 от НК е извършено от подсъдимия Т. с евентуален умисъл. Същият е разбирал свойството и значението на извършеното деяние и е
допускал настъпването на общественоопасните му последици. Съзнавал е, че при осъществяването
чрез сила на принудителното съвкупление с постр.С., с
упражняването на значителен натиск в областта на предната част на гръдния й кош
и в областта на предната част на шията й и със запушването чрез затискане на
външните й дихателни отвърстия – уста и нос, може да я умъртви в резултат на
задушаване, допускал е и се е съгласил с тази възможност. В
подкрепа на този извод са обективните находки на местопроизшествието и по трупа
на пострадалата, събраните доказателства, експертните изводи. В допълнение се
явява и направеното самопризнание на подсъдимия относно фактите, отразени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
По тези
съображения съдът намери подс. Т. за виновен и по второто предявено му
обвинение за извършено престъпление по чл.116 ал.1 т.6 предл.2 и 3 вр. чл.115
от НК.
Като причини, условия и мотиви за извършените
престъпления съдът отчете неправилното отношение на подсъдимия към спазване на
установените в обществото правила за осъществяване на междуличностни отношения,
отпадане на волевите задръжки вследствие на употребеното количество алкохол на
инкриминираната дата от страна на подс.Т..
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи за всяко от двете престъпления, съдът изходи от общите разпоредби на закона /чл.54 - чл.57 от НК/, принципите за определяне на
наказанието съгласно чл.36 от НК, както и от предвидените в специалната
разпоредба на закона конкретни алтернативни по вид и размер наказания. Съдът
съобрази и разпоредбата на чл.58а НК, приложима на основание чл.373, ал.2 от НПК, с оглед проведеното при условията на диференцираната процедура по глава 27
от НПК производство със съкратено съдебно следствие пред първата инстанция.
Относно първото престъпление разпоредбата на чл.152
ал.1 от НК предвижда наказание „лишаване от свобода“ от две до осем години. Съдът
изследва обстоятелствата по чл.54 от НК, а именно степента на обществена
опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на престъплението и
всички други смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.
Съдът отчете изключително високата степен на обществена опасност на самото
деяние – целенасоченото поведение на подсъдимия, посещението му в дома на
пострадалата именно поради желанието да се съвкупи с нея, възползването от
факта, че семейството на постр. С. му има доверие,
тъй като им помага с различни дейности в ежедневието. Последователните действия
на подсъдимия на инкриминираната дата – първо да се убеди, че свид. С. е на
втория етаж на къщата, след което да избере момент, в който майката на
пострадалата се е намирала извън къщата, за да нападне постр.С.
и осъществи насилствен полов акт с нея, разкриват степен на опасност
надхвърляща характеристиките на подобни деяния с идентична правна квалификация.
Оказаната сила за преодоляване съпротивата на пострадалата е била с толкова
сериозен интензитет, че е причинила на постр. С.
значителни увреждания, подробно описани в заключението на съдебномедицинската
експертиза на труп. Самият полов акт се отличава с бруталност, която също сочи
на изключителна степен на обществена опасност на деянието. Конкретните
характеристики на престъпното посегателство според този състав на съда обуславят
извод налагане на наказание „лишаване от свобода“ в максималния предвиден в
закона размер за престъплението по чл.152 ал.1 т.2 предл.1 от НК.
Няма обратен аргумент в обстоятелството, че подсъдимият е неосъждан /с оглед
настъпилата реабилитация за предходни осъждания/ и е изразил съжаление за
извършеното. Конкретните действия на подсъдимия и причинените от него
травматични увреждания на пострадалата от извършеното изнасилване разкриват
изключително тежко по естеството си деяние, отговорността за което подсъдимият
следва да понесе с максималното предвидено в закона наказание. Кореспондиращи с
този извод са данните по делото, че след употреба на алкохол подсъдимият е
проявявал агресия и в други случаи. В този смисъл и самият извършител на
деянието разкрива висока степен на обществена опасност. Поради така изложените
съображения, съдът определи като справедливо и съответстващо на степента на
обществена опасност на деянието и дееца наказание в размер на осем години
„Лишаване от свобода“.
На основание чл.58а ал.1 от НК, с оглед процедурата,
по която се движи производството пред първата инстанция, съдът намали това
наказание с една трета и наложи на подс. Т. за престъплението по чл. 152 ал.1
т.2 предл.1 от НК наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 5 години и 4
месеца, което на основание чл.57 ал.1 т. 2 б. „а“ от ЗИНЗС да се изтърпи при
първоначален строг режим.
Що се касае до второто престъпление, разпоредбата на
чл.116 ал.1 т.6 предл.2 и 3 вр. чл.115 от НК предвижда три алтернативни наказания
– лишаване от свобода от 15 до 20 г., доживотен затвор или доживотен затвор без
замяна.
В дейността по индивидуализация на
наказанието – определяне на най-подходящото от законодателно предвидените
алтернативи, съобразно правилата на чл.57 от НК, съдът изследва обстоятелствата
по чл.54 от НК, а именно степента на обществена опасност на това деяние и самия
деец, подбудите за извършване на престъплението и всички други относими към
отговорността на подсъдимия обстоятелства.
Съдът отчете, че това престъпление е
извършено от подсъдимия с евентуален умисъл, като причинената на пострадалата
смърт не е била цел на подсъдимия, но същият е допускал настъпването й и е
съгласил с тези последици при извършването на конкретните действия, целящи
сломяване на съпротивата на постр. С., запушването на
устата и носа й, за да заглуши виковете й за помощ, притискането в областта на
гърдите и шията. Обстоятелствата за извършено деяние с особена жестокост и по
особено мъчителен за жертвата начин са включени в квалификацията на деянието,
респ. наказуемостта е отчетена от законодателя със завишена санкция по чл.116 ал.1
от НК спрямо убийството по чл.115 от НК. Съдът прецени, че по-подходящо с оглед
субективната страна за извършване на престъплението от предложените в чл.116
ал.1 от НК алтернативни санкции, както и предвид чистото съдебно минало на
подсъдимия, е наказанието „лишаване от свобода“ от 15 до 20 години. Относно
конкретния размер, в който следва да се индивидуализира това наказание, като
отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете отрицателните
характеристични данни – системната употреба на алкохол от подсъдимия, проявите
на агресивност и избухливост, изключително високата обществена опасност на
деянието, насочено към най-ценното благо – човешкия живот. Личните характеристични
данни дават основание да се приеме, че подсъдимият е лице с висока степен на
обществена опасност. От така установените обстоятелства, включително престъпленията,
за които е предаден на съд по настоящото производство Т. – изнасилване и умишлено
лишаване от живот на пострадалата С. – съдът констатира, че е налице систематичност
в посока деградация личността на подсъдимия, като очевидно неговото поправяне и
превъзпитание към спазване извършва законите и установения ред изисква
значителен период от време. Този извод на съда не търпи промяна, дори и при
отчитане на смекчаващите отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало, изразеното
от подсъдимия съжаление за стореното, трудовите навици и възрастта му – 62 г. Последното
обстоятелство предполага подсъдимият да е достигнал степен на зрялост, в която
да не допуска извършване на правонарушения, още по-малко целенасочено да
извърши посегателство срещу личността на жена и да отнеме нейния живот. В
тежест на подсъдимия съдът отчете и наличието не на един, а на два
квалифициращи признака за съставомерността на
деянието по чл. 116 ал.1 т.6 предл.2 и 3 от НК, а именно че същото е извършено
с особена жестокост и по особено мъчителен за жертвата начин.
Воден от изложените аргументи съдът
намери, че следва да наложи на
подсъдимия наказание „Лишаване от свобода“ в размер от 20 години, което е
съответно на деянието по чл. 116 ал.1 т.6 предл.2 и 3 от НК. Този извод съдът
формира при спазване правилата, разписани в разпоредбите на чл. 57, ал. 1 и чл.
54 от НК.
На основание чл. 58а ал. 1 от НК съдът намали
така определеното наказание 20 години „Лишаване от свобода“ с една трета и
наложи на подс. Т. за престъплението по чл. 116 ал.1 т.6 предл.2 и 3 вр. чл.115
от НК наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 13 години и 4 месеца, което да
се изтърпи на основание чл.57 ал.1 т. 2 б. „а“ от ЗИНЗС при първоначален строг
режим.
Отчитайки наличието на предпоставките на чл.
23 ал. 1 от НК съдът определи на подс. С.Г.Т. едно общо наказание, а именно
най-тежкото от наложените наказания, в размер на тринадесет години и четири месеца „Лишаване от свобода”.
Съдът отчете, че престъпната деятелност на
подсъдимия се отличава със значителна степен на обществена опасност. При
приложението на чл.23 ал.1 от НК по-тежкото наказание 13 г. и 4 м. „Лишаване от
свобода“ за престъплението по чл.116 ал.1 т.6 предл.2 и 3 от НК поглъща
наказанието 5 г. и 4 м. „Лишаване от свобода“ за престъплението по чл.152 ал.1
т. 2 предл.1 от НК. Съдът счита, че тежкото посегателство срещу личността на
пострадалата, изразяващо се в изнасилването й, преди нейното умъртвяване, би
останало ненаказано, тъй като подсъдимият ще изтърпи само наказанието за
престъплението по чл.116 ал.1 т.6 от НК. Отделно от това следва да се отчете и
поведението на подсъдимия след извършване на престъпленията, а именно агресията
му проявена спрямо майката на пострадалата С. – свид. В., със събарянето й на
земята и нанасянето на удари по тялото й. Съдът намери, че в случая следва да
бъде приложен чл. 24 от НК и определеното общо най-тежко наказание 13 г. и 4 м.
„Лишаване от свобода“ следва да бъде увеличено с една година и осем месеца „Лишаване
от свобода”, като окончателният размер на определеното общо най-тежко и
увеличено наказание в размер на петнадесет години „Лишаване от свобода” подсъдимият
С.Г.Т. да изтърпи на основание чл.57 ал.1
т. 2 б. „а“ от ЗИНЗС при първоначален строг режим.
На основание чл. 59 ал. 1 от НК съдът зачете времето, през което
подс. С.Г.Т. е бил задържан с постановление на ОП – Сливен за периода от
05.02.2018 г. до 08.02.2018 г. и времето, през което е бил с взета от ОС –
Сливен мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 08.02.2018 г.
до привеждане на присъдата в изпълнение.
ОТНОСНО ПРЕДЯВЕНИТЕ ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ
В настоящото
производство, при спазване условия и реда, предвиден в НПК и по надлежния ред
са конституирани съпругът и синовете на пострадалата Т. С. в качеството на
граждански ищци. Приети са за съвместно разглеждане в наказателния процес
предявените от тримата наследници на пострадалата против подсъдимия граждански
искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
непозволеното увреждане с цена на всеки от исковете по 100 000 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на престъпленията до окончателното
изплащане.
Гражданските искове са с правно основание чл. 84 и сл.
от НПК и чл. 45 от ЗЗД, а гражданските ищци са от кръга на лицата, които имат
право на обезщетение за претърпени неимуществени вреди – съпруг и синове
на пострадалата Т. С..
Съдът
съобрази събраните по делото доказателства и разпоредбите на чл. 45 и сл. от ЗЗД и формира извод, че гражданските искове за неимуществени вреди в резултат
на престъпленията, за които е предаден подсъдимия Т. на съд, са доказани по
основание и размер. Касае се за вреди без паричен или друг имуществен
еквивалент, във връзка с което законодателят е регламентирал определяне размера
на обезщетението за претърпени болки и страдания в съответствие с принципите на
справедливостта, съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. От доказателствата по делото, относими
към предявените граждански искове се установява, че между гражданските ищци И.Д.С.,
Д.И.Д. и Й.И.Д. и постр. Т. С. са съществували
отношения на обич и привързаност. Съпругът на пострадалата е живеел с нея и
нейната майка, а синовете на пострадалата, макар да не са живеели в едно
домакинство с нея, са поддържали топли отношения. Посегателството срещу
личността на пострадалата – съпруга и майка, представлява тежка загуба за всеки
един от гражданските ищци. Загубата на съпруга и майка е една от най-тежките,
които може да претърпи в живота си човека. Особено тежка е тя, когато касае за
смърт, причинена от умишлено престъпно деяние, а преди смъртта пострадалата е
изпитвала значителни болки, страдания и е починала в страх и мъчения. Не е
спорно, че съпругът и синовете на пострадалата са претърпели и ще продължават
да търпят болка и страдание от загубата на най-близък човек за всеки един от
тях. На същите следва да се присъди обезщетение, дължимо от подсъдимия за
извършеното от него деяние. Актуалната съдебна практика е изключително обилна
за присъждани обезщетения за неимуществени вреди особено от непредпазливи
деяния, при които е причинена смърт. Дори за такива деяния в определени случаи
присъжданите обезщетения надхвърлят значително претендирания в настоящото
производство от гражданските ищци размер на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди. Тези обстоятелства дават основание да се приеме, че размерите
на гражданските претенции на наследниците на пострадалата, чиято смърт е
причинена умишлено от подсъдимия, не са завишени и няма
основание да бъдат намалявани.
С оглед изложеното, съдът намери гражданските искове за
основателни. Досежно размерът им, съдът съобрази разпоредбата на чл.52 ЗЗД,
установената по делото конкретика, съдебната практика и прецени, че исковете
следва да бъдат уважени в пълен размер.
Воден от тези мотиви, съдът осъди подс.
Т. да заплати на гражданските ищци обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер на по 100 000 лв. за всеки един от тях, ведно със законната
лихва, считано от деня на увреждането – 04.02.2018 г. до окончателното
изплащане на сумите, както и сумата от 3 800 /три
хиляди и осемстотин/ лева разноски за повереник в досъдебното производство за
всеки един от гражданските ищци.
Съдът се разпореди веществените доказателства по
делото, а именно:
-
Тампон - марля
със забърсване от петно с кръгла форма с диаметър 2 см, поставен в хартиен плик
с лепенка № В 1239/04.02.2018 г.
-
Изрязана част от
вълнено одеало с червеникаво петно, поставена в
хартиен плик с лепенка № В 1240/04.02.2018 г.
-
2 бр. ПВЦ шишета
с вместимост 500 мл и 300 мл, съдържащи жълтеникаво-кехлибарена течност с мирис
на ракия, поставени в полиетиленов плик, с лепенка № В1241/04.08.2018 г.
-
1 бр. мобилен
телефон марка „Нокия", черен на цвят, със счупен
дисплей, кутия цигари „Кинг" съдържаща 1 бр. цигара, 1 бр. кибрит, всички
поставени и запечатани в полиетиленов плик с лепенка № В 1242/04.02.2018 г.
-
1 бр. шапка камофлажна в предната си част, отзад с кафява мрежа,
поставена и запечатана в полиетиленов плик с лепенка № В 1243/04.02.2018 г.
-
1 бр. цигарен
фас, смачкан по средата на филтъра, поставен в полиетиленов плик и запечатан с
лепенка № В 1244/04.02.2018 г.
-
2 бр. фасове,
поставени поотделно в полиетиленови пликове и двата поставени в общ плик,
запечатан с лепенка № В 1245/04.02.2018 г.
-
Метален дилаф,
поставен в хартиен плик и запечатан с лепенка № В 1246/08.04.2018 г.
-
Нокти от дясна
ръка отрязани от трупа на Т.Й.С., поставени в хартиен плик, запечатан с лепенка
№ В1280/05.02.2018 г.
-
Нокти от лява
ръка отрязани от трупа на Т.Й.С., поставени в хартиен плик, запечатан с лепенка
№ В1279/05.02.2018 г.
-
Нокти от дясна
ръка от обв.С.Т., поставени в полиетиленов
плик, запечатан с лепенка № В 1238/04.02.2018 г.
-
Нокти от лява
ръка от обв.С.Т., поставени в полиетиленов
плик, запечатан с лепенка №1237/04.02.2018 г.
-
1 бр. долнище от
анцуг с три сини канта от двете страни на крачолите,
-
1 бр. мъжка фланела,
тъмносиня на цвят, с преден джоб и копчета,
-
1 бр. мъжка
фланела с къси ръкави, с копчета и пагончета на
раменете,
-
1 бр. черно яке,
след
влизане на присъдата в сила да се унищожат като вещи без стойност.
Съгласно
правилата на процеса съдът осъди подсъдимия Т. да
заплати направените по делото разноски в полза на държавата, като тези,
направени на досъдебното производство в размер на 1182,51 лв. – да заплати по сметка на ОД на МВР – Сливен, а
дължимата държавна такса в размер на 12000лв., представляваща 4% от уважените
граждански искове – да заплати по сметка на СлОС.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
Мотивите
са изготвени и предадени на 13.06.2018 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН: