РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. Велико Търново, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Христо Томов
Любка Милкова
при участието на секретаря Галина Д. Занчева
като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело
№ 20214100500552 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съобрази :
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на „Е. С.
О." ЕАД С., против Решение № 260053/24.11.2020г. по гр.д. № 265/2019г. по
описа на РС-С., с което е осъден „Е. С. О." ЕАД ДА заплати на „С." с ЕИК
........., със седалище и адрес на управление гр.С., Западна индустриална зона,
Административна сграда, представлявано от М. Г. К. - сумата частично 19900
лв. (деветнадесет хиляди и деветстотин лева) от 20166,13 лв. (двадесет хиляди
сто шестдесет и шест лева и 13 ст.), представляваща част от неоснователно
платена, цена за пренос на ел. енергия за периода от 01.02.2017г. до
28.02.2017г. по електропреносната мрежа, ведно със законната лихва, считано
от датата на исковата молба -01.03.2019 г. до окончателното плащане, както и
сумата 3113,08 лв. (три хиляди сто и тринадесет лева и 08 ст.),
представляваща неоснователно платена цена за достъп на ел.енергия за
периода от 01.02.2017г. до 28.02.2017г. по електропреносната мрежа, ведно
със законна лихва от датата на исковата молба - 01.03.2019 г. до
окончателното плащане, ведно с разноски по водене на делото съобразно
изхода на спора.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва изцяло, като се
навеждат оплаквания за неправилност, незаконосъобразност, нарушение на
процесуалния и материалния закон, както и за необоснованост, както следва :
1
Необосновано първоинстанционният съд е приел, че договорните
отношения между страните са само по повод присъединяване на обект на
ищеца към електропреносната мрежа.
Не е основателен доводът, че не са представени договори за достъп и
пренос на електрическа енергия. Мотивите на първоинстанционния съд са
непоследователни и противоречиви.
Развити са подробни съображения и се иска отмяна на
първоинстанционното решение и отхвърляне на предявения иск.
В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната жалба
ответникът по същата заема становище за нейната неоснователност. Развива
подробни съображения и моли съда да потвърди обжалваното решение.
В. Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе
предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение
първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с
правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК,
въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.
Относно валидността.
Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е
подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се
изведе нейното съдържание.
Относно допустимостта.
Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се
реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е
въведено с исковата молба.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение
първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си,
визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита
решението за правилно. Съображенията за този извод са следните:
С исковата си молба ищецът- „С.“-ЕАД, гр. С. твърди, че е заплатил
на ответното дружество сумата от 20166,13 лв., като цена за пренос
електроенергия по мрежата на ответника, както и сумата от 3113,08лв., като
цена за достъп до мрежата за периода от 01.02.2017г. до 28.02.2017г.
Електричеството, за което са платени сумите за достъп и пренос, било
произведено и изцяло от собствени съоръжения, заради което не
съществувало основание за плащане. За да обоснове твърденията си ищецът е
развил подробни доводи. Въз основа на доводите в исковата молба ищецът
счита, че заплатените от него суми на ответника за процесния период са
недължимо платени, понежелипсва основание за начисляването и
2
заплащането им.
В тази връзка отправя молба до съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 19 900 лв., част от вземане,
претендирано да възлиза 20166,13 лв., платено като цена за пренос
електроенергия по мрежата на ответника, сумата от 3113,08лв., недължима
цена за достъп до мрежата за периода 01.02.2017г.- 28,02,2017г., ведно със
законна лихва върху претендираните главници, считано от предявяване на
исковете и разноски.
В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба
ответникът по същата - „Е. С. О.“-ЕАД, гр. С. заема становище за
неоснователност на предявените искове. Не оспорва, че е получил на
исковите суми. Твърди, че те са дължими на основание договорките между
страните и чл. 29 от Правилата за търговия с електрическа енергия. Моли
съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена
от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по
делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви
факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция
възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не
намира за нужно да я възпроизвежда. Предявени са искове с правно
основание 79, ал. 1, предложение първо във връзка с чл. 55, ал. 1,
предложение първо, и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа
на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната
инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло
мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в
съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд
препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно
основателността на двата предявени иска и размера, в който претенциите
следва да бъдат уважени.
По оплакванията в жалбата :
Наведените от жалбоподателя оплаквания са неоснователни.
По делото е доказан фактът на свързване на мощностите на ищеца към
електропреносната мрежа на ответника.
Този факт е само условие услугата по чл. 13, ал. 1 от подзаконовия
нормативен акт, цитиран от ответника – Правила за търговия с електрическа
енергия (в редакцията ДВ. бр.90 от 20 ноември, 2015 год.), да бъде
осъществима, а не е равнозначен на изпълнение на задълженията по договора
за пренос на електрическа енергия през електропреносната мрежа по смисъла
на чл. 11, т. 2 от Правилата .
В тежест на ответника е да установи по делото, че процесното
количество електричество е „постъпило“ и е „преносено“ по мрежата му.
3
Само при наличието на доказателства , установяващи тези факти, би се
приело, че е налице основание за получаване на исковите суми.
Основателността на исковата претенция не произтича от това дали
ищецът е доказал, че разполага със собствени мощности, годни да произведат
спорното количество електроенергия. Достатъчно е той да докаже плащане в
търсения с исковата молба размер. Меродавно за казуса е, че показанията на
устройствата за измерване, установяват, че произведеното от ищеца за
исковия период електричество равни на процесното.
Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд
съвпадат изцяло с тези на първоинстанционния съд.
Това обосновава извода за правилност и законосъобразност на
обжалваното първоинстанционно решение. Същото не страда от пороците,
посочени във въззивната жалба и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати на
ответника по жалба сторените от него разноски по водене на делото пред
въззивната инстанция, които възлизат на 1460лв. възнаграждение за един
адвокат.
Искането на жалбоподателя за намаляването на възнаграждението на
процесуалния представител по пълномощие на ищеца по реда на чл. 78, ал. 5
от ГПК, обективирано в постъпила молба, е неоснователно. Заплатеното
адвокатско възнаграждение е разумно и съответства на сложността на делото
– правна и фактическа.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 260053/24.11.2020г. по гр.д. № 265/2019г. по
описа на РС-С.
ОСЪЖДА „Е. С. О." ЕАД ДА заплати на „С." с ЕИК ......... сумата от
1460 лв.( хиляда четиристотин и шестдесет лева) разноски по водене на
делото пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4