№ 445
гр. София, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело №
20211001000454 по описа за 2021 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 260117/ 22.01.2021год., постановено по т.№ 1900/2019год. по описа на СГС е
признато за установено по искове с правно основание чл. 57, ал.1 ,т.1 от ЗПД на „ Сонико“ ООД
срещу „ АССА Аблой Опънинг Солюшънс България“ ЕООД ,че „ АССА Аблой Опънинг
Солюшънс България“ ЕООД е осъществил нарушение по смисъла на чл.19,ал.2,предл. 2 от ЗПД на
правата на „ Сонико“ ООД върху защитен промишлен дизайн с регистърен № 6326-0002 на ПР на
Република България с наименование „ключалка „ чрез продажба на стоки по договор 16-
209/01.04.2016год. с предмет „Доставка на елементи за заключващи системи“ реф.№ PPD 15079,
обособена позиция 2-„Брави за врати на електромерни табла и ключалка със секрет, описана в т.1,
т.2 от приложение № 1 , съответно т.6 в приложение № 2 към договора , доставени за периода
14.06.2016год.-18.01.2018год. ,както и че „ АССА Аблой Опънинг Солюшънс България“ ЕООД е
осъществил нарушение на чл.19, ал.2, предл.2 от ЗПД на правата „Сонико“ ООД върху защитен
промишлен дизайн рег.№ 4349-0001 на ПВ на Република България с наименование „Брава
четиристранна за метални шкафове“ чрез продажба на стоки по договор 16-209/01.04.2016год. с
предмет „Доставка на елементи за заключващи системи“ реф.№ PPD 15079, обособена позиция
2-„Брави за врати на електромерни табла и ключалка със секрет, описана в т.4 от приложение № 1
, съответно т.4 в приложение № 2 към договора , доставени за периода 14.06.2016год.-
18.01.2018год.,постановено е разгласяване за сметка на ответника „АССА Аблой Сълюшънс
България“ ЕООД на диспозитива на настоящото решение по исковете по чл.57,ал.1,т.1 от ЗПД в
два ежедневника- вестник „ 24 часа“ и вестник „Дневник“ и по „ Българска национална телевизия“
в часовия пояс 11часа-14 часа, като е отхвърлен предявения от „ Сонико“ ООД срещу „ АССА
Аблой Солюшънс България“ ЕООД иск по чл.57, ал.1 ,т.4 от ЗПВ за изземване и унищожаване на
продуктите по Договор 16-209/01.04.2016год. с предмет „ Доставка на елементи за заключващи
системи „ реф. № PPD 15079, обособена позиция 2-„ Брави за врати на електромерни табла и
ключалка едностранна със секрет и приложения –ключалка едностранна със секрет , описана в
т.1 , т.2 от приложение № 1 ,съответно т.6 в приложение 2 към договора и Брава четиристранна ,
1
описана в т.4 от приложение 1 , съответно т.4 в приложение 2 към договора , доставени в периода
от 14.06.2016год.-18.01.2018год..
Със същото решение „ АССА Аблой Солюшънс България“ ЕООД е осъдено да заплати на „
Сонико „ ООД разноски по делото в размер на 270лева, а „Сонико „ ООД да заплати на „ АССА
Аблой Солюшънс „ ЕООД съответно разноски в размер на 300лева.
Решението е постановено при участие на „ЧЕЗ-Разпределение България“ АД като трето лице -
помагач на страната на „ АССА Аблой Опънинг Солюшънс България „ ЕООД.
С Определение , постановено в производство по чл.248 от ГПК е допълнено решение №
260117/22.01.2021год. като „АССА Аблой Опънинг Солюшънс България“ ЕООД е осъдено да
заплати на „ Сонико „ ООД още 1300 лева разноски за депозит за вещо лице и е оставено без
уважение искането на „ Сонико „ ООД за присъждане на още 320 лева държавна такса и
адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА.
Срещу Решение № 260117/22.01.2021год. , в частта му , с която са уважени предявените
срещу него искове по чл.57, ал.1 ,т. 1 и т.4 от ЗПД , е подадена въззивна въззивна жалба , с която
се прави искане решението да бъде отменено и постановено ново за отхвърляне на предявените
искове и присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции.
В жалбата се поддържа , че в обжалваната му част решението е неправилно поради
противоречие материалния закон , процесуалните правила и е необосновано. Излагат се доводи за
извършени от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с
връчване на постановеното по делото съдебно решение и направено искане за поправка на
съдебния протокол от проведено на 13.08.2020год. открито съдебно заседание. Във връзка с това е
формулирано искане за прекратяване на въззивното производство и връщане на делото на
първоинстанционния съд. Излагат се доводи и за недопустимост на предявените искове поради
липса на пасивна процесуална легитимация на ответника „ АССА Аблой Опънинг Солюшънс
България „ ЕООД , както и с оглед възможността на ищеца да защити правата си в производство
по ЗОП-чл. 164,ал.1, т.5 от ЗОП, което не е направил и което прегражда възможността за тяхната
защита чрез предявяване на исковете по ЗПД.В тази връзка се прави искане за обезсилване на
решението , в обжалваната му част и прекратяване на делото като недопустимо. Заявява се и се
поддържа неоснователност на уважените искове поради недоказаност на твърдените от ищеца
права върху процесните промишлени дизайни , че е налице нарушение от страна на ответника на
регистрираните от ищеца промишлени дизайни ,в частност че е използвал в търговската си
дейност изделия , към които са приложени дизайни , идентични на дизайните на ищеца или които
не създават у информирания потребител цялостно различно впечатление в сравнение с тях.
Обратният извод, като формиран от първоинстанционния съд в обжалваното решение, се сочи за
противоречащ на установената по делото фактическа обстановка, следствие от неправилна
интерпретация на констатациите на изготвената поделото съдебно-техническа експертиза и
неправилно приложение на нормата на чл.161 от ГПК. Излагат се подробни съображения и за
липса на идентичност между регистрирания дизайн с дизайна на продуктите, предоставени от
ответника на третото лице –помагач по силата на сключен между тях договор за доставка по ЗОП
и се отрича извода на съда за противното като направен единствено въз основа на
функционалните, а на дизайнерските характеристики на продуктите. Изложени са и доводи за
неоснователност на исковата претенция по чл.57, ал.2 ,т.3 от ЗПД като обусловена от
неоснователността на исковата претенция по чл. 57, ал.1 ,т.1 от ЗПД.
Въззиваемата страна - „Сонико „ ООД е подала писмен отговор на въззивната жалба, в която
се изразява становище за нейната неоснователност. Изложени са доводи за несъстоятелност на
направените възражения за недопустимост на предявените искове и за извършени от
първоинстанционния съд процесуални нарушения ,водещи за последица прекратяване на
производството по делото. По същество е поддържано, че направения от първоинстанционният
съд извод за основателност на исковите претенции по чл.57, ал.1 ,т.1 от ЗПД и чл.57, ал.2, т.3 от
ЗПД е правилен и законосъобразен и направен при правилна преценка на събрания по делото
доказателствен материал. Направено е искане за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на
решението, в обжалваната му част.
Третото лице-помагач – „ ЧЕЗ Разпределение България“ АД не е подало писмен отговор по
въззивната жалба на „ АССА Аблой Опънинг Солюшънс България“ ЕООД .
Въззивна жалба срещу решението е подадена и от „Сонито „ ООД, но в частта му , с която е
2
отхвърлен предявения от него иск по чл. 57,ал.1 , т.4 от ЗДП , както и в частта му, с която е
осъдено да заплати на „ АССА Аблой Опънинг Солюшънс България“ ЕООД разноски по делото .
В жалбата се прави оплакване за неправилност и необоснованост на решението ,в обжалваните му
части и искане да бъде отменено и постановено ново за уважаване на така предявения иск, ведно с
произтичащите от това последици.Определя се като неправилен извода на съда за невъзможност да
се индивидуализира местонахождението на предметите, обект на нарушението и невъзможността
вложените в ел.табла продукти- брави и ключалки отново да попаднат в търговската мрежа , което
да налага тяхното изземване и унищожаване. Изложени са доводи за противното и е акцентирано
върху невъзможността ,без налагане мярката по чл.57, ал.1 ,т.4 от ЗДП да се постигне целения
ефект от положително решение по иска с правно основание чл.57, ал.1 ,т.1 от ЗПД. Взето е
отношение във връзка с присъдения размер на дължимото се в полза на ищеца адвокатско
възнаграждение и за изложени доводи за неправилното приложение на чл.38,ал.2 във вр. с т.3 от
ЗА.
В депозиран от „ АССА Аблой Опънинг Солюшънс България“ ЕООД писмен отговор е
изразено становище за неоснователност на подадената от „ Сонико“ ООД въззивна жалба.
Поддържано е ,че постановеното от първоинстанционния съд решение по иска по чл.57, ал.1 ,т.4 от
ЗПД е правилно и обосновано и следва да бъде потвърдено. Изложени са доводи , че уважаването
на иска по чл. 57, ал.1 ,т.4 от ЗПД не е обусловено единствено от уважаване на иска по чл.57, ал.1
,т.1 от ЗПД, а налагането й трябва да бъде оправдано с цел, от една страна- да се осуети по-
нататъшното увреждане на притежателя на правото и от друга- да не се засягат неоправдано
негативно правата и интересите на трети по спора лица. Последното било съобразено от
първоинстанционния съд и се твърди , че обосновано е довело до отхвърляне на предявения иск.
Предвид изложените доводи за неоснователност на подадената въззивна жалба и такива за
правилното приложение на чл.38, ал.1 ,т.3 от Закона за адвокатурата , е направено искане за
потвърждаване на решението ,в обжалваните му части и за присъждане на разноски.
Третото лице – помагач „ ЧЕЗ Разпределение България“ АД не изразява становище по така
подадената от „ Сонико“ ООД въззивна жалба.
Срещу Определение № 261584/17.03.2021год. ,в частта му ,с която е оставено без уважение
направено искане по чл.248 от ГПК, е подадена частна жалба от „ Сонико „ ООД .В нея се излагат
съображения за неправилно приложение на разпоредбата на чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата и
се прави искане за отмяна на отмяна на определението в обжалваната му част и за уважаване
изцяло на искането по чл.248 от ГПК.
Отговор на въззивната частна жалба е подаден от „ АССА Аблой Опънинг Солюшънс
България“ ЕООД, в който са изложени доводи за нейната неоснователност. Поддържана е липсата
на основание за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 от Закона за адвокатурата и е
направено искане за потвърждаване на обжалваното определение.
Частна жалба срещу същото определение , но в частта му, в която е уважено искане на „
Сонико“ ООД по чл.248 от ГПК, е подадена от „ АССА Аблой Опънинг Солюшънс България“
ЕООД .В жалбата се поддържа неправилност и необоснованост на обжалваното определение и се
прави искане за отмяната му.
В депозиран от „ Сонико „ ООД писмен отговор са изложени за дължимост на допълнително
присъдените с обжалваното определение разноски ,поради което се прави искане за неговото
потвърждаване.
Писмен отговор по двете частни жалби не е депозиран от третото лице-помагач.
В съдебно заседание страните поддържат становищата си , претендират разноски и правят
взаимно възражение по чл.78, ал.5 от ГПК.
Във въззивното производство е допуснато изслушването на тройна-съдебно техническа
експертиза / Определение № 410/29.06.2021год./
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, изхождат от надлежна
страна и са насочени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същите се явяват
процесуално допустими.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя „ АССА Аблой Опънинг Солюшънс България
„ ЕООД за извършени процесуални нарушения на първоинстанционния съд във връзка със
съобщаването и връчване на препис от съдебното решение. Препис от последното и съобщение за
3
неговото постановяване е получено от жалбоподателя на 23.02.2021год. Предходните действия на
съда или на съдебната администрация касаещи съобщението ,респ. връчването на препис от
решението са ирелевантни и не могат да обосноват порок на обжалваното решение , водещ до
неговата недопустимост или неправилност. Релевантно е обстоятелството че страната е била
уведомена по предвидения в процесуалния закон ред за постановения съдебен акт и за
възможността за неговото обжалване, от която същата се е възползвала , видно от подадената
въззивна жалба вх. № 276093/ 08.02.2021год. и то преди връчване на съобщението за решението и
изтичане на срока за въззивно обжалване.
Въззивните жалби са подадени срещу валиден и допустим съдебен акт. Неоснователно е
възражението на ответника – жалбоподател за недопустимост на обжалваното решение като
постановено по недопустим иск, предвид възможността която ищецът е имал , като участник в
процедура по ЗОП , да пристъпи на основание чл.164, ал.1,т.5 от ЗОП към предвидена в закона
процедура за договаряне без публикуване на обявление за поръчка. Настоящият съдебен състав
намира че основанието по чл.164, ал.1 ,т.5 от ЗОП няма отношение към защита на правата върху
регистриран промишлен дизайн, а и дори са се приеме , че има такова отношение- то това би била
една алтернативна възможност за защита , различна от предвидената такава в ЗПД. Право на
засегнатия е да избере от коя от двете правни възможности да избере , като изборът на едната ,
вместо другата, не може да бъде квалифициран като недобросъвестно поведение.
Неоснователно е и поддържаното оплакване за недопустимост на обжалваното решение като
постановено по иск , по който страните не притежават активна и съотв. пасивна легитимация .
Доколкото ищецът твърди ,че е притежател на процесните права на промишлен дизайн и че тези
права са нарушени от ответника, то това е достатъчно за да се приеме , че е налице надлежна
процесуална легитимация на страните по делото. Заявеното от ищеца правно твърдение обуславя
както неговата собствена процесуална легитимация, така и процесуалната легитимация на
ответника и сочи кои са надлежните страни по делото. Когато съдът проверява дали искът е
предявен от и срещу надлежната страна, той трябва да изхожда от правото, така както то се
претендира или отрича от ищеца, като действителното правно положение подлежи на
установяване едва с акта по съществото на спора.
Предвид гореизложеното настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за
допустимо, поради което следва да бъде извършена преценка за правилността му въз основана
наведените във въззивните жалби оплаквания. Във връзка с горното съдът съобрази следното :
Пред СГС е са предявени обективно и субективно съединени искове по чл.57, ал.1 ,т.1 и чл.
57, ал.1 ,т.4 от Закона за промишления дизайн . Ищецът е твърдял че притежава права върху
промишлен дизайн, регистриран в патентното ведомство на Р България с наименование „Брава
четиристранна за метални шкафове“ с рег.№ 4349 с датата на заявяване 22.01.2001год. и срок на
действие на регистрацията 22.01.2021год и върху промишлен дизайн ,регистриран в Патентното
ведомство на Р България с наименование „Брава и ключалка“ с рег.№ 6326 , с датата на заявяване
01.02.2006год. с срок на действие на регистрацията до 01.02.2021год. Твърдял е ,че в края на
2016год. ответното дружество с предишно наименование „ Мауер Логинг Системс „ ООД по
силата на сключен Договор № 16-209/01.04.2016год. е доставяло на „ ЧЕЗ Разпределение
България“ АД стоки, представляващи „ брава четиристранна за едностранна ключалка „ и „
ключалка едностранна със секрет“ , които били идентични на тези регистрирани от него като
промишлени дизайни.
Посочил е ,че „Брава четиристранна за едностранна ключалка“ , посочена в т.4 в приложение
№ 2 към договора е идентична на „брава четиристранна за метални шкафове“ с рег.№ 4349, а
„ключалка едностенна със секрет“ по същото приложение № 2 към договора е идентична на „
брава и ключалка“ с рег.№ 6326-0002, както и че продуктите по позиции 1,2 и 3 в приложение № 1
към договора за идентични на регистрирания дизайн. Твърдял е че не е давал съгласие за ползване
на притежаваните от него промишлени дизайни и че със сключването на договора за доставка
между ответника и „ЧЕЗ Разпределение България“ АД са нарушение правата му върху тях и това
обуславяло предявяването на исковете по чл.57, ал.1 ,т.1 от ЗПД и чл.57, ал.1 ,т.4 от ЗПД.
Ответникът е оспорил исковете. Твъдял е,че ищецът не е притежател на правата върху
регистрираните промишлени дизайни с рег.№ 6326 и № 4349, както и че не е използвал в
търговската си дейност дизайни, попадащи в обхвата на закрила на регистрираните от ищеца
промишлени дизайни. В тази връзка се е позовал на липсата на идентичност между регистрираните
4
такива от ищеца и тези , предмет на договора за доставка. Акцентирал е върху това , че
съвпадането на функционалните елементи на продуктите не могат единствено да обосноват извод
да извършено нарушение по чл.55 от ЗПД, тъй като всички останали елементи на дизайните се
различават и съответно създават цялостно различно впечатление. Този свой извод е основал и на
приложените за заявките за регистрацията на дизайните техническите чертежи, от които също е
заключил че характеристиките на дизайните се отличат от тези на регистрираните обекти. С оглед
неоснователността на иска по чл.57, ал.1 , т.1 от ЗПД ответникът е поддържал неоснователност и
на иска по чл.57, ал.1 ,т.4 от ГПК. Такава е поддържал дори и в хипотеза на основателност на иска
по чл.57, ал.1 ,т.1 от ЗПД , застъпвайки становище че процесните продукти са доставени на „ ЧЕЗ
Разпределение България“ АД по силата на двустранен договор , че не се намират в търговската
мрежа , че същите са монтирани в съоръжения на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД и че ако
бъдат демонтирани и иззети ще бъдат нанесени сериозни щети, както на
електроразпределителното дружество, така и на ищеца. Този краен резултат според ответника не
бил в синхрон с идеята на законодателя и не кореспондирал с текста на Директива 2004/48/ЕО.
С обжалваното в настоящото производство решение СГС уважил иска по чл. 57, ал.1 ,т.1 от
ЗПД и е отхвърлил иска по чл. 57,ал.1 ,т.4 от ГПК ,като е изложил пространни мотиви за това.
По иска по чл. 57, ал.1 ,т.1 от ЗПД :
Съгласно чл.19 от Закона за промишления дизайн правото върху регистриран дизайн включва
правото на притежателя му да използва дизайна, да се разпорежда с него, както и да забрани на
трети лица без негово съгласие да копират или да използват в търговската си дейност дизайна,
включен в обхвата на закрила, който според разпоредбата на чл. 18 се определя от изображението,
съответно от изображенията на регистрирания дизайн и се разпростира върху всеки дизайн, който
не създава у информирания потребител различно цялостно възприятие.
Според чл.3, ал.1 от ЗПД дизайнът е видимият външен вид на продукта или на част от него,
определен от особеностите на формата, линиите, рисунъка, орнаментите, цветовото съчетание или
на част от него или комбинация от тях, а съгласно чл. 12, ал.2 дизайните се считат за идентични,
ако техните особености се различават само в несъществени детайли, които не влияят върху
цялостното възприятие за тях. С разпоредбата на чл.55 от същия закон всяко използване на
регистриран дизайн в търговската дейност без съгласието на притежателя на правото на дизайн е
въведено като нарушение на това право.
За да бъде уважен предявен иск по чл. 57, ал.1, т.1 от ЗПД, ищецът , съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест, следва да докаже качеството си на носител на правото
върху дизайна и нарушаването на това право от ответника. В случая ищецът сочи ,че притежава
права върху два промишлени дизайна и двата регистрирани в Патентното ведомство на Република
България и доколкото твърди че ответника е нарушил правата му върху тях, то следва да се
разгледа въпроса дали „ Сонико“ ООД е придобило права върху всеки един от двата
промишлените дизайна .
Ищецът твърди ,че притежава права върху промишлен дизайн с наименование „ Брава
четиристранна за метални шкафове“ с рег.№ 4349 и права върху промишлен дизайн с
наименование „ Брава и ключалка“ с рег.№ 6326 и двата регистрирани по националния ред в
Патентното ведомство.
Съгласно чл.10, ал.1 от ЗПД, правото върху дизайн се придобива чрез регистрацията му в
Патентното ведомство , считано от датата на подаване на заявката за регистрация.
По делото е представено свидетелство за промишлен дизайн от Патентно ведомство на
Република България с дата 20.12.2006год. за регистриран на 14.12.2006год. и със срок на
регистрация 01.02.2016год. промишлен дизайн рег.№ 6326 с наименование „ Брава и ключалка“. В
свидетелството е посочено, че дизайна е заявен за регистрация на 01.02.2006год. със заявка № 8386
с притежател- „ Сонико „ ООД и автор- К. Н. Н.. В свидетелството изрично е посочено ,че броя на
заявените дизайни са два. Приложено е към него изображение на регистрирания промишлен
дизайн като изображенията са обозначени с номера 1.1 и 1.2 и 2.1 и 2.2. От Уведомление ,
издадено от Патентното ведомство на Република България и от издадено от последното
Удостоверение от 19.10.2017год. е видно ,че срокът на закрила на промишлен дизайн с рег.№ 6326
с притежател „ Сонико“ ООД и с наименование „ Брава и ключалка“ е продължен до
01.02.2021год. По делото е налично изображение на промишлените дизайни със заявен номер
1.1,1.2,2.1,2.2,3.1 и 3.2 /лист 40 от делото /, както и технически чертеж на „брава едноходова 2009
5
универсал“ /лист 42 от делото / .
От приложената справка от портала за електронни услуги на Патентното ведомство на
Република България /лист 43 от делото / се установява че по подадена на 01.02.2006год. заявка №
8386 е направена регистрация № 6326-0001 на промишлен дизайн с наименование „Брава „ с
притежател и заявител „ Сонико“ ООД с налично към нея изображение с номер 1.2 .
Регистрацията на промишления дизайн е за стоки и услуги класове 08-07. Идентична на горната
справка /лист 47 от делото /е представена и за промишлен дизайн с наименование „ ключалка“ , от
която се установява , че по подадена на 01.02.2006год. заявка № 8386 е направена регистрация №
6326-0002 на промишлен дизайн с наименование „ ключалка „ с налично към нея изображение с
номер 2.2.По делото е наличен и технически чертеж / лист. 48 и 49 от делото / за ключалка със
секрет L 29.
По делото е представено удостоверение от 19.10.2017год. установяващо регистриран в
Патентното ведомство на Р България на 26.02.2002год. промишлен дизайн с наименование „
БРАВА четиристранна за метални шкафове“ с рег.№ 4349 с дата на заявяване 22.01.2001год. От
удостоверението е видно, че притежател на дизайна е „ Сонико „ ООД че срокът на регистрацията
е до 22.01.2021год. , а от друго удостоверение на патентното ведомство /лист 51 от делото /- че
правото върху промишления дизайн с рег.№ 4349 е прехвърлен на „ Сонико „ ООД от „ ДЗУ“ АД
Стара Загора. От приложената справка от портала за електронни услуги на Патентното ведомство
на Р България / лист 53 от делото / с установява че по подадена на 22.01.2001год. заявка № 5732 е
направена регистрация № 4349-0001 на промишлен дизайн с наименование „Брава четиристранна
за метални шкафове“ „ с притежател „ Сонико“ ООД с налично към нея изображение с номер 1.1 .
Регистрацията на промишления дизайн е за стоки и услуги класове 08-07.На лист 52 от делото и
наличен технически чертеж на „брава четиристранна Е“ .
Горните данни се потвърждават и от констатациите на изготвените в първоинстанционното
производство основна и допълнителна експертиза. Съответствието между данните в експертизите
касателно заявените и регистрирани промишлени дизайни с рег.№ 4349 и №6326 с приложените по
делото и посочени по-горе писмените доказателства дават основание на съда да кредитира
експертизите , в тази им част, като компетентно дадени.
С оглед на горните данни следва да бъде прието за доказано по делото ,че ищецът в
първоинстанционното производство има права върху дизайна , регистриран в Патентното
ведомство на Република България с рег.№ 4349 и № 6326, като определящо за обхвата на правната
закрила е съответното изображение на регистрирания дизайн , който извод следва от разпоредбата
на чл.18 от ЗПД. Съгласно посочената правна норма обхватът на правната закрила се определя от
изображението, съответно от изображенията на регистрирания дизайн и се разпростира върху
всеки дизайн, който не създава у информирания потребител различно цялостно
възприятие.Независимо от представените от ищеца технически схеми за илюстрация на
процесните дизайни , определянето на предмета на правна защита следва да се извърши
съобразно посочените номера за тяхната регистрация. Така се налага извод, че предмет на защита
чрез предявяване на иска по чл.57, ал.1 ,т.1 от ЗПД са правата на ищеца върху двете конкретни
регистрирани изображения, промишлен дизайн с регистърен № 4349-1 и промишлен дизайн с
регистърен № 6326- 2.
Съгласно чл.55 от ЗПД , всяко използване по чл.19, ал.2 от ЗПД /вкл. производството,
предлагането и излагането на пазара или използването на продукт, в който е включен или към
който е приложен дизайн от обхвата на закрила, както и внос, износ или съхраняване на същия
продукт за тези цели/ в търговската дейност на регистриран дизайн без съгласието на притежателя
на правото върху дизайн съставлява нарушение на правото върху дизайна. Ищецът твърди сочи
доставката и продажбата на българския пазар съгласно сключен с „ЧЕЗ Разпределение България“
ЕАД “ договор № 16-209/01.04.2016год. изделия-„ брава четиристранна за едностранна ключалка“
и „ключалка едностранна със секрет“ , като извършени от ответника действия , с които се
нарушават правата му върху двата процесни дизайна ,доколкото се твърди ,че са идентични на
регистрирани промишлени дизайни. Установяването на това обстоятелство ,което е в тежест на
ищеца, изисква извършването на преценка относно наличието на сходство по признаците по чл.3
от ЗПД между регистрираното изображение и изображението на доставените от ответното
дружество на трето лице помагач - „ ЧЕЗ Разпределение България“ АД по Договора за доставка и
посочени по-горе изделия - „ Брава четиристранна за едностранна ключалка“ / позиция 4 по
приложение № 2 към договора / и „Ключалка едностранна със секрет „ /позиция 6 по приложение
6
№ 2 към договора / . По изложените по-горе съждения относно очертания по делото предмет на
правна защита ирелевантно за спора се явява извършването на съпоставка за сходство между
техническите схеми ,представени от ищеца и техническите схеми на горепосочената брава и
ключалка по договора за доставка.Това е така от една страна , защото схемите дават информация
единствено относно техническите характеристики на изделията , но не и за техния външен вид и
от друга –поради установената от вещото лице категорична липса на идентичност между
техническите чертежи на ищеца и регистрираните промишлени дизайни. Ето защо съдът не
коментира и не разсъждава върху правилността на направените в тази насока констатации на
вещото лице и не обсъжда доводите и възраженията на страните в тази връзка.
Данни относно релевантната за спора съпоставка се съдържат в изготвената по делото
допълнителна съдебно- техническа експертиза. С оглед предмета на изследване и ползваните
образци- като предоставени от ищеца и третото лице-помагач, същата следва да бъде възприета
като компетентно дадена. Макар и оспорена , констатациите в нея във връзка с установяване
релевантните за спора факти , не се оборват с други доказателства по делото, нито от
констатациите на изготвената във въззивното производство допълнителна експертиза. Така и въз
основа на нея, съдът приема твърдяната от ищеца идентичност за доказана , а единичните
различия- за несъществени. Обстоятелството, че изводът за наличие на сходство е направен от
вещото лице след изследване на предоставени от ищеца и от третото лице-помагач образци на
процесните изделия не го компроментира. Това е така ,тъй като предоставените за изследване от
ищеца изделия имат идентично изображение на регистрираното такова и доказателства за
противната не са събрани по делото и от друга- представените такива от третото лице са именно
част от доставените му изделия с цитирания вече договор за доставка. Преценката за сходство е
извършена на база признаците по чл.3 от ЗПД и при съобразяване със специфичните
характеристики на конкретното изделие.
Както се посочи по-горе , настоящият въззивен състав намира ,че направеният от
единичната експертиза извод за идентичност не се променя и от констатациите и на изготвената по
делото тройна съдебно-техническа експертиза . В последната, отново въз основа на извършено
сравнение на предоставени от ищеца и третото лице- помагач образци е направен категоричен
извод за идентичност на дизайна на процесните продукти- т.3 от заключението / образците са
илюстрирани на снимка 1, снимка 4 и снимка 5/. Действително в експертизата е направен извод
,че дизайнът на бравата , предоставена от третото лице-помагач / образец -снимка 4 / , не е
идентичен на промишлен дизайн с рег.№ 4349 и създава у информирания потребител различно
цялостно възприятие в сравнение с ПД с рег.№ 4349.Този извод , макар и направен чрез извършено
от вещите лица сравнение /илюстрирано на стр.19 от заключението /, не се споделя от настоящия
състав .Това е така , тъй като съдът счита за определящи касателно преценката за идентичност
единствено и само онези елементи, определени от вещите лица като идентични. Като такива са
посочени формата тялото- обемно тяло с форма на правоъгълен паралепипед , четирите
елипсовидни отвора с две хоризонтални страни и 2 дъгообразни страни. Останалите посочени от
вещите лица като различни елементи не следва да се приемат като определящи за идентичността
на дизайна, тъй като от описанието на елементите е видно е видно че са свързани по –скоро с
прикрепването и / или функционирането на бравата. Последната няма самостоятелно
функциониране, същата съставлява част и функционира с други изделия, поради което крепежните
елементи ,с които тя се прикрепва към тези други изделия и заключващите лостове ,чрез които се
осъществява нейното функциониране , не могат да бъдат приети като елементи от нейния дизайн.
Такъв елемент не съставлява и патрон-ключалка , което е видимо и от самите снимки , а и е
разяснено и от вещите лица в с.з. на 20.04.2022год., тъй като патрон-ключалката е отделно
изделие, дизайна на което е защитен отделно. Игнорирайки тези допълващи ключалката елементи,
изображението на същата е във вида на образец-снимка 1 от заключението , предоставен на вещите
лица от ищеца „ Сонико“ ООД , което изображение е напълно идентично на защитения
промишлен дизайн с рег.№ 4349.
Предвид констатираното по-горе настоящият съдебен състав приема, че се установява
нарушение от страна на ответната страна на правата на дизайн върху процесните два броя дизайни
с рег. № 4349-1 и рег.№ 6326-2 , поради което предявеният иск с правно основание чл. 57, ал.1
,т.1 от ЗПС се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен. До същия извод е
достигнал и първоинстанционния съд , по изложените от него мотиви , които настоящата съдебна
инстанция споделя и към които препраща на основание чл. 272 от ГПК . Предвид на това ,
7
обжалваното решение, в тази му част, се явява правилно и законосъбразно и следва да бъде
потвърдено.Като обусловено от този изход следва да бъде потвърдено решението и в частта му,
постановено по иска с правно основание чл.57, ал.2, т.3 от ЗПД.
Решението е правилно постановено и по иска по чл. 57, ал.1 ,т. 4 от ЗПД.
Първоинстанционният съд е отхвърлил така предявения иск , приемайки го за неоснователен. Този
извод е направен при правилна преценка на доказателствата и при съобразяване с материалния
закон. В негова подкрепа са изложени мотиви, които настоящият съдебен състав напълно споделя
и към които препраща на основание чл. 272 от ГПК.
Не е спорно по делото ,че по силата и по време действието на сключен договор за доставка
ответникът е доставил на третото лице-помагач „ ЧЕЗ Разпределение България“ АД изделия с
изображение, идентично на регистрираните от ищеца два промишлени дизайна- рег.№ 4349-1 и
рег.№ 6326-2. Не е спорно също така ,че с оглед предназначението на тези изделия, същите са
внедрени в съображения на електроразпределителното дружество по цялата територия на Р
България. При съобразяване естеството на съоръженията , в които са внедрени и тяхното
предназначение и липсата на информация за тяхното конкретно местонахождение, правилно
първоинстанционният съд е съобразил негативните последици ,които биха възникнали за третото
лице -помагач и на неговите абонати при евентуално изземване и унищожаване на изделията,
предмет на нарушението. В съдебната практика е прието ,че при преценката за основателността на
искането по чл.57, ал.1, т.4 от ЗПД следва да се държи сметка за интересите и на двете страни и
да не се допуска прекомерно засягане на имуществената сфера на ответника, което с още по-голяма
степен следва да важи и относно интересите на трети лица , каквито в случая безспорно ще бъдат
засегнати при уважаването му.
При този изход от спора , правилно се явява присъждането в полза на „ Сонико“ ООД на
разноски за заплатен в първоинстанционното производство депозит за вещо лице. От
представените по делото доказателства се установява направения от ищеца разход и то в
присъдения му от първоинстанционния съд размер. С оглед на изложеното и при съобразяване ,
че в частна жалба вх.301542/05.04.2021год. липсват конкретни оплаквания за
незаконосъобразност на обжалваното определение № 261584/17.03.2021год. , то последното следва
да се потвърди, в обжалваната му част , а подадената срещу него частна жалба от „ Асса Аблой
Опънинг Солюшънс България“ ЕООД –да се остави без уважение като неоснователна.
Неоснователна е и подадената срещу същото определение частна жалба вх.№
298734/30.03.2021год. на „ Сонико“ ООД. Предоставянето на безплатна адвокатска помощ по чл.38
от Закона за адвокатурата може да е свързана с лични отношения , разграничени в три отделни
хипотези. Такива лични отношения , като сочените в очертаните от законодателя хипотези , не
може да има за юридическото лице , поради което искането за присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл.38 от ЗА за осъществено процесуално представителство на „
Сонико „ ООД правилно е оставено без уважение от първоинстанционния съд.
По разноските във въззивното производство :
С оглед изхода от обжалването , а именно неоснователността на подадените и от двете
страни въззивни жалби, разноските следва да останат за всяка едно от страните ,такива , каквито
са направени от всяка една от тях. Предвид на това съдът не се произнася и по направените от
страните възражения по чл.78, ал.5 от ГПК.
Мотивиран от горното , Апелативен съд-София ,ТО, 9-ти състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260117/04.01.2021год., постановено по т.д.№ 1900/2019год. по
описа на СГС , ТО, VI-10 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна въззивна жалба вх. № 298734/30.03.2021год. на „ Сонико“
ООД и частна въззивна жалба вх.№ 301542/05.04.2021год. на „Асса Аблой Солюшънс България“
ЕООД срещу Определение №261584/17.03.2021год., постановено по т.д. № 1900/2019год. по описа
8
на СГС , ТО, VI-10 състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на „ ЧЕЗ Разпределение България „ АД като трето
лице –помагач на страната на „ Асса Аблой Солюшънс България“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9