Определение по дело №66827/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 20894
Дата: 20 май 2024 г. (в сила от 20 май 2024 г.)
Съдия: Димитър Куртев Демирев
Дело: 20231110166827
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 декември 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 20894
гр. София, 20.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110166827 по описа за 2023 година
I. Ищецът Р. Р. Г. е предявил положителен установителен иск по реда на чл. 422
ГПК с правно основание чл. 240 вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за признаване за
установено, че ответникът Д. С. П. дължи сумата 11362.01лв., представляваща
левовата равностойност на сумата от 5800€ дадена по заем за послужване от
24.01.2023г., както и лихва за забава за периода от 25.01.2023г. до 05.05.2023г. в размер
на 364.01лв., ведно със законната лихва от 12.05.2023г. до изплащане на вземането, за
които суми има издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д .№ 25524/2023г. по описа на
СРС, 27 състав.
Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за заем за потребление
(неправилно квалифициран от ищеца като заем за послужване), по силата на който на
24.01.2023г. чрез банков превод по сметката на ответницата е наредил сумата от 5800€,
като сумата не била върната.
Представя като писмено доказателство вносна бележка от 24.01.2023г. за сумата
от 11362.20лв. с посочено основание „заем за послужване“.
II. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в
който оспорва иска по неговата допустимост и основателност. Твърди се, че в периода
2022-2023г. между страните имало отношения в условията на бартер по повод
строителни, ремонтни, довършителни дейности при изграждане на обекти и дейности в
Германия и поемане на задължения, разплащания и други в България. Във връзка с
това между страните били обменяни парични средства за довършване на обекти, за
закупуване на строителни материали, за оборудване и обзавеждане, наем на различни
майстори за довършителни дейности, поемане на задължения, разплащания и др.
дейности. Твърди се, че в хода на правоотношенията ответницата е поела/заплатила
задължения в Германия на ищеца в общ размер на 17012€. Сторените разходи били в
размер на 14012€ за СМР, 3000€ внесени от ответницата по сметка „RG Stabi” на
05.04.2022г.По изчисления на ответницата първоначално сумата за получаване от нея
била в размер на 9104€, съгласно *****равените от нея разходи и видно от приложено
писмо от 23.01.2023г., но в последствие страните са приели, че това е сумата от
8151.54€. Твърди се, че ищецът поел/заплатил за сметка на ответницата суми в общ
размер на 8151.54€ за покриване на задължения, плащания и др., от които 2511.54€ за
******, 5000€ за капитал, 640 € за ********. При обмен на информация за
рекапитулиране на задълженията, асистента на ищеца калкулирал сумата от 13000€
1
като задължение на ответницата по изтеглена сума и задължения към ******, без да
отчита факта, че получената от ответницата от ****** сума била в размер на 7200€, а в
него останали 5700€, който факт бил признат от ищеца в кореспонденция между
страните в кореспонденция в ел.писма от 23.01.2023г. и 24.01.2023г., така и от
кореспонденция по Whats-up. При анализа на сумите следвало ищецът да заплати в
размер на 8860.46€, който факт се признавал в кореспонденцията в писмо от
24.01.2023г. (датата на превода), с което ищецът уточнявал, че грешно е изчислил,
дадените от ответницата 17012€ (13951€-5800 „при мен“/ = 17012€-8151€ = 8861€ за
получаване „след като ти внеса 5800€ по сметката“. Поради това се твърди, че с
превода от 24.01.2023г. на сумата от 5800€ не е заем, а дължима сума за уравняване в
резултат на рекапитулация на плащанията по бартера. След извършване на плащанията
страните приключили деловите си отношения с уговорката, че нямат задължения един
към друг.
Представя писмени доказателства – 3бр. кореспонденция между страните от
10.01.2023г. по Whats-up; 2бр. ел.писма с приложение от 23.01.2023г. и 24.01.2023г.,
1бр.писмо от 10.02.2023г. с 2бр.приложения. Прави искане за снабдяване със СУ, което
да послужи пред ********** относно паричните суми и основанията на постъпването
им по сметка на ответницата в периода от 01.01.2023-31.12.2023г. Така и се иска
издаване на СУ, което да послужи пред ***** относно това дали ищецът е декларирал
предоставена сума по заем на парични средства на стойност 11362.01лв.
III. Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на
страните по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Правна квалификация: предявени са положителни установителни искове по
реда на чл.422 ГПК с правно основание чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, и
чл.240, ал.2 ЗЗД вр. чл.86 ЗЗД
2. Разпределение на доказателствената тежест:
Правната квалификация на исковете, съответно тежестта на доказване, следва да
се разпреди на база твърденията на страните.
Ищецът въвежда като твърдение наличие на сключен между страните договор за
заем за потребление (240 ЗЗД) за сумата от 11362.01лв., равностойност на сумата от
5800€, преведена на 24.01.2023г. Оттук ищецът носи тежестта да докаже пълно и
главно: сключване на реалния договор за заем за послужване, предаване на процесните
пари и изтичане на уговорения срок, а в случай че не е уговорен с оглед чл.240, ал.4
ГПК – следва да докаже, че е поканил ответницата да върне парите, което не е сторено
в 1-м. срок от поканата. В тежест на ответника е да докаже връщане на парите,
съответно наличие на различно основание за получаване на сумата, с оглед
твърденията, за което е разпределена тежест на доказване по-долу. С оглед
претенцията за лихва – същата намира правната си квалификация в чл.240, ал.2 ЗЗД, с
оглед на което ищецът следва да докаже, че между страните писмено е договорено
дължимостта на лихва, за което съдът указва на ищеца по чл.146,ал.2 ГПК, че не сочи
доказателства.
Въведените от ответника в отговора на исковата молба обстоятелства, могат да се
субсумират под следното:
С оглед твърдението, че между страните в действителност било налице друго
облигационно отношение, което изключва основанието на ищеца, ответницата следва
да докаже пълно и главно наличието на правоотношения между страните в периода
2
2022-2023г., по които били обменяни парични средства, в хода на които
правоотношения ответницата поела и заплатила задължения на ищеца в Германия,
съответно ищецът поел и заплатил задължения на ответницата в България, като
преведената на 24.01.2023г. сума от 5800€ била със симулирано основание, като
действителното такова било за рекапитулация в отношенията (представляващи смесени
правоотношения по договор за мандат, съчетани с делегация за плащане и уравняване
на задълженията чрез прихващане и отчетна сделка по превод на разликата между
прихванатото и наличното), т.е. че с превода от 24.01.2023г. на сумата от 5800€ същият
не е на основанието посочено в платежното нареждане, което се твърди да е
симулирано, дължима сума за уравняване в резултат на рекапитулация на плащанията
по бартера.
3. ОТДЕЛЯ за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 24.01.2023 г
ищецът е превел по сметка на ответницата сумата от 5800€.
4. По доказателствените искания:
Съдът намира, че следва да допусне представеното към исковата молба писмено
доказателство, така и следва да допусне представените към отговора на исковата молба
писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за
разрешаването на правния спор предмет на делото, а по отношение на
доказателствената им стойност – същата ще бъде обсъдена в крайния съдебен акт.
Искането на ответницата за снабдяване със СУ, което да послужи пред банката на
ответницата за представяне на информация, представляваща банкова тайна, следва да
се остави без уважение, доколкото самата ответница може да се снабди с исканата
информация по чл.62, ал.5, т.1 ЗКИ без да е необходимо определение на съда по чл.62,
ал.5, т.3 ЗКИ.
Искането за снабдяване със СУ, което да послужи пред ***** следва да се уважи
като за целта ответницата следва да представи проект на СУ, като съдът определя срок
по чл.158 ГПК за снабдяване с исканата информация до приключване на първото по
делото с.з.
5. Друго:
В края на отговора на исковата молба има в междуредието (л.5 долу)
формулирано искане за отмяна на допуснатото обезпечение и искане за обезсилване на
обезпечителната заповед, така и формулирано искане за претенция за претърпени
преки и непосредствени вреди от допуснатото обезпечение. В този смисъл – както е
описано и в самото определение за допускане на обезпечението – същото подлежи на
обжалване с частна жалба (а не в отговора на исковата молба) чрез СРС пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на съобщението от съдебния изпълнител. В този
смисъл, ако в тази част на отговора на исковата молба, се влага смислово съдържание
на частна жалба, то същата е нередовна, като ответницата следва да уточни: 1)
предявява ли частна жалба срещу определението, с което е допуснато обезпечение, в
който случай представи поправена частна жалба, отговаряща на изискванията на
чл.275, ал.2 ГПК вр. чл.260 и сл. ГПК; 2) представи доказателства за датата на връчване
на съобщението от съдебния изпълнител; 3) представени доказателства за внесена д.т.
по сметка на СГС в размер на 15лв.; За целта следва да се даде едноседмичен срок от
получаване на настоящото определение, в който да отстрани констатираните
нередовности в тази част, като съдът следва да укаже, че ако същите не се отстранят в
указания 1-седмичен срок, съдът по чл.101, ал.3 ГПК ще счита процесуалното действие
за неизвършено.
3
6. Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че
ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще *****равят по-малко
разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на
настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на
процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите
нрави, като с определение прекрати съдебното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийският
районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ответницата в 1-седмичен срок от съобщението (с оглед указанията в
т.5 от настоящото определение по-горе в частта „друго“) да уточни: 1) предявява ли
частна жалба срещу определението, с което е допуснато обезпечение, в който случай
представи поправена частна жалба, отговаряща на изискванията на чл.275, ал.2 ГПК вр.
чл.260 и сл. ГПК; 2) представи доказателства за датата на връчване на съобщението от
съдебния изпълнител; 3) представени доказателства за внесена д.т. по сметка на СГС в
размер на 15лв.; УКАЗВА, че ако указанията не се изпълнят в указания 1-седмичен
срок, съдът по чл.101, ал.3 ГПК ще счита процесуалното действие по искането за
отмяна на обезпечението и обезсилване на обезпечителната заповед за неизвършено.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 19.09.2024 г. от 13:10 ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че най-късно до първото
по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и
доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния
спор, предмет на делото.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК приложените към исковата молба и
отговора на исковата молба писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗДАДЕ СУ, което да послужи пред ***** по проект на ответницата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за издаване на СУ, което да послужи пред
банката на ответницата.
ПРИЛАГА по делото ч.гр.д. № 25524/2023 г., което да бъде върнато след
приключване на исковото производство с влязъл в сила съдебен акт.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4