Решение по дело №194/2022 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 202
Дата: 14 декември 2022 г.
Съдия: Кремена Григорова Борисова
Дело: 20227270700194
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........

град Шумен, 14.12.2022г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Шуменският административен съд, в публичното заседание на дванадесети декември две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

 

                                                                   Председател: Кремена Борисова

                                                                          Членове:  Христинка Д.а

                                                                                              Маргарита Стергиовска

                                                                          

при секретаря В.Русева и с участие на прокурор Е.Янчева от ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия Кр. Борисова КАНД № 194 по описа за 2022г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на Г.М.Г., гр. Варна, депозирана срещу Решение № 339/18.10.2022г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 966/2022г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 22-0869-000371/14.03.2022г. на началник група в ОДМВР - Шумен, сектор „ПП“ - Шумен, с което на основание чл. 178е от ЗДвП за нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП на жалбоподателя Г.М.Г. е наложено административно наказание „глоба“ в размер от 50 /петдесет/ лева.  

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излага доводи за неправилна квалификация на деянието му, с които обвързва становището си за незаконосъобразност на оспореното наказателно постановление. По тези съображения отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него постановление. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, касаторът се явява лично и поддържа касационната жалба по изложените съображения.

Ответната страна, началник група, сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Шумен, не се явява и се представлява от юрисконсулт В.Д.,който навежда доводи за неоснователност на оспорването по касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за  неоснователна и пледира за оставяне в сила на обжалваното въззивно решение.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

С процесното наказателно постановление на касатора на основание чл. 178е от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ за това, че „в населено място паркира МПС върху тротоарите извън разрешените за това места, определени от администрацията или от собственика на пътя“, като е посочено, че виновно е нарушил чл. 94, ал. 3 от ЗДвП.

Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 371/14.02.2022г., в който е отбелязано, че на 12.02.2022г. в 03.10 часа жалбоподателят е управлявал и паркирал в Шумен на ул. „Съединение“ до № 209 л.а.. „М.“ с рег № ******, собственост на С.Г.С.върху тротоара, извън разрешените за това места. Жалбоподателят е подписал акта с възражения, с които по същество е посочил, че автомобилът е паркиран срещу гараж. Впоследствие, не е депозирал писмени възражения в изискуемия в чл. 44 от ЗАНН срок.

При така установената фактическа обстановка районният съд не констатирал наличие на допуснати съществени процесуални опущения. Разглеждайки спора по същество, съдебният състав констатирал, че вмененото на лицето нарушение е установено по безспорен начин, поради което счел, че атакувания правораздавателен акт следва да бъде потвърден.

Настоящият съдебен състав намира, че съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия състав.

Касационната инстанция намира, че при съставянето на акта и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. В тази връзка, съдът не възприема твърдението на касатора за порочност на НП и несъответствието му с изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Противно на това му разбиране, настоящият състав приема, че санкционният акт припокрива в необходимата степен изискванията на закона за минимално необходимо съдържание и обстоятелството, че в констативно-съобразителната част не е упоменато наличието на разположен в близост гараж няма характер на опущение, още по-малко на съществено такова, доколкото всички правнозначими елементи на нарушението са били индивидуализирани в необходимата степен.

В казуса отговорността на касатора е ангажирана на основание чл. 178е от ЗДвП, според който се забранява паркирането в паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените места извън разрешените за това места. За нарушена контролните органи правомерно са възприеми нормата на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, доколкото се установява, че водачът е паркирал автомобила върху тротоар на посочения адрес, при което от Община Шумен не е издавано решение за ползването му за паркоместа. Конкретното разположение на превозното средство в случая е установено по несъмнен начин, като за изясняване на обективната истина са спомогнали в значима степен и показанията на разпитаните служители на МВР, които правилно районният съд е ценил като обективни и безпристрастни. Противно пък на лансираната от касатора теза за неправилна квалификация на деянието му, настоящата инстанция намира, че поведението му не е следвало да бъде съотнесено спрямо правилото на чл. 98, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, съответно към друг санкционен състав. Цитираната разпоредба забранява паркирането пред гаражи, когато се затруднява достъпа до тях. В случая не би могло да се говори за затруднен достъп, имайки се предвид обстоятелството, че паркираният от касатора автомобил е бил разположен на тротоара пред неговия гараж – обстоятелство, което самият той заявява в депозираната въззивна жалба и което се потвърждава от показанията на свидетеля Г.Д.. При това положение, отсъствието на един от кумулативно изискуемите елементи от фактическия състав на нормата - чл. 98, ал. 2, т. 2 ЗДвП, а именно затруднен достъп до гаража, пред който е бил паркиран автомобилът, препятства възможността поведението на водача да бъде ценено в контекста на посоченото правило на поведение, респективно да бъде санкционирано по реда на чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП. Напротив, данните по делото сочат, че с деянието си Г. е нарушил изискването на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, което е предопределило и санкционирането му по реда на чл. 178е от закона. Изрично с разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП, в сила от 23.12.2021г., за нарушения по този закон е изключена приложимостта на института на „маловажния случай“, регламентиран в чл. 28 от ЗАНН.

 До аналогичен краен извод за законосъобразност на процесното НП е достигнал и районният съд, поради което решението му следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и своевременно отправеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, в полза на ОД на МВР – Шумен и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените по делото разноски, съставляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.

Водим от горното, Шуменският административен съд

 

 

 

 

 

Р   Е    Ш    И   :   

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 339/18.10.2022г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 966/2022г. по описа на съда.

ОСЪЖДА  Г.М.Г., ЕГН **********  с настоящ адрес *** да заплати в полза на ОД на МВР – Шумен разноски в размер на 80 лева.

Решението е окончателно.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................         ЧЛЕНОВЕ: 1..........................

                                                                                             

                                                                                                   2..........................

 

 

          ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 14.12.2022 г.