ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Варна
Варненският районен съд, 46-ти състав в закрито заседание на 20.08.2019 год., в състав:
Районен съдия: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от съдията гр.д. №12658 по описа за 2019
год.
Производството пред Варненски районен съд е образувано след прекратяване с
определение №735/19.06.2019г., постановено по гр. дело № 33/2019г. на РС- гр. Несебър и изпращането му по компетентност на настоящия съд.
Производството по делото е образувано по предявен от „П.1.“ ЕООД срещу „
ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД иск за отричане на вземане на ответното
дружество за начислена ел. енергия, на осн. чл. 124, ал.1 от ГПК.
По делото в срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който ответникът е релевирал възражение за местна подсъдност, настоявайки
делото да се изпрати за разглеждане от съда по седалището му, тоест на РС-гр.
Пловдив.
За да прекрати производството пред себе си, РС- гр. Несебър е счел, че производството е образувано по иск
на юридическо лице потребител на ел.енергия срещу енергиен доставчик. Считайки,
че за подсъдността по чл. 113 от ГПК, съдът следи служебно, на осн.чл. 119,
ал.3 от ГПК РС- гр. Несебър е изпратил делото за разглеждане на съда по седалище
на ищеца.
Настоящия състав на ВРС не приема доводите на състава на РС- гр. Несебър, че ищовото дружество се явява потребител по
смисъла на чл. 113 от ГПК. По
въпроса, представлява ли търговско дружество-потребител на енергийни услуги по
смисъла на пар.1, т.41б, буква „а“ ЗЕ същевременно и потребител по смисъла на
пар.13 т.1 от ДР на ЗЗП ВКС също се е произнасял в
Определение
№144/21.02.2019 по дело №190/2019 на ВКС, ТК, II т.о и Р
№12 /04.04.2018 г. по т.д. № 2485/17 на Първо т.о. на ВКС, в които е прието, че макар юридическите лице да са потребители на
енергийни услуги по смисъла на пар.1, т.41б, буква „а“ ЗЕ, те не могат да се ползват от процесуалната привилегия по
чл. 113 ГПК.
В случая от данните по исковата молба може да се изведе, че
ищцовото дружество е търговец, ползващ ел. енергия във връзка с упражнявано търговско
занятие. Следователно страните по спорното материално
правоотношение за равнопоставени търговски дружества, който влизат в граждански
правоотношения съобразно конкретния си пазарен интерес. Съответно не може да се
приеме, че една от страните по това правоотношение се намира спрямо другата в
неравнопоставена (ли по-слаба) позиция, което пък да налага съдът служебно да
охрани интереса й при предявяване на иска. По дефиниция търговското дружество
разполага или може да ангажира необходимия експертен потенциал, за да
организира защита си, включително като съобрази пред кой съд да предяви иска
си.
По изложените съображения съдът намира, че ищцовото
дружество не може да се ползва от разпоредбата на чл. 113 ГПК, съответно, че
съдът не може по свой почин да препраща делото на местно компетентния съд, като
това може да стане само по възражение на ответника, направено в срок по чл.
119, ал.4 от ГПК. В случая ответникът е релевирал своевременно възражение за местна подсъдност,
настоявайки делото да се изпрати за разглеждане от съда по седалището му, тоест
на РС-гр. Пловдив. Сезираният РС- гр. Несебър, не е зачел това възражение.
С оглед изложеното, съдът приема, че местно компетентен в
случая да разгледа спора е РС-гр.Пловдив.
Доколкото, обаче настоящият състав не може да изпрати делото на компетентния
съд, следва да повдигне спор за подсъдност пред съда по чл. 122 ГПК. Само след
разрешаване на този спор, сезираният РС- гр. Несебър може да изпрати
делото по компетентност на РС- гр. Пловдив.
При тези мотиви съдът намира, че
следва да повдигне спор за подсъдност пред надлежния Варненски окръжен съд, на
осн. чл. 122 ГПК.
При изложените съображения, съдът
Определи:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 12658/2019г. на ВРС, 46-
ти състав.
ПОВДИГА спор за подсъдност между
Несебърски районен съд и Варненски районен съд по гражданско дело № 12658/2019г. по описа на
ВРС.
ИЗПРАЩА делото на Варненски окръжен съд по компетентност,
на осн. чл.122 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: