МОТИВИ към Присъда от 31.01.2019 г. на
Районен съд – Сливница, постановена по н.о.х.д. № 496 по
описа за 2018 година.
Районна прокуратура –гр.Сливница е внесла обвинителен акт
по досъдебно производство №25/2018г. по описа на РУ МВР-гр.Сливница, пр.пр.№1/2018г.
по описа на РП-гр.Сливница , срещу:
Я.К.И., с
установена по делото самоличност, както следва:
1.
За времето от месец юли 2011год. до месец март
2017год. включително в град Сливница, обл.Софийска, след като с Решение № 77 /
10.03.2009 год. на Районен съд Асеновград П-ри граждански състав по гражданско
дело № 1365 от 2008 год., влязло в законна сила на 27.03.2009 год. е бил осъден
да издържа свои низходящи -дъщеря си В.Я.И. с ЕГН **********, като й заплаща
ежемесечна издръжка в размер на 100 /сто/ лева чрез нейната майка и законен
представител Е.Н.И., както и сина си Н.Я.И. с ЕГН **********, като му заплаща
ежемесечна издръжка в размер на 70 /седемдесет/ лева чрез неговата майка и
законен представител Е.Н.И., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер
на повече от две месечни вноски, а именно:
-
69 /шестдесет и девет/ месечни вноски от по 100 /сто/
лева с общ размер 6900 /шест хиляди и деветстотин/ лева;
-
69 /шестдесет и девет/ месечни вноски от по 70
/седемдесет/ лева с общ размер 4830 /четири хиляди осемстотин и тридесет/ лева
или всичко с общ размер 11 730 /единадесет хиляди
седемстотин и тридесет/ лева, като деянието е извършено повторно, след като е
бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление - с Присъда №
324/ 28.06.2010 год. на Районен съд Пловдив по НОХД №3117/ 2010 год. влязла в
сила на 14.07.2010 год. - престъпление по чл.183, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.28,
ал.1 от Наказателния кодекс.
2.
За времето от месец април 2017год. до месец май
2018год. включително в град Сливница, обл.Софийска, след като с Решение № 77 /
10.03.2009 год. на Районен съд Асеновград Н-ри граждански състав по гражданско
дело № 1365 от 2008 год., влязло в законна сила на 27.03.2009 год. е бил осъден
да издържа свой низходящ - сина си Н.Я.И. с ЕГН ********** като му заплаща
ежемесечна издръжка в размер на 70 /седемдесет/ лева чрез неговата майка и
законен представител Е.Н.И., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер
на повече от две месечни вноски, а именно:
-
14 /четиринадесет/ месечни вноски от по 70
/седемдесет/ лева
с общ размер 980 /деветстотин и осемдесет/ лева, като
деянието е извършено повторно, след като е бил осъден с влязла в сила присъда
за друго такова престъпление - с Присъда № 324/ 28.06.2010 год. на Районен съд
Пловдив по НОХД № 3117 / 2010 год. влязла в сила на 14.07.2010 год. - престъпление
по чл.183, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.28, ал.1 от Наказателния кодекс.
В съдебно заседание представителят на РП-гр.Сливница
поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия. По отношение на наказанието
пледира за налагане на наказание „пробация“ в минимален към среден размер на
предвиденото в закона.
Подсъдимият, Я.К.И., редовно призован не се явява,
представлява се от майка си – Вера Кръстева Велкова. Съдът намери, че е налице
хипотезата на чл.269, ал.3 от НПК и делото може да бъде разгледано в
отсъствието на подсъдимия, т.к. това няма да попречи за разкриване на
обективната истина по делото. Защита на подсъдимия И., пледира за снизходително
отношение, изтъквайки доводи за влошено здравословно състояние на подсъдимия, ,
и заплащане от него на цялата дължима на децата му издръжка за инкриминирания
период.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
Подс. Я.К.И., ЕГН **********,
роден на ***г***, с постоянен адрес ***, българин, с българско гражданство, със
средно специално образование, разведен, безработен. Подсъдимият е осъждан - със
споразумение по НОХД № 4055/2010год. на Районен съд Пловдив, в сила от
25.06.2010год. същият е признат за виновен в извършване на престъпление по
чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК, като му е наложено наказание две години лишаване
от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за
срок от четири години. Също така с Присъда № 324/ 28.06.2010 год. на Районен
съд Пловдив по НОХД № 3117 / 2010 год. влязла в сила на 14.07.2010 год.
подсъдимият е осъден за престъпление по чл.183, ал.З вр. ал.1 от НК, извършено
в периода от март 2009год. до март 2010год., като дължимата издръжка е била
изплатена от подс.И. преди постановяване на първоинстанционната присъда, поради
което същият не е бил наказан.
сключил граждански
брак със свидетелката Е.Н.И. на 01.11.1998год. в гр.Асеновград. От брака си
подс.И. и св.Е.И. имали две деца - св.В.Я.И., родена на ***год. и Н.Я.И., роден
на ***год. След известно време двамата съпрузи се отчуждили, помежду им
настъпила фактическа раздяла и на основание чл.99, ал.З от СК било постановено
Решение № 77 / 10.03.2009 год. на Районен съд Асеновград Н-ри граждански състав
по гражданско дело № 1365 от 2008 год., с което решение гражданския брак между
обвиняемия и св.Е.И. бил прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен.
Упражняването на родителските права по отношение на двете деца било
предоставено на майката св.Е.И.. Обвиняемият се задължил да заплаща на децата
си издръжка, както следва: на св.В.Я.И. месечна издръжка в размер на 100 /сто/
лева, а на Н.Я.И. месечна издръжка в размер на 70 /седемдесет/ лева до
настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване. Посоченото
съдебно решение влязло в сила на 26.03.2009год.
След постановяване
на горепосоченото решение за развод обвиняемият не заплащал дължимата издръжка
на двете си деца, с оглед на което бившата му съпруга св. Е.Н.И. подала жалба
до РП-Пловдив. Впоследствие било образувано НОХД № 4055/20Югод. по описа на
Районен съд Пловдив. Преди постановяване на присъдата подс.Я.И. заплатил
дължимата издръжка, като се възползвал от привилегията на чл.183, ал.З от НК да
не бъде наказан, заплащайки дължимата издръжка. След това св.Е.И. заедно с
двете деца В. и Н. Иванови се преместили да живеят в гр.Сливница, обл.Софийска,
ул. „Максим Горки" № 20. До месец юни 2011 год. подс.Я.И. изпълнявал
задължението си да заплаща издръжка на децата си, след което същият
преустановил плащанията. За периода от месец юли 2011год. до месец март
2017год. включително подс. Я.К.И. изобщо не заплащал дължимите вноски за
издръжка на двете си деца, като съзнателно не изпълнил задължението си в размер
на повече от две вноски. На 29.03.2017год. св.В.Я.И. навършила пълнолетие, с
което настъпило законово основание за прекратяване на издръжката спрямо нея.
Последната не завела отделно дело за заплащане на издръжка от обвиняемия. За
времето от месец април 2017год. до месец май 2018год. включително подс.Я.И. не
заплатил дължимите вноски за издръжка на сина си Н.Я.И., като съзнателно не
изпълнил задължението си в размер на повече от две вноски.
В хода на
съдебното производство са представени доказателства, от които се установява, че
подс. е издължил цялата дължима на двете си деца издръжка. Това обстоятелство
се потвърди от св.Е.Н.И. и от св. В.И..
Гореизложеното налага извода, че с действията си
подсъдимият Я.К.И. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал.1 от НК.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва по
безспорен начин от събраните на съдебната и съдебната фаза на производството
писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от приобщените към
доказателствата по делото по реда на чл. 281 и чл. 283 от НПК, писмени
материали, съдържащи се в досъдебното производство, всички преценени във връзка
със събраните гласни доказателства.
При тези факти, съдът прие за
установено по несъмнен начин, че подсъдимият Я.К.И. е осъществил от обективна
и субективна страна признаците от състава на престъпление по чл. 183, ал. 1 от
Наказателния кодекс, за което с повдигнатото му обвинение е привлечен към
наказателна отговорност.
Изпълнителното деяние на престъпния
състав по чл. 183, ал. 1 НК се свързва с наличието на съдебно решение, без да
съществува изискване да е образувано изпълнително производство за събиране на
вземанията или наказателната отговорност да е обвързана с гражданскоправната
погасителна давност. За да е съставомерно деянието по чл.183, ал.1 от НК, е
необходимо от обективна страна, издръжката на лицата от кръга на посочените в
нормата да е дължима съгласно влязло в сила решение на граждански съд, да не е
платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това
задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото лице. Престъплението по
чл. 183 от НК по своя характер е продължено престъпление, което се осъществява
с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в
определен период от време. Началото на престъплението по чл. 183 от НК е след
изтичане на срока, от който нататък осъденият да издържа свой съпруг, възходящ,
низходящ, брат или сестра, става неизправен длъжник най-малко за две месечни
вноски. Същото престъпление се явява довършено в момента, в който деецът
изпълни задължението си за издръжка или пък то бъде погасено, при хипотезите,
посочени в Семейния кодекс. Изводът е, че с
нормата на чл. 183, ал. 1 НК са създадени допълнителни гаранции за
своевременно изпълнение на съдебните решения относно заплащане на издръжка от
родител на дете. Осигурена е наказателноправна защита на интересите на
низходящия с цел да се създадат възможно най-благоприятни условия за неговото отглеждане и получаване на
образование. Защитено е и правото на изправния родител за принос и оказване
материална подкрепа на неговото дете от страна на другия родител.
От събраните данни е безспорно
установена обективната страна на деянието. Подсъдимият, Я.К.И. е осъден да издържа свои низходящ – В. и Н. Иванови, с влязло в сила определение за одобряване на постигната
спогодба на гражданския съд, но въпреки това не е изпълнил доброволно своето
задължение. Установено в случая е, че е налице съзнателно неизплащане на
дължимите месечни вноски през инкриминирания период от време, поради което
подс. И. следва да понесе наказателна отговорност. Разпоредбата на чл. 183, ал.
1 НК изрично постановява, че наказателно отговорен е онзи, който, като е осъден
да заплаща издръжка на свой низходящ, съзнателно не изпълни задължението си в
размер на две или повече месечни вноски. В случая допуснатото неизпълнение е за
сумата общо в размер на общ размер 12 710 /единадесет хиляди седемстотин и десет/
лева, представляващи повече от две месечни вноски за периода
от месец юли 2011год.
до месец март 2017год. включително.
Подсъдимият, Я.К.И., е извършил деянието при условията на пряк умисъл –
същият е съзнавал общественоопасния характер, предвиждал е общественоопасните
последици и е целял тяхното настъпване. Извод, който се подкрепя от факта, че
подсъдимият е разполагал с достатъчно средства да изпълни задълженията си,
поради това, че е работел.
След като по делото се установи по несъмнен начин, че не
е било изпълнено задължението на подсъдимия за даване на издръжка за повече от
два месеца, съдът призна подсъдими за виновен в извършване на престъплението,
за което ме е повдигнато обвинение. От друга страна, е налице последващо негово
поведение, в резултат на което фактически същият е изпълнил задължението си до
постановяване на присъдата от първата инстанция. Предвид обстоятелството, че
същият е осъждан за такова деяние, не може да намери приложение,
привилегирования състав на чл.183, ал.3 от НК. С оглед последното и при
определяне вида и размера на наказанието, съдът взе предвид: от една страна
степента на обществена опасност на деянието, както и стойността на предмета на
престъплението, а от друга страна – степента на обществена опасност на дееца и
подбудите за извършване на престъплението.
При индивидуализация на наказанието, съдът прецени обстоятелствата, които имат
значение за определяне конкретната степен на обществената опасност на деянието
и дееца. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете, изплащането
на дължимата сума до постановяването на присъдата, както и обстоятелството.
Като отегчаващи вината обстоятелства следва да се вземе ниската правна култура
на подсъдимия. Преценявайки поотделно и в съвкупност гореизложеното,
съобразявайки принципите за законоустановеност и индивидуализация на
наказанието, залегнали в чл. 55 от НК, изхождайки от предвидено за
гореописаното престъпление наказание „Лишаване от свобода” и алтернативно
„Пробация”, съдът счете, че са налице
смекчаващи вината обстоятелства,
поради което следва на подсъдимия да се наложи по – лекото измежду двете
алтернативно предвидени наказания “пробация”
което при приложение на чл.55, ал.1, т.2, б.”в” от НК, да бъде заменено
с ГЛОБА, в размер на 100 /сто/ лева.
Съдът намира така определеното по вид и размер наказание за справедливо и
обосновано, като е от естество да изпълни предвидените от законодателя в чл. 36
от НК цели, да окаже своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и да
повлияе предупредително върху останалите членове на обществото.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: