Решение по дело №235/2019 на Районен съд - Радомир

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 септември 2019 г. (в сила от 12 октомври 2019 г.)
Съдия: Ивета Павлова Такова
Дело: 20191730200235
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е

 

N

гр.Радомир, 18.09.2019 година

 

 

Радомирският районен съд наказателна колегия в публично заседание на дванадесети септември  през двехиляди и деветнадесета година  в състав:

 

                                                                           Районен съдия:Ивета Павлова

 

При  секретаря Т.П. и в присъствието на прокурора ………………………………………………………………като разгледа докладваното от съдията анд №235/2019 година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.59  и сл.  от ЗАНН.

            С наказателно постановление №18-1158-001543/01.06.2018 г. Началник сектор към ОДМВР гр.Перник, Пътна полиция гр.Перник e наложил на жалбоподателката М.Б.Х., с ЕГН: ********** , с адрес: *** и адрес за призоваване: с.Гълъбник, общ.Радомир административно наказание глоба в размер на 100 лева, на основание  чл. 177, ал.1, т.3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 102, т.1 от ЗДвП.

              Недоволна от така наложеното й наказание Х.  е обжалвала в законоустановения срок издаденото НП. По  подробно изложени във въззивната жалбата съображения  доразвити в с.з от адвокат-пълномощника й, същата моли съда  да отмени атакуваното наказателно постановление като  сочи, че  АНО неправилно е ангажирал административно-наказателната й отговорност за извършено адм.нарушение по чл.102, т.1 от ЗДвП, като  е допуснал съществени процесуални нарушения при изготвяне на АУАН и НП и неправилно е приложил материалноправните разпоредби на ЗДвП.

Въззиваемата страна-ОДМВР – Перник,  редовно  призована не изпраща  представител, като е представила писмено становище по жалбата, с което  моли  съда да  потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Р.п.Р. редовно и своевременно призована не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

 

Радомирският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и 18 от НПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

 

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

 

 Видно от АУАН, серия Д, бл.№413078/19.04.2018г. се установява от фактическа страна, че на  същата дата в изпълнение на служебните си задължения контролните органи на „Пътна полиция към ОДМВР –Перник в 22:30 часа  в с.Гълъбник, общ.Радомир, на път трети клас № 6041, срещу дом № 188  са констатирали, че жалбоподателката като родител на неправоспособния водач Д. С. Х. му е предоставила управлението на  л.а. „Фолксваген Голф“, с рег. № .  .

 В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН не са постъпили писмени възражения по акта.

Като е взел впредвид акта, писмените доказателства и доказателствени средства административно наказващият орган  е издал атакуваното наказателно постановление №18-1158-001543/01.06.2018 г., в което правната квалификация на административното нарушение е по чл.102,  т.1 от ЗДвП.

На основание  чл. 177, ал.1, т.3 от ЗДвП  на жалбоподателката е наложена глоба в размер от 100 лева.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА

С оглед на така установеното от фактическа страна и предвид наведените от жалбоподателката правни доводи във въззивната жалбата и тези в хода на  съдебните прения от адвокат-пълномощника й  съдът намери следното:

Преди да разгледа правния спор по същество съдът е длъжен да обсъди наведените от жалбоподателя доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на атакуваното НП и АУАН. Едва, след като констатира липсата на такива процесуални нарушения  съдът следва  да разгледа и разреши спора по същество като изследва и реши въпроса относно това дали е налице извършено деяние от жалбоподателя/ката, дали същото представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН,  дали жалбоподателя/ката е автор на същото, правилно ли са приложени от наказващия орган  материално правните норми и правилно ли  е определен размера и вида  на наложеното административно  наказание.

В настоящият случай съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение и НП са издадени от компетентни органи в кръга на правомощията им дадени по закон и в законоустановените за това срокове. В АУАН и в НП са описани подробно обстоятелствата, при които е било извършено административното нарушение. От формална страна са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН относно реквизитите на актовете.

За да бъде потвърдено обаче издаденото и атакувано в настоящето производство НП, то АНО трябва да докаже извършено от жалбоподателката административно нарушение, за което  е  ангажирана административно-наказателната й отговорност. В разпоредбата на чл.6 от ЗАНН е дефинирано понятието адм. нарушение, то е такова деяние, което е извършено виновно, нарушаващо обществения ред на държавно управление, обявено е от закона за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. За да издаде наказателно постановление, с което да наложи на извършителя адм. наказание, което в случая е глоба административно-наказващият орган следва да установи, че деянието е адм. нарушение, че нарушението е извършено от лицето, посочено като нарушител , и че това нарушение е извършено виновно от лицето. Видно от доказателствата по делото административно-наказващият орган не е доказал по безспорен и категоричен начин, че Х. е извършила описаното в акта за установяване на адм. нарушение и атакуваното наказателно постановление адм. нарушение.

Предвид събраните на съдебното следствие гласни доказателства безспорно бе установено  по делото, че на посочената дата Д. Х., който е син на жалбоподателката  е управлявал л.а „Фолксваген Голф“, с рег. № . без да е правоспособен водач. Това обстоятелство се доказва от  разпита на  свидетелите М.В.Л. и И.П.И., първият актосъставител, а втория свидетел по акта, които изцяло поддържат фактическата обстановка изложена в АУАН и чиито показания изцяло кореспондират помежду си, поради което съдът има дава вяра. Предвид обаче приложените  в административно-наказателната преписката и служебно изискани от съда писмени доказателства се установява обстоятелството, че управлявания от неправоспособния водач Д. Х. лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. №  .  не е собственост на жалбоподателката Х., освен това същата липсват доказателства да е била водач на МПС-то предоставено на неправоспособния водач или да е длъжностно лице по смисъла на закона, което да е допуснало или предоставило управлението на МПС на неправоспособния водач. Съгласно разпоредбата  на  чл.177,  ал.1 т.3 от ЗДвП, за да бъде санкционирано по административен ред по силата на тази разпоредба едно лице, то същото трябва да е собственик, длъжностно лице или водач, който допуска или предоставя управлението на МПС-то, а  в настоящият случай липсват данни по делото Х. да има едно от тези качества. АНО е посочил  в атакуваното НП , че  жалбоподателката е родител на правоспособния водач, но това не я прави административно-наказателно отговорна за извършено адм. нарушение по чл.102,т.1 от ЗДвП , за да се санкционира по административен ред по чл.177, ал.1, т.3 от същия закон.

Предвид изложените правни доводи съдът намира, че обжалваното НП е неправилно и незаконосъобразно  и като такова следва да бъде отменено. Наказващият орган не  е доказал по един несъмнен и безспорен начин извършено от Х.  адм.нарушение, за което й е  наложено адм.наказание по чл.177, ал.1, т.3 от ЗДвП.

Водим от гореизложеното, съдът на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,  

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

            ОТМЕНЯ Наказателно постановление №18-1158-001543/01.06.2018 г., с което  началник   сектор „ПП“ към ОДМВР гр. Перник е наложил на М.Б.Х., с ЕГН: ********** , с адрес: *** и адрес за призоваване: с.Гълъбник, общ.Радомир административно наказание глоба в размер на 100 лева, на основание  чл. 177, ал.1, т.3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 102, т.1 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО на съда подлежи на обжалване  по реда на Административно–процесуалния кодекс  пред Пернишкия административен съд в  14-дневен срок от съобщението на страните.

 

                                                                        Районен съдия: