Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 18 . 05. 2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав в
публичното заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я МАРИЯ
МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Светлана Влахова
и прокурора
сложи за разглеждане
докладваното от
съдия МАРКОВА в.гр.д.№ 6513 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следв ГПК.
Подадена е въззивна жалба от „Е.С.“ ЕООД, ответник пред СРС, срещу решение №
53481 от 27.02.2020 г., постановено от СРС, ГО, 128 състав по гр.д.№ 44999 по
описа за 2018 г. , с което е признато за установено по реда на чл.422 ГПК, че
ответника дължи на ищеца сумата от 4930 лв., представляваща неплатена част от
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 17.02.2015 г., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК-15.02.2018 г. до окончателното
изплащане на дължимото, искът е отхвърлен за разликата над уважения размер до
пълния предявен от 14 780 лв. и за възнаграждението по договорите за
правна защита и съдействие от 19.02.2015 г. и от 07.01.2016 г. като
неоснователен и недоказан.
Решението се обжалва в частта, в която искът
по чл.422 ГПК е бил уважен, както и в частта за разноските. Счита, че от СРС са
били допуснати процесуални нарушения при допускане и събиране на
доказателствата като било толерирано процесуалното бездействие на ищеца. Сочи,
че договора за правна защита и съдействие от 17.02.2015 г. за осъществено от
ищеца на ответника /въззивник/ процесуално представителство по гр.д.№ 19505 по
описа за 2014 г. на СГС, бил оспорен за автентичност и авторство на подписа още
с отговора по исковата молба. По искане на ответника СРС задължил ищеца да
представи договора в оригинал, което въпреки неколкократно дадената възможност,
не било сторено от страна на ищеца. СРС допуснал нарушение на чл.9 ГПК като дал
трета възможност на ищеца да представи в оригинал оспорения документ като се
позовал на техническа грешка независимо, че ищецът бил адвокат и му били ясни
процесуалните последици от неизпълнение на указанията. Сочи, че по делото било
установено, че върху договора за правна защита и съдействие № 0187583/17.02.2015
г. е извършена подправка на съдържанието в раздел Трети частта относно размера
на уговореното възнаграждение, което не било 9860 лв. /свидетелка Д./. За
осъществената правна защита и съдействие по гр.д.№ 19505 по описа за 2014 г.
било заплатено адв.възнаграждение в размер на 4930 лв., съгласно отбелязаното,
което било и единственото възнаграждение, което страните били договаряли по
този договор. Независимо дали договора бил подписан или не, тази поправка била
извършена. Тези възражения не били обсъдени от СРС, нито им било указано, че не
сочат доказателства. Счита, че съдът следвало служебно да събере доказателства
в подкрепа или опровержение на посочените правнорелевантни факти. След като СРС
не предприел такива действия, то обжалваното решение в тази му част било
неправилно и необосновано. СРС бил разпитал поискания от ответника свидетел
преди откриване на производството по чл.193 ГПК. Затова след изслушване на СГЕ
бил поискан разпит на свидетел за установяване на фактите за разминаване между
материализираното върху документа изявление на автора и действителната му воля
дължащо се на поправка. Това искане било отхвърлено необосновано от съда. Размерът
на уговореното възнаграждение също бил оспорен. В показанията си свидетеля
Димитров бил посочил, че управителят на дружеството никога не се бил съгласявал
за хонорар близо 10 000 лв. Уговореното между страните възнаграждение било
в размер на 4930 лв. и било платено в брой. Затова решението на СРС
противоречало на събраните по делото доказателства. Счита, че съдът следвало
служебно да събере доказателства в подкрепа или опровержение на посочените
правнорелевантни факти. След като СРС не предприел такива действия, то
обжалваното решение в тази му част било неправилно и необосновано. Неправилно
СРС отхвърлил и възражението на ответника за прихващане. Видно от текста на
договор от 25.01.2016 г. възнаграждението било уговорено общо- за изготвяне на
въззивна жалба по повод обжалване на решението по гр.д.№ 5221 по описа за 2015
г. на СРС, така и за процесуално представителство и възлизало в размер на
2 136 лв. На 01.08.2016 г. пълномощията на ищеца били изрично оттеглени
без да е осъществено процесуално представителство. Следователно ищецът бил
задържал сумата за неосъществена от него дейност и същата подлежала на връщане.
Сумата възлизала в размер на 1 280 лв. и била формирана на базата на чл.7,
ал.2,т.4 НМРАВ при интерес от
25 000 лв. Оттеглянето на пълномощията на ищеца се предопределяло от
установено впоследствие лошо и неточно изпълнение на задълженията на ищеца,
което се установявало от протоколите за съдебните заседание на 22.10.2015 г. и
01.12.2015 г. по гр.д.№ 5221/2015 г. на СРС.
Иска се в
обжалваната част да бъде отменено така постановеното решение и вместо това да
се постанови друго, с което претенциите на ищеца да бъдат отхвърлени. Претендират
се разноски.
Във въззивната жалба е направено искане
съдът да изключи от доказателствения материал по делото договор за правна
защита и съдействие № 0187583 от 17.02.2015 г., а в случай, че не стори това се
прави доказателствено искане за
допускане на съдебно-графологична експертиза със задача формулирана във
въззивната жалба, както и да допусне разпит на свидетел при режим на довеждане
за установяване на обстоятелствата при какви обстоятелства и условия е сключен
договорът за защита и съдействие, осъществено от ищеца за въззивника по гр.д.№
19505 по описа за 2014 г. на СГС.
Постъпил е отговор от Е.П.П., ищец пред СРС, с който се излага становище за
неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното решение.
Счита, че от СРС не били допуснати сочените от въззивника процесуални нарушения
при допускане и събиране на доказателствата. Счита, че тезата му била доказана
от събраните по делото доказателства, вкл. свидетелски показания на страната на
ответника, както и две заключения на съдебно-графологическа експертиза. Твърди,
че с искането за събиране на доказателства въззивникът се стреми да бави
процеса. Сочи, че исканите свидетелски показания са недопустими, тъй като
касаят установяване на обстоятелства, доказани с писмени документи. Претендират
се разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За
обжалваното решение въззивника е уведомен на 13.03.2020 г., Въззивната
жалба е подадена на 13.05.2020 г., при отчитане
на специалните разпоредби на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение и пар. § 13. (1) от заключителните разпоредби на Закона за здравето, съгласно последният
от които, сроковете по чл. 3, т. 1 и т. 2 относно "други срокове" в
досегашната редакция и по отменената т. 3, спрени от обявяването на
извънредното положение до влизането в сила на този закон, продължават да
текат след изтичането на 7 дни от обнародването му в "Държавен
вестник", т.е. до 22.05.2020 г., следователно
същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
С въззивната жалба се обжалва решение, в частта, в
която срещу него е уважен предявеният иск, поради което е налице интерес от
обжалване; следователно въззивната жалба
е допустима.
В
частта, в която претенцията на ищеца е отхвърлена, както и в частта, в която в тежест на ищеца/в
полза на ответника са възложени разноски на основание чл.78, ал.2 ГПК, решението
като необжалвано е влязло в сила.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната
инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само
доколкото са посочени в жалбата.
След
служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че обжалваното решени е постановено във
валиден процес:
За издадената на 20.04.2018
г. по ч.гр.д.№ 10734 по описа за 2018 г. заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК длъжникът – „Евротранс сървисиз“ ЕООД е бил уведомен
на 28.05.2018 г.
Възражението
по чл.414 ГПК е подадено на 07.06.2018 г.
Указанията
по чл.415 ГПК са достигнали до знанието на заявителя на 21.06.2018 г.
Исковата
молба е подадена на 06.07.2018 г.
Видно
от съдържанието на заповедта за изпълнение договорът за правна защита и
съдействие по гр.д.№ 19505 по описа за 2014 г. на СГС фигурира в заповедта за
изпълнение и като дължим размер е посочена сумата от 9 860 лв.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение
в обжалвания смисъл, СРС е приел, че по отношение на уговорения размер в
договора за правна защита и съдействие ищецът не бил установил, че така
отразеното в договора е невярно.Договорите представлявали частни свидетелстващи
документи, подписани от страните, като за опровергаване на съдържанието им била
налице забраната по чл.164, ал.1,т.6 ГПК за ангажиране на гласни доказателства,
извън случаите по чл.165, ал.2 ГПК. Ищецът не представил контра летър нито пък
друг документ, от който да е видно, че волята на страните досежно платеното по
процесните договори и отразеното в тях, е привидно. Същевременно ответникът не
ангажирал доказателства да е платил остатъка от дължимия по договора от
17.02.2015 г. хонорар, а именно сумата в размер на 4 930 лв. Затова и за
този размер претенцията била основателна.
По
отношение направеното от ответника възражение за прихващане на сумата в размер
на 1 280 лв. като подлежаща на връщане поради неосъществено процесуално
представителство по договора за правна защита и съдействие от 25.01.2016 г.,
СРС е приел, че не било доказано, че оттеглянето на пълномощното се дължи на
виновно неизпълнение на задълженията на адв.П.. Освен това имало данни, че именно
адв.П. е изготвил въззивната жалба по оспорване на решението по гр.д.№ 5221 по
описа за 2015 г. на СРС. Затова и СРС е достигнал до извода, че не съществува
вземане на ответника от ищеца, с което да бъде прихванато посоченото по-горе
задължението от 4 930 лв.
Софийски
градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
Действително,
с отговора по исковата молба, т.е. в срока по чл.131 ГПК /т.2 от същия/
ответникът е оспорил дължимостта на сумите по договора за правна защита и
съдействие № 0187583/17.02.2015 г. Твърди се, че същият
е неавтентичен и неверен. Оспорен е подписа за който се твърдяло, че е с автор
управителя на дружеството С.Д.и съдържанието, вкл. частта относно размера на
уговореното възнаграждение. Поискано е съдът на основание чл.193 ГПК да открие
производство по оспорването му и да задължи ищеца да го представи в оригинал. Сочи
се, че страните не били уговаряли възнаграждение в размер на 9 860 лв., а
този, който бил уговорен бил платен в брой.
Видно
от доклада по чл.140 ГПК, обективиран в определението от 01.10.2018 г./л.39 от
исковото производство пред СРС/ съдът е
задължил ищеца да представи в оригинал
оспорените с отговора по исковата молба договори за правна защита и
съдействие като същите са индивидуализирани със следните номера – 0187538/17.02.2015 г., 0187584 от
19.02.2015 г. 0187585/19.02.2015 г. Същевременно сред приетите като
доказателства договори за правна защита и съдействие е такъв с № № 0187583/17.02.2015 г./л.40/.
В
първото по делото публично съдебно заседание, състояло се на 20.11.2018 г.
/л.52/ СРС е дал възможност на ищеца да представи в оригинал договор за правна
защита и съдействие № 0187538/17.02.2015 г. и същевременно е
констатирал идентичност на копията и оригиналите представени в това о.с.з. на договори с правна защита и
съдействие с № 0187585 и 0187538 . Тази своя грешка съдът е констатирал в
о.с.з. на 19.02.2019 г. /виж л.78/ . Посочено е, че оспорения от ответника
договор, който се иска да бъде представен в оригинал е с № 0187583/17.02.2015
г. с договорено възнаграждение от 9860 лв. Видно от отразеното в същия протокол
като волеизявление на адв. Найденова, пълномощник на ответника: „Договорът от
17.02.2015 г. е документът, който ние сме оспорили. Не го носеха в предходното
съдебно заседание договора от 17.02.2015 г. за 9 860 лв.“ /пак там/. Съдът
е задължил ищеца повторно да представи договорите за правна защита и
съдействие, вкл. спорния в настоящето производство, но този път с верен номер.
Въззивната
инстанция намира, че грешките и опущенията на съда не могат да бъдат вменени в
тежест на която и да е от страните по спора, арг. и от чл.253 ГПК.
В
о.с.з., състояло се на 16.04.2019 г. от пълномощника на ответника е поискано
откриване на производство по чл.193 ГПК на оспорения договор № 0187583/17.02.2015 г. и след като ищецът е
заявил, че ще се ползва от същия документ, е открито от СРС такова
производство.
Във връзка с
оспорването е поискано от пълномощника на ответника допускане на
съдебно-графологическа експертиза за установяване на обстоятелството дали
документа е подписан от управителя на дружеството – Сергей Димитров.
По
делото /пред СРС/ са допуснати, изслушани и прието единична и тройна
съдебно-графологически ескспертизи от заключенията на които се установява, че
подписа, положен на мястото за „клиент“ под договор за правна защита и
съдействие № 0187583/17.02.2015 г., обект на
експертизата е изпълнен от С.Б.Д.-управител на ответното дружество.
При
това положение оспорването на документа не е довело до целените от страна на
ответното дружество процесуални последици ; оспорването не е доказано и
документът не следва да бъде изключен от доказателствата по делото, арг. от
чл.194, ал.2 вр. с ал.3, предложение първо ГПК.
Що
се касае до размера на договореното адв.възнаграждение, правилно СРС /макар и
да е допуснал свидетелски показания за установяване на този размер/ се е
позовал на забраната на чл.164, ал.1,т.6 ГПК вр. с чл.165, ал.2 ГПК / с оглед
изричното противопоставяне от страна на ищеца/.
Следва
да отбележим и, че в самият договор за правна защита и съдействие е изписано и
словом размера на уговореното възнаграждение
„девет хиляди осемстотин и шестдесет“. В такива случаи съдебната
практика дава превес на изписаното с думи пред това с цифри.
Доводът
за „поправка“ на цифрите „9“ и „8“ се прави едва с въззивната жалба поради, което по арг. от чл.133 ГПК, е
преклудиран. Видно от съдебният протокол, обективиращ извършените от съда и
страните процесуални действия в публичното съдебно заседание, състояло се на
16.04.2019 г. Процесуалният представител на ответника – адв.Найденова, е уточнила,
че оспорването касае само подписа положен от С.Б.Д. и само във връзка с това
оспорване е поискано допускане и изслушване на съдебно-графологическа
експертиза.
Затова и настоящата инстанция с
определението си от 28.08.2020 г. остави без уважение искането на въззивника за
допускане на съдебно-графологическа експертиза със задача „дали върху
първоначално изписаните ръкописни цифри е осъществена „преправка“ на цифрата
„9“ и цифрата „8“.
В
договора за правна защита и съдействие № 0187583/17.02.2015 г. изрично е посочено,
че е платена в брой сумата в размер на 4930 лв. като също сумата е изписана и
словом.
От
ответника /въззивник/ не се твърди да е платен остатъка над 4930 лв. до
уговорения размер от 9860 лв. поради
което крайният извод на СРС за дължимостта му, е правилен.
Що
се касае до възражението за прихващане
със сума в размер на 1280 лв. по договор за правна защита и съдействие от
25.01.2016 г.:
Въззивната
инстанция споделя мотивите на СРС в тази част на обжалваното решение и по арг.
от чл.272 ГПК същите следва да се считат и за мотиви на настоящето решение.
Действително,
ответното дружество е оттеглило пълномощното на адв.П. за процесуално
представителство по в.гр.д.№ 4499 по описа за 2016 г. на СГС, IV- д състав, но видно от съдържанието
на молбата /л.34 по делото пред СРС/ в нея не е посочено, че това става поради
виновно неизпълнение на догореното между страните.
С оглед посоченото в отговора по
исковата молба връщането на сумата в размер на 1280 лв. се претендира от
ответника на „неосъществено основание“ – „без да е осъществено процесуално
представителство“, виж с.4 от отговора по исковата молба, л.22 по исковото
производство.
Съгласно чл. 55, ал.1 от ЗЗД, който е получил нещо без
основание или с оглед на неосъществено
или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
Доводът
за „установено впоследствие лошо и неточно изпълнение на задължениета на ищеца“
се прави едва с въззивната жалба поради,
което по арг. от чл.133 ГПК, е преклудиран.
Наред
с това оттеглянето е станало на 01.08.2016 г., след като от ищеца е била
изготвена въззивната жалба.
Действително,
възнаграждението е било уговорено в размер на 2 136 лв., но никъде не е
направено наведеното от ответника с отговора по исковата молба, разграничение
по отношение на това възнаграждение- че 1280 лв. са дължими за изготвяне на
въззивна жалба , а другата част – до 2 136 лв. – за процесуално
представителство.
Въззивната
инстанция не намира ищецът да е получил и задържал неоснователно сумата в
размер на 1280 лв. за неосъществена от него дейност, респ. същата да подлежи на
връщане.
Следователно
правилно СРС е приел, че не е налице вземане в полза на ответника, което да
бъде прихванато със вземането на ищеца, което е прието за установено по иска по
чл.422 ГПК.
Поради
съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, в обжалваната му част решението на СРС е правилно и като такова ще
следва да бъде потвърдено.
По
разноските:
Пред
първата съдебна инстанция:
При
този изход на спора в обжалваната си част решението на СРС е правилно и в
частта за разноските.
Пред въззивната инстанция:
При
този изход на спора на въззивника
разноски не се следват.
Въззиваемият претендира разноски.
Адв.К.
претендира адв.възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 вр. с ал.1,т.3, предл. 3
от ЗА в размер на 575 лв., поради което следва да му бъде присъдено.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 53481 от 27.02.2020 г., постановено от СРС, ГО, 128 състав по гр.д.№ 44999 по
описа за 2018 г. , в частта, в което
е признато за установено по реда на чл.422 ГПК, че ответника дължи на ищеца
сумата от 4930 лв., представляваща неплатена част от възнаграждение по договор
за правна защита и съдействие от 17.02.2015 г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК-15.02.2018 г. до окончателното изплащане на дължимото, както и
в частта за разноските присъдени в тежест на „Е.С.“ ЕООД, ЕИК********.
ОСЪЖДА „Е.С.“
ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, офис 4, съдебен
адрес:***- адв.дружество „М.Д.Н.“, да
заплати на адвокат Д.И.К., ЕГН **********,***
сумата в размер на 575 лв. - за
адв.възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 вр. с ал.1,т.3, предл. 3 от ЗА пред въззивната инстанция.
Решението МОЖЕ да се обжалва пред ВКС в
1-месечен срок от връчването му, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: