Присъда по дело №1788/2021 на Районен съд - Варна

МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 1788 ПО ОПИСА ЗА 2021 ГОДИНА НА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ
СЪСТАВ.

ВРС е внесен обвинителен акт № 322 от адм. ръководител на ВРС
Районен прокурор на РП- Варна, по който е образувано производство пред
първа инстанция срещу подс. Н. Г. М. за извършено от него престъпление от
общ характер, наказуемо по чл.205, ал.1, т.1 вр. чл. 201 от НК за това, че на
11.09.2019г. в к.к. „Св. Св.Константин и Елена" гр. Варна, в качеството си на
длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал.1, б. „Б" от НК - „касиер обменно
гише" в „ДИ ВЕС" ЕООД-Варна ЕИК *********, присвоил чужди пари на
стойност 950лв., собственост на „ДИ ВЕС" ЕООД-Варна с управител В. Ив.
П., връчени му в това качество и поверени му да ги пази, като присвоените
пари са внесени до приключване на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа
повдигнатото на подсъдимия обвинение и изразява становище, че същото е
доказано по безспорен и категоричен начин. Моли подсъдимия да бъде
признат за виновен като предлага на същия да бъде наложено наказание
пробация с определяне на двете задължителни по закон пробационни мерки в
минимален срок от 6м. като счита, че с това наказание ще бъдат постигнат
целите на наказанието предвидени в НК.
Защитника на подсъдимия – адв. Л. във фазата по същество пледира за
оправдателна присъда като изразява становище за недоказаност на
повдигнатото обвинение по безспорен и категоричен начин. В условията на
алтернативност сочи, че деянието представлявало маловажен случай и
следвало да се преквалифицира по чл. 204, б. „а“ от НК, съответно по чл. 205,
т.5 от НК, както и че нямало пречка да се приложи и нормата на чл. 78а от НК
и да бъде наложено адм. наказание.
Подсъдимият се признава за виновен, но не дава обяснения в хода на
съдебното следствие. В дадената му последна дума заявява, че съжалява.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
По силата на Трудов договор № 1745/25.04.2019г.,сключен между подс.
Н. Г. М. и „ДИ ВЕС" ЕООД, ЕИК *********, с управител св. В. Ив. П. на
25.04.2019г. подсъдимият започнал работа на длъжност „касиер обменно
гише". Предмета на дейност на дружеството работодател включвал сделки-
обмен с национална и чуждестранна валута, прием, съхранение и предаване
на парични средства в лева и валута и ценни книжа и др. като дружеството
стопанисвало множество обменни бюра. Едно от обменните бюра
стопанисвано от дружеството било ситуирано в х-л „Астор Гардън" в к.к.
1

„Св. Св. Константин и Елена" гр. Варна.
Съобразно длъжността която заемал, подс. М. имал задължение да
извършва обмен на национална и чуждестранна валута, както и да
осчетоводява всички извършени от него касови операции във фирмената
счетоводно операционна система. Освен това, имал и задължението да
съхранява/пази/ всички поверени му парични наличности, като носил пълната
имуществена отговорност за настъпили вреди от изразходвани парични
средства срещу неоформени или липсващи първични документи и за
несъответствия в касовите наличности.
Съобразно въведените правила от работодателя отчитането на
оборотните парични средства ставало с описи изготвени от самите касиери,
както и чрез отбелязване в компютърна програма, като около 18:00ч. минавал
човек от фирмата и прибирал валутата, а българските пари, както и приетата
валута след 18:00ч., в края на смяната се поставяла в плик с бележка с адреса
на съответното бюро и се предавала на служител извършваш инкасо. На
следващия ден пликът с парите се давал от инкасото на служителя който бил
на смяна, който проверявал отразеното в програмата. Фактическо броене при
приемане-предаване на парите не се извършвало.
На 11.09.2019г. сутринта, подс. М. застъпил на смяна във валутното
бюро на х-л „Астор Гардън" в к.к. „Св. Св. Константин и Елена" гр. Варна. На
същата дата подсъдимият провел разговор с управителя на фирмата в който
разговор последния му направил забележка на висок тон във връзка с
работата и му казал, че може да бъде глобен. Подсъдимият се стреснал,
притеснил, че няма да му изплатят заплатата и тъй като било в края на сезона
решил едностранно да „прекрати" отношенията с работодателя си като си
вземе и полагаща му се заплата. За целта той взел от оборота сумата от 950лв.
(заплатата му за месец август 2019год.) и я прибрал без да уведоми никого за
това. Същият продължил да работи до края на смяната си. Вечерта след
22:00ч. когато дошъл служителят от инкасото подсъдимият му предал
торбичка в която бил останалия оборот от деня след което напуснал офиса с
прибраната по-рано сума от 950лв. и се прибрал в квартирата си в гр.Варна, а
след това напуснал и нея. На следващия ден на смяна в същия офис бил св.
С.Д.. Същият изброил сумата която получил от инкасото сутринта и
установил липсата на средства. Същият сигнализирал за това прекия си
началник – св. И.И.. Подсъдимият бил потърсен в квартирата си, но не бил
установен там.
Подаден бил сигнал в полицията и било образувано досъдебно
наказателно производство. В хода на проведеното досъдебно производство,
по съвет на адвоката си, подсъдимият предал на водещия разследването
сумата от 950лв. и същата била върната на св. В.П. – управител на „Ди Вес“
ЕООД.
Изложените обстоятелства съдът счита за установени въз основа на
обясненията на подсъдимия дадени непосредствено пред съда, показанията на
2

свидетелите В.П., С.Д., И.И., и М.Т., в това число и показанията им от
досъдебното производство приобщени към доказателствения материал по
реда на чл. 281 от НПК, ТД № 1745/25.04.2019год. сключен между „ДИ ВЕС“
ЕООД и Н. Г. М., справка за съдимост, приемо-предавателни протоколи,
както и останалите писмени доказателства като всички доказателства са не
противоречиви, взаимно допълващи се и водят до един единствен правен
извод.
От събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал
съдът не кредитира единствено заключенията на назначените в хода на
досъдебното производство съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна
такава извършени от вещото лице С.П., доколкото на първо място
експертизата дава отговор на правен въпрос (такава задача е била и поставена
– какъв е размера на присвоената сума) и на следващо място защото видно от
заключението експерта дал отговор на поставения въпрос изцяло след
обсъждане на дадени в досъдебното производство свидетелски показания, в
това число и показания на подсъдимия дадени като свидетел, които показания
са без всякаква доказателствена стойност с оглед качеството му на обвиняем,
съответно подсъдим в съдебното производство.
След като прецени всички доказателства, релевантни за делото,
поотделно и в тяхната съвкупност при така установената фактическа
обстановка, при решаване на въпросите по чл. 301 от НПК съдът достигна до
следните правни изводи:
С внесеният в съда обвинителен акт подс. Н. Г. М. е предаден на съд с
оглед извършено престъпление по чл.205, ал.1, т.1 вр. чл. 201 от НК за това,
че на 11.09.2019г. в к.к. „Св. Св.Константин и Елена" гр. Варна, в качеството
си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал.1, б. „Б" от НК - „касиер
обменно гише" в „ДИ ВЕС" ЕООД-Варна ЕИК *********, присвоил чужди
пари на стойност 950лв., собственост на „ДИ ВЕС" ЕООД-Варна с управител
В. Ив. П., връчени му в това качество и поверени му да ги пази, като
присвоените пари са внесени до приключване на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд.
В случая съдът счете, че от събраните по делото доказателства по
категоричен начин се установява, че на инкриминираната дата подс. М. е
извършил от обективна страна деяние попадащо в хипотезата на чл. 204, б.
„а“ от НК. Същият в качеството си на длъжностно лице е по смисъла на чл.
93, ал.1, б. „б“ от НК – касиер обменно гише“ в „Ди Вес“ ЕООД – Варна ЕИК
*********, е присвоил чужди пари на стойност 950лв. собственост на „Ди
Вес“ ЕООД с управител В. Ив. П., връчени му в това му качество и поверени
му да ги пази като случаят е маловажен.
Непосредствения обект на длъжностното присвояване е комплексен и
включва два вида обществени отношения – обществените отношения
осигуряващи нормалното упражняване на правото на собственост върху
движими вещи както и тези специфични отношения по служба, в които
3

участва субектът на престъплението.
Субект на престъплението може да бъде само длъжностно лице.
Съгласно чл.93, т.1, б.”б” от НК това качество имат лицата, на които е
възложено да изпълняват със заплата или безплатно, временно или постоянно
работа свързана с пазене на чуждо имущество в държавно предприятие,
кооперация, обществена организация, ЮЛ или едноличен търговец.
От обективна страна длъжностното присвояване разкрива няколко
особености. Специфично е отношението на субекта към предмета на
престъплението. Чуждите пари и веща са връчени или са поверени за пазене
или управление на длъжностното лице в това му качество. Длъжностното
лице е получило фактическа власт върху предмета на посегателство.
Изпълнителното деяние се изразява в противозаконно разпореждане с
чуждите пари или вещи в интерес на дееца или на другиго.
Това престъпление е резултатно. То е довършено със засягане
възможността на собственика на предмета да се разпорежда с него.
С оглед събраните по делото доказателства съдът прие за безспорно
установено, че подс. М. има качеството на длъжностно лице. Същият е бил
назначен като касиер обменно гише“ от работодателя „ДИ ВЕС“ ЕООД и тази
длъжност безспорно е свързана с управление и пазене на чуждо имущество –
пари. В случая предмета на престъпното посегателство са пари – 950лв.,
които са му били връчени именно в това му качество да ги пази.
Изпълнителното деяние се изразява в извършване на присвоителни действия
изразяващи се във фактическо разпореждане с предмета на престъплението
/парична сума/, които са напуснали патримониума на „ДИ ВЕС“ ЕООД с
управител В.П., без негово съгласие. Престъплението е довършено.
Подсъдимият е взел парите и се е разпоредил с тях в свой личен интерес. В
тази насока са както обясненията на самия подсъдим който пред съда
потвърждава, че е взел посочената по-горе сума след разговор на висок тон с
шефа си и заплаха за това, че ще бъде глобен, така и показанията на всички
разпитани по делото свидетели който потвърждават, за констатирана липса на
пари на следващата сутрин след неговата смяна. И доколкото присвоената
сума не е значителна - под размера на две минимални работни заплати за
страната (МРЗ 560лв. определена с ПМС №320/20.12.2018год.), а
подсъдимият е в млада възраст, с чисто съдебно минало и без данни за други
противоправни прояви от една страна и от друга предвид факта, че именно
неговото самопризнание стои в основата на разкриване на авторството на
конкретното престъпление като цяло, с оглед занижения контрол, липсата на
адекватна ежедневна отчетност и достъп на множество лица до паричните
средства в това число лица чужди за фирмата – лица които не са касиери в
бюрото, нито управители във фирмата или такива с ръководни функции, то
случаят е маловажен по смисъла на чл. 93, т.9 от НК. Що се касае до
изразеното от прокурора във фазата по същество, че извършеното не било
изолиран случай в живота на подсъдимия то не се споделя от съда доколкото
4

това твърдение не се подкрепя по категоричен начин от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства. От субективна страна подсъдимият е
действал с пряк умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е
целял тяхното настъпване. Умисъл се извежда по безспорен и категоричен
начин от неговите действия. Взема част от дневния оборот с ясното съзнание,
че тези пари са чужди /на работодателя му/ и са му връчени точно в това му
качество да ги пази. От друга страна с оглед наличните по делото
доказателства за възстановяване на щетите от престъплението – още в хода на
досъдебното производство той е предал на водещия разследването сумата от
950лв. която е била върната на управителя на дружеството в което е работел,
и не са налице отрицателните предпоставки визирани в нормата на чл. 218б,
ал.2 от НК (подсъдимият е неосъждан, съответно не му е било налагано адм.
наказание за такова деяние) съдът счете в случая приложение следва да
намери нормата на чл. 218б, ал.1 от НК доколкото съобразно същата
разпоредба за деяния по чл. 204, б. „а“ от НК когато предмета на
престъплението е до размера на две минимални работни заплати за страната
установени към датата на извършването на деянието, наказанието е глоба от
100лв. до 300лв. налагано по административен ред ако предмета на
престъплението е възстановен или заместен.
Що се касае до изразеното от защитата във фазата по същество че в
случая деянието би могло да се преквалифицира и като такова по чл. 205,
ал.1, т.5 от НК което също предполагало налагане на адм. наказание по реда
на чл. 78а от НК съдът намира, за нужно да отбележи, че в конкретния случай
е налице рядка хипотеза на конкуренция между нормите на чл. 78а, ал.1 и чл.
218б, ал.1 от НК и двете предвиждащи налагане на адм. наказание. Според
настоящия съд обаче в случая по-благоприятния за дееца закон, който следва
да бъде приложен е именно налагане на адм. санкция по реда на чл.218б от
НК първо с оглед на това, че нормата на чл. 218б, ал.1 от НК се явява
специална спрямо тази на чл. 78а, ал.1 от НК и второ с оглед на последици от
налагане на санкцията.
Нормата на чл. 78а от НК е приложима за всички престъпления от
Особената част на НК за които са налице предпоставките по ал.1 и липсват
пречките по ал.7 от същия член. Последиците от приложението на тази норма
са чистото съдебно минало на дееца от една страна, но и невъзможността да
бъде отново освободен от наказателна отговорност по този ред съобразно чл.
78а, ал.1, б. „б“ от НК (освен ако не е изтекла 1 година от плащане на
предходното наказание). На свой ред нормата на чл. 218б, ал.1 от НК се явява
специална по отношение на чл. 78а, ал.1 от НК. Последиците от нейното
прилагане са също чисто съдебно минало, но наред с това и възможност за
последващо освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от
НК. Тази норма намира приложение само при изчерпателно посочени
престъпления – чл. 194, ал.3, чл. 195, ал.4, чл. 204, б. „А“, чл. 206, ал.1 и ал.5
и чл. 207 от НК като е налице и допълнителен критерий – предмета на
5

престъплението да е до размера на две минимални работни заплати за
страната и същият да е възстановен или заместен. Предвидената в чл. 218б,
ал.1 от НК адм. санкция е в значително по-нисък размер – глоба от 100лв. до
300лв. С други думи нормата на чл. 218б, ал.1 от НК декриминализира
определен вид деяния и винаги се явява по-благоприятна за дееца.
Поради изложеното по-.горе и с оглед специфичните характеристики на
деянието и дееца, в светлината на цитираните по-горе разпоредби, съдът
счете в случая деянието извършено от подсъдимия макар и формално да
покрива признаците на състав на престъпление от НК не се счита за
престъпно (декриминализирано е по силата на закона), а е административно
нарушение. Горното мотивира съда на основание чл. 304 от НПК да оправдае
подсъдимия по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 205, ал.1,
т.1 вр. чл. 201, ал.1 от НК и съобразно правомощията по чл. 305, ал.6 от НПК
да му наложи административно наказание съобразно нормата на чл. 218б, ал.1
от НК за това, че на 11.09.2019г. в к.к. „Св. Св.Константин и Елена" гр.
Варна, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал.1, б. „Б"
от НК - „касиер обменно гише" в „ДИ ВЕС" ЕООД-Варна ЕИК *********,
присвоил чужди пари на стойност 950лв., собственост на „ДИ ВЕС" ЕООД-
Варна с управител В. Ив. П., връчени му в това качество и поверени му да ги
пази, като случаят е маловажен.
При определяне размера на адм. наказание съдът отчете степента на
обществена опасност както на деянието така и на дееца и като отчете
наличието само на смекчаващи адм.наказателната отговорност обстоятелства
от една страна (самопризнания и проявено критично отношение) и от друга че
все пак се касае за деяние извършено от длъжностно лице и предмета на
престъплението не е на незначителна стойност, наложи на подсъдимия адм.
наказание глоба в размер на максималния предвиден в закона, а именно глоба
в размер на 300лв. като счете, че това наказание е съответно на извършеното
деяние нарушение) и в пълнота ще постигне целите на административните
наказания предвидени в нормата на чл. 12 от ЗАНН.
Като отчете, че в хода на досъдебното производство са били направени
разноски във връзка с назначени съдебни експертизи – счетоводна и
допълнителна такава общо в размер на 167.10лв. съдът на основание чл. 189,
ал. 3 от НПК осъди подсъдимия да заплати посочената по-горе сума в полза
на държавата по сметка на ОД на МВР Варна.
На същото основание съдът осъди подсъдимия да заплати направените
в хода на съдебното производство разноски за изслушване на вещо лице в
размер на 20лв. като го осъди да заплати посочената сума в полза на
държавата по сметка на РС – Варна.
По гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

6

Номер на акта:	65
Дата:	28 март 2022 г. (в сила от 13 април 2022 г.)
Съдия:	Радостина Методиева

Дело:	20213110201788
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	5 май 2021 г.

Присъда по дело №1788/2021 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите