Определение по дело №249/2020 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 260186
Дата: 9 декември 2020 г.
Съдия: Дарина Стоянова Маркова Василева
Дело: 20203001000249
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 5 юни 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ№

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в закрито заседание на осми декември през двехиляди и двадесета година в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА                                                                                  

МАРИЯ ХРИСТОВА

 

           Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 249 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.248 от ГПК по молба на Н.П.В. *** за изменение на постановеното по делото решение № 260021 от 04.09.2020г. в частта за разноските, с което е осъден да заплати на застрахователното дружество сумата 3 054.55лв., представляваща разноски за въззивно производство.

Твърди се в молбата процесуалният представител че не се дължат разноски за адвокат, който не е участвал в делото, като молбата за присъждане на разноски не може да се счита за участие в делото, както и че същата не е подписана. Твърди че по делото липсва отговор на насрещната въззивна жалба, която е за по-големия размер на претенцията и по нея не е извършена никаква работа. Твърди че представител на застрахователя не е се явил в съдебното заседание на 05.08.2020. Твърди че липсват доказателства за извършването на разноските.

Моли съда да отмени или намали присъдената в полза на застрахователя сума за разноски.

В срока по чл.248 ал.2 от ГПК от насрещната страна ЗД „Бул Инс“ АД със седалище гр.Варна няма депозиран писмен отговор на молбата.

Молбата за изменение на определението в частта за разноските е подадена в срока по чл.248 ал.1 от ГПК.

 С решение № 260021 от 04.09.2020г. въззивният съд е отменил частично първоинстанционното решение в осъдителната му част за разликата над 27 00лв. до 42 000лв. и е отхвърлил иска за този размер, потвърдил е решението в осъдителната част до размера на сумата 27 000лв. и в отхвърлителната част за разликата над 42 000лв. до 100 000лв. Съобразно изхода на спора пред въззивния съд е определил дължимите разноски за въззивна инстанция в полза на застрахователното дружество в размер на сумата 3 054.55лв.

Въззивният съд намира молбата за изменение на решението в частта му за разноските за неоснователна.

Искане за присъждане на разноски пред въззивен съд е направено с въззивната жалба на застрахователя и е поддържано в подписано от адв.Гочев писмено становище вх.№ 4011 от 05.08.2020г., депозирано преди съдебно заседание и докладвано в съдебно заседание на 05.08.2020г., с приложено към него адвокатско пълномощно и подписан договор за правна защита и съдействие с отразено в него плащане в брой на договореното възнаграждение в размер на 3 200лв.

В конкретния случай след подаване на въззивната жалба и преди образуване на делото пред въззивния съд е налице оттегляне на упълномощаването, дадено на адв.С., подал въззивната жалба и упълномощаване на адв.Гочев да представлява дружеството. На основание чл.78 от ГПК възнаграждението за един адвокат влиза в рамките на разноските които следва да бъдат възложени на другата страна в зависимост от направено искане и изхода на спора. Промяната в представителството и упълномощаването на нов адвокат в хода на делото не се отразява на законово регламентираното право на страна на адвокатско възнаграждение за един адвокат, стига същият да е представлявал страната по делото. Поради което и няма пречка в полза на застрахователното дружество да бъде присъдено съразмерно изхода на спора договореното възнаграждение с адв.Гочев. Същият е представлявал застрахователното дружество пред въззивния съд като е депозирал писмено становище по въззивната жалба. Няма искане за намаляване на адвокатското възнаграждение по реда на чл.78 ал.5 от ГПК, поради което и такава проверка не се дължи служебно от съда. Представени са доказателства за плащане на договореното възнаграждение. Оспорване на определения от съда по съразмерност размер на присъденото адвокатско възнаграждение няма в молбата по чл.248 от ГПК.

Водим от горното, съдът

   

                                                 О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И :

   

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н.П.В. *** за изменение на постановеното по делото решение № 260021 от 04.09.2020г. в частта за разноските.

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му страните.

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: