МОТИВИ ПО АНД № 189/2019 г. НА
РАЙОНЕН СЪД ЛУКОВИТ
Районна
прокуратура Луковит е внесла предложение за освобождаване от наказателна
отговорност на П.И.П. за извършено от него престъпление по чл. 325, ал. 1 НК,
за което да му бъде наложено административно наказание глоба.
В
съдебно заседание Районна прокуратура Луковит, редовно призована, не се
представлява.
Обвиняемият
се явява лично и с упълномощения защитник адв. С. Х.. Признава обвинението,
изразява съжаление и обяснява какво мотивирало поведението му. В последната си
дума отново изказва съжаление.
Съдът,
след като обсъди по реда на чл. 378, ал. 2 НПК доказателствата, събрани в
досъдебното производство, и непосредствено депозираното пред съда обяснение на
обвиняемия, прие, че е доказана ФАКТИЧЕСКАТА
ОБСТАНОВКА, описана в постановлението на прокурора, а именно:
Обвиняемият
П.П. е роден на *** ***, общ. Луковит, български гражданин, българин, средно
образование, семеен, управител на търговско дружество, занимаващо се със
земеделие, не е осъждан (реабилитиран).
На
02.11.2018 г. обвиняемият се ядосал, след като разбрал, че собственичка на
земеделска земя отдала под аренда имота си на конкурентна фирма, в която
работел св. Ц. Ц.. Обвиняемият провел няколко телефонни разговора със
свидетеля, в които отправил към него обиди и закани за саморазправа.
Около
16.00 ч. обвиняемият пристигнал в офиса, където работел Ц. и в присъствието на
колегите му – св. Ц.В. и К. Г. и клиент
на фирмата, обвиняемият продължил да отправя обиди и закани към Ц., настоявайки
да отидат при собственичката на земеделската земя.
Св.
К. Г. отправила забележка към П. да не крещи, заради което той насочил агресивното
си поведение срещу нея – започнал да й вика и да се заканва, че ще разбута
бюрата.
Св.
Цвятков решил да излезе навън, за да предпази колегите си. Пред сградата се
появил и св. А. С., който работел в съседен офис и чул скандалът. Св. С. опитал
да предпази св. Ц., възпирайки го да не последва обвиняемият. Последният
насочил агресията си към св. С., който бил лице с увреждане, нагрубил го и го
ударил 2 пъти с
юмрук в тялото.
Тези
действия били извършени пред строителните работници – св. С.А. и Г. С., които
не посмели да се намесят.
Обвиняемият
напуснал с автомобила си, като св. Ц. го последвал със своя, за да избегне нова
агресивна проява.
Въз
основа на така установена фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА
СТРАНА следното:
П.П.
е обвинен в извършването на хулиганство – престъпление по чл. 325, ал. 1 НК.
Изпълнителното деяние – нарушаване на обществения ред и проява на явно
неуважение към обществото, е осъществено чрез нахлуването на работното място на
св. Ц., отправянето на висок тон на закани и обиди към присъстващите в търсене
на обяснение защо е сключен договор за аренда със собственичка на земя,
арогантната реакция на отправената забележка от св. Г. и последващото агресивно
поведение срещу намесилия се св. С..
С
нахлуването на работното място на св. Ц. обвиняемият е започнал поредицата от
действия, с които е демонстрирал, че няма да се съобрази с общоприетите правила
за благоприличие. Обвиняемият е бил длъжен да спазва добрия тон и да не
прекъсва работния процес на служителите, работещи в офиса. Вместо това той е
крещял, обиждал и заплашвал, с което е нарушил и задължението, което всеки член
на българското общество има - да уважава
честта и достойнството на останалите граждани.
Арогантната
демонстрация на несъобразяване с правила е била целенасочено проявена спрямо
всички работещи в офиса, а впоследствие и пред сградата пред св. Стефанов и
строителните работници.
Обстоятелството,
че реакцията на П.П. е била провокирана от конкретен спор със Ц. по повод
арендата на земеделска земя не променя оценката на поведението му като
хулиганско. Това е така, защото целта на обвиняемият не е била да уреди
спорните отношения, а да демонстрира своето надмощие, изисквайки останалите да
се подчинят и да „обяснят“ търговските и служебните си действия.
Съдът
намира, че извършеното от П. представлява квалифициран случай на хулиганство
поради изключителната дързост, с която е действал обвиняемия. Поради това, че
съдът се произнася в рамките на повдигнатото от прокурора обвинение, обаче,
няма как решаващият орган да влоши положението на обвиняемия.
От
субективна
страна съдът прие, че деянието е извършено виновно от обвиняемия, при форма
на вината пряк умисъл – съзнавал е, че нарушава обществения ред – срещу
виковете, обидите и заканите му с е реагирала св. Георгиева, което провокирало
агресията да се насочи и срещу нея, а така също и св. Стефанов, и въпреки това
е продължил да върши намисленото, преследвайки целта си - да демонстрира явно
неуважение към обществото.
Поради
горното съдът прие, че инкриминираното престъпление е извършено от обвиняемия и
затова следва да бъде признат за виновен. Поради това, че за престъплението по
чл. 325, ал. 1 НК се предвижда наказание под 3 години лишаване от свобода, П. е
неосъждан и от престъплението няма настъпили имуществени вреди, то обвиняемият
следва на основание чл. 78а НК да бъде освободен от наказателна отговорност и
да му се наложи административно наказание – глоба.
Съдът
определени справедливата глоба в размер на 1500 лева, като обсъди смекчаващите
и отегчаващите вината обстоятелства. Обществената опасност на деянието е
завишена от това, че обвиняемият е бил настоятелен и дързък, засегнал е не само
обществения ред, но и неприкосновеността на трима граждани, нахлувайки на
работното им място. Едновременно с това
съдът отчете като смекчаващо обстоятелство самопризнанието и разкаянието на
обвиняемия, както и поднесените от него след случая извинения на засегнатите.
Разноските
за досъдебното производство следва да бъдат заплатени от обвиняемия, след като
е признат за виновен в извършване на престъплението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: