РЕШЕНИЕ №260326/30.10.2020г.
гр.
Варна, 29.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд тридесет и втори състав
На четиринадесети септември Година две хиляди и двадесета
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Албена Славова
Секретар Незает Исаева
като разгледа
докладваното от съдията
АНД № 2309 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по жалба
от „Водоснабдяване и канализация – Варна“ООД против НП №
01331-13/01.06.2020 г. на Директора на РИОСВ - Варна, с което на юридическото лице на основание
чл. 200 ал.1 т.6 от Закона за водите му е
наложено административно наказание "Имуществена санкция” в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 120 ал.1 от
Закона за водите във вр. с Приложение № 3 към чл. 11
ал.3 от Наредба № 6 за емисионните норми за допустимо съдържание на вредни и
опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във
водните обекти.
В депозираната до
съда жалба, се оспорва съставомерността на описаното
в НП деяние. Твърди се, че същото не може да се квалифицира като
административно нарушение по смисъла на
чл. 6 от ЗАНН. Сочи се, че нито в АУАН, нито в НП е посочено кое правило за
поведение е нарушило санкционираното лице, като не става ясно в какво се състои
обвинението спрямо дружеството. Твърди се, че е неприложима в случая
санкционната разпоредба на чл. 200 ал.1 т.6 от Закона за водите /ЗВ/. Оспорват
се резултатите от изследването на взетата проба от отпадъчните води, като се
твърди, че не е ясно коя от няколкото проби, които са
взети на 12.03.2020 г. е изследвана. Сочи се, че неправилно
се съпоставят резултатите от извършения анализ на отпадъчните води с
нормативно регламентираните стойности в Приложение № 3 към чл. 11 ал.3 от
Наредба № 6 от 2000 г. Излага се становище, че цитираната правна норма е
относима към селищните пречиствателни станции, а в случая пробата е взета от
канализационната система, а не от селищна пречиствателна станция. Оспорва се
процедурата за вземане на водната проба. Сочи се, че съгласно нормата на чл. 19
ал.1 от Наредба № 6/09.11.2000 г. процедурата за мониторинг с оглед
установяване дали се спазват изискванията и емисионните норми в Приложение № 3
включва вземане на съставни, пропорционални на дебита или през равни интервали
от време 24-часови представителни проби от едно и също определено място на
изхода и ако е необходимо и на входа на селищната пречиствателна станция, като
нито в КП № 011890 от 12.03.2020 г., нито в Протокола от изпитване № 04-0226 от
20.03.2020 г. , съотв. в АУАН и НП не е посочен вида
на взетата водна проба. Твърди се, че в АУАН не е посочена датата на извършване
на нарушението, като е индивидуализирано единствено времето на извършване на
проверката. Излага се становище, че при описанието на мястото на извършване на
нарушението също липсва яснота. Сочи се, че неправилно е приложена разпоредбата
на чл. 120 ал.3 от Закона за водите, която не съдържа правило за поведение,
поради което не може да бъде нарушена. Твърди се, че дружеството не е нарушило
нито една от емисионните норми по показателите БКП5, ХПК, неразтворени
вещества, общ фосфор и общ азот. Сочи се, че в чл. 120 ал.3 от Закона за водите
изрично е посочено, че емисионните норми по ал.1 се определят в наредбата по
чл. 135 ал.1 т.13 от нормативния акт, която е Наредба № 2 от 08.06.2011 г. на
МОСВ, докато НП е издадено за нарушаване на емисионните норми, регламентирани в
Приложение № 3 към чл. 11 ал.3 от Наредба № 6 от 2000 г., която е издадена на
основание чл. 135 т.12 от Закона за водите. Иска се НП да бъде отменено като
незаконосъобразно и необосновано.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, изпраща представител – юк В., която в съдебно заседание
поддържа жалбата с посочените в нея основания. Излага се становище, че с
показанията на св. Р. се установява, че пробите, чиито резултати са съобразени
при издаване на обжалваното НП, са взети от улична шахта, а не от Варненското
езеро, докато дружеството-жалбоподател е санкционирано за замърсяване на
Варненското езеро. Сочи се, че в хода на съдебното производство са събрани
достатъчно доказателства, от които е видно, че въззивникът
е предприел действия с оглед предоставяне на възможност за отстраняване на
аварийна ситуация, причинена от трето лице с оглед минимизиране на по-големи
вреди от замърсявания. Излага се становище, че в случая са неприложими
емисионните изисквания, предвидени в нормите на Наредба № 6/2000 г., посочени в
Приложение № 3, доколкото в това приложение са нормите, на които трябва да
отговарят отпадъчните води след като са преминали през пречистване – обеззаразяване
и обработка в пречиствателната станция. Иска се НП да бъде отменено.
Въззиваемата
страна , редовно призована, се представлява от юк
Костадинова, която в съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание по същество
пледира НП да бъде потвърдено. Излага становище, че в хода на съдебното
производство е безспорно установено, че при извършена проверка на преливник към
Варненското езеро, представляващо част от преливен ръб, разположен в
канализационна шахта, част от канализацията на града, е констатирано, че
дружеството изхвърля във Варненското езеро непречистени отпадъчни води, част от
канализационната система. Твърди се, че при взети проби и анализ на същите е
установено, че се превишават регламентираните емисионни норми в Приложение № 3
към Наредба № 6 за емисионните норми за допустимо съдържание на вредни и опасни
вещества в отпадъчните води. Излага се становище, че в случая са неприложими
разпоредбите на Наредба № 2, доколкото същата касае изискванията и условията,
при които се издава разрешение за заустване на
отпадъчни води във водни обекти, в които се регламентират индивидуални емисионни ограничения.
В хода на съдебното производство са приобщени към материалите по делото
материалите по АНП. Разпитани са е в качеството на свидетели актосъставителя
– св. Н.П., свидетеля по акта – Т.Д. и представителя на Регионална лаборатория
– Варна – И.Р.. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа
обстановка:
На 12.03.2020 г. служители на РИОСВ-Варна – св. П. и св. И. извършили
проверка на преливник към Варненско
езеро, представляващ частично разрушен преливен ръб, разположен в
канализационна шахта на ул. "Тодор Влайков" пред №22. При проверката
е установено повърхностно изтичане и заустване във
Варненското езеро на поток отпадъчни води с характерна миризма за битово-фекално замърсяване. Установено е, че изтичането започва след жп
прелеза при „Стара гара“ – Варна. При обхода и огледа на района на „Стара гара“
– Варна е установено наличие на ревизионна шахта, разположена преди жп прелеза,
която представлява част от преливната канализационна мрежа , свързана със
съществуващ изграден преливник по канализационен колектор, преминаващ по ул.
Тодор Влайков в гр. Варна. Извършен е оглед на преливник , разположен в
канализационната шахта на ул. Тодор
Влайков, на уличното платно, непосредствено пред № 22. При огледа е
констатирано, че основното количество отпадъчни води преминава по канализационния колекто , насочващ отпадъчните води към ПСОВ – Варна и
минимално количество – през преливната стена , която е била разрушена и към
момента на проверката се извършват дейности по възстановяването й. Констатирано
е, че преливащата отпадъчна вода е заустена във
Варненското езеро, посредством описаната по-горе канализационна мрежа.
Предвид горното при проверката е взетата водна проба от потока отпадъчни
води, заустен във Варненското езеро, а именно от преливен ръб, разположен в канализационна шахта на ул. Тодор Влайков
през № 22, част от канализационната мрежа, след който отпадъчните води са заустени във Варненското езеро.
Въз основа на анализа на пробата е
установено превишаване на нормите, регламентирани в Приложение № 3
към чл. 11, ал. 3 от Наредба № 6 за емисионни норми за допустимото съдържание
на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани
във водни обекти, а именно: при норма за БПК5 - 25 mg/dm3
е констатирано 60,1 mg/dm3, при норма 125 mg/dm3 за ХПК е установено 178 mg/dm3,
при норма за неразтворени вещества 35 mg/dm3 е
установено 172"mg/dm3, при норма за общ фосфор 1
mg/dm3 е установено 2,284 mg/dm3
и при норма за общ азот 10 mg/dm3 е установено 33,3 mg/dm3. Резултатите от анализите са отразени в протокол от
изпитване №04-0226/20.03.2020 г. на акредитирана Регионална лаборатория-Варна 04
при ИАОС.
Констатирано е че „ВиК Варна“ООД има качеството на
оператор на канализационната система на град Варна, съгласно сключен
договор от 09.03.2016 г. с Асоциация по ВиК на
обособената територия за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията и предоставяне на
водоснабдителни и канализационни услуги. Констатирано е, че в нарушение на емисионните ограничения, визирани в Приложение
№ 3 към чл. 11, ал. 3 от Наредба № 6 на обособената територия на дружеството изхвърля отпадъчни води във воден обет – Варненското езеро и
канализационната система.
Констатирано е, че изхвърлянето на
замърсени отпадъчни води във Варненско езеро е допуснато вследствие на авария,
регистрирана във „В и К- Варна" ООД, при която е нарушена целостта на дюкер, представляващ гравитационно работещ канал,
преминаващ под Франга дере с начало от ревизионна
шахта на ул. Тодор Влайков пред № 22 и завършващ на кръстовището на ул. Орлово
гнездо с ул. Здравец. Констатирано е, че за въстановяване
целостта на дюкера , „В и К-Варна“ООД предприема действия, с които да намали водния
поток в дюкера, като за целта е разрушен частично преливния ръб, разположен в
канализационна шахта на ул. "Тодор Влайков" пред №22, като по този
начин част от потока непречистени отпадъчни води се насочва към Варненско
езеро.
Гореописаната проверка, отразена в констативен протокол № 011890/12.03.2020
г. е извършена след постъпил в РИОСВ-Варна, сигнал и публикации в медиите за
изтичане на голямо количество битово-фекални
отпадъчни води във Варненско езеро.
Във връзка с гореизложеното на управителя на „В и К- Варна" ООД, с
писмо изх. № 12-00-2325/АЗ/24.03.2020 г. на РИОСВ-Варна е изпратена покана за
явяване на 10.04.2020 г. за съставяне на акт за установяване на административно
нарушение.
На 10.04.2020 г. на „В и К- Варна" ООД е съставен АУАН № 01331/10.04.2020 г., за установеното
нарушение на чл. 120 ал.1 от Закона за водите във връзка с Приложение № 3 от
Наредба № 6 за емисионните норми за допустимо съдържание на вредни и опасни
вещества в отпадъчните води, зауствани във водните оекти /ДВ бр. 97 от 2000 г./. Актът е връчен на същата дата на упълномощено от управителя
на „В и К- Варна" ООД длъжностно лице.
Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 200
ал. 1 т.6 от Закона за водите е ангажирана административно-наказателната
отговорност на дружеството-жалбоподател , като на същото е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от
надлежна страна и е приета от съда
за разглеждане.
Административно
наказателното производство
е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок.
Наказателно постановление № 01331-13/01.06.2020 г. на Директора на РИОСВ - Варна е издадено от компетентен орган - Директора на РИОСВ - Варна, с оглед разпоредбата на чл. 201 ал. 2 от Закона за водите и видно
от приобщеното по делото копие
на Заповед №
РД-8/10.01.2011 г. на Министъра на околната
среда и водите.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентно длъжностно лице, съгласно чл. 201
ал.3 от ЗВ и видно от заверено копие
на съдържащите се в АНП копие на Заповед № РД-154/28.02.2019
г. на Министъра
на околната среда и водите.
Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено
с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение
е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво
е обвинен и срещу какво да се
защитава. Посочени са
нарушените материално правни норми, като
наказанията за нарушенията са индивидуализирани.
Съдът намира за неоснователни аргументите на процесуалния представител на въззивника за допуснати съществени процесуални нарушения в
хода на административно-накацателното производство
поради отсъстваща индивидуализация на извършеното административно нарушение по
време и място на осъществяването му. Видно, както в АУАН, така и в НП подробно
е описано местоположението на канализационната шахта, преливния ръб и мястото
където са зауствани отпадъчните води във Варненското
езеро. Посочена е и датата на извършване на деянието, която в случая е
идентична с датата на извършване на проверката. Обстоятелството дали
нарушението е осъществено и в предходен момента, съотв.
какъв е периода на осъществяването му е ирелевантно,
предвид решението на АНО да ангажира отговорността на въззивника
за извършване на деянието на една конкретна дата от възможния период.
Като разгледа жалбата по същество,
съдът установи от правна страна
следното:
От събраните по делото доказателства, в т.ч. Договор между „В и К Варна“ООД
и Асоциация по ВиК на обособената територия безспорно се установява, че че „Водоснабдяване и
канализация - Варна“ ООД гр. Варна е оператор по смисъла на чл. 2 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и в това му качество
е длъжно да пречиства и зауства отпадъчни води в
повърхностни водни обекти. Видно от съдържанието
на цитирания договор с цел опазване на околната среда и водите, Асоциацията по ВиК възлага и оператора „Водоснабдяване и канализация -
Варна“ ООД гр. Варна приема да предоставя услугите в обособената територия,
посочена в приложение III от същия /в настоящия случай това е Община Варна, да
упражнява права и да изпълнява всички задължения, възложени от действащото
право; да стопанисва, поддържа и експлоатира публичните активи/пасиви, намиращи
се в обособената територия, които съгласно договора са членове на Асоциацията
по ВиК, в т. ч. водоснабдителни мрежи, отвеждащи
канализационни колектори. Съгласно договорът „услуга“ е отвеждането на
отпадъчни води, пречистване на отпадъчни води, присъединяване на потребители
към канализационната система и др. От посочения договор е видно също, че
стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК
системите и съоръженията на гр. Варна се осъществява от „Водоснабдяване и
канализация - Варна“ ООД гр. Варна, както и че дружеството – жалбоподател
експлоатира канализационната система на Община Варна. А съобразно разпоредбата
на чл. 1, ал. 3 от Наредба № РД – 02-20-8/17.05.2013 г. за проектиране,
изграждане и експлоатация на канализационни системи, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройство, в сила от 05.07.2013 г.,
канализационните системи се състоят от: 1. канализационни мрежи и техните
съоръжения и урбанизираните територии; 2. отвеждащи канализационни колектори
извън урбанизираните територии; 3. канализационни помпени станции; 4.
пречиствателни станции за отпадъчни води и 5. съоръжения за заустване.
На следващо място, от приложените по
делото писмени доказателства е видно
ясно и точно, че процесния канализационен колектор, находящ се на ул. Тодор Влайков до № 22, като част от
цялостната канализационна мрежа, е стопанисван от дружеството-жалбоподател.
Нещо повече, посоченият факт не се оспорва и от въззивника,
а напротив поддържа се линия на защита от същия, че именно във връзка с правомощията
на оператор на канализационната мрежа в гр. Варна дружеството-жалбоподател
е предприело действия за овладяване на
авария, свързана с препълване на
канализационния дюк, с отвеждане на отпадъчните води
чрез преливния ръб към Варненското езеро.
Безспорно е установено по делото, въз основа на събрания доказателствен материал, осъществяването на вмененото на
дружеството административно деяние, изразяващо се в допуснато изхвърляне и заустване на отпадъчни води от канализационна шахта, чрез
преливен ръб на същата в повърхностен воден обект - Варненското езеро, което е в нарушение на заложените емисионни норми, регламентирани
съответствие с Приложение № 3 към чл.
11, ал. 3 от Наредба № 6 от 09.01.2000 г., с оглед измерените показатели,
превишаващи емисионните ограничения в пъти.
По посочения начин дружеството – жалбоподател е допуснало изтичане на замърсени води чрез
преливен ръб, разположен в канализационната шахта, а не в предназначената за
целта канализационна система, чиито води подлежат на пречистване, от което е
последвало заустване на отпадъчни непричистени
води в повърхностен воден обект.
Безспорно е установено изпускането във Варненско езеро от дружеството-жалбоподателна непречистени отпадъчни води и
превишаване на регламентираните норми, а именно: БПК5 - 25 mg/dm3
е констатирано 60,1 mg/dm3, при норма 125 mg/dm3 за ХПК е установено 178 mg/dm3,
при норма за неразтворени вещества 35 mg/dm3 е
установено 172 mg/dm3, при норма за общ фосфор 1 mg/dm3 е установено 2,284 mg/dm3
и при норма за общ азот 10 mg/dm3 е установено 33,3 mg/dm3. Посочените обстоятелства безспорно се установяват
от разпита на св. Р. и протоколът за изпитване № 04-0226/20 г.
В тази връзка, съдът намира за неоснователни доводите на процесуалния
представител на въззивника за недоказаност на
обвинението във връзка с взетите проби и установените въз основа на същите
резултати. От доказателствения материал по делото се
установява по несъмнен начин, че пробите да взети от преливен ръб, разположен в
канализационната шахта , находяща се на ул. Тодор
Влайков през № 22, която е последната такава преди Варненското езеро и от който
ръб , чрез изграден преливник по канализационен колектор, отпадъчните води са заустени в езерото.
По посочения начин дружеството-жалбоподател безспорно е осъществило нарушение на разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ, съгласно която
наказва с имуществена санкция от 1000 лева до 5000 лева юридическо лице, което
изхвърли отпадъчни води във водните обекти и канаблизационната
система, като наруши емисионните норми и изисквания.
Правилно е приложен материалния
закон въз основа на така установената фактическа обстановка и правилно е
определена санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административно-наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател,
доколкото същата предвижда конкретното нарушение в диспозитива
си.
Разпоредбата на § 1, т. 33 от Допълнителните разпоредби на Закона за водите
/ЗВ/ дефинира понятието „канализационна система“ - съвкупност от канализационни
отклонения, улични канализационни мрежи в урбанизираните територии, отвеждащи
колектори и пречиствателни станции или пречиствателни съоръжения, чрез които се
извършва отвеждане на отпадъчните и/или дъждовните води от имотите на
потребителите, пречистването им и при необходимост обеззаразяването им до
необходимите качества и заустването им в съответния
воден обект.
Законово е дефинирано разграничение между понятието „емисионни норми“ и
„индивидуални емисионни ограничения“ в нормата на чл. 120, ал. 1 от ЗВ.
Понятието „индивидуални емисионни ограничения“ е дефинирано в § 1, т. 11 от ДР
на ЗВ, а именно това са стойностите на масата, изразена с някои специфични
параметри, концентрация и/или емисионно ниво, определени в разрешителните за заустване на отпадъчни води при прилагане на комбинирания
подход, които не трябва да бъдат надвишавани през даден период от време.
Съгласно § 1, т. 9 от Наредба № 6/09.11.2000 г. за емисионните норми за
допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водните обекти, под „емисионни норми“ следва
да се разбира стойностите за веществата и показателите за качеството на
отпадъчните води, посочени в приложения № 2, 3 и 5 от Наредбата. Следователно
на свой ред, „индивидуални емисионни норми“ съгласно чл. 122 от ЗВ, респ. чл. 3
от цитираната наредбата, съставляват норми, определени на дадено лице от
компетентните власти, които са по-строги от „емисионните норми“. Ето защо,
следва да се приеме извод, че понятието „емисионни норми“ е свързано с
нормативните изисквания към показателите и стойностите на веществата в
отпадъчните води, а „индивидуалните емисионни норми“ са по - строги от
нормативните стойности на веществата и показателите, определени в
разрешителното за заустване. А съгласно нормата на
чл. 11 , ал. 3 от Наредба № 6 от
09.01.2000 г. за емисионните норми на допустимо съдържание на вреди и опасни
вещества в отпадъчните води, зауствани във водни
обекти, издадена от министъра на околната среда и водите, министъра на
регионалното развитие и благоустройството, министъра на здравеопазването и
министъра на икономиката, обн. ДВ, бр. 97 от 28.11.2000 г., изм. и доп. бр. 24 от
23.03.2004 г., в сила от 23.03.2004 г. отпадъчните води от селищните
пречиствателни станции по ал. 1 и 2 трябва да отговарят на изискванията по
буква „Б“ на приложение № 3 от Наредбата.
Като неоснователни бяха оценени доводите на процесуалния представител на въззивника за приложимост на Наредбата единствено по
отношение на отпадъчните води, изтичащи от пречиствателните станции. Посоченият
извод следва от целите на цитирания подзаконов нормативен акт, визирани в
нормата на чл. 1 ал.1 от Наредбата, според която с наредбата се уреждат
емисионните норми за допустимо съдържание на някои вредни и опасни вещества в
отпадъчните води, зауствани във водни обекти, а нормата
на чл. 2ал.1 сочи, че целта на Наредбата е да се предотврати и/или
преустанови и намали замърсяването на водите на водните обекти с опасните и
вредните вещества, попадащи в обхвата й. Видно от регламентацията на
изискванията към отпадъчните води от населените места в Приложение № 3 от
Наредбата в б. А от приложението е визирано правилото канализационните мрежи да
се съобразяват с изискването за пречистване на отвежданите от тях отпадъчни
води. Анализът на посочената норма сочи, че законът изисква заустването
на отпадъчните води да се предхожда от пречистване на същите. Обстоятелството,
че в конкретния случай, порази предприетите от „ВиК
Варна ООД действия по отвеждане на отпадъчните води към Варненското езеро,
преди постъпването им в пречиствателна станция не води до неприложимост на
нормите на Наредбата.
Във връзка с доводите за неприложимост на цитираната Наредба № 6/2000
г. следва да се отбележи, че макар и отменена, същата е приложима към
настоящия казус доколкото съобразно ПРЗ към Закона за изменение и допълнение на
Закона за водите (ДВ, бр. 58 от 2015 г.), Наредба № 6 от 09.01.2000 г.,
издадена на основание чл. 135, т. 12 от ЗВ /отм./ следва да се прилага до
привеждането на наредбите по чл. 135, ал. 1, т. 7 и 13 / Наредба № 5 от
30.05.2008 г. за управление качеството на водите за къпане и Наредба № 2 от
8.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване
на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни
ограничения на точкови източници на замърсяване/ в съответствие с този закон,
доколкото не противоречи на този закон. В случая такова противоречие не е
налице, поради което соченото от отменително основание не е налице и твърденията за
порочност на НП не се споделят от касационната инстанция.
Съдът намира за неоснователни и аргументите на процесуалния представител на
въззивника за несъставомерност
на деянието с оглед възникнала необходимост с осъществяването му да се
предотвратят неблагоприятните последици от настъпила авария. Посоченото
обстоятелство би могло да се разгледа в контекста на института на крайната
необходимост, уреден в чл. 13 от НК и приложим за административно-наказателното
производство съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН. Съгласно нормата на чл.
13 ал.1 от НК не е обществено опасно деянието, което е извършено от някого при
крайна необходимост – за да спаси държавни или обществени интереси, както и
свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която
деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са
по-малко значителни от предотвратените. Видно от анализа на разпоредбата, от
обективна страна, деянието осъществено при условията на крайна необходимост се
характеризира със съответната пропорционалност на вредите, каквато в случая не
се установява. Не бяха ангажирани от въззивника
доказателства, въз основа на които да се установи, че щетите за обществото биха
били по-големи по размер в случай, че не бе предприето заустване
на отпадъчните води във Варненското езеро в нарушение на емисионните норми, съотв. че не е съществувал друг законосъобразен начин,
макар и свързан с по-големи затруднения за дружеството-жалбоподател, да се
отстрани наличната авария, без изхвърляне на замърсените отпадъчни води в
конкретния воден обект.
Съдът счита, че административно-наказващият орган е индивидуализирал
правилно наказанието съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, като при
определяне на наказанието е наложил същото към минималния размер, но над него, а именно - „Имуществена санкция“ в
размер на 2 000 / две хиляди/ лв.
При формиране на изводите относно
обществената опасност на деянието и индивидуализацията на административното
наказание се съобразяват и последиците, които не са съставомерни,
към които следва да се отнесе обстоятелството, че вследствие извършеното деяние е възникнала
реална опасност от сериозно замърсяване на голям воден източник, какъвто
представлява Варненското езеро, което от
своя страна създава пряка опасност за флората и фауната, както в посочения така
и в друг воден басейн, с който езерото е свързано, а именно – Черно море, съотв. създава се реална опасност от настъпване на екологични проблеми в
регионален мащаб. Посоченото
обстоятелство правилно е съобразено като отегчаващо такова при налагане на административна
санкция над минималния размер.
Настоящия съдебен състав намира, че в процесния
случай не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото
нарушението не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла на
посочената разпоредба. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че целта на
Закона за водите е да осигури интегрирано управление на водите в интерес на
обществото и за опазване на здравето на населението, както и да създаде условия
за осигуряване на достатъчно количество и добро качество на повърхностните и
подземните води за устойчиво, балансирано и справедливо водоползване;
намаляване на замърсяването на водите; опазване на повърхностните и подземните
води, намаляване на заустванията, емисиите и
изпусканията на приоритетни вещества и предотвратяване или намаляване на
вредните последици за човешкия живот и здраве, околната среда, културното
наследство и стопанската дейност, свързани с вредното въздействие на водите. Не
са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения
от този вид.
С оглед на изложеното, съдът намери, че НП следва да бъде потвърдено като
правилно, законосъобразно и обосновано.
С оглед направеното искане от
процесуалния представител на въззивника и въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.Разпоредбата на чл. 63 ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143
ал.1 от АПК сочи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ
Като взе предвид, че процесуалният представител на въззивника
се е ангажирал по делото с участие в две съдебни заседания, намира, че на същия
следва да бъде присъдено юйрисконсултско
възнаграждение над минималния размер,
предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно в размер на сумата 120/сто
и двадесет/ от лева.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА
НП № 01331-13/01.06.2020
г. на Директора на РИОСВ - Варна, с което на „В и К Варна“ ООД на основание
чл. 200 ал.1 т.6 от Закона за водите му е наложено административно наказание "Имуществена санкция” в размер на 2 000 /две хиляди/
лева за нарушение
на чл. 120
ал.1 от Закона за водите във
вр. с Приложение № 3 към чл. 11 ал.3 от Наредба № 6 за емисионните норми за допустимо съдържание
на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водните
обекти.
ОСЪЖДА „В и К Варна“ ООД, да заплати на РИОСВ - Варна сумата от 120/сто и
двадесет/ лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен
съд- Варна.
След
влизане в сила на съдебното решение,
АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
СЪДИЯ
при РС- Варна: