Р Е Ш Е Н И Е
№ 861
гр.Пловдив, 02.05.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори
наказателен състав в публично заседание на десети април, две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,
като разгледа докладваното от
съдията АНД № 1578 по описа за 2019 година на ПРС и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 19-1030-000237
от 28.01.2019г. на М.В.М.на длъжност **** към ОДМВР Пловдив, сектор Пътна
полиция Пловдив, с което на Д.Г.Б. ***, ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП и чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП са наложени
административни наказания както следва: 1. Глоба в размер на 150 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца за нарушение на чл.103 от ЗДвП и
2. Глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП.
В
обжалваното НП е посочено и че на основание Наредба N Iз-2539 на МВР
се отнемат общо 6 точки.
В жалбата се прави искане за отмяна
на атакуваното НП поради неговата нищожност, незаконосъобразност и постановяването
му при нарушение на материалния и процесуалния закон. Излагат се основания по
същество на искането. С жалбата се прави искане за събиране на допълнителни
гласни доказателства, чрез допускане на двама свидетели в режим на довеждане.
Жалбоподателят редовно и
своевременно призован, в съдебно се явява лично и с процесуален представител
адв.С.М., който поддържа жалбата. От
страна на жалбоподателя не се поддържа искането за допускане разпита на свидетели. Адв.М. в пледоарията си
представи основания по същество на искането за отмяна на издаденото НП като
незаконосъобразно и неправилно.
Въззиваемата страна - редовно и своевременно призована, в съдебно
заседание не се представлява и не излага становище относно жалбата на Д.Б..
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Обжалваното НП е издадено въз
основа на съставен на 08.01.2019г. акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № серия Д бланков номер 857946 против жалбоподателя от
свидетел А.В. за това, че на 08.01.2019г. около 14,15 часа в гр.Пловдив, бул.Копривщица,
кръстовището с бул.”Пещерско шосе” управлява лек автомобил Рено Канго с рег. № ****
лична собственост, като 1. При ясно подаден сигнал със стоп палка по образец от
униформен служител на с-р „Пътна полиция” не спира и продължава в посока ЮГ - ускорявайки
и същия е достигнат на Ком. шосе. 2. Не използва обезопасителен колан по време
на движение при наличие на такъв -
нарушава чл.103 от ЗДвП и чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Актът е съставен в присъствието на
жалбоподателя, който след като се е запознал с неговото съдържание е отказал да
го подпише. Отказът да се подпише акта е удостоверено с подписа на едно лице
индивидуализирано с три имена. На датата на съставянето на АУАН е връчен препис
от него на жалбоподателя, надлежно удостоверено с разписка явяваща се
неразделна част от съставения акт. В законоустановения три дневен срок пред
контролните органи не са били представени от страна на жалбоподателя на писмени
възражения или обяснения относно съставения АУАН, както и относно посоченото в
него нарушение.
На основание констатациите в акта е
издадено и атакуваното НП с което е ангажирана административната отговорност на
жалбоподателя за извършено нарушение на Закона за движение по пътищата а именно
на разпоредбата на чл.103 от ЗДВП и чл.137А, ал.1 от ЗДвП. В издаденото НП по
идентичен с акта начин са описани нарушеният, както и нарушените разпоредби на
Закона за движение по пътищата. Поради
не съгласие с наложените административни наказания издаденото НП е обжалвано в
срок пред Районен съд гр.Пловдив.
Разпитан като свидетел в съдебно
заседание актосъставителят А.В. потвърди авторството на съставения от него
АУАН. Свидетелят посочи, че е извършвал пътен контрол на кръстовището на бул.”Копривщица” и „Пещерско
шосе” при който е подал сигнал със стоп палка на жалбоподателя, като водач на
МПС, който не спрял и продължил в посока „Коматевско шосе”. Свидетелят посочи,
че жалбоподателя е управлявал МПС без да ползва обезопасителен колан, което
лично възприел. Свидетелят посочи, че е последвал автомобила управляван от
жалбоподателя и че при „железния мост” бил спрян, както и че на това място е
съставен и акта. Отказа на акта е удостоверил с подписа на един свидетел,
пешеходец. Показанията на този свидетел съдът кредитира като са
обективно верни, преценявайки ги за правдиво звучащи и логични в изложението,
както и че не съдържат противоречия, кореспондират и с приобщените писмени
доказателства по делото. Не се установиха обстоятелства, сочещи предубедеността
им, както и не се намериха и други
основания за критика на неговите показания.
Горната фактическа обстановка се установи от
гласните доказателства - показанията на
свидетел В. както и от събраните писмени
доказателства включително НП, АУАН,
справка за нарушител/водач, Заповед рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата: Жалбата е с
правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от
този текст, от легитимиран субект / срещу който е издадено атакуваното НП /,
при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното нарушение
/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата се
явява ОСНОВАТЕЛНА.
Същественото при производството от административно - наказателен характер
е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта,
за установяване на извършеното административно нарушение; съставеният акт съдържа ли императивно
определените в закона реквизити, актът предявен ли е на
нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването;
компетентността на актосъставителя; има ли
извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето,
посочено в акта като нарушител, и дали е извършено виновно
(умишлено или непредпазливо); наказателното постановление
издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове. Процесуални
предпоставки, за които съдът следи
служебно и когато се установи, че в хода на административно -
наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като
незаконосъобразно, като в тези
случаи, съдът не разглежда спора по същество.
Като прецени изложената
фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и
чл.314 от НПК, вр.
чл.84 от ЗАНН
настоящият състав на Пловдивския
районен съд достигна до следните правни
изводи:
С оглед изложеното,
съдът след запознаване със приложените по дело АУАН и НП намира, че
съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН,
като издадени от компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия. По делото е
представена и приета оправомощителна Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните
работи удостоверяваща материалната компетентност
на АНО, с правомощия да издава наказателни постановления по актове за установяване на
нарушения по ЗДвП. Посочената Заповед
и разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП
определят материалната компетентност на
контролния орган, с правомощия да съставя актове за установяване на
нарушения по ЗДвП. Атакуваното НП е издадено в срок но същото
следва да бъде отменено като
съображенията на съда за това са
следните:
При
служебната проверка на съставения АУАН и обжалваното НП Съдът установи, че в хода на административно-наказателното
производство е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.43, ал.2 от ЗАНН
, с което е нарушено и правото на защита
на жалбоподателя.
За да достигне до този извод,
съдът съобрази следното: Процесуалният закон – ЗАНН урежда четири категории свидетели, които е
допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го подпишат. Първата
- свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата,
възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на
нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма степен биха
могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка. Втората - свидетели, присъствали при
установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства
относими към датата, мястото и условията, при които съответния контролен орган
е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител,
и чиито показания биха могли да дадат ясна представа за това, дали възприетите
факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта. Третата
- свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица както
от посочените по - горе две групи, така
и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито
условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата,
свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата
- свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това са лица,
чието участие се налага, само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се
възползва от процесуалната възможност по чл.43, ал.2 от ЗАНН.
Видно от изложеното, тези четири
категории свидетели, удостоверяват различни факти и обстоятелства. Ето защо, за да не възникнат съмнения в
обективността и безпристрастността на актосъставителя и в истинността на
отразеното от него в обстоятелствената част от акта, свидетелят по чл.43, ал.2 от ЗАНН следва да е лице, различно от
свидетелите по чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. До този извод настоящият състав
достигна и анализирайки разпоредбите на чл.40, ал.1 и ал.3, чл.42, т.7 от ЗАНН
и чл.43, ал.2 от ЗАНН. Изрично според нормата на чл.42, т.7 от ЗАНН
като реквизит на акта следва да бъдат посочени имената, точните адреси и
ЕГН на свидетелите по акта. Съгласно чл.43, ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят откаже
да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, имената и
точният адрес на който се отбелязват в акта.
В настоящето производство съдът констатира че отказа да се подпише от
жалбоподателя Б. съставения на 08.01.2019г. АУАН е удостоверен с подписа на
едно лице, което е индивидуализирано с три имена, но без да е посочен адрес
както са изискванията на ЗАНН посочени по горе. Нарушението на това правило
представлява процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна
на процесното наказателно постановление. За нуждите на административното
производство законодателят е приел в ЗАНН индивидуализацията на лицето което
удостоверява отказа да се подпише акта или да получи препис от съставения акт
да се осъществява с посочване на трите имена по личен документ и точен адрес.
Изискване, което в настоящето производство съдът констатира че не е било
изпълнено от актосъставителя и което като нарушение представлява процесуално
основание за отмяна на издаденото НП.
При служебната проверка на съставения
АУАН и обжалваното НП Съдът установи и че
в съставеният и предявен на жалбоподателя АУАН,
както и в атакуваното НП не е дадено точно и ясно описание на конкретно
извършеното от него нарушение и описание на обстоятелствата, при които е
извършено нарушението. В случая не са изпълнени от актосъставителя изискванията
на разпоредбата на чл.42, т.4 от ЗАНН, задължаваща го да даде изчерпателно и
разбираемо описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било
извършено за конкретния случай.
В съставения АУАН, в
последствие и в издаденото НП е посочено като място на извършване на
нарушението кръстовището на бул.”Копривщица” с бул.”Пещерско шосе” което като
място на извършване на нарушението не е достатъчно ясно описано, тъй като на
така посоченото място имаме реално две Т образни кръстовища съставени от
посочените булеварди, както и че същите се свързват с прелез на ж.п. линия
която разделя платната на бул.”Копривщица”, като МПС от източната страна на
ж.п. линията съгласно организацията на движението се движат в посока юг –
север, без наличие на платна за насрещно движещи се МПС. Съгласно организацията
на движение МПС движещи се в платната на бул.”Копривщица” западно от ж.п.
линията са с посока на движение север – юг, без наличие на платна за насрещно
движещи се МПС. От издаденото НП за съдът не става ясно в коя част на това кръстовище
е бил контролния орган, каква е била посоката на движение на МПС обект на пътен контрол от страна на
контролния орган. Липсва яснота и поради каква причина контролните органи са
извършвали проверка в района на кръстовище, както и са давали разпореждания за
спиране на МПС в противовес на разпоредбата на чл.98 от ЗДВП определяща
задължение на водачите на МПС да не спират и престояват в района на кръстовища,
както и на 5 метра от тях.
Показанията на
свидетел В. дадени в съдебното заседание макар и внасяйки яснота по отношение
на мястото на проверката не могат да допълнят
съставения АУАН, респективно атакуваното НП. Същите не следва да бъдат
подразбирани, а ясно и точно посочени в АУАН, а в последствие и в издаденото
въз основа на него НП. Според съда, тази неяснота пречи да се установи по един
безспорен начин извършеното нарушение, както и да се изяснят обстоятелствата
било ли е налице виновно поведение от страна на нарушителя, а оттам и до
невъзможност да се установи правилната квалификация на деянието.
Посочения порок не е
бил поправен и от административно наказващият орган, който буквално е възприел
и описал в своя административен акт направеното от актосъставителя описание на
нарушението, като не е посочил всички необходими релевантни факти, които да
определят деянието като посоченото административно нарушение. В настоящия случай неизпълнението на вменените
законови изисквания да се пояснят в пълнота действията, които съставляват
нарушението, така както повелява закона, води до липса на реквизит в
съставените административни актове, който е задължителен съгласно изискванията
на чл. 42 т.4 от ЗАНН и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Липсата на задължителен
реквизит в НП съществено опорочава воденият административно наказателен процес,
защото засяга правото на защита на нарушителя. Това му право включва
гарантирана от закона правна възможност за защита срещу предявеното обвинение,
като задължителната форма за тяхното изписване е пряко свързано с посочените от
закона необходимите реквизити.
С не посочване точно и
ясно на обстоятелствата, при които е осъществено вмененото на жалбоподателя
нарушение в съставеният АУАН, а в
последствие и в издаденото НП, се е стигнало до опорочаване на водения
административно наказателен процес.
Нередовните актове не
могат да породят съответните правни последици и респективно да послужат за
определяне на административната отговорност, тъй като се е стигнало до неприемливо ограничаване правото на защита на
жалбоподателя.
Ето защо
при направения анализ на събраните и приложени по делото доказателства, съдът
намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като
такова -
следва бъде отменено, поради неотстранимия характер на порока при
издаване му, като не следва съдът да се
произнася по съществото на посоченото в АУАН нарушения.
Посоченото в НП отнемане
на контролни точки настъпва при влизане в законна сила на издаденото НП, и не
подлежи на съдебен контрол. Но с оглед правното основание за тяхното отнемане
съдът намира, че правилно и в съответствие с разпоредбата на Наредба
Із-2539 на МВР за определяне максималния размер на
контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки
на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на
допълнително обучение (Загл. изм. - ДВ, бр. 26 от 2018г., в сила от
23.03.2018г.), АНО е посочил, че за нарушението следва да се отнемат общо 6
контролни точки, тъй като съгласно чл.6, ал.1, т.10 от посочената наредба „за нарушения
на Закона за движението по пътищата на водачите на МПС се отнемат контролни
точки, както следва: 10. за неизпълние на задължението за използване
на предпазен колан или за носене на каска (чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП) – 6 контролни точки.
Във
връзка с изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
19-1030-000237 от 28.01.2019г.
на М.В.М.на длъжност **** към ОДМВР Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив, с
което на Д.Г.Б. ***, ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.1,
т.4 от ЗДвП и чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП са наложени административни
наказания както следва: 1. Глоба в размер на 150 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 2 месеца за нарушение на чл.103 от ЗДвП и 2. Глоба в размер на
50 лева за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административния
съд на гр. Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П.
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
Т.К.