Р Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 31.12.2020г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
На седемнадесети ноември година 2020
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ:
Гергана Христова -
Коюмджиева
секретар:
Йоана Петрова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 10055
по описа за 2018год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на производството са искове с пр. основание чл. 284, ал.1, т.1 вр. ал.2
от КЗ /отм./, както и претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени при обективно
съединяване.
По изложените в
искова молба обстоятелства Д.А.И. ЕГН **********, чрез адв.Г. Д. –САК, като
пълномощник, е предявила обективно съединени осъдителни искове срещу Сдружение
„Н.Б.НА Б.А.З.“, за заплащане на обезщетение в размер на 83000лв.,
представляваща претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания в следствие смъртта на сина и А.В.А. при ПТП реализирано на
09.06.2015г. в Унгария, както и 2 624 лева, представляваща
претърпени имуществени вреди, за извършени разходи за погребението му, ведно
със законната лихва от 17.02.2017г. до окончателното изплащане на вземането.
Претендира разноски.
Твърди се в исковата молба, че на 09.06.2015г., около 23:40 ч. в
Унгария, на магистрала М5, в дясно платно на км. 28+340, извън населеното място
Оча, настъпило ПТП, при което загинал А.В.А.. Твръди се, че произшествието
настъпило при следните обстоятелства: товарен автомобил марка “Рено”, модел
"22 АСА", с търговско наименование
„Премиум 21019”, с peг. № ******, управляван от И.К.(K. Isvan), собственост на
"К. и Т.У." ООД (Q & To H. K.t.),
поради невнимание от страна на водача и пресичане на означението на пътната
маркировка в посока надясно, се удря с
предната си дясна част в лявата задна част на ремарке на автокомпозиция
състояща се от микробус "Фолксваген", модел "LT32, с per. № ******и
автомобилно ремарке (trailer) Скорпион РЗС, с per. № ********собственост на М.А.М.,
което се намира в покой в аварийната лента с включени аварийни светлини. При
удара е загинал на място намиращия се в близост до автокомпозицията А.В.А. –
син на ищцата.
Сочи се, че с влязлото в сила на
19.10.2016 г. решение на Окръжен съд Добош /Унгария/, водачът на товарния
автомобил И.К.(K.I.) е признат за виновен за причиненото от него ПТП и
настъпилата смърт на А.В.А..
Наведени са твърдения, че смъртта на А.В.А.,
в резултат от настъпилото ПТП, е нанесла непреодолима мъка и непоправима загуба
на неговата майка. Сочи се, че ищцата е претърпяла и ще продължава да търпи
неизмерими болки и страдания от смъртта на най-близкия за нея човек - нейният
син. Той бил в разцвета на силите си -
на 45 години, бил е стожера на семейството, този, който събирал и сплотявал
семейството. Сочи се, че А.В.А. бил
много жизнен човек, в много добро здравословно състояние, в изключително близки
отношения с майка си, за която се е грижел и подкрепял неуморно, осигурявал е
цялата й издръжка и съществуване. Започнал е да й строи дом в с. Кормянско, община
Севлиево. След настъпилото ПТП ищцата окончателно била лишена за в бъдеще да се
уповава на духовната и материална подкрепа на своя син. Завинаги й била отнета
надеждата, че ще се радва на неговата подкрепа, успехи и радостни моменти. Твърди
се, че животът на ищцата бил изцяло променен и подчинен на тежката загуба. След
смъртта на сина й ищцата се чувствала неспособна за справяне с ежедневни
дейности, да се справя сама с тежките си придружаващи заболявания, плачела непрекъснато,
страда от безсъние. Станала отчуждена, както от обкръжаващите я хора, така и
дистанцирана от ежедневните и битови дейности.
Сочи се, че била инициирана извънсъдебна процедура спрямо „А. -
България“ в качеството му на представител за уреждане на претенции за България на застрахователна компания К&Н B.Zrt
- Унгария, тъй като застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач е
сключена с полица № 43699888, издадена от К&Н B. Zrt, Унгария, валидна до
29.08.2015г. Претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени и неимуществени вреди била подадена на 02.10.2015 г., с
приложени протокол за ПТП, протокол за оглед на местопроизшествие и др. ведно с
превод на български език. Тъй като не последвало произнасяне и/или изплащане на
обезщетение от страна на „А.- България“ в тримесечния срок по чл. 271 от КЗ
(отм.), 14 месеца по-късно била внесена претенция пред Национално бюро на
българските А.З. в качеството на компенсационен орган по смисъла на чл. 284,
ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 285 от КЗ (отм.). Сочи се, че претенцията е внесена
на 16.12.2016 г., като до изтичане на законоустановения двумесечен срок не било
изплатено обезщетение за ищцата от страна на НББАЗ.
В едномесечния срок по чл.131 ГПК е депозиран
отговор на исковата молба, в който
ответното Сдружение „Н.Б.НА
Б.А.З.“, чрез адв.М. К. – пълномощник, оспорва исковете по основание и размер. В
отговора е оспорена претенцията за имуществени вреди като недопустима, доколкото доброволна претененция за
имуществени вреди – разходи за погребение не е предявявана. Позовава се на разпоредбата
на чл.516, ал.8 от КЗ. Оспорва пасивна процесуална легитимация по смисъла на
чл. 284, ал.1, т.1 от КЗ (отм.), вр. чл.285 от КЗ /отм./, доколкото за ищцата
не са налице твърдените предпоставки на чл.271 от КЗ /отм./ Твърди се, че с
писмо изх.№0873 / 06.10.2015г. „А.– България – регулиране на щети“ ЕООД е
уведомило увреденото лице за образуваната при тях щета, а с последващо писмо от
23.11.2015г. я е уведомило за становището на застрахователя по отношение на
липсата на доказателства за виновно противоправно поведение на техния
застрахован. Сочи се, че тъй като в тримесечния срок по чл.271, ал.1 от КЗ (отм.) ищцата не представила доказателства за вината
на И.К., с писмо изх.№0034/ 12.01.2016г.
тя отново била уведомена от „А.– България – регулиране на щети“ ЕООД, за
становището на унгарския застраховател, че е изискан окончателния акт по
наказателното дело. Ответникът поддържа, че доколтото Д.И. е била уведомена два
пъти от представителя за уреждане на претенции
за стоновището на „Q & To H. KFT“,
то разпоредбата на основание чл. 284, ал.1, т.1 от КЗ /отм./, обуславяща
пасивната материалноправна легитимация на НББАЗ не е приложима. Твърди, че с молба вх.№ НББАЗ -1-6361/16.12.2016г.
увреденото лице е поискало от ответника компетентна намеса по случая с цел изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди. В срока по чл.285, ал.2 от КЗ /отм./, Бюрото уведомило Д.И.
с писмо изх.№1-0430/15.02.2016г. за определеното и от унгаркия застраховател
обезщетение за неимуществени вреди, като
е указано да посочи банкова сметка ***.380, ал.1 КЗ.
Сочи се, че с молба вх.№2-1705 от
22.02.2018г. увреденото лице представило пред НББАЗ влязла в сила присъда срещу
унгарския водач с искане за преразглеждане на размера на определената от застрахователя
сума, като сметка отново не била посочена. Едва на 13.04.2018г. ищцата посочила
банкова сметка, ***.04.2018г. е била предена определената от застрахователя „Q &
To H. KFT“ сума на обезщетение за неимуществени вреди от 7 805.84 лева.
Ответникът поддържа още, че доколкото се касае за иск за обезщетение на
вреди, настъпили от непозволено увреждане, осъществило се на територията на
чужда държава - Унгария, то съгласно чл. 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) N 864/2007
г. на Европейския парламент и на Съвета („Рим II") приложимо към спора е
унгарското материално право.
Твърди, че сочените по вид,
характер и интензитет вреди са обезщетени чрез изплатеното извънсъдебно обезщетение за неимуществени
вреди от 7 805.84 лева и съответстват на размерите, които се определят от
унгарските съдилище по сходни казуси. Оспорва и началната дата по отношение на
акцесорната претенция, а по отношение на
имуществената претенция, заявява, че лихва въобще не се дължи. Претендира
разноски.
В открито заседание ищцата чрез адв.Д.
поддържа предявените искове.
В открито съдебно заседание ответното Сдружение „НББАЗ“, чрез адв.М. К.
оспорва предявените искове. Представя списък на разноски.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І -7 състав, след като обсъди доводите и възраженията на
страните и прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 ал.2 и
ал.3 от ГПК, прие за установено от фактическа
страна следното:
По делото не е спорно, като се
установява и от прието удостоверение за родствени връзки изх.№03-13-138/
13.07.2015г. издадено от Община Севлиево, че ищцата Д.А.И. е майка на А.В.А. ЕГН **********./л.54
от делото/
Видно
е от приетото Извлечение от Акт за смърт № М/ 1178811 /24.06.2015г. издадено от
Общинско управление гр.Оча, Унгария, че А.В.А., български гражданин, роден на ***г.
е починал на 10.06.2015г./л.55 от делото/
По механизма на настъпване на ПТП:
От приетите в превод от
унгарски на български език Протокол за ПТП от 10.06.2015г. и Протокол за оглед
на Полицейско управление окръг „Пеща“, се установява, че на 9 юни 2015г. в 23,
44 ч. около 23:40 ч. в Унгария, на магистрала М5, в дясно платно на км. 28+340,
извън населеното място Оча, настъпило ПТП,
при което товарен автомобил “Рено”, модел "22 АСА", управляван от И.К.се удря в микробус "Фолксваген", модел
"LT32, с per. № ******и автомобилно ремарке (trailer) Скорпион РЗС, с per.
№ ********което е спряло в аварийната лента с включени аварийни светлини. При
удара е загинал на място А.В.А., чиято смърт е констатирана от пристигналия на
място лекар от Медицинска помощ гр.Оча на 10.06.2015г., 00,15ч. Констатирани са
синини по таза, гръбначния стълб, черепа, счупване на гръбначния стълб и
вътрешни органи. /л.6, л.8-л.18 от делото/
Приета е в превод от унгарски на български Присъда
от 19.10.2016г. на Окръжен съд Добош /Унгария/, с която обвиняемият И.К.(K. I.)
е признат за виновен за причиненото от него като водач на товарен автомобил марка “Рено”, модел "22
АСА" пътно-транспортно произшествие на 9.06.2015г. и настъпилата в следствие
на катастрофата смърт на българския гражданин А.В.А., чието тяло при удара от
товарния автомобил пада на почти 12 метра напред от пътя, като по повдигнатото
обвинение И.К.е осъден на лишаване от
свобода за 1 /една/ година и 6 месеца
/условно за 2г./ и забрана за шофиране от 1 /една/ година и 4 месеца. Осъдителната присъда е влязла в
сила на 19.10.2016г./л.46-л.48 от делото/
Присъдата
на Окръжен съд Добош следва да бъде зачетена в настоящото производство по
съображенията, изложени в решение на СЕС от 21.09.2018 г. по дело С-171/16, с
предмет - преюдициално запитване, отправено на основание чл. 267 ДФЕС от
Софийски районен съд (България), съгласно което рамково решение № 2008/675
трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска зачитането в държава членка на
предишна присъда, постановена от съд на друга държава членка, да бъде
обусловено от предварителното провеждане на национална процедура за признаване
на тази присъда от компетентните съдилища на първата държава членка, каквато е
процедурата, предвидена в членове 463—466 от Наказателно-процесуалния кодекс.
По изложените съображения съдът намира, че макар да не е проведено производство
по екзекватура на присъдата на полския съд, българския граждански съд е длъжен
да зачете последиците на присъдата. По силата на чл. 300 ГПК присъдата е
задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца, поради което за настъпване на
увреждането по механизма, приет в присъдата, неговото авторство и причинените
съставомерни последици, настоящият състав е обвързан от присъдата на полския
наказателен съд.
От приетата, като обективно и професионално изготвена САТЕ се установява,
че местопроизшествието е върху извънградска територия на Оча, на магистрала М5,
в дясно платно на км. 28+340. Сочи се, че от описаните в протокола за оглед
деформации се установява, че товарния автомобил
“Рено”, модел "22 АСА" е напуснал плавно дясната активна пътна
лента и е навлязъл в лентата за аварийно спиране под малък ъгъл. При удара се
движил успоредно на автокомпозиция на микробус "Фолксваген", модел
"LT32, с per. № ******и автомобилно ремарке Скорпион РЗС, с per. № ********което
е спряло в аварийната лента с включени аварийни светлини. Сочи се, че ударът е
бил протриващ с малък обмен на енергия. Местоположението на двете превозни
средства и на тялото на пострадалия се онагледени графично от в.л. доц.А. на
мащабна схема на мястото на ПТП. /на л.144 от делото/ Обоснован е извод, че причината
за настъпване на процесното ПТП от
09.06.2015г. е в субективните действия на водача на т..а. „Рено Премиум“, с
per. № ******, И.К., който не е внимавал постоянно напред и не е контролирал
адекватно движението на т.а. «Рено Премиум», допускайки да навлезе в лентата за
принудително аварийно спиране, където е предизвикал настъпването на процесното
ПТП. Вещото лице сочи, че водачът на товалрния автомобил най -вероятно е заспал,
защото дясната отраничителна пътна маркировка, разделяща аварийната лента от
дясната активна лента е специално изпълнение и предизвиква относително силен
шум и вибрации в колелата на автомобила, достатъчни за да възстанови вниманието
- да събуди леко задремал водач.
Констатирано е, че водачът на микробус „Фолксваген“ А.В.А. е спрял
автокомпозицията си по принуда в аварийната лента, защото двигателят е загрял и
е трябвало да установи причина и до долее охладителна течност, затова е слязъл
и при удара е бил вляво до автомобила си. Спреният в аварийната лента микробус
„Фолксваген“ е бил с включени жълти мигащи аварийни светлини“.
От неоспореното заключение на САТЕ, се установава, че водачът на т.а.
„Рено Премиум“, с per. № ******, И.К.е имал възможност да не допусне
произшествието, като е внимавал и е следил движението и пътя пред автомобила си
постоянно. При настъпване на умора, като професионален водач е имал възможност
и е трябвало да спре за около 15 минути и да се освежи. Тъй като т.а. „Рено
Премиум“ към момента на ПТП е навлязъл в аварийната пътна лента на около 80 см под много малък ъгъл,
той е имал възможност да чуе шума, предизвикан от пътната дясна ограничителна
маркировка поне 10 сек преди удара и е могъл да се върне отново в активните
пътни ленти.
От заключението на приетата съдебно-
медицинска експертиза с в.л. д-р В. В. Т. –специалист съдебна медицина се установява,
че при ПТП на 09.06.2015г. А.В.А. е бил ударен от тежкотоварен
автомобил и отхвърлен на 12 метра следствие на удара. Според заключението на
СМЕ, в резултат на този удар на А.В.А. е причинена тежка съчетана травма на
главата и тялото, която е причинила мигновена смърт. Обоснован е извод за наличие на пряка и
непрекъсната причинно – следствена връзка между пътно-транспортно произшествие,
причинените травми и настъпилия летален изход.
Заключението на СМЕ, съдът въприема като
обективно и професионално изготвено.
За
установяване на неимуществени вреди претърпени от ищцата в хода на делото в о.с.з.
проведено на 12.11.2019г. е разпитан един свидетел.
В показанията на свидетеля О.А./21 г., без
радство/ се съдържат данни, че живее заедно с внучката на ищцата Д., като
познава и загиналият А.от 6 години, т.к. работели заедно с него в чужбина в Холандия. Свид. А.сочи, че А. бил близък с майка
си Д., грижел се за нея. Всяка седмица пращал пари за майка си, защото тя има
здравословни проблеми. Сочи, че ищцата много тежко преживяла загубата на сина
си. Била в шок. След инцидента здравословното ú състояние се влошило.
Всяка сутрин и вечер си спомня за него, гледа негови снимки и плачела. Споделяла,
че синът ú липсва много. Казва също за него, че е бил много добър човек
и друг като него в селото нямало. Често плачела. Сочи още, че Д. има много заболявания –
захарна болест, проблеми с кръвното, като в момента не може да ходи и е на легло.
Показанията на свидетеля О.А.,
съдът преценява по реда на чл.172 ГПК, но ги кредитира, доколкото са житейски
логични, последователни и почиват на преки лични впечатления.
Не се спори, че е проведена извънсъдебна
процедура спрямо „А. - България“ в качеството му на представител за уреждане на
претенции за България на застрахователна
компания К&Н В.Zrt - Унгария, тъй като застраховка „Гражданска отговорност“
на виновния водач И.К.е сключена с полица № 43699888, издадена от К&Н В.Zrt,
Унгария, валидна до 29.08.2015г. Претенцията за изплащане на застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди била подадена от ищцата Д.А.,
като и от съпругата и детето на пострадалия А.А. на 02.10.2015 г., с приложени
протокол за ПТП, протокол за оглед на местопроизшествие и др. ведно с превод на
български език. /л.57 от делото/
С писмо изх.№0034 от 12.01.2016г. „А.– България – регулиране на щети“
ЕООД е уведомило ищцата за становището на унгарския застраховател, че
е изискал финално решение от приключване на наказателното производство./л.80/
По делото не е спорно, че от страна
застрахователя, чрез представителя му за уреждане на претенции за България - „А. - България“ в тримесечния срок
предвиден в чл. 271 от КЗ (отм.), не е последвало изплащане на обезщетение.
С молба вх.№240361 от 16.12.2016г. била внесена претенция пред
Национално бюро на българските А.З. в качеството на компенсационен орган по
смисъла на чл. 284, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 285 от КЗ (отм.). /л.59 от
делото/ До изтичане на законоустановения двумесечен срок не било изплатено
обезщетение за ищцата от страна на НББАЗ.
Видно от писмо изх.№1-0430/15.02.2017г.
ответното НББАЗ уведомило пълномощника на ищцата за определеното и от унгаркия застраховател
обезщетение за неимуществени вреди от 1000000 HUF, с
левова равностойност 7 805.84 лева, при
прилагане на 20 % съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия./л.67
от делото/
С молба вх.№2-1705 от
22.02.2018г. увреденото лице представило пред НББАЗ влязла в сила присъда срещу
унгарския водач с искане за преразглеждане на размера на определената от
застрахователя сума, доколкото липсват данни за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия. /л.83 от делото/
Не е спорно, че на 26.04.2018г. е била
предена определената от застрахователя „Q & To H. KFT“ сума на обезщетение
за неимуществени вреди от 7 805.84 лева. /преводно нареждане на л.86/
При така
изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
По допустимостта:
Предявения осъдителен иск за обезщетение за неимуществени вреди е допустим, предвид поддържаните в исковата
молба твърдения. Възражението на ответника, чрез неговия процесуален
представител, че не е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск с
правно основание чл. 284, ал.1, т.1 вр.ал.2 от КЗ (отм.) е неоснователно.
Въпросът за допустимостта на иск срещу Сдружение "Национално бюро на
българските А.З.“, в качеството му на компенсационен орган е разрешен и с
постановеното по реда на чл. 274, ал.3 от ГПК определение № 886 по ч.т.дело №
130/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ-ро т.о. Изводите в обжалваното решение в тази насока
са правилни и законосъобразни, като съобразени със задължителната съдебна
практика на ВКС.
По същество:
Съгласно
разпоредбата на чл. 284, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.), НББАЗ в качеството си на Компенсационен орган
заплаща обезщетение на увредено лице, пребиваващо в Република България, когато застрахователят
на виновния водач или неговия представител за уреждане на претенциите в Р
България не е изпълнил задълженията си по чл.271, ал.1 от от КЗ (отм.).
Основателността на иска основан на чл.
284, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.), предполага установяване на всички елементи от
следния фактически състав:
- увреденото лице да пребивава в
Република България;
- застрахователят на виновния водач или неговият представител за
уреждане на претенции в Република България да не е изпълнил задълженията си в срока
по чл. 271, ал. 1 от КЗ, т.е. заявена претенция и липса на окончателно
произнасяне /обезщетяване/ в тримесечен срок от нейното предявяване;
- застрахователният договор на виновния водач е сключен със
застраховател, установен в държава членка, различна от Република България;
- застрахованото моторно превозно средство на виновния водач обичайно се
намира в държава членка, различна от Република България;
- застрахователното събитие е настъпило извън Република България в
държава членка или на територията на трета държава по време на пътуване между
териториите на две държави членки.
В разглеждания случай ищецът -
увреден от ПТП е български гражданин, който пребива на територията на Р.
България. Обстоятелството, че увреждащия товарен автомобил е бил управляван от унгарския
водач И.К.е установено с протокола за ПТП, съставен от унгарската полиция при
огледа на местопроизшествието, а също така и следващите документи от
разследването.
Наказателното производство срещу виновния водач е приключило с влязла в сила
осъдителна присъда, постановена от унгарски съд. Установи се че с Присъда от
19.10.2016г. на Окръжен съд Добош деликвентът И.К.(K.I.) е признат за виновен
за причиненото от него като водач на товарен автомобил марка “Рено”, модел
"22 АСА" пътно-транспортно произшествие на 9.06.2015г. и настъпилата
в следствие на катастрофата смърт на българския гражданин А.В.А.. Застрахователният договор на виновния водач
е сключен със застраховател, установен в Унгария т.е. държава членка, различна
от Република България и е бил валиден към датата на ПТП.
Застрахованото моторно превозно средство на виновния водач обичайно се
намира в държава членка, различна от Република България и застрахователното
събитие е настъпило извън Република България в държава членка.
В
процесния случай, с оглед установеното, че събитието е настъпило на територията
на Унгария и е причинено от водач на МПС, със сключена валидна застраховка гражданска отговорност,
чийто застраховател - "К.и Т.Унгария" ООД (Q & To H.kfit.), чрез
неговия представител за уреждане на претенциите в Р България – А. България не е
изпълнил задълженията си по чл.271, ал.1 от от КЗ (отм.), то съдът намира за
приложима именно горната разпоредба. Заявена е претенция от наследници на
увредено лице пребиваващо в Република България.
По приложимия материален закон относно обезщетението:
С оглед установената понастоящем практика на СЕС постановена по
преюдициално запитване относно тълкуване на чл. 4, параграф 1 на Регламент ЕО №
864/2007 г. на Европейски парламент и Съвета относно приложимото право към
извъндоговорни задължения (Рим II) и сочещ приложимото право на държавата, в
която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносния факт
и независимо в коя държава или държави са настъпили непреките последици от този
факт, съдът намира, че в конкретния казус следва да намери приложение правота
на държавата, в която е настъпила вредата- смърт при ПТП. В този смисъл е и чл. 105, ал. 1 КМЧП, съгласно
който задълженията, произтичащи от непозволено увреждане, се уреждат от правото
на държавата, на чиято територия са настъпили или има опасност да настъпят
непосредствените вреди. Тоест, доколкото смъртта на сина на ищцата представлява
пряка вреда съгласно даденото по-горе разяснение, съдът приема, че в случай, че
са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по чл.
284, ал. 3, т. 2 КЗ (отм.) относно обема на тази отговорност следва да намери
приложение унгарското право. Решаващият съсатв съобрази и решение постановено
по дело С-350/2014 год. на СЕС, в което се приема тълкуването относно
определяне на приложимото право към извъндоговорни задължения в резултат на
пътнотранспортно произшествие настъпило в държава членка и относно вредите,
претърпени от близки роднини с местопребиваване в друга държава членка, че
същите трябва да се квалифицират като "непреки последици" от
произшествието по смисъла на посочената разпоредба.
С оглед приложимото унгарското
право относно действащите нормативни разпоредби относно основанието и границите
на отговорността за непозволено увреждане при ПТП, както и относно
застраховката гражданска отговорност към датата на деликта 09.06.2015 год., по
реда на чл.43 от КМЧП, чрез съдебна поръчка до министерство на правосъдието в Унгария
е представена извадка от съдържанието на отоносимото унгарско право./л.169
–л.195 от делото/
Приложимия унгарски нормативен акт, уреждащ
гражданската отговорност за непозволено увреждане при ПТП е Граждански кодекс
на Унгария, в сила от 15 март 2014г. Съгласно параграф 535, ал.1 от ГК „този,
който упажнява дейност съпроводена с повишена опасност е длъжен за възстанови щетата,
произлизаща от нея“. По отношение на
неимуществените вреди в ГК е въведена
правната институция „обезщетение на нанесена неимуществена вреда“. По смисъла
на § 43, точка „а“ от ГК, нарушаването
на правата на личността означава преди всичко нарушаване на живота, телесната
цялост и здравето. Съгласно § 52, ал.1
от ГК този чието право на личността бъде нарушено, може да изиска обезщетение
за нанесена неимуществена вреда, като
обезщетението може да бъде обосновано от физическа болка, душевна болка, трайно
увреждане на здравето, промяна на дотогавашния живот и др. При определяне на
сумата на обезщетението, Граждански кодекс на Унгария предписва
разследване от страна съда на обстоятелствата по случая свързани с определяне
размера на обезщетението. Предвидено е,
че обезщетение на нанесена неимуществена вреда означава еднократна репарация на
неимуществената вреда - § 52, ал.3 от ГК, както и че в случай на нарушаването
на правата на личността, предизвикало смърт, роднините могат да реализират иск
за вреда, възникнала поради смърт на роднина, по свое собствено право.
Не е предвиден лимит на сумата за
обезщетение на неимуществени вреди, нито долен и горен праг на същото.
Доколкото в приложимото законодателство
към момента на ПТП не е предвиден такъв праг на дължащото се обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, решаващия състав намира, че същото следва да се
определи обезщетение по справедливост, при зачитане на основните общочовешки ценности
– защита на човешките права, равенство и законност. Настоящият състав намира, че
равенството и справедливостта /основни ценности в Република България/ биха били
сериозно нарушени, ако не може да се присъди справедливо обезщетение за
претърпени неимуществени вреди съответно на претърпените вреди. В този смисъл и
дело C 302/13. на СЕС – в т. 47 - Накрая, съгласно цитираната съдебна практика,
макар по силата на резервата, записана в член 34, точка 1 от Регламент №
44/2001, държавите членки по принцип да остават свободни да определят, в
съответствие с националните си разбирания, изискванията на обществения си ред,
пределите на това понятие се определят чрез тълкуване на този регламент.
Следователно Съдът трябва не да определя съдържанието на понятието
"обществен ред" в държава членка, а по-скоро да упражнява контрол по
отношение на рамките, в които съд на държава членка може да използва това
понятие, за да не признае съдебно решение, постановено в друга държава членка
(вж. в този смисъл решения Krombach, C 7/98, EU: C: 2000: 164, т. 22 и 23,
Renault, C 38/98, EU: C: 2000: 225, т. 27 и ******, C-559/14 EU: C: 2016: 349,
т. 42).
По отношение на
размера на обезщетението, решаващия състав съобрази момент на настъпване на
смъртта, възрастта на пострадалия, степен на родствена близост между
пострадалия и ищцата, действително съдържание на съществувалите между
пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. За реалното
проявление на вредите са събрани свидетелски показания /свид. О.А./, от които
се установява, че ищцата Д.И. - майка на починалия А./на 45 - годишна възраст/ - е живеела
заедно с него, в едно жилище и едно домакинство, при изключително топли и
сплотени отношения. Установи се, че починалия А.А. е бил много грижовен към майка си, строял нов дом
за нея, пращал и средства когато работел в чужбина.
Следва да бъде
отчетено, че стресовата реакция на майката
от внезапната смърт на детето и
преминала в депресивна реакция и влошаване на здравословното състояние,
което е свидетелство за изключително високия интензитет на болките и страданията,
причинени от ранната преждевременна смърт на детето и. При определяне на
размера на обезщетението следва да се отчете и обстоятелството, че ищцата е
била на 63 г. и с нестабилно здраве, поради което загубата на сина и я лишава
от текущи грижи и подкрепа. Следва да се
вземе предвид и негативното отражение на деликта върху
психоемоционалното състояние и здравето на ищцата .
С оглед на всички тези обстоятелства и с
оглед на принципа на справедливостта и съобразно обичайната съдебна практика,
съдът прецени, че следва да бъде определено обезщетение за претърпените от
пострадалия неимуществени вреди в размер на
90 000 лева. От тази сума следва
да се приспадне и доброволно платеното застрахователно обезщетение за
неимуществени от 7 805,84 лв., като ответното НББАЗ следва да бъде осъдено да
заплати на ищеца сумата от 82 194,16 лева, за който размер е основателен
предявеният иск за обезщетение на
неимуществени вреди, като за горницата до
до пълния предявен размер иска следва да се отхвърли.
По акцесорната претенция за лихва за забава:
Съгласно чл. 285, ал. 2 от КЗ
(отм.) НББАЗ в качеството му на Компенсационен орган изпада в забава след
изтичане на двумесечния срок от датата на предявяване пред него на претенцията
за обезщетяване от увреденото лице и от този момент дължи законна лихва за
забава до датата на плащането. Ищцата е сезирала ответника на 16.12.2016 г. с
искане за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от процесния деликт,
поради което ответникът е изпаднал в забава след изтичане на законоустановения
двумесечен срок на 16.02.2017 г. или считано от 17.02.2017 г., от който момент
дължи законна лихва за забава върху процесната главница.
Относно иска за обезщетение на имуществени вреди:
Претенцията за имуществени вреди в размер на
2 624 лв. представляващи разходи за погребение е предявена само в хода на
съдебното производство. Установи се че ищцата не е предявявала претенция за
обезщетяване на имуществени вреди нито пред ответното НББАЗ, нито пред „А.
България – регулиране на щети“. С оглед на изложеното този иск не е обусловен от правен интерес, доколкото за
възстановяване на имуществени вреди – разходи за погребение съществува
възможността за доброволно извънсъдебно уреждане след отправяне на писмена
претенция. Не е изпълнена задължителната
процедура по чл.285 КЗ /отм./, поради което липсва данни за отказ или
неизпълнение на задълженията на ответника, в качеството му на компенсационен
орган, респективно липсва интерес от предявения иск.
Горното обуславя
извод за недопустимост на предявения иск за обезщетение на неимуществени вреди
по смисъла на чл.130 ГПК и предпоставя прекратяване на производството в тази
част, като инициирано по недопустим иск.
По разноските:
На ищеца не следва да бъдат присъждани разноски, тъй като същият е
освободен от плащане на държавни такси и разноски на основание чл. 83, ал. 1,
т.4 от ГПК.
В полза на процесуалния представител на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38 от ЗА следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер
на 2 952,83 лв., съразмерно с уважената
част от исковете, изчислено съобразно заявената претенция във основа на
минималното адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което с
оглед цената на иска е 3058 лв.
На основание чл.
78, ал. 3 и ал.4 от ГПК, на ответника се дължат разноски с оглед отхвърлената
част и прекратена част от исковете.
Ответникът, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, е сторил разноски в
размер на 6 436,68 лв. Съразмерно с
отхвърлената част следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 232,73 лв.
Ответникът следва да заплати в полза
на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата от 3 287, 77 лв.,
представляваща държавна такса, дължима върху уважената част от исковете, както
и 578.82 лв. разноски за АТЕ и СМЕ, платени от бюджета.
Така мотивиран, Софийски градски
съд, ГО, I
– 7 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Сдружение „Н.Б.НА Б.А.З.“ със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „********да заплати на Д.А.И. ЕГН ********** със
съдебен адрес *** 16, на основание чл.
284, ал.1, т.1 от КЗ (отм.),сумата от 82
194, 16 /осемдесет и две хиляди сто деветдест и четири лева и 16ст./ лв.
представляваща обезщетение за причинени по повод възникнало ПТП на 09.06.205г. в
Унгария по вина на водача на товарен
автомобил марка “Рено”, модел "22 АСА", неимуществени вреди от
смъртта на сина й А.В.А., ведно със
законната лихва върху тази сума от 17.02.2017г. до окончателното изплащане на
вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция за разликата над присъдения до предявения пълен размер от 83000 лв.,
като неоснователен.
ВРЪЩА исковата молба на Д.А.И. ЕГН **********, чрез адв.Г. Д.
–САК, в частта по предявения срещу Сдружение „Н.Б.НА Б.А.З.“, иск за
заплащане на 2 624 лева, представляваща
претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от 17.02.2017г. до
изплащането, като на осн. чл.130 ГПК ПРЕКРАТЯВА производството относно иска за
имуществени вреди.
ОСЪЖДА „Н.Б.НА Б.А.З.“ със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „********, да заплати на адв.Г.Д., на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, сумата
от 2 952,83 лв. адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Д.А.И. ЕГН ********** със съдебен адрес ***
16 да заплати на „Н.Б.НА Б.А.З.“, на
осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК сума в размер на 232,73 лв. разноски пред СГС.
ОСЪЖДА „Н.Б.НА Б.А.З.“ със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „********, да заплати по сметка на
СГС, сумата 3 287, 77 лв., представляваща
държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и и 578.82 лв. разноски платени от бюджета
на съда.
Присъдените на ищцата суми могат да бъдат изплатени
по банкова сметка ***.102 от делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, а в
частта имаща характер на определение в едноседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: