№ 14988
гр. София, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Д.Р.
при участието на секретаря В.Ч.
като разгледа докладваното от Д.Р. Гражданско дело № 20221110134409 по
описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното,
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба по чл. 8, т.1 ЗЗДН с вх. № 133727/28.06.2022 г., подадена от В. Г.
М., ЕГН **********, срещу Т. Н. Й., ЕГН **********, лице, от което има деца и с което е
била във фактическо съпружеско съжителство, с искане за налагане на мерки за защита на
молителката при твърдения за акт на домашно насилие на 27.06.2022 г., изразяващ се във
физическа агресия, обиди и заплахи.
Молителката твърди, че ответникът, от когото тя има деца, е извършил спрямо нея акт на
психическо, емоционално и физическо насилие на 27.06.2022 г. около 20,00 часа, когато
ответникът отишъл в местоработата на молителката и я заплашвал с убийство, а
впоследствие със сила опитал да я извади от такси, в което тя влязла, дърпал я, щипал я,
тичал след нея. Твърди и предходни актове на домашно насилие, извън преклузивния срок
по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. В съдебно заседание молителката изразява притеснението си от
ответника и заявява, че когато употреби алкохол, започва да обижда, става агресивен и й
държи сметка.
Ответникът - в писмен отговор, оспорва подадената молба, като излага твърдения за
неполагане на грижи от молителката за общите на страните деца, както и за отправяни към
ответника обиди. В съдебно заседания същият признава, че на 27.06.2022 г. около 20,00 часа
е посетил местоработата на молителката заедно със сина на страните В., като е бил под
въздействието на алкохол. Пояснява, че имали уговорка да върне детето в същия ден.
Малкият брат на молителката и колегите й също били там. Поддържа, че когато влязъл,
1
казал на молителката, че ще я изчака с детето навън и ще се разходят, докато свърши работа.
Първоначално ответникът заявява, че молителката не му отвърнала, а впоследствие – че
попитала защо я притеснява на работното й място. В 20,00 часа с детето В. се върнали пред
работното й място и седнали пред него. Чакали 15 минути, когато ответникът видял как
едно такси идва пред хотела, а братът на молителката и дъщерята на страните, която
последните били скрили преди това, излезли от хотела и тръгнали да се качват в
автомобила. Молителката също била с тях и казала на брат си да вземе детето В. от
ответника. Ответникът заявява, че се ядосал, защото молителката беше скрила дъщеря му,
защото искал да разходи и двете деца, докато тя свърши работа. Признава, че се скарали,
както и че заплашил таксиметровия шофьор, че ще му счупи стъклото, ако потегли. Попитал
молителката, брат й и децата защо не слязат да се разберат и защо крият дъщеря му, но те не
отговорили, нито тръгнали. Ответникът предложил на шофьора да му плати двойно, само и
само да не ги вози, но той си тръгнал. Признава, че при скарването с молителката я бутнал с
ръка и я питал защо постъпва така и се подиграва с него, при положение че обича децата си,
както и че я е обидил с думата „боклук“. Отрича децата да са чули отправената обида, тъй
като я прошепнал на ухото на молителката, както и да я е заплашвал.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата,
въз основа на вътрешното си убеждение /чл. 12 ГПК/ и закона /чл. 5 ГПК/, прави следните
правни и фактически изводи,
Съгласно чл.2 ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство”. В случая молбата за защита е подадена от лице, което
твърди, че лично е пострадало от акт на домашно насилие за лична защита, поради което
съгласно чл. 8, т. 1 ЗЗДН е налице валидно сезиране на съда от процесуално легитимирано
за това лице. По делото се установява, че страните са родители на децата В. Т. Й., ЕГН
**********, и Н. Т.а Й.а, ЕГН ********** /л. 18-19 от делото/, предвид което ответникът
попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 3 ЗЗДН. Описаният в
молбата акт на 27.06.2022 г. представлява домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН,
тъй като е налице твърдение за осъществено психическо и физическо насилие спрямо
молителката. Молбата е депозирана в едномесечния преклузивен срок. Предвид изложеното
съдът намира същата за допустима.
По делото са представени писмени доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в
която е описан актът на насилие от 27.06.2022 г., като е посочено, че на цитираната дата
около 20,00 часа в края на работната смяна ненадейно ответникът, заедно със сина на
страните, се появил в пияно състояние на работното място на молителката – хотел „Сити
Авеню“, и замахнал да я удари по лицето. Молителката успяла да избегне удара, взела сина
си и заедно с брат си и дъщерята на страните излезли и се качили в такси. Преди същото да
тръгне в него се качил и ответникът и започнал да я бута по ребрата, да я щипе по ръцете и
2
да я блъска по гърба. Отправил заплахи, че ще я погребе тук, ще й смачка главата, ако
мръдне, и че ще й вземе децата. Обидил я с думите, „парцал“, „боклук“ и я псувал. На
молбата на таксиметровия шофьор да слезе, ответникът отговорил със заплаха, че ще му
счупи стъклата, ако потегли без него. Молителката успяла да излезе с двете деца от
автомобила, затичала се към хотела, следвана от ответника, който размахвал юмруци към
нея. Същият не успял да я удари, защото тя влязла вътре заедно с децата и брат си и
колегите й заключили вратата, като ответникът не могъл да влезе. Молителката останала в
хотела с брат си и децата, докато пристигнат полицаи, които написали предупредителен
протокол на ответника, след което се прибрали с родителите й, на които брат й се обадил за
помощ.
Изложеното от молителката в декларацията кореспондира и със събраните по делото
гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите А.К.К – брат на молителката,
и К. Ц. Г. – бивш колега на молителката. Показанията на двамата свидетели съдът
кредитира, доколкото се подкрепят от признанията, направени от ответника в съдебно
заседание, съобразно които като безспорни между страните са отделени обстоятелствата, че
на посочените дата и час ответникът е дошъл на работното място, замахнал да удари
ответницата и я е обидил с думата „боклук“. В тази насока е и приобщената като
доказателство по делото справка от Дирекция „Национална система 112“, ведно с
предоставен аудиозапис, от който се установява, че на 27.06.2022 г. в 20,07 часа е подаден
сигнал за скандал на адрес гр. София, бул. „Осогово“ №49, от телефонен номер **********
от лице, представящо се като К. Г., което заявява, че бившият мъж на нейна колежка е пиян,
крещи и й създава проблеми, притеснява я и не й позволява да си тръгне с такси заедно с
двете й малки деца пред хотел „Сити Авеню“ – град София. По – късно в 20,09 часа от
телефонен номер ********** е подаден сигнал за същото събитие от лице, представило се за
таксиметров шофьор.
При анализа на доказателствената съвкупност и като съобрази, че отправените в съдебно
заседание изявления на ответника представляват признание на неизгоден за него факт и като
такова същите се ползват с висока доказателствена стойност, като освен това кореспондират
с показанията на св. Каменов и Г., съгласно които при спречкването между молителката и
ответника, последният се е държал грубо с нея и я е обидил, съдът намира твърдения акт на
домашно насилие от 27.06.2022 г., около 20,00 часа, изразяващ се в употреба на физическо
насилие – удар, и вербална агресия – обида с думата „боклук“, за извършен. Нещо повече, от
свидетелските показания, дадени от свидетели-очевидци, възприели лично процесния акт, се
установява и че ответникът е отправил заплахи както към молителката, така и към шофьора
на таксито, в което същата се е качила, както и че не е позволявал на молителката да си
тръгне заедно с децата.
Следва да се отбележи, че показанията на свидетелката З.Г.А. – майка на ответника, не
могат да обосноват различен извод, доколкото същите не касаят процесния акт на домашно
насилие, а отношения на страните, развили се в различен момент – февруари – март.
Независимо при извършена преценка по реда на чл. 172 ГПК и като взе предвид близката
3
родствена връзка между свидетелката и ответника, съдът намира показанията на последната
за недостоверни. Същите са противоречиви, доколкото свидетелката признава, че
ответникът по принцип употребява алкохол – бира по 2-3 литра, но в тези моменти не се
кара с никого. От друга страна, споделя за случай миналата година, в който страните са се
скарали, когато ответникът е бил „подпийнал“. Освен това, същата изрично признава, че не
е свидетел на спречкването между страните, случило се на 27.06.2022 г. Предвид
изложеното, съдът не дава вяра на изложеното от св. Александрова.
По вида на мярката за защита.
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а
налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл.22 ЗАНН, които
имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да
извърши друг акт на насилие срещу пострадалия /чл. 5, ал. 1, т. 2-4 ЗЗДН/ и мотивирането
на самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице и ограничаване на
последиците за последното от акта на насилие /чл. 5, ал. 1, т. 1, 5 и 6 ЗЗДН/. При налагане на
мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на
ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки /чл.16, ал.1
ЗЗДН/.
В настоящия случай, с оглед характера на акта на акта на домашно насилие, съдът намира
за подходящи спрямо ответника мерките за защита по чл.5, ал.1, т. 1, т.3 пр.1 и т.5 ЗЗДН,
задължаване да се въздържа от домашно насилие спрямо пострадалия, забраняване на
ответника да се доближава до молителката на разстояние, по-малко от 100 м., забраняване
на ответника да се доближава до жилището, което обитава молителката, и задължаване
ответника да посещава специализирани програми. Посочените мерки /освен задължаването
на ответника да се въздържа от домашно насилие, което е постоянно негово законово
задължение/ следва да се наложат за срок от 6 месеца от постановяване на настоящото
решение за издаване на заповед за защита /по арг. от чл.19 ЗЗДН/, който ще даде възможност
на ответника да преосмисли както извършеното деяние, така и своето бъдещо поведение.
По размера на наложената глоба.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи
на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 до 1 000 лв. Съдът, като
съобрази извършеното от ответника домашно насилие и настъпилите последици за молителя
от деянието спрямо нея, счита, че на ответника следва да бъде наложена глоба в размер на
200,00 лв.
Относно разноските за делото.
Молителката претендира разноски, каквито й се следват оглед изхода на делото, поради
което следва да й бъдат присъдени. Същите се установяват да са сторени в общ размер на
500,00 лв.
На основание чл.11, ал.2 ЗЗДН дължимата държавна такса по делото следва да се възложи
на ответната страна, която съобразно чл.3 от Тарифата е в размер на 25,00 лв. и ответникът
4
следва да бъде осъден да я заплати в полза на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу Т. Н. Й., ЕГН **********,
като,
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН Т. Н. Й., ЕГН **********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на В. Г. М., ЕГН **********.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗЗДН Т. Н. Й., ЕГН **********, да
не доближава В. Г. М., ЕГН, на разстояние, по-малко от 100 метра, за срок от 6 месеца,
считано от издаване на заповедта за защита.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН Т. Н. Й., ЕГН **********, да
посещава специализирана програма в "Център за превенция на правонарушенията" при
Асоциация "Деметра", гр. София, кв. "Сухата река", бл. 18, вх. "А", тел. **********,
**********, email, ********************@*******.**, за срок от 6 месеца, считано от издаване
на заповедта.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН Т. Н. Й., ЕГН **********, че при
неизпълнение на настоящата заповед полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН на Т. Н. Й., ЕГН **********, глоба в размер на
200,00 лв., платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН Т. Н. Й., ЕГН **********, да заплати на В. Г.
М., ЕГН **********, сумата в размер на 500,00 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН Т. Н. Й., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 ЗЗДН/, като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение /чл. 20 ЗЗДН/.
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на страните
за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5