Мотиви към присъда по
НЧХД № 1340по описа за 2011г. на ШРС
На 21.09.11е депозирана в РС - гр.Шумен частна тъжба от В.Б.Н.
и С.А.С. срещу В.С.П. *** за извършени
от нея престъпления от частен характер наказуеми по чл.148 ал.1 от НК вр чл.146 ал.1 от НК по отношение на всяка една
от тъжителките, по която е образувано производство пред първа инстанция срещу
тях. В частната тъжба и е посочено, че:
В.С.П. *** , казала
нещо унизително за честта и достойнството на В.Б.Н. и С.А.С. в тяхно присъствие-
нарекла ги “курва
“ и “простачка” , като обидата е нанесена публично –
престъпление по чл.148 ал.1 от НК вр
чл.146 ал.1 от НК;
Преди началото на
съдебното следствие процесуалният представител на частния тъжител поддържа
предявените с частната тъжба граждански
искове от всяка от двете тъжителки в
размер по 5000лв./ за престъплението чл.148
ал.1 от НК вр чл.146 ал.1 от НК /, срещу
подсъдимата и моли доверителките му да
бъдат конституирани като граждански ищци и да бъдат приети за съвместно
разглеждане в наказателното производство предявените граждански искове за причинените им неимуществени вреди в
резултат на деянията на подсъдимата по чл.148
ал.1 от НК вр чл.146 ал.1 от НК.
Гражданските искове са приети за съвместно разглеждане в
наказателното производство.
В съдебно заседание процесуалният
представител на частните тъжителки поддържа така възведените обвинения, както и
гражданските искове и предлага на съда
да наложи наказание на подсъдимата и да
уважи предявените граждански искове,
като претендира и направените от доверителките му деловодни разноски.
Подсъдимата не се признава за виновна. По отношение на
повдигнатите й обвинения в хода на съдебното следствие дава обяснения. В
последната си дума подсъдимата не се
признава за виновна. Защитника на подсъдимата излага подробно своите аргументи,
поради които счита, че обвиненията срещу нея не са доказани .
След преценка на
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установено от фактическа
страна следното:
Частните тъжителки и
подсъдимата живеят в гр. Шумен.
Тъжителката С.А.С. и
подсъдимата били и близки приятелки. Впоследствие отношенията им се влошили, като поводът за това били
водени производства за извършени кражби от домовете на В.Б.Н.
и С.А.С..
На 12.07.11г около 16,00часа в гр. Шумен тъжителките се
намирали в близост до пейка на алеята при театър “Васил Друмев”. Покрай тях
минала св. Т., поздравили се и продължила по алеята към Руски паметник. В този
момент покрай тях минала подсъдимата , обърнала се към тях и започвала на висок
глас да ги обижда с думите: “курви
“ , “простачки”; Полицията върна ли на В. златото ? ; Луди ли сте? .“
Думите й били чути от св. Т., която в този
момент се била отдалечила на около 5-6 метра от тъжителките, обърнала се и
видяла подсъдимата да “ръкомаха и яростно да говори и крещи” . Думите на подсъдимата били чути и от св. Х.,
който добре познавал тъжителката В.Б.Н., и в този момент вървял
към паспортно бюро, посока обратна на посоката на движение на св. Т..
Свидетелят Б. който в
този момент се движел по алеята след
театъра и малко под кафето, също чул думите “курви
“ , “простачки”; Полицията върна ли на В. златото ? ; Луди ли сте?“, отправени
от подсъдимата на “доста висок тон” към двете тъжителки.
Изложената фактическа
обстановка съдът счита за установена въз основа на: показанията на разпитаните
в съдебно заседание свидетели - свид. Т. и св. Х., св. Б. както и от приложените по делото и приети от
съда писмени доказателства, от проведените очни ставки и от изготвената и приета от съда съдебно
медицинска експертиза.
В с.з. проведено на
18.10.11г свидетелят Б. заявява “......Много хора чуха думите за да се надигнат от кафето.......... ......те мълчаха и двете /тъжителките/ . Може би бяха стъписани. Тогава видях една нисичка
женичка , която излезе преди малки / говори за свидетелката Т. / .....”.
Съдът кредитира показанията
на тези трима свидетели станали очевидци на инцидента. Факта, че
именно подсъдимата е отправила обидни думи
курви “, “простачки” към двете
тъжителки се установява по без противоречив и несъмнен
начин от показанията на тримата свидетели и подкрепят посоченото в тъжбата на тъжителките. И тримата
свидетели са чули отправените от подсъдимата обиди на публично място в
централната част на града . Показанията на тази група свидетели според
настоящият състав останаха не оборени от страна на защитата.
Показанията на другата
група свидетели –свм. Ц. , св. В., св. Ж., съдът не кредитира поради
обстоятелството, че са налице противоречия в показанията им, които противоречия
бяха установени по делото.
Съдът намира, че са налице съмнения за “подготвяне” показанията на свидетелите на
защитата, съобразно казаното от разпитаните свидетели в с.з. проведено
на18.10.11г, на която дата защитника на подсъдимата заяви, че не води свидетели/ стр. 31 /. Факт
опроверган от св.Ц. в с.з. проведено на
01.12.11г: ”На предното заседание бях в
съда .....имах уговорка с В. ......тя ми обясни че може да се наложи да свидетелствам
и да дойда .Не съм я питала защо
не съм свидетелствала на първото дело”.
Съмнение за истинността на показанията на св. Ц.
възниква и доколкото същата заяви в с.з.
че “На три месеца в “Социално подпомагане” ме викат да се подписвам на дадена дата и когато идвам
в Шумен се виждаме /с подсъдимата/ на кафе
с нея....на 12.06.11 когато идвах тук на подпис се подписах и тръгнах да се
прибирам от паметника “разперения”
слизам надолу и виждам В. “
Налице е противоречие в посочената дата от свидетелка
Ц. относно инцидента, същият е станал не на твърдяната
от нея дата 12.06.11 г, а на 12.07.11г.
От приложеното по делото писмо от “Социално подпомагане “ гр. Шумен /стр.
90/ се установява, че тази свидетелка
на посочените от съда дати в писмото 12.06.11 и 12.07.11г не е ходила на подпис в “Социално подпомагане
“ гр. Шумен. В подкрепа на този факт е и приложеното копие от регистрационна
карта /стр. 93/. Поради изложеното са
налице сериозни съмнения за достоверността на показанията на св. Ц. , поради
което и съдът не ги кредитира .
Относно показанията на
св. В., съдът намира, че също са налице противоречия. Св. В. в с.з. проведено
на 01.12.11г заявява, че инцидента за
който свидетелства е станал през месец август, както и, че е чула, че
подсъдимата е произнесла думите ”Махнете
се, какво искате от мен, имам си работа ,оставете ме “. Безспорно е, че инцидента е станал не през
август, а на 12.07.11 , както и никой
друг от двете групи свидетели не заяви, че е чул такъв израз произнесен
от подсъдимата .
Показанията на св. Ж. съдът също не кредитира поради противоречия с казаното от другите
свидетели. Св. Ж. заявява, че не е имало крясък при инцидента, а нормален разговор, което е в противоречие с
твърденията на В., която сочи “викаха
и размахваха чанти......постоянно викаха
“ .
Видно от заключението на
изготвената по делото съдебно медицинска експертиза по отношение слуха на св. Ж.,
експерта сочи, че би могъл да чува нормален разговор от 15-20 м при относителна тишина в благоприятна околна среда за която няма налични данни в
материалите по делото. Безспорно местото на което е станал инцидента с оглед
автомобилно и пешеходно движение е на шумна част от града и свидетелят не би могъл
от такова разстояние да чуе нормален говор.
Събраните и обсъдени по
този начин доказателства по делото са без противоречиви и взаимно допълващи се
и се намират в хармонично единство и водят до единствено възможния извод, не
пораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават
решението на съда по следните правни
съображения:
Съдът като прецени всички
доказателства, релевантни за делото съгласно чл.16 от НПК поотделно и в тяхната
съвкупност, приема, че подсъдимата е извършила възведените с частната тъжба
обвинения и с деянието си е осъществила от обективна и субективна
страна съставите на престъпления от частен характер, наказуеми по чл.148 ал.1
от НК вр чл.146 ал.1 от НК по отношение
на всяка от тъжителките , защото:
* обект на
престъплението са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността
на личното чувство за достойнство, самооценката на човека, положителната
оценка, която всеки има за собствената си личностна и обществена ценност;
* от
обективна страна подсъдимата е
извършила престъплението под формата на
непосредствено устно изричане на унизителни думи за тъжителките ”курви “,
“простачки” изречени в тяхно
присъствие;
пострадали от деянието са
конкретни физически лица – частните
тъжителки, които са могли да
възприемат обидните думи и са имали
формирано съзнание и чувство за лична чест и достойнство.
* субект на
престъплението е пълнолетно вменяемо лице;
* от субективна
страна престъплението е извършено от подсъдимата с пряк умисъл –подсъдимата
е предвиждала че употребените думи и изрази са унизителни за честта и
достойнството на всяка от тъжителките , че същите ще бъдат непосредствено
възприети от тях и пряко е целяла настъпването на този резултат, а именно
думите да бъдат чути от тъжителките. Подсъдимата е съзнавала, че обидните думи
са казани на публично място, в присъствието на други лица. Съзнавала е общественоопасния характер на деянието,
предвиждала е общественоопасните последици и е целяла настъпването им;
Доколкото подсъдимата не се
признава за виновна, че не е изричала обидните думи, съдът приема изявлението й като защитна
позиция и стремеж за избягване на наказателна отговорност.
Като причина
за извършване на престъплението следва да се отбележи несъобразяването и
незачитането на обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на
личното чувство за достойнство, самооценката на човека, положителната оценка, която всеки има за собствената си
личностна и обществена ценност, от страна на подсъдимата.
Гореизложените обстоятелства по отношение на
престъпленията по по чл.148 ал.1 от НК вр
чл.146 ал.1 от НК мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието
посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати като наказанието за всяко едно деяние по чл.148 ал.1 от НК вр чл.146 ал.1 от НК бъде определено на минимума предвиден в закона -"глоба
" 3 000 лв, доколкото не
следва да се приложи разпоредбата на чл. 78 А от НК съгласно изискванията на
ал. 7.
На основание чл. 23 от НК следва да бъде определено едно общо наказание
-3000лв глоба .
Така определеното наказание, съдът счита за справедливо и
съответстващо на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на
престъплението и подходящо да повлияе поправително и превъзпитателно към
спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдената. Освен това съдът
счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху подсъдимата
и ще й се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
По този начин и с това
наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и
специалната превенция.
По отношение на
предявения гражданските искове за претърпените от В.Б.Н.
и С.А.С. неимуществени вреди в
резултат на деянията от подсъдимата по чл.148 ал.1 от НК вр чл.146 ал.1 от НК, съдът счита, че същите са
допустими и основателни по следните правни съображения:
Претендира се гражданска отговорност за
причинени в резултат на процесното деяние неимуществени вреди, т.е. отнася се
за вторична санкционна последица свързана с нарушаване на определени
задължения, произтичащи от закона. В случая става дума за нарушаване на общото
правило да не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД. В кръга на претендираните неимуществени
вреди влизат най-общо казано всички отрицателни последици настъпили за
пострадалите, при наличието на които възниква разглежданата отговорност.
Изходно положение е правилото, според което се дължи обезщетение за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от деянието /чл.51 от ЗЗД/.
Налице е противоправно поведение от страна на подсъдимата, в резултат на което
са възникнали вредите от деянията и тези вреди са в причинна връзка с
определена обективирана, съзнателна човешка проява. Размерът на обезщетението
за неимуществените вреди следва да овъзмезди пострадалите за всички отрицателни
последици, които са настъпили в резултат на деянията , въпреки, че засегнатите
блага в тези случаи нямат цена. Следва да се съчетае действителната незаместимост
на загубеното благо с необходимостта да се даде обезщетение, макар и
несъвършено. Чл.52 от ЗЗД указва съдът да определи размера на обезщетението за
неимуществени вреди по справедливост. От правилото на чл.52 ЗЗД произтича, че
не само размерът, но и основанието на обезщетението е подчинено на
справедливостта /т.13 от Пост. №7/59г. на Пленума на ВС/. Понятието
“справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението, причинените морални страдания и пр./Пост.
№4/68г. на Пленума на ВС/. Именно съобразявайки всички тези обстоятелства във
връзка с претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, съдът на основание
чл.52 от ЗЗД счита, че е справедливо гражданския иск за всяко от деянията срещу подсъдимата да бъде уважен в размер на по
1000лв , по отношение престъплението по чл. чл.148 ал.1 от НК вр чл.146 ал.1 от НК за всяка от тъжителките .
В останалата им част до
пълния предявен размер исковете съдът намира, че следва да бъдат отхвърлени.
Съдът осъди подсъдимата
да заплати направените от частните тъжителки деловодни разноски, както и
разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно чл.189 ал.3 от НПК, а така също
и да заплати в полза на държавата направените деловодни разноски и държавните
такси върху уважената част на гражданските искове.
Водим от горното съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия: