Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 20.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б въззивен състав, в публичното заседание на девети декември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
мл. съдия
КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл. съдия Христова гр. дело № 2 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
С решение от
18.09.2018 г., постановено по гр. д. № 79912/2017 г. на СРС, ГО, 88-ми състав,
е признато за установено, че „Е.Д.Г.И.“ ЕООД дължи на „Т.С.“ ЕАД, на основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, сумата от 1 397,73
лева, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от м.
01.2015 г. до м. 04.2016 г. в топлоснабден имот – ап. № **, находящ се в гр.
София, жк „***********, и начислената за периода такса за дялово разпределение
и мораторна лихва върху нея в размер на 22,22 лева, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от 27.06.2017 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и обезщетение за забава, начислено върху главницата за потребена
топлинна енергия за периода 07.04.2017 г. – 15.06.2017 г. в размер на 23,35
лева. Искът за обезщетение за забава върху главницата за разликата до пълния
предявен размер от 198,05 лева и за периода от 03.03.2015 г. до 06.04.2017 г. е
отхвърлен. Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 449,97 лева - разноски в исковото производство, и сумата от 73,30
лева - разноски в заповедното
производство. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач „Н.“
ЕАД.
Срещу постановеното
съдебно решение в частта, с която е отхвърлен искът на „Т.С.“ ЕАД за
обезщетение за забава върху главницата за разликата до пълния предявен размер
от 198,05 лева и за периода от 03.03.2015 г. до 06.04.2017 г., е депозирана
въззивна жалба от ищеца. В същата се излага, че решението в обжалваната му част
е неправилно и постановено при допуснати нарушения на материалния закон. Поддържа
се, че с Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди се
регламентират отношенията между ищеца и ответното дружество, като разпоредбата
на чл. 32, ал. 1 от тях предвижда, че дължимите суми за топлинна енергия се
заплащат в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като с
изтичането на този срок потребителят изпада в забава. Поради което се отправя
искане за отмяна на решението в обжалваната част и за постановяване на
друго, с което да се уважат изцяло предявените искове. Претендират се разноски.
В срока по
чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника
„Е.Д.Г.И.“ ЕООД, в който се намира, че СРС правилно е преценил обстоятелствата
по делото в атакуваната от ищеца част на решението.
Срещу
първоинстанционното решение в частта, в която исковете на „Т.С.“ ЕАД са уважени,
е постъпила и въззивна жалба от ответника „Е.Д.Г.И.“ ЕООД, в която се сочи, че
атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен, неправилен и постановен при
допуснати нарушения на процесуалните правила. Намира се, че районният съдебен
състав не е обсъдил всестранно и в цялост всички доказателства по делото.
Излага се, че ответникът не е ползвал услугите на ищцовото дружество в
процесния период, тъй като радиаторите в апартамента са били изключени. Счита
се, че от събрания по делото доказателствен материал не може да се установи как
са формирани процесните суми. Поради което се отправя искане за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната част, като исковете на „Т.С.“ ЕАД
бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал.
1 от ГПК въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД и третото лице – помагач на ищеца – „Н.“
ЕАД – не заявяват становище по
въззивната жалба.
Софийски
градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като
обсъди събраните по делото доказателства в рамките на въззивната жалба по реда
на чл. 269 от ГПК, приема за установено следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран искова молба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, в която се твърди, че ответникът
е собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк „***********, ап.
№ **. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
стопански нужди от топлопреносно предприятие се осъществява на основата на
писмени договори при общи условия, които се сключват между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия за стопански нужди. Ответникът
не е предприел необходимите действия за сключване на писмен договор за продажба
на топлинна енергия за стопански нужди, но е ползвал доставената от ищеца
топлинна енергия през исковия период. Ответникът не е заплащал стойността на
консумираната топлинна енергия и по този начин се е обогатил за сметка на
ищеца. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо
ответника, че му дължи сумата от 1 397,73 лева. - главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. 01.2015 г. - м. 04.2016
г., сумата от 195,70 лева – законна лихва за забава от 03.03.2015 г. до 15.06.2017
г., сумата от 22,22 лева – главница за услугата дялово разпределение за периода
м. 06.2015 – м. 04.2016, ведно със законната лихва върху главницата от
27.06.2017 г. до изплащане на вземането. За посочените суми е постановена
заповед от 17.07.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч. гр. д. № 42050/2017 г. на СРС. В срока по чл. 414 от ГПК ответникът е
депозирал възражения срещу заповедта. Претендира сторените по делото разноски
включително юрисконсултско възнаграждение.
В срока по
чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете
като неоснователни. Твърди, че действително е собственик на процесния имот, но
същият не се обитава. Оспорва извършеното дялово разпределение на топлинна
енергия като намира, че единствените суми, които би следвало да претендира
ищцовото дружество са тези за разпределение на топлинна енергия за т. нар.
„общи части“.
На
27.06.2017 г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу „Е.Д.Г.И.“ ЕООД за сумата от 1 419,95
лева – главница, както и 198,05 лева – мораторна лихва за периода 03.03.2015 г.
– 15.06.2017 г. В т. 12 от заявлението е пояснено, че длъжникът е ползвал
доставена от ищеца топлинна енергия за периода м. 01.2015 г. – м. 04.2016 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк „***********, ап. № 13. Посочено
е, че дължимите суми са, както следва: за доставена, но незаплатена топлинна
енергия: 1 397,73 лева - главница и 195,70 лева - лихва, а за дялово
разпределение: 22,22 лева - главница и 2,35 лева - лихва. Длъжникът се е
обогатил без основание за сметка на дружеството и дължи да му върне онова, с
което се е обогатил до размера на обедняването.
На
17.07.2017 г. по ч. гр. д. № 42050/2017 г. по описа на СРС, ГО, 88-ми състав, е
постановена исканата заповед, като на заявителя е присъдена сумата от 32,36
лева – държавна такса, и 50 лв. – възнаграждение за юрисконсулт.
В срока по
чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу постановената
заповед, в което е посочил, че не дължи изпълнение на сумите, за които същата е
постановена. В срока по чл. 415, ал.1 от ГПК ищецът е предявил искове за
установяване на вземанията си по исков ред.
Страните не
спорят относно обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния
недвижим имот, в каквато насока е и представеният по делото нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 41, том V, рег. №
9509, дело № 623/2014 г. от 17.12.2014 г., съгласно който „С.-И.“ ЕООД продава
на „Е.Д.Г.И.“ ЕООД следния недвижим имот – апартамент №**, находящ се в гр.
София, жк „***********.
По делото е
приложено писмо рег. индекс П-4181/07.04.2017 г. от „Т.С.“ ЕАД до „Е.Д.Г.И.“
ЕООД, в което ищецът заявява, че съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ продажбата
на топлинна енергия за небитови нужди от „Т.С.“ ЕАД се извършва само въз основа
на писмен договор, поради което изпраща формуляри за уреждане на търговските си
отношения с ответника. Отправена е покана в 7 – дневен срок от датата на
получаване на писмото да заплати дължимите суми за топлинна енергия, определени
към 07.04.2017 г. с посочени в писмото размери. Поканата е получена от адресата
лично на ръка, като не е посочена дата на получаването й.
От
заключението на вещото лице инж. Б.С.В.- Т. по изслушаната пред СРС съдебно - техническата експертиза по делото
се установява, че сградата, в която се намира имотът, е присъединена към
топлопреносната мрежа, като е избрана фирма за дялово разпределение. По данни
на фирмата за дялово разпределение през процесния период ответникът не е
осигурил достъп за отчет и проверка на имота, като за този период е изчислен
служебен разход на максимална мощност за 3 отоплителни тела. В имота се ползва
топла вода и е начислена топлинна енергия за загряване на топла вода, като
разхода за топла вода за процесния период е изчислен на един брой потребители.
Изравнителните сметки са изготвяни след всеки отоплителен сезон и са съдържали топлоенергията
отдадена от сградната инсталация за имота, топлинна енергия за отопление на
имота и топлинна енергия за загряване на топла вода. Топлинна енергия за общите
части не е начислявана. Изчисленията са съгласно методиката за дялово
разпределение към действащата наредба за топлоснабдяване, а сумите за топлинна
енергия за процесния имот са начислявани в съответствие с действащата
нормативна уредба. Според вещото лице стойността на начислената топлинна
енергия за процесния период след отчитане на изравнителните сметки възлиза на 1 396,73
лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Въззивните
жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, изхождат от легитимирана
страна, като същите са процесуално допустими. Разгледани по същество, са
неоснователни, като всички релевирани от жалбоподателите възражения не намират
опора в данните по делото.
Съгласно
нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
В предмета
на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в чиято полза е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, при
направено възражение от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, в рамките на
установения в чл. 415, ал. 1 от ГПК срок. Целта на ищеца е да се установи със
сила на присъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането,
предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Обществените
отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна
енергия за заявения в исковата молба период, се регулират със Закона за
енергетиката.
Нормата на §
1, т. 43 от ДР на ЗЕ (отм., бр.54 на ДВ от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.),
действала до 17.07.2012 г., определя като потребител на енергия или природен
газ за стопански нужди всяко физическо или юридическо лице, което купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или
общинския бюджет. Нормата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ (нова ДВ, бр. 54 от 2012
г., в сила от 17.07.2012 г.), действала през исковия период, определя като
„небитов клиент“ клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
Разпоредбата
на чл. 149, т. 3 от ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна енергия се
извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносното предприятие и клиента на топлинна енергия за небитови нужди. В производството не се спори, че такъв писмен договор не е
сключен между главните страни по делото за процесния период, с оглед на което
между тях не е възникнало валидно облигационно правоотношение за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди/за небитови нужди относно
имота-предмет на спора, собственост на ответното дружество, съгласно
представения нотариален акт за продажба на недвижим имот.
При липсата на възможност топлопреносното предприятие да търси стойността на
доставената топлинна енергия на договорно основание, то същото разполага с
правата по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, с която
норма законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера
на обедняването.
Както в
депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, така и в обстоятелствената част на исковата молба
ищецът обосновава задължението на ответника с неоснователното обогатяване на
последния с доставената му и използвана от него топлинна енергия, доколкото за
исковия период страните не са подписали писмен договор. Ищецът поддържа, че
като собственик на процесния имот ответника е ползвал топлинна енергия,
доставена от ищцовото дружество, без да я заплаща, поради което е налице неоснователно
обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, като имущественото разместване е
осъществено при липса на валидно правно основание за това.
Имуществените
облаги имат материално естество и те са оценими в пари. Изразяват се в
увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в намаляване на неговите
пасиви или спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е
трябвало да понесе. В последната хипотеза спестяването на разходи води до
обогатяване в случай, че разходите са били необходими и ответникът по иска с правно
основание чл. 59 от ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си имущество,
без да съществуват изгледи за тяхното връщане. В този смисъл са разясненията,
дадени с решение № 587/01.11.2010 г. по гр. д. № 941/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО,
постановено по реда на чл.290 ГПК).
В тежест на
ищеца е да докаже, че ответника е спестил разходи за доставената и ползвана от него
топлинна енергия за процесния имот.
Съгласно
заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза през
процесния период в имота е била доставена топлинна енергия, отдадена от
отоплителни тела и от сградната инсталация, и топлинна енергия за загряване на
топла вода. В случая е без значение обстоятелството дали имотът е ползван или
не, респ. дали е ползвана топла вода или не, тъй като сградната инсталация е
отдавала топлинна енергия. Именно при това отдаване вещото лице е установило,
че стойността на потребената топлинната енергия за периода от м .01.2015 г. до
м.04.2016 г. възлиза на сумата от 1 396,73 лева. Съдът изцяло възприема
експертното заключение, тъй като същото е компетентно дадено, обстойно
мотивирано и обосновано. Изводите на вещото лице изцяло кореспондират с
ангажираните по делото доказателства, като не са представени такива, които да
разколебават доказателствената му стойност или да ги опровергават.
Задължението
на ответника е парично и за периода на своята забава същият дължи обезщетение.
В случая, противно на заявеното от ищеца във въззивната му жалба, Общите му условия
не са приложими. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен
от кредитора. В мотивите на атакуваното решение първоинстанционният съд е
приел, че ответникът е получил изпратената до него покана на 07.04.2017 г., като
в подадения по настоящото дело отговор на въззивна жалба ответното дружество
изрично е посочило, че намира за правилно преценени от СРС обстоятелствата по
делото в атакуваната от ищеца част на решението. Поради което настоящият
съдебен състав споделя приетото от районната съдебна инстанция, че длъжникът е
поставен в забава на 07.04.2017 г.
Предвид всичко гореизложено, тъй като крайните
изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решението следва да се
потвърди.
По разноските по производството:
При този изход на спора с оглед неоснователността на въззивните
жалби и на двете страни, сторените от тях във въззивното производство разноски
следва да останат за всяка една от тях така, както са ги направили.
Воден от горните мотиви,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 18.09.2018 г.,
постановено по гр. д. № 79912/2017 г. по описа на СРС, ГО, 88-ми състав.
Решението
е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца - „Н.“
ЕАД.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.