Р Е Ш Е Н И Е
№____________/___________ г.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно
заседание на единадесети септември две хиляди и осемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ:
МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Величка Велчева, след като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 3533 по описа за 2018 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от П.С.К.
срещу наказателно постановление № 18-0460-000050 от 13.03.2018 г., издадено от
началника на 05 РУ при ОДМВР – Варна, с което на жалбоподателя на основание чл.
638, ал. 3 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 400 лв.
Жалбоподателят оспорва наказателно постановление като незаконосъобразно
поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и
необоснованост.
В открито съдебно заседание въззивникът чрез
процесуалния си представител адв. А. А. навежда
доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
Посочва, че административно-наказаващият орган е
допуснал нарушение на материалния закон, тъй като разпоредбата на чл. 638, ал.
3 от КЗ е в административно-наказателните разпоредби, т.е. разпоредбата е
санкционна, а не норма, която създава права и задължения. По този начин
незаконосъобразно е прието в наказателното постановление, че се касае за осъществен състав на чл. 638,
ал. 3 от КЗ. По този начин са смесени правната норма, пораждаща правата и
задълженията, със санкционната норма на чл. 638, ал. 3 от КЗ. Това смесване е
довело до опорочаване на изискванията към формата на наказателното
постановление, визирани в разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН.
Описаното съставлява и съществено процесуално нарушение, което нарушава правото
на защита на нарушителя и е предпоставка за отмяна на издаденото наказателно
постановление. Подробни аргументи процесуалният представител на жалбоподателя
излага също в писмени бележки по делото. По същество моли за отмяна на
наказателното постановление.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна 05 РУ при ОД на МВР -
Варна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по
жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията и доводите, изложени от жалбоподателя, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
На 13.02.2018 г. около 12,00 часа в гр. Варна, кв. „Виница“, по ул.
„Константин Павлов“, въззивникът П.С.К. управлявал
лек автомобил марка и модел „Фолксваген голф“ с рег. № B, собственост на Е.К.К..
По това време св. Н.Г.Т., заемащ длъжността мл. автоконтрольор
в 05 РУ – Варна, бил на работа в екип със Н. В. В., също служител в 05 РУ –
Варна.
Двамата служители на 05 РУ – Варна предприели действия по спирането на
лекия автомобил, управляван от въззивника, но същият
не спрял на знак „стоп“, поради което се опитали да го спрат със включени
буркани и сирени. Вместо да спре, въззивникът подал
газ и продължил.
След служебно извършена справка служителите установили телефонния номер на
водача и след разговор същият се явил в 05 РУ – Варна. При направена
задължителна справка за правоспособност
и сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ се е установило, че
водачът е управлявал автомобил без сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
За установеното нарушение по КЗ служителят Т. съставил на жалбоподателя
АУАН серия Д, № 50/14.02.2018 г., бл.№ 134252, връчен лично на жалбоподателя,
който преди да го подпише написал, че има възражение. В законоустановения три
дневен срок не е депозирал конкретни възражения срещу съставения АУАН.
На 13.03.2018 г. началникът на 05 РУ
– Варна, оправомощен със заповед на директора на
ОДМВР – Варна, издал обжалваното в настоящото производство наказателно
постановление, с което за нарушение на чл.638 ал.3 от КЗ и на основание чл.638
ал.3 от КЗ на П.С.К. е наложено наказание имуществена санкция в размер на 400
лева, редовно връчено лично на въззивника.
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди от събраните
гласни и писмени доказателства: показанията на св. Н.Г.Т., които съдът изцяло
кредитира като последователни, логични и съответстващи на писмените
доказателства, събрани в хода на административно-наказателното производство,
както и служебно направената справка в Гаранционен фонд за сключени договори за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на управлявания
от жалбоподателя автомобил. Следва да се посочи, че жалбоподателят не оспорва
фактическата обстановка, описана както в АУАН, така и в НП.
От правна страна:
Жалбата е подадена в срока за обжалване, от процесуално легитимирана
страна, поради което същата се явява процесуално допустима.
При разглеждане на дела по
оспорени наказателни постановления, районният съд е винаги инстанция по
същество - чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността,
т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг.
от чл. 314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните
длъжностни лица, в сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН и съдържат
формалните реквизити предвидени в нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
По делото е безспорно установено, че въззивникът
не е собственик на управлявания от него автомобил, както и не е имало сключена
задължителна застраховка „ГО“ за този автомобил към датата на проверката, с
оглед на което наказващият орган правилно е установил фактите по спора и ги е
подвел под приложимата правна норма на чл.638, ал.3 от КЗ.
Разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ съдържа в себе си едновременно
диспозиция и санкция и може да се приложи направо, без да се свързва с друга
правна норма. Следователно неоснователни се явяват доводите на въззивника, че административно-наказващият орган е дал
неправилна правна квалификация на нарушението, като е смесил правната норма,
създаваща права и задължения, със санкционната норма. В този смисъл
административно – наказващият орган не е допуснал твърдяното нарушение на
материалния закон.
От друга страна при извършената служебна проверка съдът констатира, че
административно-наказващият орган е допуснал друго нарушение на материалния
закон, изразяващо се в налагане на наказание, което не е предвидено в закона за
физически лица, а именно имуществена санкция.
Според задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 3.07.2014 г. на ВАС
по т. д. № 5/2013 г., ОСК,
имуществената санкция е отделен правен институт, въведен с разпоредбата на чл.
83, ал. 1 от ЗАНН като обективна, безвиновна
отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на
задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната
дейност.
Съгласно текста на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН в предвидените в съответния закон,
указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи
на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция
за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на
тяхната дейност.
Имуществената санкция е изведена в
специална разпоредба от Закона за административните нарушения и наказания, в
самостоятелна глава четвърта "Административнонаказателни
санкции спрямо юридически лица и еднолични търговци", която е след глава
втора "Административни нарушения и наказания".
Законодателят прави ясно
разграничение между глобата и имуществената санкция като правни термини и
правни институти. Двата института са самостоятелно регламентирани и са въведени
с различни нормативни разпоредби.
Имуществената санкция не е сред административните наказания, визирани в чл.
13 от Закона за административните нарушения и наказания, които се налагат за
административни нарушения, за които административнонаказателна отговорност
могат да носят само физически, но не и юридически лица. Имуществената санкция е
предмет на различна законова регламентация.
В случая с налагането на имуществена санкция на физическо лице е допуснато
нарушение на материалния закон. Видът на наказанието следва да е съответен на
субекта на административнонаказателна отговорност и след като в случая се касае
за физическо лице, то наказанието следва да е глоба по арг.
от чл. 13 от ЗАНН и в съответствие с принципа на законоустановеност
на наказанието. В този смисъл следва да се посочи, че предвиденото в чл.638,
ал.3 от КЗ наказание е глоба в размер на 400 лв., тъй като нарушител на посочената
разпоредба може да бъде само физическо лице, управляващо лек автомобил без
сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Предвид горното съдът намира, че процесното наказателно постановление е
издадено в нарушение на материалния закон, като е наложено наказание, което не
е предвидено в закона. Поради това наказателното постановление следва да бъде
отменено като незаконосъобразно.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 18-0460-000050 от 13.03.2018 г., издадено от
началника на 05 РУ при ОДМВР – Варна, с което на жалбоподателя на основание чл.
638, ал. 3 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 400 лв.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок
от получаване на съобщенията от страните, че решението е изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: