Р Е
Ш Е Н
И Е
№
745
09.11.2022 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди
двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор: Павел Жеков
като разгледа докладваното от
съдия В.Желева административно дело №935 по описа на съда за 2021 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е
по жалба на Д.И.А. ***, против Ревизионен акт
№Р-16002620006808-091-001/26.05.2021 г., потвърден с Решение №432/10.08.2021 г.
на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Пловдив
при Централно управление на Национална агенция за приходите.
В жалбата се твърди, че ревизионният акт е
незаконосъобразен, необоснован и недоказан, издаден в нарушение на материалния
закон и в противоречие с процесуалния закон. Излагат се съображения, че органът
по приходите не бил приложил материалния закон, относим към проверявания
период, като неправилно бил определил приложимото материално право. Сочи се, че
изменението на чл.19 от ДОПК, в сила от 21.11.2017 г., нямало обратно действие,
предвид което приложима била редакцията на чл.19 от ДОПК, в сила от 2006 г.
Различията в приложимия материален закон не били изследвани и съобразени при издаването на ревизионния акт и при
установяване на обстоятелствата за носене на отговорност за чужди задължения.
Жалбоподателката нямало как да съобрази действията си със закон, който не бил в
сила към датата на извършването им. Фактическият състав, предвиден в чл.19 от ДОПК след м.11.2017 г., бил относим за периодите след влизане в сила на закона,
и посоченото обстоятелство било достатъчно за отмяна на акта, тъй като
установяването на задълженията се основавало на закон, който не бил приложимо
право за проверяваните периоди.
Счита се, че с
обжалвания ревизионен акт органът по приходите не бил събрал преки
доказателства и не бил обосновал по правилата на ДОПК кумулативното наличие на
всички обстоятелства, предвидени в чл.19, ал.2 от ДОПК. Неправилно била
ангажирана отговорността на жалбоподателката за плащане на задължения на
„Кибела-83“ ЕООД. Твърди се, че от събраните по ревизионната преписка
доказателства органът по приходите бил доказал само, че за периода м.08.2016 г.
жалбоподателката била вписана като управител на дружеството, заличена на
15.09.2016 г., както и че по Справка-декларация №26001459976/16.09.2016 г.
дружеството имало задължения по ЗДДС. Нито един от останалите елементи от
състава на чл.19, ал.2 от ДОПК не бил установен и доказан. Органът по приходите
бил изложил единствено твърдения и догадки в тази насока, но за тях не били
събрани доказателства и такива не съществували.
Моли се да
бъде съобразено, че жалбоподателката била заличена като управител на
дружеството на 15.09.2016 г., следователно не можело да се приеме, че в
качеството си на управител е извършила плащания на дати 16.09.2016 г.,
17.09.2016 г. и на 19.09.2016 г., към които дати нямала качеството управител.
Органът по приходите по никакъв начин не бил доказал, че жалбоподателката е
извършила плащане в пари недобросъвестно. В хода на ревизията жалбоподателката
изрично декларирала, че оперативната дейност на дружеството била извършвана от
другия вписан управител. Твърди се, че жалбоподателката не била извършила нито
едно лично действие, с което да е намалила имуществото на дружеството – нито
плащане, нито подаване на декларация били извършени от нея, и нямало как да е
виновно действие, което не била извършила. Освен това нямало недобросъвестност
на извършените плащания. Изплатените дивиденти представлявали плащане на
законно основание. Тъй като дивиденти се дължали, те се плащали в изпълнение на
дружествения договор. Следователно извършеното законно плащане на законно
основание не намалявало имуществото на дружеството. Чрез това плащане били намалени
задълженията на дружеството към съдружник.
Освен липсата
на недобросъвестност, не бил налице и следващият елемент от фактическия състав
на чл.19, ал.2 от ДОПК. Не било налице и не било доказано, че плащането
представлява скрито разпределение на печалба или дивидент, тъй като нямало
скрито разпределение. Печалбата била разпределена явно, в платежните нареждания
било посочено основанието и това разпределение било декларирано, видно от самия
ревизионен доклад. Тоест ако се прилагала разпоредбата на чл.19 от ДОПК в
редакцията от 2017 г., органът по приходите следвало да съобрази и ал.9, а
именно, че отговорността отпадала, ако разпределението е декларирано.
Не били налице
и не били доказани и останалите елементи от фактическия състав на чл.19, ал.2
от ДОПК, а именно, че имуществото на дружеството било намаляло, че било
намаляло именно поради извършените плащания, както и че именно поради това
задълженията на дружеството не били събрани. Плащането на дивидент било законно
плащане, то намалявало задълженията на дружеството и не можело да става дума за
намаление на имуществото. Запори били извършени от публичния изпълнител през
октомври 2016 г., поради което извършените преди това действия били правомерни.
Цитира се съдебна практика и се твърди, че доказателствената тежест за
установяване на всички елементи от фактическия състав на различните хипотези на
чл.19 от ДОПК, включително доказване наличието на субективно отношение и
причинно-следствена връзка между елементите на състава, била за органа по
приходите. Както в ревизионния акт, така и в потвърждаващото Решение липсвало
каквито и да било мотиви за имущественото състояние на дружеството, а
разпоредбата на чл.19, ал.1 от ДОПК изисквала уникалност на каузалната връзка
между поведението на управителя и несъбирането на данъчните задължения на
представляваното дружество, т.е. посоченото поведение на управителя следвало да
е единствената причина за несъбираемостта на публичните вземания.
Претендира се
оспореният ревизионен акт да бъде отменен, поради липса на материалните и
процесуалните предпоставки за издаването му.
Ответникът,
Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (ОДОП) –
Пловдив, чрез процесуален представител, в писмена молба претендира отхвърляне
на жалбата като необоснована и недоказана.
Представителят
на конституираната като страна в производството Окръжна прокуратура – Хасково в
съдебно заседание излага становище, че жалбата е неоснователна и че са били
налице предпоставките за възникване на отговорността на управителя на
предприятието.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
Началото на
ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР)
№Р-**********6808-020-001/10.11.2020 г., издадена от В.
П. А., на длъжност Началник на сектор при ТД на НАП Пловдив, на основание
чл.112 и чл.113 от ДОПК, за извършване ревизия на Д.И.А. ***, с обхват
задължения по: 1. Отговорност за Данък върху доходите от трудови и приравнените
на тях правоотношения, за периода от 01.08.2016 г. до 31.08.2016 г.; 2.
Отговорност за Данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и
чуждестранни физически лица, за периода от 01.07.2016 г. до 30.09.2016 г.; 3.
Отговорност за Данък върху добавената стойност, за периода от 01.08.2016 г. до
31.08.2016 г.; 4. Отговорност за Данък върху добавената стойност, за периода от
01.10.2015 г. до 31.01.2016 г., която е възложено да бъде извършена от: 1.)
П.И. А. – Главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и 2.) Г. Г.
Г. – Старши инспектор по приходите, и е определен срок за извършване на
ревизията – три месеца от връчването на заповедта. Удостоверено е връчването
срещу разписка на ЗВР на ревизираното лице чрез съпруга й на 18.11.2020 г.
С последваща
Заповед за изменение на ЗВР №Р-16002620006808-020-002/16.02.2020 г., връчена
електронно на 24.02.2020 г., срокът на завършване на ревизията е удължен до
16.04.2021 г.
С Искане за
представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) №Р-16002620006808-040-001/14.12.2020
г., връчено електронно на 17.12.2020 г., на основание чл.37, ал.2 и ал.3 от ДОПК е изискано от Д.И.А. представянето на подробно изброени документи.
Под
вх.№ВхР-234/14.01.2021 г. в ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково, е регистрирано
подаденото в отговор писмо от Д.И.А., която сочи, че не е представляващ и
управител на „Кибела-83“ ЕООД от 10.09.2016 г., предприятието е продадено на
физическото лице А. Х. Ж. и всички документи са предадени на същия с приложен
„Приемо-предавателен протокол на счетоводна и друга документация, както и на
стоки, активи и касова наличност и др. на „Кибела-83“ ЕООД, гр.Д.“ от
10.09.2016 г.
С Протокол
№Р-16002620006808-ППД-001/08.02.2021 г., подписан от Старши инспектор по
приходите Г. Г. Г., към ревизионното производство се присъединяват изброени
документи – доказателства, представени в приключило ревизионно производство с
УИН №Р-16002619107969, включително ИПДПОЗЛ №П-16002619107969-040-001/20.06.2019
г., връчено на Д.И.А. на 27.06.2019 г. и Протокол за извършена насрещна
проверка №П-16002619107969-141-001/25.07.2019 г. на Д.И.А., във връзка с
извършвана ПУФО на „Кибела-83“ ЕООД с ЕИК *********.
Във връзка с
ревизионното производство до Д.И.А. е отправено и ИПДПОЗЛ
№Р-16002620006808-040-002/11.02.2021 г., връчено електронно на 18.02.2021 г., с
което от същата са изискани документи във връзка с изброени протоколи за
анулиране на фактури на контрагент „Трендкорп“ ЕООД, както и данни кога е взето
решение и от кого да се разпредели печалбата и да се изплатят дивиденти от
„Кибела-83“ ООД на съдружниците Д. и Д. А. и в какви размери; от Д.А.
извършвани ли са дейности по представляване и управляване на „Кибела-83“ ООД
след продажбата на дяловете на 10.09.2016 г. до вписването на обстоятелството в
службата по вписвания на 15.09.2016 г. и след 15.09.2016 г.; издавани ли са
платежни документи от Д.И.А., като представляващ на „Кибела-83“ ООД и нареждане
за превеждане на Д.И.А. по банкова сметка *** „Кибела-83“ ООД на дивидент в
размер на 51 200 лв. на 16.09.2016 г., в размер на 46 500 лв. на
17.09.2016 г. и в размер на 75 000 лв. на 19.09.2016 г., удържан ли е
данък върху дивидентите от сумите и от кое лице. Изискано е представяне на
доказателства през ревизираните периоди от кое лице или лица е извършвано организирането,
ръководенето, управляването на дейността на дружеството „Кибела-83“ ЕООД от
01.10.2015 г. до 31.01.2016 г. и от 01.07.2016 г. до 30.09.2016 г. и относно
други изброени обстоятелства.
Във връзка с
ревизионното производство са изискани данни от Дирекция Събиране в ТД на НАП
София относно образувано изпълнително дело за задължения към НАП на „Кибела-83“
ЕООД, каквито са постъпили до ревизиращия орган с писмо
изх.№С210022-178-0007975/23.03.2021 г. на Главен публичен изпълнител, заведено
под вх.№ВхР-1698#1/24.03.2021
г.
С Протокол
№Р-16002620006808-ППД-003/09.04.2021 г., подписан от Старши инспектор по
приходите Г. Г. Г., към ревизионното производство се присъединяват изброени
документи – доказателства, представени в приключило ревизионно производство с
УИН Р-16002616002520 на ЗЛ „Кибела-83“ ЕООД, включително Ревизионен доклад
№Р-16002616002520-092-001/10.10.2016 г., връчен електронно на 11.10.2016 г. и
Ревизионен акт №Р-16002616002520-091-001/14.12.2016 г.
На основание
чл.117 от ДОПК, от определения екип от ревизори е съставен Ревизионен доклад
№Р-16002620006808-092-001/29.04.2021 г., в който са обективирани извършените
процесуални действия, установените факти и обстоятелства, и направените
констатации.
Констатирано
е, че Д.И.А. е управител и има 50 дяла по 50,00 лв. в „Кибела-83“ ООД в
ликвидация, с ЕИК *********, заедно със съпруга си Д. В. А., за периода от
16.01.2009 г. до 15.09.2016 г., когато като управител и едноличен собственик на
капитала е вписан в Търговския регистър А. Х. Ж., починал на 27.05.2018 г.
Дружеството е с прекратена търговска дейност от 13.03.2019 г.
Посочено е, че
настоящото ревизионно производство е за вменяване на отговорност по реда на
чл.19 от ДОПК на Д.И.А. по отношение задълженията на „Кибела-83“ ЕООД,
установени с Ревизионен акт №Р-16002616002520-091-001/14.12.2016 г., както и
невнесени задължения по подадените от дружеството декларации – деклариран ДДС
по СД за месец 08.2016 г., данък върху доходи от трудови и приравнени на тях
правоотношения за периода от 01.08.2016 г. до 31.08.2016 г. и данък върху
дивидентите и ликвидационните дялове за периода от 01.07.2016 г. до 30.09.2016
г.
Обсъдени са
четири предпоставки, изброени на страница 3 в Ревизионния доклад, кумулативното
наличие на които е изискуемо „за реализиране отговорността по чл.19, ал.1 и
ал.2 от ДОПК“.
По отношение
на първата предпоставка е посочено, че следва качеството управител да е налице
към момента на изтичане на срока за обявяването на съответните факти. Посочено
е, че на 10.09.2016 г. с договор за покупко-продажба е извършено прехвърляне на
дружествените дялова от Д. А. и Д.А. на А. Х. Ж., обстоятелството по
прехвърлянето е вписано в търговския регистър на 15.09.2016 г., и на тази дата
дружеството е преобразувано в ЕООД. Цитирани са разпоредбите на чл.12; чл.13;
чл.15; чл.16; чл.19 и чл.21 от Договора за основаване на „Кибела-83“ ООД и
чл.141, ал.1 и ал.2 и чл.145 от ТЗ. Прието е, че предвид регистрационния режим,
касаещ органите на управление на юридическото лице „Кибела-83“ ООД, следва че
Д. В. А. и Д.И.А. са управители на дружеството и го представляват заедно или
поотделно за ревизираните периоди, и ревизираното лице като управител на
задължено юридическо лице по чл.14, т.1 и 2 от ДОПК, е носител на задълженията
за данъци или ЗОВ, както и е задължен да удържа и внася данъци и ЗОВ.
По отношение
на втората предпоставка е посочено, че с измененията на ДОПК от август 2017 г.
понятието „недобросъвестност“ се дефинира чрез необорима презумпция и
недобросъвестно поведение е налице винаги, когато действието е извършено след
деклариране и/или установяване на задълженията, или след започнал контрол по
спазване на данъчното и/или осигурителното законодателство. Посочено е, че
информирането на приходната администрация за извършените и получени облагаеми
доставки се извършва със справка-декларация, чл.125 от ЗДДС, чл.115 от ППЗДДС и
приложение №13 към ППЗДДС, като разминаването между декларираното и
действителното, представлява укриване. Наличието на такова разминаване за
„Кибела-83“ ООД е установено с Ревизионен доклад
№Р-16002616002520-092-001/10.10.2016 г. и Ревизионен акт
№Р-16002616002520-091-001/14.12.2016 г., присъединени за целите на
производството. С цитирания Ревизионен акт за „Кибела-83“ ООД са установени
задължения за изброени периоди, общо дължими лихви за внасяне в размер на
17 121,59 лв., невнесени в размер на 17 096,95 лв., като на
дружеството не е признато правото на приспадане на данъчен кредит в размер на
общо 234 300,00 лв. по фактури, издадени от доставчици „Тренкорп“ ЕООД и
„Ава плюс“ ЕООД, по отношение на които фактури е установено, че има пълна липса
на доставки.
Посочено е, че
със СД по ЗДДС с
вх.№26001459976/16.09.2016 г. за м.08.2016 г. от „Кибела-83“ ЕООД е коригирано
упражненото право на приспадане на данъчен кредит за тези фактури, като същите
са отразени със знак минус в дневника за покупки. В резултат, декларираният
резултат по СД за м.08.2016 г. на дружеството е ДДС за внасяне в размер на
245 918,64 лв. Предвид извършената корекция, с РА са определени дължими
лихви за съответните периоди. Прието е, че в резултат на включването на тези
фактури със знак минус в дневника за покупки за данъчен период м.08.2016 г. се
формира задължение за внасяне по ДДС, поради което са предприети действия,
свързани с продажбата на дружествените дялове на дружеството. Посочено е, че
„Кибела-83“ ООД, чрез упражняване на правото на данъчен кредит по неосъществени
доставки, чрез действията на своя управител е укрило факти и обстоятелства
относно действителния размер на подлежащия за внасяне в бюджета ДДС. Прието е,
че презумпцията за недобросъвестност в случая е въз основа на знанието,
отнасящо се до възникването на задължения за ДДС.
Ревизионните
органи са констатирали при извършената ревизия на „Кибела-83“ ООД, че от
10.09.2016 г. – датата на продажба на дяловете на дружеството, до 15.09.2016 г.
датата на вписване на обстоятелството в търговския регистър, Д. А. извършва
дейности, свързани с представителството на дружеството, а именно подава молба
на 12.09.2016 г. с искане за удължаване срока за представяне на документи,
получава решението за продължаване на срока на електронен адрес, на 14.09.2016
г. представя част от исканите документи, справки и обяснения, на 15.09.2016 г.
представя писмени обяснения, че стойностите на покупките от „Ава плюс“ ЕООД и
„Трендкорп“ ЕООД ще бъдат включени в дневника за покупки и в СД по ЗДДС със
знак минус за месец август 2016 г. и др., от което се оказва, че същият има
достъп до документите на дружеството, предадени с приемо-предавателен протокол
от 10.09.2016 г. на новия собственик и управител А. Х. Ж.. Протоколите за
анулиране от 01.08.2016 г. били подписани от Д.В. А. в качеството му на
представител на получателя, нямало подписи от страна на доставчиците.
При ревизията
е установено, че по банковата сметка на Д.И.А. се преведени парични дивиденти
от сметка на „Кибела-83“ – на 16.09.2016 г. в размер на 51 200,00 лв.; на
17.09.2016 г. в размер на 46 500,00 лв. и на 19.09.2016 г. в размер на
75 000,00 лв., или в общ размер на 172 700 лв.
Въз основа на
изискана и предоставена информация от банка е установено, че на 19.09.2016 г.
от новия представляващ на дружеството „Кибела-83“ ЕООД А. Х. Ж. е подадено
искане за изброени банкови сметки, за промяна на достъпа и за закриване на две
сметки, на същата дата от Д. А. с приемо-предавателен протокол е върнато на
„Сибанк“АД устройство за генериране на еднократен код за достъп – „токън
устройство“ и същото е предоставено с приемо-предавателен протокол на А. Х. Ж.
Ревизиращите
органи са приели, че съгласно събраните доказателства, платените на 16.09.2016
г., на 17.09.2016 г. и на 19.09.2016 г. суми – 172 700,00 лв. в полза на
Д. А. и 172 700,00 лв. в полза на Д.А. от разплащателните сметки на
„Кибела-83“ ЕООД в ОББ АД, са извършени от Д. и Д. А., на 16.09.2016 г. е
подадена СД по ЗДДС №2600-1459976 с резултат ДДС за внасяне в размер на
245 918,64 лв., както и че въпреки че Д. и Д. А. от 16.09.2016 г. не са
вече управители и представляващи дружеството „Кибела-83“, се установява че те
са се разпоредили и превели суми по собствените си банкови сметки. На 01.08.2016
г. са издадени протоколите за анулиране на фактури от доставчиците „Трендкорп“
ЕООД и „Ава плюс“ ЕООД. Въпреки, че са знаели, че с включването на фактурите
със знак минус в дневника за покупки по ЗДДС, резултатът за месец август 2016
г. ще е ДДС за внасяне в размер 245 918,64 лв., не са подали СД по ЗДДС до
10.09.2016 г. и не са внесли задълженията по ЗДДС, вместо това са предприети
действия за продажба на дружествените дялове и на 10.09.2016 г. са прехвърлили
своите дялове на лицето А. Ж.. Предвид това ревизиращите органи са приели, че
плащанията с основание дивиденти в полза на предишните собственици на дялове на
дружеството може да се квалифицират като недобросъвестни плащания от
имуществото на „Кибела-83“ ЕООД, представляващи скрито разпределение на
печалбата или дивидент по пар.1, т.4, б.„в“ и т.5, б.„а“ от ДР на ЗКПО.
Прието е, че
лицата Д. и Д. А. са извършили недобросъвестни плащания в пари от дружеството
„Кибела-83“ ЕООД в размер на общо 345 400,00 лв. по собствени сметки, в
резултат на което имуществото на задълженото лице да е намаляло (чл.19, ал.2 от ДОПК) и по тази причина не са
изплатени задължения на дружеството.
По отношение
на третата предпоставка – невъзможност за събиране на задължения за данъци или
ЗОВ от задълженото лице по чл.14, т.1 и т.2 от ДОПК, са изложени съображения за
получена справка за проучено имуществено състояние и категоризация на
задълженото лице „Кибела-83“ ЕООД. Прието е, че поради неустановено
местонахождение на запорираните 2 броя МПС от имуществото на длъжника, не е
възможна реализацията им, че от 27.06.2017 г. няма постъпили суми по
запорираните банкови сметки, представляващият ЗЛ е починал, дружеството е в
ликвидация, липсва контакт с назначения ликвидатор и е установено, че за
„Кибела-83“ ЕООД са налице публични задължения, за които публичният изпълнител
не може да проведе успешно производство по събиране на вземането.
Сходни на
изложените по-горе мотиви са развити и по отношение наличието на четвъртата
предпоставка, а именно причинно-следствена връзка между укриването на факти и
обстоятелства от управителя, съответно недобросъвестно плащане или отчужденото
имущество и невъзможността за събиране на задълженията на дружеството.
Ревизиращият екип сочи, че Д.А. е нямала представителна власт и същевременно са
извършени плащания от банковите сметки на „Кибела-83“ ЕООД по банковите сметки
на нея и Д. А., без да са налице протоколи от общото събрание на дружеството за
разпределяне на дивиденти. В резултат на извършените разпоредителни действия
със средства, платени като дивиденти, е настъпило намаляване на имуществото на
дружеството, вместо с тези парични средства да се погасят задължения към
бюджета, тъй като към датите на изплащане на сумите, дружеството вече е имало
несъбрани задължения към бюджета.
Предвид
изложеното, във връзка с реализиране на солидарна отговорност по реда на чл.19
от ДОПК за неизплатените задължения на „Кибела-83“ ЕООД, се установява, че с
платените от патримониума на предприятието парични средства, Д.А. е осуетила
възможностите за събиране на публични задължения на дружеството по смисъла на
чл.19, ал.2 от ДОПК и отговорността по тази разпоредба следва да се реализира
до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на
имуществото.
Предложено е
за установяване задължение в размер общо на 172 700,00 лева.
Екземпляр от
Ревизионния доклад, ведно с указаната в същия възможност по чл.117, ал.5 от ДОПК – ревизираното лице да направи писмено възражение по доклада и представи
доказателства в 14-дневен срок от връчването, е връчен електронно на Д.И.А.
30.04.2021 г.
От В. П. А.,
на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и П. И. А., на длъжност
главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, на основание чл.119,
ал.2 от ДОПК е издаден Ревизионен акт №Р-16002620006808-091-001/26.05.2021 г., в който се
потвърждават направените в Ревизионния доклад констатации и определените при
ревизията задължения.
В таблица към
Ревизионния акт са посочени установените размери на задълженията по видове и
периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 26.05.2021 г. на Д.И.А.,
като дължимата сума е 172 700,00 лв.
Съгласно
представеното Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС
„Контрол“, екземпляр от Ревизионния акт и справка лихви е получен от Д.И.А. на
27.05.2021 г.
С жалба,
постъпила под вх.№ВхК-2479/04.06.2021 г. в ТД на НАП – Пловдив, Д.И.А. обжалва
изцяло Ревизионния акт на основание чл.152 от ДОПК пред Директора на Дирекция
ОДОП – Пловдив.
С
придружително писмо изх.№ВхК-2279#1/07.06.2021 г. от Директор на офис в ТД на
НАП Пловдив, жалбата, ведно с пълната административна преписка по издаването на
акта е изпратена до Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив и видно от поставения
щемпел с вх.№20-33-41/10.06.2021 г., същите са постъпили в дирекцията на
10.06.2021 г.
С Решение по
жалба срещу ревизионен акт №432/10.08.2021 г. Директорът на Дирекция ОДОП –
Пловдив се произнася по жабата на Д.И.А., като на основание чл.155, ал.2 от ДОПК потвърждава Ревизионен акт №Р-16002620006808-091-001/26.05.2021 г., с
който на Д.И.А. е вменена отговорност по чл.19, ал.2 от ДОПК за изискуеми
публични задължения на „Кибела-83“ ЕООД по ЗДДС за период м.08.2016 г. в размер
на главница 119 524,58 лв. и лихва 53 175,42 лв. (общо 172 700,00 лв.).
С писмо
изх.№20-33-41/10.08.2021 г. Решение №432/10.08.2021 г. е изпратено на адреса на
Д.И.А. и видно от товарителница на куриерска фирма Star post е получено от съпруга й на
18.08.2021 г.
Жалбата срещу
Ревизионния акт до съда е подадена на 31.08.2021 г. чрез Дирекция ОДОП –
Пловдив, където е регистрирана под вх.№94-00-111 от същата дата.
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена
в предвидения в чл.156, ал.1 от ДОПК
срок, срещу Ревизионен акт, обжалван изцяло в предвидения за това срок пред
компетентния в приходната администрация орган, който с решението си го е
потвърдил изцяло.
Съдът, като
прецени доказателствения материал по делото, както и валидността,
законосъобразността и обосноваността на обжалвания Ревизионен акт с оглед
основанията, визирани в разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, счита жалбата за основателна.
Ревизията е
възложена от надлежно упълномощен с правата по чл.112, ал.1 и чл.113, ал.3 от ДОПК орган по приходите, видно от приложената по делото Заповед
№РД-09-2433/16.12.2019 г., издадена на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП, във вр. с
чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК от Директора на ТД на НАП Пловдив, с която на органа,
издал Заповед за възлагане на ревизия №Р-16002620006808-020-001/10.11.2020
г. (В. П. А., на
длъжност Началник на сектор), са били делегирани надлежни правомощия за това.
Ревизионен
доклад №Р-16002620006808-092-001 е съставен от определения със ЗВР екип от
ревизори на 29.04.2021 г., при спазване предвидения в чл.117 от ДОПК 14-дневен
срок след изтичането на срока за извършване на ревизията, считано от 16.04.2021
г. Ревизионният доклад има предписаното в чл.117, ал.2 от ДОПК съдържание. В
съответствие с изискването на чл.117, ал.4 и ал.5 от ДОПК, Ревизионният доклад
е връчен на ревизираното лице на 30.04.2021 г. и на същото е предоставена
възможност да направи писмено възражение, каквото не е депозирано.
Процесният
Ревизионен акт е издаден от органа, възложил ревизията, и ръководителя на
ревизията, на 26.05.2021 г., т.е. в 14-дневен срок от изтичането на срока за
подаване на възражение, съобразно разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК, като
Ревизионният акт е в писмена форма и с определеното в чл.120, ал.1 от ДОПК
съдържание.
Данъчният
субект е обжалвал Ревизионния акт по реда на Глава осемнадесета от ДОПК пред
Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив към Централно управление на НАП, който при спазване на срока по чл.155, ал.1
от ДОПК (60-дневен от изтичането на 7-дневен срок от получаването на жалба с
вх.№20-33-41/10.06.2021 г.) се е произнесъл с Решение №432/10.08.2021 г., с
което е потвърдил Ревизионния акт.
Поради
изложеното съдът приема, че оспореният административен акт е постановен от
надлежно снабден с правомощията за това материално компетентен административен
орган, при спазване установената процедура, и властническото волеизявление е
обективирано в изискваната от закона форма. Не се установява в хода на
ревизионното производство да са допуснати нарушения на процесуалните разпоредби
по издаването на Ревизионния акт, както и не са налице основания за нищожност
на същия.
По делото е безспорно
установено, от приложените Ревизионен доклад
№Р-16002616002520-092-001/10.10.2016 г. и Ревизионен акт
№16002616002520-091-001/14.12.2016 г. (присъединени като доказателства в процесното ревизионно
производство с Протокол от 09.04.2021 г.), че със Заповед за възлагане на ревизия от 13.04.2016 г. е била
образувана ревизия на „Кибела-83“ ЕООД, гр.Д., с обхват задължения за Данък
върху добавената стойност за периодите 01.03.2012 г. – 31.03.2012 г. и
01.10.2015 г. – 31.01.2016 г. За втория данъчен период в ревизионното
производство са били изяснявани реалността на доставки, за които „Кибела-83“
ООД е ползвало данъчен кредит по фактури (11 броя, издавани в периода от 07.12.2015 г. до 30.01.2016 г., с
предмет на доставка „витамини за шрот“), издадени от „Ава плюс“ ЕООД, и по фактури (12 броя, издавани в
периода от 07.12.2015 г. до 30.11.2015 г. с предмет на доставка „добавки за
шрот“), издадени от „Трендкорп“ ЕООД. В същото ревизионно производство Денислав
Владимиров Антонов уведомява ревизиращите органи с писмо от 15.09.2016 г., че
стоката, закупена от „Ава плюс“ ЕООД и от „Трендкорп“ ЕООД не била
транспортирана към последващ клиент и се намирала в складовете на фирмите
доставчици, но не можал да осигури достъп до нея и за това решил да включи тези
покупки в СД по ЗДД със знак минус, които щели да намерят отражение в
дневниците за покупки за м.08.2016 г. С вх.№70-00-7858/17.09.2016 г. чрез
пощенски оператор Д. В. А. изпраща копия от издадени от „Кибела-83“ ООД с дата
01.08.2016 г. Протоколи за анулиране на фактури, издадени от „Ава плюс“ ЕООД и
от „Трендкорп“ ЕООД, с основания за анулирането „неосъществена сделка“. Същите
Протоколи са изпратени по електронен път и с вх.№70-00-7858/19.09.2016 г. и от
името на А. Х. Ж. – новия собственик и управител на дружеството. С
вх.№70-00-7858#7/28.09.2016
г. чрез пощенски оператор от името последния са изпратени и копия от Справка –
Декларация по ЗДДС вх.№26001459976/16.09.2016 г. при Офис Хасково за м.08.2016
г., като при преглед на представения Дневник на покупки за м.08.2016 г. се
установява, че в него със знак минус са отразени всички осчетоводени преди това
фактури с издател „Ава плюс“ ЕООД и от „Трендкорп“ ЕООД. В програмен продукт
СУП на НАП е отразена СД по ЗДДС за м.08.2016 г., подадена от „Кибела-83“ ЕООД,
с резултат ДДС за внасяне 245 918,64 лв.
Ревизиращият
екип е направил извод, че „Кибела-83“ ООД неправомерно е ползвало данъчен
кредит по фактурите, издадени от „Ава плюс“ ЕООД за данъчни периоди м.12.2015
г. – ДДС в размер на 58 000,00 лв. и м.01.2016 г. – ДДС в размер на
49 999,99 лв., и данъчен кредит по фактурите, издадени от „Трендкорп“ ЕООД
за данъчни периоди м.10.2015 г. – ДДС в размер на 51 200,00 лв. и
м.11.2015 г. – ДДС в размер на 75 100,01 лв. С Ревизионния доклад е
направено предложение за установяване задължения от дружеството по ЗДДС с обща
дължима сума 27 750,10 лв. Приложено е удостоверение за извършено връчване
по електронен път в ИС „Контрол“, според което Ревизионният доклад от
10.10.2016 г. на задължено лице „Кибела-83“ е изтеглен от имейл ********@***.** на 11.10.2016 г. С Ревизионния акт от
14.12.2016 г., след извършената на „Кибела-83“ ЕООД ревизия са установени
задължения по видове и периоди и лихвите
за просрочие към тях, изчислени към 14.12.2016 г., с дължима сума в общ размер
32 126,24 лв. Приложено е Удостоверение за извършено връчване по
електронен път в ИС „Контрол“, според което Ревизионният акт от 14.12.2016 г.
на задължено лице „Кибела-83“ е изтеглен от имейл ********@***.** на 11.01.2017 г.
В Ревизионен
доклад №Р-16002620006808-092-001/29.04.2021 г. изрично е посочено, че
ревизионно производство на Д.И.А. е за вменяване на отговорност на това лице по
реда на чл.19 от ДОПК, по отношение задълженията на „Кибела-83“ ЕООД,
установени с Ревизионен акт №Р-16002616002520-091-001/14.12.2016 г., а също
така са формулирани предпоставки, чието кумулативно наличие е изискуемо за
реализиране отговорността по чл.19, ал.1 и ал.2 от ДОПК. Ревизиращият орган е
допуснал неточно мотивиране на Ревизионния акт, като не е разграничил
предвидените в закона хипотези, в които може да бъде реализирана отговорността
на управител на задължено по смисъла на чл.14, т.1 от ДОПК юридическо лице,
каквото безспорно в случая се явява „Кибела-83“ ЕООД, правоприемник на „Кибела-83“
ООД, при липса на данни връченият на това дружество Ревизионен акт от
14.12.2016 г. да е бил отменен. Едновременно в Ревизионния доклад от 29.04.2021
г. са наведени обстоятелства, относими към хипотезата на чл.19, ал.1 от ДОПК (например, че „Кибела-83“ ООД
чрез действията на своя управител е укрило факти и обстоятелства относно
действителния размер на подлежащия на внасяне в бюджета ДДС), и обстоятелства, относими към
хипотезата на чл.19, ал.2 от ДОПК. От подробното разглеждане на предпоставките обаче
става ясно, че отговорността на Д.И.А. е била ангажирана в качеството й на
управител в хипотезата на чл.19, ал.2 от ДОПК, тъй като ревизиращият орган е
приел, че Д. и Д. А. недобросъвестно са извършили плащания в пари от
имуществото на дружеството„Кибела-83“ ЕООД в размер на общо 345 400,00 лв.
по собствените си сметки, в резултат на което имуществото на задълженото лице е
намаляло и по тази причина не са изплатени задължения на дружеството.
Регламентираната
в чл.19 от ДОПК отговорност на трето лице, търпи законодателни промени във
времето. Съгласно редакцията, изм.ДВ бр.94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.,
чл.19 има следното съдържание:
„ал.1 Който в
качеството си на член на орган на управление, управител, прокурист, търговски
представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл.14, т.1
и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред
органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да
бъдат събрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски,
отговаря за несъбраното задължение.
ал.2 Който в
качеството си на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски
представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл.14, т.1
и 2 недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от имуществото на
задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или
дивидент, или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени,
значително по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на
задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или
задължителни осигурителни вноски, отговаря за задължението до размера на
извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото.“
В действащата
към датата на издаване на процесния Ревизионен акт редакция, изм.ДВ бр.63 от
2017 г., в сила от 04.08.2017 г., чл.19
има следното съдържание:
„ал.1 Който в
качеството си на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски
представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл.14, т.1
и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред
органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да
бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски,
отговаря за непогасеното задължение.
ал.2
Управител, член на орган на управление, търговски представител, търговски
пълномощник на задължено юридическо лице по чл.14, т.1 и 2 носи отговорност за
непогасените задължения на задължено юридическо лице по чл.14, т.1 и 2, когато
недобросъвестно извърши едно от следните действия, в резултат на което
имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени
задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски:
1. извърши
плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на
печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на
задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните;
2. извърши
действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото
юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на
третото лице.
ал.4
Отговорността за непогасените задължения по ал.2 и 3 е до размера на
извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото.
ал.9 Смята се,
че е налице недобросъвестност по смисъла на ал.2 и 3, когато действието е
извършено след деклариране и/или установяване на задълженията до една година от
декларирането и/или издаването на акта за установяване на задължението.
ал.10 Смята
се, че е налице недобросъвестност по смисъла на ал.2, 3 и 5, когато действието
е извършено, след като е образувано производство по реда на този кодекс за
контрол по спазване на данъчното и/или осигурителното законодателство до 6
месеца от приключване на производството. Когато се извършва проверка, срокът
тече от получаване на искане или протокол съгласно чл.110, ал.5.“
Очевидно ревизиращият орган е приложил
хипотезата на чл.19, ал.2, т.1 от ДОПК, в сега действащата му редакция, като се
е позовал и на презумпцията за недобросъвестност, въведена с ал.10 на нормата,
посочвайки, че недобросъвестността на Д.И.А. се презюмира, тъй като плащането е
извършено след образуването на ревизионното производство по спазване данъчното
законодателство по отношение на дружеството, на което е била управител.
Административният орган не е съобразил обстоятелството, че установената със
закон презумпция действа занапред, от датата на влизане в сила на разпоредбата,
с която е въведена, т.е. от 04.08.2017 г. Нито към 13.04.2016 г., когато е била
образувана ревизията за задължения по ДДС на „Кибела-83“ ЕООД, нито към
установените дати на плащане на дивиденти – 16.09.2016 г., 17.09.2016 г. и
19.09.2016 г., нито към датата на съставяне на Ревизионният акт от 14.12.2016
г. на задължено лице „Кибела-83“, или на неговото получаване – 11.01.2017 г.,
законът е презюмирал наличието на недобросъвестност с факта на образуване на
данъчно производство (респ.
с факта, че плащането е извършено след деклариране и/или установяване на
задълженията).
За да приложи
разпоредбата на чл.19, ал.2 от ДОПК, в приложимата й към ревизирания период
редакция, действаща до 04.07.2017 г., ревизиращият орган е следвало не само да
установи, че в качеството си на управител лицето Д.И.А. е извършило плащания в
пари от имуществото на задълженото дружество, че това плащане представлява
скрито разпределение на печалбата или дивидент, но и чрез пълно доказване да
установи, че плащането е извършено недобросъвестно. Само в този случай
управителят би могъл да отговаря за задължението до размера на извършените
плащания, съответно до размера на намалението на имуществото на дружеството. В
процесния случай в ревизионното производство не са събрани никакви доказателства
относно добросъвестността или недобросъвестността на Д.И.А. към датите на
извършените плащания. Нещо повече, в Ревизионния доклад и издадения въз основа
на него Ревизионен акт въобще не са изложени каквито и да било мотиви относно
нейната недобросъвестност, различни от презюмираната такава.
Доколкото
недобросъвестността при извършването на плащането е съществен елемент от
фактическия състав, при който може да се ангажира отговорността на управителя,
настоящият съдебен състав споделя доводите в жалбата, че Ревизионният акт е
издаден без да бъдат обосновани, и без да бъдат събрани преки доказателства за
кумулативното наличие на всички обстоятелства, предвидени в чл.19, ал.2 от ДОПК, с което законът е приложен неправилно.
Освен това в
ревизионното производство липсват преки доказателства и за самото извършване на
плащанията на 16.09.2016 г., 17.09.2016 г. и 19.09.2016 г. от Д.И.А. в
качеството й на управител на „Кибела-83“. Направените констатации за възможен
достъп до невърнатото в банката към този момент устройство за генериране на
еднократен код за достъп – „токън устройство“, въз основа на които ревизиращият
орган е направил извод, че изплащането на сумите от по 172 700,00 лв. поотделно
в полза на Д. А. и на Д.А. от разплащателните сметки на „Кибела-83“ ЕООД в ОББ
АД, са извършени от Д. и Д. А., не са достатъчни да установят, че плащанията са
извършени конкретно от ревизираното лице Д.И.А.. Не е установено по никакъв
начин към изброените дати същата да е знаела, или да е предполагала, че
„Кибела-83“ ЕООД се явява задължено за ДДС юридическо лице по смисъла на чл.14,
ал.1 от ДОПК, тъй като Ревизионен акт №Р-16002616002520-091-001, с който са
установени задълженията на дружеството, е от 14.12.2016 г. (получен по електронен път на 11.01.2017
г.), към който момент
Д.И.А. не е и била управител на дружеството.
По делото няма
събрани каквито и да било писмени доказателства, от които да може да се
установи, от една страна, че Д.И.А. е извършила плащанията на дивидентите, а от
друга – че към този момент същата е имала съзнанието, че дружеството, на което
е била управител заедно със съпруга си Д. А., е носител на задължение за
данъци. При провеждането на ревизионното производство на „Кибела-83“ ЕООД
ревизиращите органи са уведомявали само управителя Д. А.. Видно е, че този
управител самостоятелно е депозирал писменото си обяснение от 15.09.2016 г., че
е решил да включи покупките по фактурите от „Ава плюс“ ЕООД и от „Трендкорп“
ЕООД в СД по ЗДД със знак минус за м.08.2016 г., че на 17.09.2016 г. именно от
управителя Д. В. А. до ревизиращия орган са изпратени копия от издадения от
„Кибела-83“ ООД Протоколи с дата 01.08.2016 г. за анулиране на фактурите,
издадени от „Ава плюс“ ЕООД и от „Трендкорп“ ЕООД, както и е видно, че самите
Протоколи са подписани само от управителя Д. А.. Освен това същият е подал и
писмена Декларация с дата 13.09.2016 г., че годишните финансови отчети на
„Кибела-83“ ООД за последните седем години (от 2009 г. до 2015 г. включително) са подписвани от него в качеството му
на управител. Няма доказателства управителят Д.И.А. да е знаела и за
обстоятелството, че са издадени Протоколи от 01.08.2016 г. за анулиране на фактурите от доставчиците
„Трендкорп“ ЕООД и „Ава плюс“ ЕООД, и че с включването на фактурите със знак
минус в дневника за покупки по ЗДДС, резултатът за месец август 2016 г. ще е
ДДС за внасяне в размер 245 918,64 лв. Изводите на ревизиращия орган в тази
насока почиват само на предположения, което е недопустимо в ревизионното
производство, а както вече беше посочено, законовата презумпция за
недобросъвестност не намира приложение в случая.
Настоящият
съдебен състав приема, че ревизиращите органи не са доказали недобросъвестност в действията на жалбоподателката, което е императивно изискуема
предпоставка за ангажиране на нейната отговорност по реда на чл.19, ал.2 от ДОПК, както и че
не е доказано наличие на причинно-следствена връзка между поведението (конкретно действие
или бездействие) на
ревизирания субект Д.И.А. и несъбраните публични вземания на дружеството.
Видно от
представения от жалбоподателката Протокол от общо събрание на „Кибела-83“ ООД,
приет без оспорване като доказателство по делото, решението за разпределяне на
печалбата на дружеството в размер на 363 578,95 лв. под формата на
дивиденти, като се удържи данък дивидент в размер на 18 178,95 лв. и
сумата от 345 400,00 лв. се изплати по банков път на съдружниците в срок
до 30 календарни дни, е взето с единодушно решение на двамата съдружници, с
представени 100% от дяловете на капитала, на 20.08.2016 г. – т.е. преди установяването
с Ревизионния доклад от 10.10.2016 г. и Ревизионния акт от 14.12.2016 г. на
възприетото от органа като укриване разминаване между декларираното за
„Кибела-83“ ООД и действителното, както и преди подаването на СД по ЗДДС с
вх.№26001459976/16.09.2016 г. за м.08.2016 г.
При правилното
установяване, че на 10.09.2016 г. с договор за покупко-продажба е извършено
прехвърляне на дружествените дялове в „Кибела-83“ ООД от Д.А. и Д.А. (последната е имала 50 дяла по 50,00 лв.) на А. Х. Ж., и
вписването на това прехвърляне в търговския регистър на 15.09.2016 г., на която
дата дружеството е преобразувано в ЕООД и е вписан управител само А. Х. Ж.,
ревизиращият орган не е съобразил обстоятелството, че към датите 16.09.2016 г.,
17.09.2016 г. и на 19.09.2016 г., на които са извършени плащанията, Д.И.А. няма
качеството на управител, изискуемо към субекта на отговорност по чл.19, ал.2,
предл.първо от ДОПК в редакцията, действаща до 04.08.2017 г.
Не е
съобразено и безспорно установеното обстоятелство, че жалбоподателката е
получила по банковата си сметка преведените на горепосочените дати суми като
дивидент, който надлежно е декларирала. Основателно в жалбата се възразява, че
прилагането на действащата към настоящия момент редакция на чл.19 от ДОПК би
довело до изключване на нейната отговорност и като собственик на капитала,
доколкото с разпоредбата на чл.19, ал.9 (предишна ал.8
– ДВ бр.92 от 2017 г., в сила от 21.11.2017 г.) собствениците на капитала, включително
съдружниците или акционерите, които са получили скрито разпределение на
печалбата, отговарят за неплатените задължения за данъци и задължителни
осигурителни вноски на юридическото лице за периода, в който са притежавали
това качество, до размера на полученото, освен ако скритото разпределение е
декларирано.
За пълнота
може да се посочи, че подадената от „Кибела-83“ ЕООД Справка - декларация по ЗДДС с вх.№26001459976 за м.08.2016 г.,
с която е коригирано
упражненото право на приспадане на данъчен кредит за издадените фактури, отразени със знак минус в
дневника за покупки, и като резултат е деклариран
ДДС за внасяне от дружеството за
м.08.2016 г., също е от
дата 16.09.2016 г. Към тази дата Д.И.А. не е управител на дружеството и
в хипотезата на чл.19, ал.1 от ЗДДС, за да й се вменява отговорност за това, че
чрез своя управител дружеството е укрило факти и обстоятелства относно
действителния размер на подлежащия за внасяне в бюджета ДДС.
Съдът приема,
че в ревизионното производство не са били доказани всички кумулативно изискуеми
от закона предпоставки за ангажиране отговорността на Д.И.А. по чл.19 от ДОПК,
поради което издаденият Ревизионен акт, с който са установени задължения на
същата в общ размер на 172 700,00 лв. е издаден незаконосъобразно и подлежи на
отмяна.
При този изход
на спора, основателна съгласно чл.161, ал.1, предл.първо от ДОПК се явява
претенцията на жалбоподателя за присъждане в негова полза на направените по
делото разноски – 10 лв. внесена държавна такса и 1 000 лв. заплатено по
Договор за правна защита и съдействие адвокатско възнаграждение, платими от
ответника.
Водим от изложеното и на основание чл.160, ал.1
от ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Ревизионен акт
№Р-16002620006808-091-001/26.05.2021 г., потвърден
с Решение №432/10.08.2021 г. на
Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Пловдив.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите,
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Пловдив при Централно
управление, да заплати на Д.И.А., ЕГН **********,***, разноски по делото в
размер на 1 010 (хиляда и десет) лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: