РЕШЕНИЕ
№ 405
гр. Перник, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20241700500574 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 625/27.06.2024 г., постановено по гр.д. № 3190/2023 г. на Пернишкия
районен съд е отхвърлен предявеният от М. К. Л. против М. Г. И. иск с пр.осн.чл.61 ЗС за
прекратяване учреденото в полза на М. Г. И. пожизнено и безвъзмездно право на ползване
върху недвижим имот с идентификатор 55871.506.112.1.69, представляващ – апартамент №
***, находящ се в ***, с площ от 56.48 кв.м., разположен в сграда 1, в поземлен имот с
идентификатор 55871.506.112, при съседни самостоятелни обекти в сградата – на същия
етаж обекти с идентификатор 55871.506.112.1.68 и 55871.506.112.1.70, под обекта обект с
идентификатор 55871.506.112.1.66 и над обекта обект с идентификатор 55871.506.112.1.72,
като неоснователен и недоказан. С решението, на осн. чл. 78 от ГПК, съдът се е произнесъл
и относно разноските по делото.
В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от М. Л., чрез адв. В. Б., с
която се обжалва първоинстанционното решение, като се твърди, че същото е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон.
Намира за неправилни изводите на съда, че от представената по делото нотариална покана,
1
изпратена до ответницата не се установява ищецът да е уточнил параметрите на искането си
за застраховането на имота, както и, че неплащането на данъци, такси и консумативи от
страна на ползвателя не е основание за прекратяване на акта за учредяване на вещно право
на ползване. Счита за неправилно, че макар съдът да е признал за доказано обстоятелството,
че са налице неплатени задължения към Община Перник, „Топлофикация-Перник“ и ВиК
ООД-Перник, то това не представлявало съществено неизпълнение на задълженията, което
да е предпоставка за уважаване на предявения иск. В подкрепа на направеното твърдение се
сочи съдебна практика. С въззивната жалба се излага, че първата инстанция при
постановяване на своето решение не е обсъдила в цялост наличните по делото
доказателства. Допълва, че безспорно установено по делото е, че ответницата не е плащала и
продължава да не плаща никакви суми в изпълнение на задълженията си по образуваните
срещу нея изпълнителни дала. Сочи и, че същата не е изпълнявала задълженията си вменени
в чл. 57, ал. 1 от ЗС, тъй като е ползвател на имота от 2009 г. до настоящия момент, но не е
заплащала дължимите суми за данъци и такси от 2015 г. насам, както и задълженията за
консумативи към „Топлофикация-Перник“ и ВиК ООД-Перник. Твърди се, че са налице
кумулативно предвидените юридически факти, които са предпоставка за уважаване на иск с
правно основание чл. 61 от ЗС. Счита, че безспорно доказано е, че ищецът е титуляр на
правото на собственост върху имота, че в полза на ответницата има учредено вещно право
на ползване, ищецът е отправил предупреждение до ответника да преустанови
неправомерното си поведение, като същото е получено от страна на ответника, както и , че
след предупреждението ответникът продължава да не изпълнява задълженията си. По
изложените съображения за неправилност на атакуваното решение се моли същото да бъде
отменено, като се постанови ново, с което предявеният иск да бъде уважен. Прави се искане
за присъждане на сторените пред двете съдебни инстанции разноски.
Въззиваемата М. Г. И. оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли за
потвърждаване на обжалваното решение на първоинстанционния съд, като й се присъдят
направените разноски по делото пред въззивната инстанция.
Пернишкият окръжен съд при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна
проверка не установи съществуването на основания за нищожност и недопустимост на
обжалваното решение, поради което намира, че то е валидно и допустимо.
Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността на решението, въззивният
съд е ограничен от посоченото в жалбата.
Не са спорни, включително и пред настоящата въззивна инстанция, установените от
писмените доказателства пред РС факти, че ищецът е собственик на процесния по делото
апартамент на валидна разпоредителна сделка – Нот. акт за доброволна делба на
съсобствени недвижими имоти № ***, том ***, рег. № ***, дело № 171/2009 г. по описа на
нотариус Р.М., както и че с Нот. акт за дарение на недвижим имот със запазено вещно право
на ползване № ***, том ***, дело № 3018 от 1997 г. на нотариус при ПРС ответникът М. Г.
И. е запазила правото си на ползване върху процесния имот безвъзмездно и пожизнено.
2
Също така с нот. покана от 18.05.2023г. на нотариус В. Д., с № *** от регистъра на НК,
ответникът е поканен в едноседмичен срок от датата на получаване на поканата да заплати
задълженията за имота, дължими към Община Перник, Дирекция „МДТ“, „Топлофикация
Перник“ АД и „ВиК“ ООД - гр. Перник, в размер на 22 944,12 лева, както и да застрахова
имота в негова полза, за всички рискове, като в случай, че не стори това е бил предупреден,
че собственикът на имота ще предяви иск за прекратяване правото на ползване на процесния
имот, като нотариалната покана е връчена лично на ответника на 01.06.2023г. Не е спорно и
е доказано наличието на неизплатени задължения за имота към Община Перник, Дирекция
„местни данъци и такси“, „Топлофикация Перник“ АД и „ВиК“-Перник ООД.
Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по
смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят приетата за установена от
първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия
съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция писмени и
гласни доказателства и направените фактически констатации въз основа доказателствата в
първата инстанция.
Предмет на делото е иск с правно основание чл. 61 от ЗС, предявен от М. К. Л.
против М. Г. И. за прекратяване на правото на ползване на ответницата, като ищецът
основава претенцията си на твърдението за неизпълнение от ответницата на съществени
задължения, произтичащи от чл. 57, ал. 1 и 4 ЗС – да заплаща разноските, свързани с
ползването към „Топлофикация - Перник“ АД и „ВиК“ ООД - гр. Перник, както и данъците
и таксите за имота, дължими към Община Перник, Дирекция „МДТ“ и да го застрахова.
По силата на чл. 61 от ЗС, собственикът може да иска от съда да прекрати правото на
ползване, ако ползвателят, въпреки отправеното му предупреждение, продължава да си
служи с вещта по начин, който застрашава същата с разрушаване или със значително
повреждане, ако нарушава своите съществени задължения или ако съществено променя
вещта. Задълженията на ползвателя са предвидени в чл. 57 ЗС и се свеждат до заплащане
разноските, свързани с ползването, включително данъци и такси; поддръжка на вещта в
състоянието, в което е приета; застраховане на вещта и плащане премиите по застраховката,
ако не е постановено или уговорено друго.
Тълкуването на чл. 57 и чл. 61 ЗС сочи, че когато ползвателят наруши задължението
да се грижи за вещта, законът дава възможност на собственика да иска да се прекрати
ползването – чл. 61 ЗС. Прекратяването на правото на ползване е крайна санкция за
неизпълнение, като целта и логиката на закона - чл. 61 ЗС е да предотврати големи вреди,
които може да понесе собственикът от по-нататъшното упражняване на ползването. С оглед
на това и за да се прекрати учреденото вещно право на ползване, в контекста и по смисъла
на чл. 61 от ЗС законът изисква установяването на действия или бездействия от страна на
ползвателя на недвижим имот, с които се застрашава физическата цялост на вещта, предмет
на вещното право на ползване. Т.е. съдът ще трябва да прекрати ползването не винаги,
когато ползвателят не е изпълнил задълженията си по чл. 57 ЗС, а само когато и ако е
доказано, че неизпълнението на конкретно твърдяното задължение води до съществуваща
3
сериозна опасност от големи повреди на вещта /така Решение № 70 от 25.06.2014 г. на ВКС
по гр. д. № 31/2014 г., II г. о.,, Решение № 430 от 04.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1088/2008
г., I г. о., и Решение № 937 от 28.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3303/2007 г., I г. о./.
При изложените съображения по тълкуването и приложение на закона, настоящият
въззивен състав намира въззивната жалба за неоснователна.
Незаплащането на данъци и такси от страна на ползвателя, не е основание за
прекратяване на акта за учредяване на вещното право на ползване, който извод следва от
осъщественото от ПРС историческото и логическо тълкуване на разпоредбата на чл. 57, ал.1
от ЗС, което напълно се споделя и от настоящия състав на ПОС. Разпоредбата на чл. 57, ал.1
от ЗС е в сила от 17.12.1951 г. и не е претърпявала изменения. На 01.01.1952 г. е приет
Законът за местните данъци и такси (Обн., Изв., бр.104 от 28.12.1951 г.), чл. 10 от който е
предвиждал, че носители на публичните задължения за заплащане на данък недвижими
имоти и другите такси са предприятията, учрежденията, организациите и отделните
граждани, на които принадлежат облагаемите имоти, без оглед на това, дали последните се
използуват или не. От тълкуването на тези разпоредби следва, че възможността
собственикът на обременения имот да иска прекратяване на правото на ползване в
хипотезата на нарушаване на задължението на ползвателя да заплаща данъците и другите
такси за имота, се извежда именно от това, че по силата на закона внасянето на данъка и
таксите е предмет на едно публичноправно отношение, страни по което са общината и
собственикът. В този смисъл бездействието на ползвателя /въпреки отправеното
предупреждение/ да предостави финансови средства за заплащането на данъка и другите
такси или да възстанови вече направените от собственика разходи в тази насока, несъмнено
накърнява имуществените интереси на последния. А и неизпълнението на това задължение
от собственика е основание за ангажиране на административнонаказателната му
отговорност.Понастоящем уредбата на тези публичноправни отношения е регламентирана в
Закона за местните данъци и такси (Обн., ДВ, бл. 117 от 10.12.1997 г., в сила от 01.01.1998
г.). Съгласно нормите на чл. 11, ал.3 и чл. 12, ал.1 и чл. 64 ЗМДТ, при учредено вещно право
на ползване данъчно задължен (по отношение на данъка недвижими имоти и таксата битови
отпадъци) е ползвателят, като когато ограниченото вещно право е притежание на няколко
лица, те дължат данък съответен на частите им. Неплащането в срок на данъците и таксите
не се смята за административно нарушение - чл. 127, ал.2 от ЗМДТ. Следователно
неизпълнението на задължението на ползвателя да заплаща следващите се местни данъци и
такси не води до накърняването на какъвто и да е значим интерес на собственика на
обременения имот и в този смисъл не може да се третира като основание за прекратяване на
правото на ползване.
В съответствие със закона е приетото от РС, че по същия начин стои и въпросът по
отношение на задължението на ползвателя за заплащане на разноските във връзка с
ползването на имота. Дори и да има такива, за тях би отговарял ползвателят. Това следва, от
законоустановените дефиниции на понятията потребител на В и К услуги и клиенти на
топлинна енергия и ел. енергия. Законът изрично урежда кои лица са потребители на В и К
4
услуги. Според § 1, ал.1, т.2, б. "а" от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (обн. дв. бр.18 от 25.02.2005 г.), потребители на
водоснабдителните и канализационните (В и К) услуги по чл. 1, ал.1 от закона са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят В и К услуги. Аналогична е разпоредбата и на чл. 3, ал.1 Наредба № 4
от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно действащия през процесния
период чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия е собственик или титуляр на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, респ. по аналогичен начин чрез
разпоредбите ЗЕ се свързва качеството на длъжник с качеството на собственик или на
носител на ограниченото вещно право на ползване върху електроснабдения имот, доколкото
доставяната енергия е за "собствени битови нужди".
От така цитираните правни норми следва, че посочването на субектите, които могат
да бъдат потребители на ВиК услуги, топлинна енергия и електрическа енергия е
евентуално, а не алтернативно в смисъл, че при учредено право на ползване същото
изключва качеството "потребител" на собственика на имота и оттук и неговата отговорност
за цената на доставените стоки и услуги. Същевременно доказано е по делото, че
дружествата, осигуряващи доставката на вода и топлинна енергия, са открили клиентски
партиди за процесния имот на името на ответника, която е запазила правото си на
безвъзмездно и пожизнено ползване. Следователно между ищеца и "Топлофикация Перник"
АД, и "ВиК" - Перник ООД не съществуват облигационни правоотношения. В този смисъл
неизпълнението на задълженията за заплащане на стойността на доставените вода и
топлинна енергия по никакъв начин не рефлектира върху правата и интересите на
собственика на обременения имот.
Неизпълнението на задълженията на ползвателя да заплаща консумативните
разноски, би представлявало основание за прекратяване на правото на ползване, само ако
има за последица застрашаване на имота с разрушаване или със значително повреждане. В
исковата молба, обаче, не са изложени такива основания на претенцията, а и липсват
доказателства в тази насока.
На следващо място, във връзка със застраховката на имота настоящият съд напълно
споделя приетото от ПРС, че за застраховането на имота е необходимо съдействието на
ищеца като собственик на имота, като по делото липсват доказателства, че такова е
оказвано, каквато е непротиворечивата практика на ВКС и в частност посочената от ПРС
(Решение № 70 от 25.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 31/2014 г., II г. о., ГК), че "за да може да
се изисква изпълнението на вмененото задължение по чл. 57, ал. 4 ЗС от ползвателя на
конкретен недвижим имот, собственикът следва да е уточнил параметрите на искането си за
застраховка в смисъл на рисковете, които желае да бъдат покрити от същата и периода на
действие". В случая такова уточнение на изискването си ищецът не е отправял спрямо
ответницата. От нотариалната покана се установява само, че ищецът е поискал да се
застрахова имота, но уточнение на параметрите не е правил. След като няма данни по
5
делото ищецът да е оказал подобно съдействие за застраховка на имота, то и
обстоятелството, че същият не е бил застрахован от ответника не би могло да обуслови
прекратяване на учреденото вещно право на ползване.
В исковата молба, не се твърдят и на са изложени и другите визирани хипотези в чл.
61 ЗС като основания на претенцията - ответникът да си служи с вещта по начин, който
застрашава същата с разрушаване или със значително повреждане или съществено да
променя вещта, а и липсват доказателства в тази насока.
В обобщение - неизпълнението на задължението на ползвателя да заплаща
следващите се за имота разноски, свързани с ползването към „Топлофикация - Перник“ АД и
„ВиК“ ООД - гр. Перник, както и данъците и таксите за имота, дължими към Община
Перник, Дирекция „МДТ“, не води до накърняването на какъвто и да е значим интерес на
собственика на обременения имот, и в този смисъл не може да се третира като основание за
прекратяване на правото на ползване. Застрашаването на вещта в контекста на разпоредбата
на чл. 61 ЗС обаче е функция на използването на съответния имот по неподходящ или
увреждащ начин, а не последица от неизпълнение на други задължения по смисъла на
закона. Неплащането на данъци и такси и консумативни разноски, както и незастраховането
на вещта няма характер на такова пряко въздействие върху обекта, което да нарушава
целостта или предназначението му.
Гореизложеното в съвкупност и поотделно мотивира настоящият въззивен състав да
приеме, че предявеният иск по чл. 61 ЗС е неоснователен и недоказан и като такъв следва да
се отхвърли, без да се обсъждат и без съдът да се произнася по останалите доводи и
възражения на ищеца и ответника, както и събраните доказателства във връзка с тях, като
неотносими.
С решението си РС е достигнал до идентични правни изводи и краен резултат с тези
на въззивния съд и следва да бъде потвърдено, включително и в частта за разноските,
правилно разпределени между страните при спазване на правилата по чл. 78 ГПК.
Въззивната жалба е неоснователна.
По разноските
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по
въззивното производство.
Въззиваемата претендира и доказва разноски по въззивното производство общо 900
лв. - заплатено адв. възнаграждение (съгласно представения договор за правна защита и
съдействие, в които е посочено и отбелязано, че уговореното възнаграждение от 900 лв. е
платено изцяло в брой, и списък по чл. 80 ГПК), които с оглед изхода на спора
жалбоподателят дължи на въззиваемия изцяло, съгласно чл. 78, ал.3 ГПК.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА решение № 625/27.06.2024 г., постановено по гр.д. № 3190/2023 г.
по описа на Районен съд Перник.
ОСЪЖДА М. К. Л. с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на М. Г. И. с ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата 900 лева – разноски по въззивното производство пред ОС -
Перник.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, в 1-месечен срок от връчването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7