Решение по дело №2268/2018 на Районен съд - Разград

                                     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                          № 318, 30.09.2020 г., град Разград

 

                                    В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                                     състав

 На трети септември                                              две хиляди и двадесета година

 В публично заседание в следния състав:

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

                                                                            

 Секретар Ганка Атанасова

 Прокурор    

 като разгледа докладваното от председателя

 гр.дело № 2268 по описа за 2018г.

 

            Предявени са обективно съединени искове по чл.59 от ЗЗД.

            Депозирана е искова молба от Р.А. Н., с която моли съда да осъди ответницата С.К. да и заплати сумата от 1440лв., с която същата неоснователно се е обогатила на база месечен наем 120лв., за ползването  на имота й с идентификатор 61710.504.12.11.22 без основание в периода от 02.10.17г. до 02.11.18г.. В.с.з. прави изменение на иска, като го увеличава на 2400, на база 200лв. месечен наем. Предявява и втори иск по чл.59 ЗЗД за следващ период 03.11.18г.-29.10.19г. отново за 2400лв. Претендира законната лихва от предявяването на исковете. 

          Ищцата твърди, че е собственик на ап.№22, представляващ самостоателен обект в сграда, находящ се в гр. ***с идентификатор:61710.504.12.11.22, състоящ се от: дневна, кухня, спалня и сервизни помещения, със ЗП 66.76кв.м., заедно с принадлежащото му избено помещение №22 с полезна площ от 2.82кв.м., ведно с принадлежащото му таванско помещение №22 с полезна площ от 3.75кв.м., както и 3.82% ид.ч. от общите части на сградата и 7.01% ид.ч. от правото на строеж върху мястото от 73.77кв.м. от 2006г. Имота се владее без правно основание от ответницата от момента на закупуването му. Ищцата твърди, че е правила многократни опити да се разбере доброволно с майка си, с оглед освобождаването на същия, но без резултат. Предявила ревандикационна искова претенция, предмет на гр.д. №2292/2017г. по описа на РPC, приключило с влязло в сила решение от 10.04.2020г., с което ответницата е осъдена да отстъпи собствеността и й предаде владението върху жилището. Предмет на втория главен иск по образуваното гр.д.№2292/2017г. по описа на PC -Разград е заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване изчислено на база месечен наем за ползването на собствения ми недвижим имот - за пет години - считано от 02.10.20127г. - до 02.10.2017г. .Размерът на месечния наем съм определила - по 120 лева месечно - сумарно за 5 - годишният исков период 7 200 лева. /този иск е отхвърлен като неоснователен/. Непокрита според ищцата останала времевата рамка от завеждане гр.д.№2292/2017г. на PРC до 02.11.2018г.,към който фактическата обстановка не е променена. Ответницата живее неправомерно в имота на ищцата,въпреки изричното и противопоставяне и повдигнатия правен спор .

            Ответницата С.К. счита иска за изцяло неоснователе Оспорва претенцията за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване като недължима, а размера й за прекомерно завише

           Не отрича, че ищцата на 21.12.2006г е участвала като купувач в сделка за покупко-продажба на процесния недвижим имот-ап.22. Според ответницата обаче тя е истинския купувач. Дъщеря й не е дала нито една стотинка за покупката на имота. Имотът е записан на нейно име само и единствено, защото ответницата искала приживе да й даде нещо и на нея, както е сторила и с другите си две дъщери. Уговорката им била, че с имота ще разполага едва след смъртта й. Не отрича, че  имота е закупен частично с отпуснат на дъщеря й заем от ОББ, който ответницата единствено е изплащала с нейни средства от  месец април 2010г. до месец януари 2017г. Само тя е направила необходим и полезен ремонт в имота, с който запазила и увеличила неговата стойност. Имот, за който имали категорична, ясна и недвусмислена устна договорка да ползва и управлява безвъзмездно докато е жива. През това време ответницата плащала със свои средства, от името на дъщеря си - вноските й по заема, всички режийни по имота /ток, вода, общински данъци и такси, етажна собственост/, направила редица подобрения и ремонти.

           Предвид гореизложеното, счита че не е налице неоснователно владение или държане на имота от нейна. Същия го ползва и управлява по изрично дадено съгласие на ищцата, въз основа на изрично дадено писмено пълномощно от 28.10.2016г. , заверено в консулската служба на РБългария в Атина.

            Въпреки договорката им ответницата да ползва и управлява имота до края на живота си, под давление на трети лица /бившият и съпруг и баща на ищцата/  иска да продаде имота. Това ответницата разбрала през м.08.2017г. Тогава й отправила изрична писмена покана да й заплати направените подобрения и разноски по имота, както и тези за покупката на имота и погасяване на заема й. Твърди, че ищцата надлежно и своевременно е била запознавана с всички ремонтни дейности и плащания от страна на ответницата, търпяла ги е, й е била съгласна с тях – вкл. да заплаща за своя сметка: месечните й вноски по заема, да прави необходими и полезни разноски, подобрения и ремонти в имота, да заплаща консумативите, данъците и таксите по него. Имала е категоричното й одобрение и съгласие.

            Предвид на това и на основание чл.61 и чл.62 ЗЗД счита, че ищцата следва да й заплати направените необходими и полезни разноски по процесния имот от 3440.20лв./платени общински данъци и такси за периода 2013-2017г, без 2014г.; платени режийни към етажната собственост за 2015 и 2016г. от 140лв.; полагане на паркет в хола през 2013г. /материали и труд/ - 500лв; закупуване и монтаж на нова входна врата през 2017г.- 370лв.;саниране на имота през 2013-2014г. /боядисване на стени, лакиране на прозорци/, поставяне на нова ПВЦ врата и прозорец кухня /материали и труд/ -1500лв.;силиконова изолация на терасата през 2017г. - 100лв.;ремонт на банята, вкл. нови смесители, водомер и моноблок в периода 2015-2017г.-350лв/,която сума следва да бъде прихваната с евентуалното й задължение по чл.59 ЗЗД..

           Претенцията за заплащане на обезщетение в размер на средния пазарен наем е неоснователна и недължима. В условията на евентуалност, като съда намери претенцията за основателна следва да съобрази датата на пълномощното /28.10.2016г/ вкл. по отношение на периода на тази претенция. Прави и изрично възражение за прихващане със сумите за необходими и полезни разноски, които е направила в имота.

            В с.з. прави възражение за прихващане на дължимите суми със сумата 11383.60лв., дължима по два изпълнителни листи от 19.06.2020г. и 26.06.19г., за присъдените й по  гр.д.№2292/17г. на РРС суми, присъдени разноски и суми за извършени подобрения в имота, които се покриват напълно с тези, посочени в отговора .

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Страните са дъщеря и майка. Ищцата се легитимира като собственик на имот с идентификатор № 61710.504.12.11.22 въз основа на покупко-продажба, обективирана в нот.акт №18 т.7 рег.№12175 рд.№1010/2006г. на нотариус В.Т., като ответницата е ползвала въз основа изрична устан уговорка да ползва имота докато е жива. С влязло в сила решение №450/30.01.19г. по гр.д.2292/17г. на РРС ответницата  С.К. е осъдена да отстъпи собствеността и предаде владението на Р.А. върху имот с идентификатор №61710.504.12.11.22, като насрещният иск на нейната майка с правно основание чл.59 ЗЗД, за сумата от 7200лв. за ползването на имота без основание за периода 2012г.-02.10.17г./депозирането на иска по чл.108 ЗС/ е отхвърлен като неоснователе Съдът е приел, че до този момент 02.10.2017г. ответницата е живяла в имота със съгласието на ищцата и е изпаднала в забава едва с предявяването на ревандикационния иск. 

           Предмет на гр.д.№2292/17г. са били и претендираните с възражението за прихващане суми за извършени подобрения в имота, заплащането на данъци за периода 2013-2017г. и за заплащането на режийни по Етажната собственост. Тези претенции на ответницата С. К. са разгледани и съдът е постановил решение, с което същите са уважени, за което ответницата се е снабдила с изпълнителен лист и желае съдебно прихващане.

           По делото е назначена е СТОЕ, според заключението на която  месечното обезщетение за ползването на имота е в размер на 200лв.

           Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното: Исковете по чл.59 ЗЗД са основателни и доказани.

           Ищцата се легитимира като собственик въз основа на покупко-продажба. Налице е и влязло в сила съдебно решение, с което е решен въпроса за собствеността. В мотивите си съдът е приел, че имота се владее без основание от ответницата, считано от предявяването на ревандикационния иск, тъй като до този момент ответницата е ползвала имота със съгласието и без противопоставянето на ищцата. Крайният момент, до който ответницата е ползвала без основание имота е датата на въвода във владение. Във времево отношение това е периода 02.10.17г.-29.10.2019г., който е предмет на двете искови претенции. Този период е предмет на две искови претенции, първата от  02.10.17г. до 02.11.18г. и втората от 03.11.18г. до 29.10.19г., като и двете са за сумата от 2400лв.

             Вещото лице е установило и размера на дължимото обезщетение, с което ищцата се е лишила, а ответницата се е обогатила. Определеното обезщетение е 200лв. на месец.

           Първият иск касае периода 02.10.17г.-02.11.18г. и обхваща 13 месеца, като следващото се обезщетение е в размер на 2600лв., но тъй като претенцията е заявена в размер на 2400лв., следва да се уважи до този размер.

          Вторият иск касае периода 03.11.18г.-29.10.19г. и обхваща 10 месеца и 26дни. Размерът на дължимото обезщетение следва да е 2167.74лв. В останалата част до размера на 2400лв. този иск следва да бъде отхвърлен като неосноваятеле

          Производството следва да бъде прекратено в частта, касаеща направеното от ответницата възражение за присъждането на извършени подобрения /полагане на паркет в хола през 2013г. /материали и труд/ - 500лв; закупуване и монтаж на нова входна врата през 2017г.- 370лв.;саниране на имота през 2013-2014г. /боядисване на стени, лакиране на прозорци/, поставяне на нова ПВЦ врата и прозорец кухня /материали и труд/ -1500лв.;силиконова изолация на терасата през 2017г. - 100лв.;ремонт на банята, вкл. нови смесители, водомер и моноблок в периода 2015-2017г.-350лв., заплатените общински данъци и такси за периода 2013г.-2017г. и режийни по ЕС за периода 2015-2016г. в общ размер от 3440.20лв./ и прихващането им, тъй като за тези претенции са били предмет на разглеждане в гр.д.№2292/17г. РРС, заявени като насрещен иск,  и е налице произнасяне по тях. Налице е СПН, като за присъдените суми ответницата се е снабдила с изпълнителен лист.

           Второто възражение на ответницата за извършване от съда прихващане на вземането на ищцата по настоящото дело с това на ответницата към ищцата, предмет на гр.д.№2292/17г. на РРС до размера на по-малкото, съдът намира за основателно.

          Вземането на ищцата в размер на 4567.64лв. следва да бъде прихванато с вземането на ответницата към ищцата за сумата от 11383.60лв. до размера на по-малкото. Възражението за прихващане е надлежно заявено в хода на процеса и е средство за защита срещу заявения основен иск. Погасителният ефект на съдебното прихващане настъпва след влизанев сила на решението, с което се установява съществуването на вземането и неговата изискуемост. От този момент същото е ликвидно, установено по размер, в който се реализира от съда. С влизане в сила на решението спорното неликвидно насрещно вземане става ликвидно и изискуемо.

          С оглед основателността на исковете на ищцата се следва сторените по делото разноски. Ответницата е направила възражение за прекомерност на заплатените адв.възнаграждения по двата иска, което съдът споделя. Заявеният материален интерес по всеки един от исковете е 2400лв., а заплатените адв.възнаградения са съответно 900лв. и 850лв. или общо 1750лв. Минималният размер на адвокатското възнаграждение при материален интерес от 2400лв. е 398лв.. Предвид липсата на правна сложност и съгласно разпоредбата на чл.78 ал.5 ГПК адвокатските възнаграждения, дължими на ищцата следва да бъдат намалени до размерите посочени в чл.36 ЗАдв. или до 400лв.

          От претендираните разноски в размер на 2150.60лв. се дължат разноски в размер на 1200.60лв.

           По изложените съображения и на основание чл.235 ГПК съдът

 

                                                         Р    Е    Ш    И    :

 

              ОТХВЪРЛЯ исковете на Р.А., ЕГН ********** *** срещу С.К., ЕГН ********** *** за осъждането й на основание чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата от 4567.64лв. /четири хиляди петстотин шестдесет и седем лева и шестдесет и четири стотинки/ като погасена чрез съдебно прихващане по реда на чл.103 ЗЗД до посочения размер с насрещното дължимата от нея сума от 11383.60лв./единадесет хиляди триста осемдесет и три лева и шестдесет стотинки/, по изпълнителни листи от 19.06.2020г. и 26.06.19г., за присъдените й по  гр.д.№2292/17г. на РРС суми.

            ОТХВЪРЛЯ иска на Р.А. по чл.59 ЗЗД за периода 03.11.18г.-29.10.196г. за размера над 2167.64лв до 2400лв. КАТО НЕОСНОВАТАЛЕ

           ПРЕКРАТЯВА по заявеното от С. Н. К. възражение за присъждане на разходи и  подобрения в имота на обща стойност 3440.20лв. КАТО НЕДУПОСТИМА.

            ОСЪЖДА С.К. да заплати на Р. сумата от 1260.60лв. /хиляда двеста и шестдесет лева и шестдесет стотинки/ съдебни разноски.

           Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: