МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО ВНЧХД № 15/2021 ГОДИНА
С присъда №260022/15.12.2020 г. постановена по НЧХД №
498/20 г. на Шуменският районен съд подсъдимият М.Ж.М. е признат за невиновен в
това, че на 17.12.2019 г. в гр. Шумен чрез подаване на
сигнал на мобилно приложение „VOX KNSB“, разгласил позорни обстоятелства за С.М.К., в
качеството ѝ на директор на СУ „Н. Й. Вапцаров“ - с. Венец - че си позволява крясъци съм
служителите, които не влизат в схемите и интригите, ограничава дейността на учителите, дори в социалните
мрежи, и ѝ приписал извършване на престъпление – обиди и заплахи към
служителите – престъпление по чл. 148 ал. 2 пр. 1 във вр. с ал. 1 т 3, във вр. с чл. 147 ал. 1от НК и на основание чл.
304 от НПК го оправдал.
Със същата присъда признал подс. М. за невиновен и в това, че на 17.02.2020 г. в с. Венец унизил честта и
достойнството на С.М.К., в качеството ѝ на директор на СУ „Н. Й.
Вапцаров“- с. Венец, в писмени обяснения, в които посочил, че по негово мнение
целенасочената атака срещу него била плод на етническа омраза и политическа
непримиримост – престъпление по чл. 148 ал. 1 т 3, във вр. с чл. 146 ал. 1от НК
и
на
основание чл. 304 от НПК го оправдал. С присъдата отхвърлил и предявеният граждански
иск за причинени неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 148 ал.2 пр. 1, във вр. с ал. 1 т. 3, във вр. с чл. 147 ал. 1от НК и чл.148 ал. 1 т. 3,
във вр. с чл. 146 ал. 1 от НК. Осъдил С.М.К. да заплати на М.Ж.М. направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 500 /петстотин/ лева, както и да заплати
в полза на бюджета по сметка на Районен съд гр. Шумен направените деловодни разноски в размер 6. 28
лв. и 5 лв. при издаване на изпълнителен лист.
Недоволна от присъдата С.М.К. я обжалва чрез
провереника си – адв. Ф. Л.. В жалбата сочи, че присъдата накърнявала правата и законните интереси на К.. Прави се
искане присъдата да бъде отменена като бъде постановена нова с която подс. М.
да бъде признат за виновен и осъден по предявените му обвинения и бъдат уважени
предявените граждански искове. В депозирано допълнение към въззивната жалба се
излага, че присъдата е неправилна и постановена в нарушение на процесуалните
правила. Неправилен бил изводът на първоинстанционния съд, че липсвал „волевия
момент“ в действията на подс. М., като се излагат пространни доводи в тази
насока. На второ място се сочи, че неправилен бил изводът на съда, че
написаното в сигнала от 17.12.2019 г. не би могло да предизвика еднозначна
негативна оценка и, че същото нямало позорящ характер. На трето място –
изразява се несъгласие и по отношение изводите на първоинстанционния съд
касателно второто престъпление, като се сочи, че в сигнал от 24.02.2020 г.
подс. М. е посочил К. като лице което
действа срещу него, подтиквано от етническа омраза. С допълнението се
прави същото искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова с която подс.
М. да бъде признат за виновен по предявените му престъпления, да бъдат уважени
предявените граждански искове, както и да бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Редовно призован подс. М. се явява лично и със защитника си – адв. Ст. С.
от ШАК. Двамата намират присъдата за правилна и законосъобразна и молят да бъде
потвърдена.
Ч. тъжител редовно призована се явява. Явява се и повереника и – адв. Ф. Л.
от ШАК. Повереника намират присъдата за неправилна и незаконосъобразна, както в
наказателно осъдителната и част, така и в гражданскоосъдителната. Намира за
неправилни изводите на първоинстанционния съд за недоказаност на престъпленията
за които подс. М. е предаден на съд, като излага подробни доводи в тази насока.
Поради това прави искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова с която
подс. М. да бъде признат за виновен и осъден по предявените му обвинения, както
и да бъдат присъдени предявените граждански искове в пълния им размер.
Претендират се и присъждане на направените от тъжителя разноски по делото.
ШОС в рамките на правомощията си по чл. 312 и 313 от НПК, след съвкупна
преценка на събраните доказателства,
установи следната фактическа обстановка:
Частният тъжител С.М.К.
през 2019 г. и 2020 г. изпълнявала длъжността директор на СУ „Н.Й. Вапцаров“ –
с. Венец обл. Шумен. В същото училище до 21.02.2020 г. работел и подс. М.Ж.М.
на длъжност „ старши учител“. Последния
през годините бил в добри колегиални и семейни отношения със С.К.. В последните
години за допускани дисциплинарни нарушения, М. бил многократно наказван с
различни дисциплинарни наказания от К..
От КНСБ било разработено мобилно
приложение „VOX KNSB“ , на което всеки можел
да подаде сигнал до КНСБ за нередности или позитивни примери на работното място, като същите сигнали били
препращани към ресорните институции. За да подаде сигнал едно лице било необходимо
същото да разполага с инсталирано приложение, регистриран профил в него и
интернет връзка. Регистрацията на профила била еднократна и съдържала данни за телефонен номер, име и
фамилия на потребителя, като можело да съдържа и снимка. Профилът можел да се
използва на различни устройства, след влизане в него, посредством въвеждане на
четирицифрен код за достъп, който се изпращал автоматично, посредством СМС код
до телефонния номер, служещ за идентификатор на профила. Налице е възможност за
промяна на въведените име и фамилия.
На 17.12.2019 г. Подс. М. през мобилния си телефон с № ++359********* подал
сигнал през мобилното приложение „VOX KNSB“ срещу работодателя си – С.К., като
използвал един и същи профил с идентификатор телефонен номер ++359********* като
в полето „име и фамилия“ на създателя посочил името си – М.М.. Сигнала бил
подаден в категория „Извънреден труд, извън законовите норми“. Посочено е, че е
създаден от „М.М., ++359*********“.
Веднага след това подс. М. подал и втори сигнал на същото мобилно
приложение „VOX KNSB“ в категория „Насилие или тормоз на
работното място“. Сигнала имал съдържание „Работодателят си позволява крясъци,
обиди и заплахи към служителите, които не влизат в схемите и интригите му.
Стига до там, че ограничава дейността на учителите, дори в социалните мрежи“. В
приложението посочил Х. Х. като създател на сигнала, но посочил личния си
мобилен телефон с № ++359*********“. Този сигнал бил препратен от КНСБ на ИА
„Главна инспекция по труда“, която от своя страна го препратила до Регионално
управление на образованието гр. Шумен. Във връзка с изпратения сигнал на
10.01.2020 г. от експерти от РУО гр. Шумен била извършена проверка на СУ „Н.Й.
Вапцаров“ с. Венец. Проверката обхващала дейността на директора и на длъжностни
лица в училището, във връзка с фактите и обстоятелствата изложени в сигнала. В
тази връзка била изискана писмена информации от директора - С.К., от Х. Х. - учител в СУ „Н.Й. Вапцаров“ и от подс. М.. СвХ.
категорично отрекъл да е подател на сигнала, а подс. М. заявил, че бил
използван негов телефонен номер. За резултатите от проверката били съставени
Констативен протокол № КМД04-3/17.01.2020г. и доклад до Началника на РУО гр. Шумен.
Съгласно тези документи при извършената
проверка не се потвърждавали фактите в сигнала, относно поведението на
директора на СУ „Н.Й. Вапцаров“ с. Венец – С.К..
Все във връзка с този сигнал лицето Х. Х. подало
сигнал и до етичната комисия в училището, от където започнала проверка по
случая. При изслушване на подс. М. същия заявил, че не той е подавал сигнала.
От началото на 2020 г. в училището започнали да
постъпват жалби от родители на ученици срещу подс. М.. Във връзка с тези жалби срещу подс. М. започнало дисциплинарно производство.
На 17.02.2020г. ч. тъжител К. в качеството си на директор на училището и на
осн. чл. 193 ал. 1 от КТ връчила на подсъдимия искане за даване на писмени
обяснения. В искането били посочени пет групи обстоятелства, по които подс. М.
следвало да даде обяснения. Първата група обстоятелства касаела нарушения на трудовата дисциплина - напускане
на работното място преди приключване на работното време. Другите четири групи
обстоятелства касаели подадените срещу подсъдимия жалби от родители на ученици,
отправени от подсъдимия заплахи срещу членове на Етичната комисия и неизпълнение
пълноценно на вменени му задължения по отношение извършване на инструктажи на
учителите и непедагогическия персонал на училището. Същият ден подсъдимият депозирал обяснения с вх. № УД-1194/17.12.2019 г. до частната тъжителката. В тези обяснения посочил, че по първа точка вече
бил давал обяснения и имал наказание. Относно останалите точки в искането
заявил следното: „всички факти там
са плод на целенасочена атака към мен, която по мое мнение е плод на
етническа омраза и политическа непримиримост към мен.“
На 21.02.2020 г. ч.
тъжител К. със заповед № 359 наложила на подс. М. дисциплинарно наказание
„Уволнение“ и със заповед № 360 от същата дата трудовия договор на подсъдимия
бил прекратен.
На 24.02.2020 г. подс.
М. подал трети сигнал на мобилното приложение „VOX KNSB“ срещу работодателя СУ
„Н.Й. Вапцаров“ в категория „Насилие или тормоз на работното място“. Посочено е, че е
създаден от „М.М. и телефонен номер ++359*********“. От съдържанието му се
установява, че същият е във връзка с извършена проверка от РУО гр. Шумен и
последвало на 21.02.2020 г. дисциплинарно уволнение на подалия сигнала.
От писмо изх. № 7189/23.07.2020 г. на „Теленор“ се установява, че мобилен
телефонен номер ++359********* е регистриран в мрежата на оператора „Теленор
България“ ЕАД на името на св. П. И. Т.
/майка на подсъдимия/.
От заключението на назначената и приета в пърноинстанционното производство
техническа експертиза се установява, че сигнала от 17.12.2019 г. подаден през мобилно
приложение „VOX KNSB“ в категория „Насилие или тормоз на
работното място“ и имащ съдържание „Работодателят си позволява крясъци, обиди и
заплахи към служителите, които не влизат в схемите и интригите му. Стига до
там, че ограничава дейността на учителите, дори в социалните мрежи“ е подаден
от мобилния телефон №++359*********.
От приетите като доказателства разпечатки от мобилно
приложение „VOX KNSB“ се установява съдържанието
на трите сигнала, тяхното авторство и чрез кой мобилен телефон са изпратени.
От приложеното заверено копие на Искане с изх. № УД-1190/17.12.2020 г. на
Директора на СУ „Н.Й.Вапцаров“ с. Венец се установява, че от подс. М. са искани
писмени обяснения по реда на чл. 193 ал. 1 от КТ.
От приложеното заверено копие на
Обяснение с вх. № УД-1194/17.12.2019 г. от подс. М. се установява, че
същия е дал такова обяснение в което е посочил израза „всички факти там са плод на целенасочена атака към мен, която по мое мнение е плод на
етническа омраза и политическа непримиримост към мен.“
От приетите като
доказателства по делото заверени преписи от Заповед № 359/21.02.2020 г. и
Заповед № 360/21.02.2020 г. се установява, че на подсъдимия е наложено
дисциплинарно наказание „Уволнение“ и трудовия му договор с уличището в с.
Венец е прекратено от К. в качеството и на директор на училището.
От справката за
съдимост на подс. М. се установява, че с присъди по НОХД № 471/1986 г. на ШРС,
НОХД №383/1988 г. на ШРС и НОХД № 349/1992 г. на Военен съд гр. Варна е признат
за виновен и осъден, като са му наложени различни наказания, които са
реабилитирани до 2002 г. С решение по
АНД № 2131/2017 г. п на ШРС е признат за виновен за престъпление по чл. 345 ал.
2 от НК и на осн. чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност като му
е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лв. Не са
налице данни към момента на постановяване на присъдата по настоящото дело дали
така наложената глоба е платена.
От показанията на св. О. В. К., Д.
М. Д., Н. З. А. и С. Б. К. се установява, че ч. тъжител К. в качеството си на
директор на училището не е демонстрирала омраза към работещите в училището –
педагогически и непедагогически персонал, не е отправяла крясъци към никого от
работещите в училището, не е деляла работещите по етнос и не е показвала към
никого етническа омраза. Установява се също, че двамата – К. и подс. М. са били
в много дори отношения, че подсъдимия е помагал на К. при осъществяване на
нейните функции като директор на училището.
От показанията на св. О. В. К. и Н. З. А. се установява, че след извършване
на проверката в училището от РИО и „Инспекция по труда“ гр. Шумен К. е била
разстроена и обидена от съдържанието на този сигнал.
От показанията на св. П. И. Т. се установява, че на нейно име има три
СИМ карти, като едната била ползвана от нея, втората от нейната снаха и
третата, мобилния номер на която завършвал на 58 била ползвана от нейния син –
подс. М.. Установява се също така, че нейния син – подс. М. и К. са били в
много добри отношения, били са в близки семейни отношения, че подсъдимия никога
в семейството не е изразявал негативно по отношение етническата принадлежност
на К., че двамата били от една партия и подсъдимия не се е изразявал негативно
спрямо К. във връзка с политическата и принадлежност.
ШОС не приема и не
кредитира показанията на разпитания във въззивното производство св. С. Исмаил С.
в които твърди, че в средата на м. февруари 2020 г. подс. М. пред него заявил,
че бил уволнен от К. защото той – подсъдимия бил българин, а тя – К. била
туркиня. От една страна – този свидетел твърди, че познавал подсъдимия, но до
този момент не били разговаряли изобщо. Познавал го само по физиономия и се
поздравявали. Звучи твърде нелогично от житейска гледна точка подс. М. без да
познава едно лице, да разговаря с него за първи път и това лице конкретно само
да му съобщи причините за уволнението му. На второ място – този свидетел
твърди, че разговора се е състоял в средата на м. февруари 2020 г., а заповедта
за уволнението на подс. М. е от 21.02.2020 г.
ШОС не приема и не кредитира и показанията на разпитания във въззивното
производство св. Н. Х. Х.. В показанията
си този свидетел твърди, че в средата на м. февруари бил заедно в заведение със
св. С., когато подс. М. влязъл в заведението и казал, че К. била интригантка и
пикла. Тези думи ги бил казал защото бил ядосан заради уволнението си. Твърди
също, че бил научил, че подсъдимия и К. имали някакви дразги. Тези показания не
касаят обстоятелства по нито едно от предявените на подс. М. обвинения, от една
страна. От друга – този свидетел твърди,че тези думи подсъдимия изрекъл в
средата на м. февруари 2020 г., а уволнението на същия е на 21.02.2020 г., т.
е. доста след средата на месеца.
По обвинението за престъпление
по чл. 148 ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 146 ал. 1 от НК.
С ч. тъжба на подс. М. е предявено обвинение за това, че на 17.02.2020 г. унизил честта и достойнството на С.М.К., в
качеството ѝ на директор на СУ „Н. Й. Вапцаров“- с. Венец, в писмени
обяснения, в които посочил, че по негово мнение целенасочената атака срещу него
била плод на етническа омраза и политическа непримиримост – престъпление по чл.
148 ал. 1 т 3, във вр. с чл. 146 ал. 1от НК.
Безспорно е, че в приетия заверен препис на
Обяснение с вх. № УД-1194/17.12.2019 г. подс. М. е посочил израза „…По
останалите точки заявявам, че всички факти там са плод на целенасочена атака
към мен, която по мое мнение е плод на етническа образа и политическа
непримиримост към мен“. Тези думи са
станали достояние на К..
Въззивната
инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд относно това
обвинение. С обидата се засяга самооценката на личността за собствената си
значимост. Обидата се състои в казване на нещо унизително за честта или
достойнството на другиго в негово присъствие, като с нея умишлено се унижава
чувството на лично достойнство на дадено лице посредством неприлично,
противоречащо на правилата на морала отнасяне с него. Унизителните думи или действия
трябва да бъдат възприети от потърпевшия по волята на дееца. Обида може да има
и тогава, когато лицето не присъства на мястото, но е доведена до знанието на
пострадалия и чрез книжа които съдържат унизителните думи. Достатъчно е те да
бъдат обективирани по такъв начин, че да достигнат до обидения и това
обстоятелство да е съзнавано и целено от дееца. Изпълнителното деяние при
обидата се изразява в казване или извършване на нещо унизително за честта и
достойнството на другиго. Престъплението ще бъде довършено с възприемането от
засегнатия на обидната проява. С него деецът изразява своето презрително
отношение към личността на засегнатия, и то по начин, противоречащ на
общоприетите морални норми. При преценката на обидната форма на извършеното
трябва да се изхожда не от субективното възприятие на засегнатия, а от
обективен критерий: от общоприетите морални и обществени разбирания за
необходимото отношение към другите членове на обществото. Следва написаните
думи да са обективно годни да накърнят достойнството му, които според
съвременните обществен стандарти са неприлични, вулгарни и цинични. Написания
текст трябва да е унизителен т.е. отнасянето извършено чрез него с пострадалата
да е генерално неприемливо за обществото, да е неприлично, непристойно, грубо,
цинично. Обидата по своето съдържание представлява една отрицателна оценка на
дееца, на едно отрицателно мнение за достойнството на засегнатия.
Но,
за да е налице престъплението обида, то тя трябва недвусмислено да е насочена
към личността на конкретно физическо лице, а не да бъде в неопределена и
абстрактна форма. Посочените в тъжбата и допълненията изрази, съдържащи се в
писменото обяснение, че атаките срещу него /подсъдимия/ са плод на етническа
омраза и политическа нетърпимост към подсъдимия, които К. е приела за обидни,
не могат да свържат цитираният израз с тъжителя /К./. Така посочените изрази не
позволяват съдържащите се в тях словесни квалификации да бъдат съотнесени по
категоричен начин към конкретно физическо лице, в случая К.. Тези изрази не
визират конкретно определено чрез неговото достатъчно ясно индивидуализиране,
лице. Никакви други данни в тези изрази не са посочени относно личността на К..
Още повече, че тези изрази касаят
изявлението на подс. М. по точки 2 – 5 от искането за писмени обяснения. А в
това искане тези точки от 2 до 5 не касаят конкретно личността на К., още по
малко – дейността и като директор на училището.
Предвид
изложеното, ШОС приема, че присъдата в частта и относно престъплението по чл.
148 ал.1 т.3, във вр. с чл.146
ал.1 от НК е правилна и законосъобразна и като такава същата беше потвърдена в
тази и част.
По обвинението за престъпление
по чл. 148 ал. 2 пр. 1 във вр. с ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 147 ал. 1 от НК.
Подс. М. е предаден на съд с квалифицирано обвинение за престъпление по чл.
147 ал. 1 от НК в двете му форми на изпълнителното деяние – разгласяване на
позорни обстоятелства и втората – приписване на престъпление. Поради това ще
следва въззивната инстанция, на базата на събраните по делото доказателства и
установената въз основа на тях фактическа обстановка да извърши проверка на
първоинстанционната присъда поотделно за всяка една форма на изпълнителното
деяние на престъплението по чл. 147 ал. 1 от НК.
По отношение обвинението по чл. 147 ал. 1 от НК във
втората форма на изпълнителното деяние – приписване на престъпление.
С частната тъжба К. е повдигнала
обвинение на подс. М. за това, че на 17.12.2019 г. е приписал престъпление на К.
в качеството и на директор на СУ „Н. Й. Вапцаров“ с. Венец, чрез подаване на
сигнал на мобилно приложение „VOX KNSB“, а именно –
отправяне на заплахи и обиди към учителите. По това обвинение настоящата инстанция напълно
споделя изводите на районния съд. Приписването
на престъпление, което К. в действителност не е извършила, следва да бъде
конкретно посочено, за да е ясно определено, а не абстрактно изложено. В
противен случай, не би могло да има отрицателно засягане на доброто име и
честта на този, за когото се твърди, че го е извършил.
Съдебната практика е еднозначна в тази насока, че за да може да се квалифицира
едно деяние като такова по чл.
147, ал. 1, пр. 2 НК изразите, за които в тъжбата се навеждат твърдения
следва да съдържат данни за осъществено от частния тъжител общественоопасно деяние,
което да е конкретно по време, място, начин и обща характеристика на
извършване, каквито в конкретната хипотеза, безспорно не са налице. Нито в
тъжбата са навеждани доводи, нито в първоинстанционното производство са
представяни доказателства от които да може да се направи извод кога и спрямо
кого е отправяна заплаха или обида, на кое място и с какви изразни средства са
обективирани тези обиди и заплахи. Поради това ШОС приема за правилна и
законосъобразна присъдата на ШРС в частта и с която подс. М. е признат за
невиновен и оправдан по обвинението да е приписал на К. престъпление, което тя
не е извършила. Ето защо въззивният съд потвърди присъдата в тази и част.
По отношение обвинението по чл. 147 ал. 1 от НК в първата форма на
изпълнителното деяние – разгласяване на позорни обстоятелства.
С частната тъжба,
депозираното допълнително становище и направените в съдебно заседание пред
първоинстанционния съд частния тъжител К. е предявила обвинение срещу подс. М.
за това, че на 17.12.2019 г. чрез подадения сигнал на мобилно приложение „VOX KNSB“ е разгласил за К. позорни
обстоятелства, а именно – „Работодателят си позволява крясъци към служителите, които не
влизат в схемите и интригите му. Стига до там, че ограничава дейността на учителите, дори в социалните
мрежи“.
Въззивната
инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд относно елементите на
изпълнителното деяние на това престъпление, относно субективната страна, че
това деяние може да се осъществи само умишлено, довършване на деянието, както и
безспорната установеност, че разпространените
обстоятелства са неистински. Неправилни и незаконосъобразни са изводите на ШРС,
че така разпространените обстоятелства не са позорни, тъй като „…изложеното в сигнала
не би могло да предизвика еднозначна
негативна обществена оценка и посредством употребата им не би могло да бъде
осъществено изпълнителното деяние на престъплението клевета - „разгласяване на
неистинско позорно обстоятелство“, тъй като същите нямат позорящ характер“. В
тази връзка неправилно районния съд е приел, че в случая се касае за изказано
мнение, съдържащо оценъчна информация за обстоятелства, така както ги е възприел автора им. По делото, първата
инстанция е отдала приоритет на правото на свободно изразяване на мнение и
разпространяване на информация, за сметка на правото на закрила срещу
накърняване доброто име на личността в обществото. Такъв подход е
незаконосъобразен. ШОС приема, че посочените
в сигнала обстоятелства са позорни за К., тъй като те са от естество да
накърнят репутацията и доброто име на пострадалата, както и да формират
негативна обществена оценка за нея. Съдебната практика приема, че
"позорно обстоятелство" са онези конкретни факти и обстоятелства,
чието разгласяване е опасно за доброто име на човека, като те могат да се
отнасят до минало и настоящо поведение, до служебни и обществени прояви или
такива от личния му живот, както и отрицателни качества на личността, които я
характеризират негативно. Също така съдебната практика и доктрина напълно
еднозначно и устойчиво поддържат разбирането, че предмет на престъплението
клевета са твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за точно
определено обстоятелство или явление. В случая подсъдимия е посочил в сигнала
конкретни обстоятелства, а именно, че работодателя си позволява крясъци към
служителите, които не влизат в схемите и интригите му, че работодателя
ограничава дейността на учителите, дори и в социалните мрежи. Още повече, че подсъдимия е
използвал мобилно приложение
„VOX KNSB“ което е специално изработено за подаване на сигнали до КНСБ за
нередности на работното място.
Предвид
изложеното ШОС приема, че подс. М. от обективна и субективна страна е
осъществил състава на престъплението по чл. 147 ал. 1 от НК в първата форма на
изпълнителното му деяние, а именно – разгласяване на позорни обстоятелства.
От
обективна страна – подс. М. в сигнала е посочил неистински позорни за К.
обстоятества, а именно, че си позволява крясъци към служителите, които не
влизат в схемите и интригите му /на работодателя - в случая К./,
ограничава дейността на учителите, дори
в социалните мрежи. Разгласяването на тези неистински позорни обстоятелства е
осъществено чрез изпращане на сигнала съдържащ тези обстоятелства в мобилно
приложение „VOX KNSB“ което е специално изработено за подаване на сигнали до
КНСБ за нередности на работното място. Съдържанието на сигнала е станало
достояние първо на операторите на мобилното приложение, след това на служители
на Инспекцията по труда в гр. Шумен, на служителите на РУО Шумен и накрая – на К.
и учители и помощен персонал в училището в с. Венец.
От субективна страна деянието е
осъществено с пряк умисъл, като подс. М. е съзнавал обществената му опасност, предвиждал е настъпването
на обществено опасните последици и е целял настъпването им. Подсъдимия е искал
именно тези позорни обстоятелства да стигнат до знанието на К. и учителите и
помощния персонал на училището и да унизят пред тях честта и достойнството на същата.
Касае се до разгласяване на обстоятелства, които са позорящи и уронващи доброто
име на К., чрез които подсъдимия е целял
да създаде отрицателно отношение към нея.
По отношение
квалификацията по чл. 148 ал. 2 във вр. с ал. 1 т. 3 и вр. с чл. 147 ал. 1 от НК. Безспорно е установено по делото, че ч. тъжител К. на 17.12.2019 г. е
изпълнявала длъжността – Директор на СУ „Н. Й. Вапцаров“ с. Венец обл. Шумен,
т. е. съобразно разпоредбата на чл. 93 т. 1 б. „б“ от НК тя е имала качеството
на длъжностно лице и разгласените неистински позорни обстоятелства са по повод изпълнение
на нейната служба като директор.
Предвид горното въззивният съд приема, че присъдата в
тази и част е неправилна и незаконосъобразна и я отмени като вместо това призна
подс. М. за виновен по така предявеното му обвинение.
По отношение наказанието.
За престъплението по чл. 148 ал. 2
във вр. с ал. 1 т. 3 и във вр. с чл. 147 ал. 1 от НК е предвидено наказание
глоба в размер от 5 000 лв. до 15 000лв. и обществено порицание. В
случая не са налице предпоставките на чл. 78а от НК за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.
78а от НК, тъй като подс. М. по АНД № 2131/17 г. на ШРС е освобождаван от
наказателна отговорност по чл. 78а от НК и му е наложено наказание глоба, но по
делото не са ангажирани доказателства, тази глоба да е платена и да е изтекъл
срок от една година от плащането и – от една страна. От друга - съобразно ТР №
2/2018 г. по т.д. № 2/2017 г. на ОСНК едно лице може да бъде освободено от
наказателна отговорност, след като веднъж е било освобождавано по този ред, но
следва да са налице няколко предпоставки. Първата – лицето да не е изтърпяло/заплатило
предходното наказание глоба, наложено му по реда на чл. 78а от НК и за
изтърпяване на това наказание да е изтекла погасителната давност по чл. 82 ал.
1 т. 5 от НК. Втората – да е изтекъл срок равен на този по чл. 86 ал. 1 т. 3 от НК. В случая – подс. М. е освободен от наказателна отговорност по чл. 78а от НК
с решение по АНД № 2131/2017 г. на ШРС, влязло в законна сила на 17.11.2017 г.
Т. е. от 17.11.2017 г. следва да са изтекли две години по чл. 82 ал. 1 т. 5 от НК, което е станало на 17.11.2019 г. Но оттук следва да е изтекъл и срока по
чл. 86 ал. 1 т. 3 от НК – една година. Деянието по настоящото производство по
което подс. М. е признат за виновен и осъден е осъществено на 17.12.2019 г.
Следователно, към момента на осъществяване на деянието не е изтекъл срока по
чл. 86 ал. 1 т. 3 от НК. При това положение наказанието в случая следва да се
определи в параметрите посочени в чл. 148 ал. 2 във вр. с ал. 1 и във вр. с чл.
147 ал. 1 от НК като се вземат предвид степента на обществена опасност на
деянието и дееца, както и смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
Съда приема, че деянието на подс. М. не е с висока степен на обществена
опасност. Степента на обществената опасност на самия подсъдим, съда приема също
за невисока с оглед чистото му съдебно минало. Не са налице отегчаващи вината
обстоятелства. Като смекчаващо вината обстоятелство съда приема чистото съдебно
минало. Поради това прие за справедливо и изпълвайки целите на наказанието да
наложи на подс. М. наказание „Глоба“ в минимално предвидения размер и
кумулативно предвиденото наказание „обществено порицание“. Поради това съда
наложи на подс. М. наказание глоба в размер на 3 000 лв. и обществено
порицание.
По отношение предявените граждански
искове. По делото пред първата инстанция са приети за съвместно разглеждане
предявени от ч. тъжител К. срещу подс. М. граждански искове за причинени
неимуществени вреди в размер на 2 000 лв. за престъплението по чл. 148 ал.
2 във вр. с чл. 147 от НК и 1 000 лв. за престъплението по чл. 148 ал. 2
във вр. с чл. 146 от НК. Първоинстанционния съд след като е признал подс. М. за
невиновен и го е оправдал по обвинението за престъпление по чл. 148 ал. 2 във
вр. с ал. 1 т. 3 и във вр. с чл. 147
предлож. 1 и 2 от НК е отхвърлил приетия за разглеждане граждански иск за
неимуществени вреди. Въззивната инстанция след като призна подс. М. за виновен
и го осъди за престъпление по чл. 148 ал. 2 във вр. с ал. 1 и във вр. с чл. 147
ал. 1 предлж. 1 от НК, отмени присъдата на районния съд в частта и в която е
отхвърлен предявения граждански иск за това престъпление. Съобразно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД размера на дължимото обезщетение се определя от
съда по справедливост. От показанията на св. О. В. К. и Н. З. А. се установява, че ч.
тъжител К. е била разстроена и обидена от съдържанието на сигнала изпратен от
подс. М.. Не се установи по делото от коя от двете форми на изпълнителното
деяние – от разгласяването на позорни обстоятелства или от приписване на
престъпление е изпитала повече неприятни чувства и емоции. Поради това съда
прие, че по справедливост следва да се присъди обезщетение за причинените
неимуществени вреди от престъплението клевета във формата на изпълнително
деяние „разгласяване на позорни обстоятелства“ в размер на 500 лв. Поради това
съда осъди подс. М. да заплати на ч. тъжител К. сума от 500 лв. представляващи
обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл. 148 ал. 2
във вр. с ал. 1 т. 3 и във вр. с чл. 147 ал. 1 предлож. І от НК, ведно със
законната лихва от 17.12.2019 г. до окончателното и изплащане, като отхвърли
предявения граждански иск до пълния му размер като недоказан.
По отношение предявените
граждански искове за причинени неимуществени вреди от престъпленията по чл. 148
ал. 2 във вр. с ал. 1 т. 3 и във вр. с чл. 147 ал. 1 предлож. 2 от НК и по чл.
148 ал. 2 във вр. с ал. 1 т. 3 и във вр. с чл. 146 ал. 1 от НК. По отношение
тези престъпления съда прие присъдата в тези и части за правилна и
законосъобразна и на това основание я потвърди. При това положение въззивната
инстанция потвърди присъдата на ШРС и в частите в които са отхвърлени
предявените граждански искове за тези престъпления.
По отношение разноските.
Съобразно правилата на чл. 189 ал. 4 от НПК когато подсъдимият бъде осъден по
някои обвинения, съдът го осъжда да заплати разноските само по тези обвинения,
а съобразно разпоредбата на чл. 190 ал. 1 от НПК когато подсъдимият бъде
признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено, разноските
по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на частния
тъжител. По делото е допусната и назначена по искане на ч. тъжител техническа
експертиза, за която ч. тъжител К. е внесла по сметка на ШРС депозит от 150 лв.
При изготвяне на заключението вещото лице е направило разноски в размер на 156.
28 лв. С първоинстанционната присъда подс. М. е бил признат за невиновен и
оправдан по предявените му обвинения. На това основание районния съд е осъдил
ч. тъжител К. да заплати по сметка на ШРС направените по делото разноски в
размер на 6. 28 лв. за доплащане на изготвената техническа експерта, тъй като
разноските от 150 лв. са били направени от К. и съобразно чл. 190 ал. 1 от НПК
остават за нейна сметка. Пред първата инстанция и двамата – К. и подс. М. са
направили разноски за адвокатско възнаграждение от по 500 лв. Разноските
направени от подс. М. за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
първоинстанционния съд е възложил също на К.. Предвид на това и поради това, че
въззивната инстанция призна за виновен и осъди подс. М. за едно от предявените
му обвинения, присъдата на районния съд беше отменена и в частта за разноските.
Предвид изложеното ШОС приема, че след като подс. М. е признат за виновен и
осъден за престъплението по чл. 148 ал. 2 във вр. с ал. 1 т. 3 и във вр. с чл.
147 ал. 1 предлож. 1 от НК, то на същия следва да се възложат разноските по
делото за изготвената техническа експертиза заплатени от К. в размер на 150 лв.
и същия следва да бъде осъден да заплати тази сума на ч. тъжител К.. На това
основание подсъдимия следва да заплати на ч. тъжител и разноските за д.т. за
образуване на първоинстанционното производство от 12 лв., както и д.т. за
въззивната жалба в размер на 6 лв. или общо 168 лв. Отделно от това на подс. М.
следва да се възложат и допълнителните разноски по техническата експертиза в
размер на 6. 28 лв. които са изплатени от сметката на районния съд на вещото
лице. Поради това въззивния съд осъди подс. М. да заплати на ч. тъжител К.
разноски по делото в размер на 168 лв., а на ШРС разноски в размер на 6. 28 лв.
По
отношение разноските за адвокатските възнаграждения. В първоинстанционното
производство двамата са направили разноски за адвокатско възнаграждение от по
500 лв. Във въззивното производство двамата отново са направили разноски
за адвокатско възнаграждение от по 500
лв. След като подс. М. е признат за виновен и осъден за престъплението по чл.
148 ал. 2 във вр. с ал. 1 т. 3 и във вр. с чл. 147 ал. 1 предлож. 1 от НК, а по
другите обвинения първоинстанционната присъда е потвърдена и на това основание
присъдата е отменена и в частта за разноските, то следва въззивната инстанция
да се произнесе и по претенциите за разноските за адвокатско възнаграждение. Тук
отново съобразно разпоредбите на чл. 189 ал. 4 и чл. 190 ал. 1 от НПК след като
подсъдимият е признат за виновен и осъден по някои обвинения, а за други е
оправдан, то следва подс. М. да бъде осъден да заплати на ч. тъжител К.
половината от направените във всяка една от инстанциите разноски за адвокатско
възнаграждение. Поради това М. беше осъден да заплати на ч. тъжител 250 лв. за
първата инстанция и 250 лв. за втората инстанция от направените от нея разноски
за адвокатски възнаграждения. На същите основания ч. тъжител К. беше осъдена да
заплати на подс. М. 250 лв. за първата инстанция и 250 лв. за втората инстанция
от направените от него разноски за адвокатски възнаграждения.
На осн. чл.
189 ал. 3 от НПК подс. М. беше осъден да заплати и държавна такса в размер на
50 лв. върху уважения граждански иск.
В този
смисъл съда постанови присъдата си.
Председател: Членове:
1.
2.