№ 4910
гр. София, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110140690 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба вх.№ 157705/28.07.2022 г. на „.” АД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68, срещу ЗК „.“,
ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Симеоновско шосе № 67А,
представлявано от . и ., с предявен осъдителен иск по чл.411, ал.1 КЗ и чл. 86 от ЗЗД за
сумата от 200 лв., главница, представляваща част от разликата между изплатеното от „.“ АД
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС” и заплатеното от ответника,
срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на увреждащия автомобил
за щети по т.а. ”Пежо Боксер”, рег.№ СВ3171АС, причинени при ПТП на 11.11.2021 г. в
гр. Перущица, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното заплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 11.11.2021 г. в гр. Перущица на ул. Стефан
Стамболов, е реализирано ПТП между застрахования при ищеца автомобил ”Пежо Боксер”,
рег.№ СВ3171АС, собственост на „.“ ЕООД и автомобил с марка ”Фолскваген Крафтер”,
рег.№ ., чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника. Твърди, че видно
от Двустранния протокол за ПТП от 11.11.2021 г., виновен за реализираното произшествие е
водачът на т.а. ”Фолскваген Крафтер”, рег.№ ., който при движение на заден ход е ударил
паркирания т.а. ”Пежо Боксер”, рег.№ ., в резултат на което са нанесени материални щети
по втория автомобил. Сочи, че при ищеца е подадено искане за оценка на причинените
вреди на собственика на застрахованото МПС и е заведена преписка по щета № *********
от 12.11.2021 г., като вредите са описани от експерти на дружеството-ищец. Увреденото
1
МПС било възстановено в автосервиз „София Франс Ауто – Пловдив“ ООД, като въз основа
на представената фактура на 25.11.2021 г. е изплатена сума от 2942.35 лв. в полза на
автосервиза, представляваща застрахователно обезщетение по процесната щета. Сочи, че за
ликвидиране на преписката ищецът е извършил обичайните разноски от 15 лв. Твърди, че е
поканил ответника да заплати сумата от 2957.35 лв., включващи обичайните ликвидационни
разноски от 15 лв., като ответникът е изплатил сумата от 1841.78 лв. на 06.04.2022 г.
Разликата в размер на 1115.57 лв. не била възстановена, поради което претендира сумата от
200 лв., представляваща част от разликата между платеното застрахователно обезщетение и
погасената от ответника сума, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното плащане. Претендира и разноски.
Ответникът в отговора на исковата молба, постъпил в срока по чл.131, ал.1 ГПК,
оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва твърденията в исковата молба, като
сочи, че претенцията е изцяло удовлетворена извънсъдебно в размер, равен на
действителния размер на вредите. Моли съда да отхвърли исковата претенция, като навежда
подробни доводи за неоснователност на същата. Претендира присъждане на разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между
страните обстоятелствата, че на 11.11.2021 г. в гр. Перущица на ул. Стефан Стамболов, е
реализирано ПТП между застрахования при ищеца автомобил ”Пежо Боксер”, рег.№ .,
собственост на „.“ ЕООД и автомобил с марка ”Фолскваген Крафтер”, рег.№ ., чиято
гражданска отговорност била застрахована при ответника; че вина за настъпване на
произшествието е на водача на застрахования при ответника автомобил; че ищецът е
заплатил обезщетение в полза на собственика на увредения автомобил в размер на 2942.35
лв., като е заплатил ремонта на увредения автомобил на ремонтиралия го автосервиз; че
ищецът е поканил своевременно ответника да заплати заплатеното от него обезщетение,
както и че ответникът е заплатил сумата от 1826.78 лв. на 06.04.2022 г., на основание
чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Ответникът не оспорва датата, мястото и механизма на настъпване на
произшествието, както и че ищцовото дружество е заплатило обезщение в размер на 2942.35
лв. по процесната щета. Оспорва обаче да носи отговорност по предявения иск, тъй като
счита същият за неоснователен, тъй като е заплатил извънсъдебно процесната претенция на
ищцовото дружество.
Изслушаната съдебна авто-техническа експертиза потвърждава механизма на
настъпване на процесното ПТП, а именно, че на 11.11.2021 г. Около 9.30 часа в гр.
Перущица, водачът на товарен автомобил ”Фолскваген Крафтер”, рег.№ . предприел
маневра за движение на заден ход при тръгване на ул. Стефан Стамболов, в следствие на
което реализирал пътно-транспортно произшествие (ПТП) с паркирания товарен автомобил
”Пежо Боксер”, рег.№ СВ3171АС, застрахован при ищеца. Вещото лице е установило, че
2
всички увреждания по товарен автомобил ”Пежо Боксер”, рег.№ СВ3171АС, отразени в
описа на застрахователя, са в пряка причинно-следствена връзка с механизма на
застрахователното събитие. Вещото лице приема, че обичайните разноски по ликвидирането
на щета по риск Каско при ПТП са в размер на 15-25 лева. Към датата на настъпване на
произшествието, увреденият автомобил е бил в експлоатация 6 години и 8 месеца и пет дни,
считано от датата на първоначалната регистрация. Стойността, необходима за
възстановяване на увредения автомобил на база средни пазарни цени към датата на ПТП-то
възлиза на 2031.60 лв., а на база средни пазарни цени с нови части от алтернативни
доставчици – 1983.66 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл.411 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Предпоставките за уважаване регресната претенция на застрахователя са:
1) сключен договор за имуществена застраховка; 2) отговорност на прекия причинител по
чл.45 ЗЗД при следния фактически състав: деяние, вреда, противоправност, причинна връзка
и вина; 3) застрахователят по имуществената застраховка да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение по този договор; 4) валидно застрахователно
правоотношение между прекия причинител и ответното дружество по застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите.
По делото се оспорва претенцията, поради извършено извънсъдебно плащане.
Ответникът счита, че е погасил вземането изцяло. От събраните доказателства, които са
приети от съда като неоспорени от страните и проведената авто-техническа експертиза, се
установява по безспорен начин настъпването на процесното ПТП по описания в исковата
молба начин, виновното поведение на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответното дружество, както и наличието на застраховка „Каско на МПС“ за увреденото
МПС. Установява се и причинната връзка между настъпилото ПТП и вредите, нанесени на
застрахованото при ищеца МПС. Тези обстоятелства не са спорни. Спорен е размерът на
дължимото обезщетение. Предвид изслушаната САТЕ и становището на вещото лице
относно пазарните цени на извършените ремонтни дейности, възражението се явява
основателно отчасти. Предвид липсата по делото на гаранционни условия за увредения
автомобил, съдът е лишен от възможност да извърши преценка дали застрахователят е бил
длъжен да обезщети собственика на автомобила за стойността на ремонта при оригинални
части за същия или не. Тъй като автомобилът е в експлоатация повече от шест години, съдът
приема, че същият е в извънгаранционен срок и необходимата сума за репарация на щетите
по него възлиза на 1983.66 лв., която е изчислена от вещото лице на база средни пазарни
цени с нови части от алтернативни доставчици към датата на ПТП.
По делото е безспорно, че ищецът е заплатил обезщетение на собственика на
увредения автомобил в размер на 2942.35 лв., като след встъпване в правата на увреденото
3
лице, застрахователят има правото да получи заплатеното от него до размера на щетата и
обичайните разноски за ликвидирането й. Поради това, за ответното дружество възниква
задължението да изплати сумата по ремонта на увредените автомобилни детайли до размера
на заплатеното от ищеца, в случай, че същото съответства на средните пазарни стойности и
не е прекомерно. От САТЕ се установява, че необходимата сума за репариране на вредите по
застрахования при ищеца автомобил е била достатъчна сума на база средни пазарни цени
към датата на ПТП-то възлиза на 2031.60 лв. Тъй като ищецът е заплатил сума по фактура
директно на сервиза, извършил ремонта на автомобила, съдът приема, че не следва да се
налага като сума, посочената за достатъчна при влагане на нови части от алтернативни
доставчици. Ищецът е заплатил сума по-голяма от установената от вещото лице като
необходима, а ответникът на свой ред е погасил регресната щета до размера от 1826.78 лв.
на 06.04.2022 г.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че дължима се явява
разликата между заплатеното от ответника обезщетение от 1826.78 лв. и необходимата за
репариране на щетите сума от 2031.60 лв., установена от вещото лице в САТЕ, а именно за
сумата от 204.82 лв. Тъй като искът е предявен за сумата от 200 лв., предявен като частичен
от 1115.57 лв., следва иска да бъде уважен в пълен размер. Следва да се присъди лихвата
върху уважената част от иска, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното плащане.
При този изход на спора право на разноски има само ищецът, който е направил
разноски за държавна такса от 50 лв., депозит за вещо лице в размер на 250 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., определено от съда по реда на чл. 78,
ал. 8 от ГПК, или сума в общ размер на 450 лв.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „.“, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. Симеоновско шосе № 67А, представлявано от . и . да заплати на „.” АД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68,
представлявано от . и . сумата от 200 лв. (двеста лева), представляваща част от разликата
между изплатеното от „.“ АД застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС”
и заплатеното от ответника, срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност” на увреждащия автомобил за щети по т.а. ”Пежо Боксер”, рег.№ ., причинени
при ПТП на 11.11.2021 г. в гр. Перущица, предявен като частичен иск от 1115.57 лв., както
и законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба на
27.07.2022 г. до окончателното заплащане на сумата, на основание чл.411, ал.1 КЗ и чл. 86
от ЗЗД, както и за разноски, направени по делото в размер на 450 (четиристотин и петдесет)
лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5