Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
03.02.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и осми септември
през две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря П., като разгледа
докладваното от съдията гр.д. №12635 по описа за 2015 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от И.Я.С., с която е предявен срещу М.З.Т. установителен
иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за вземане по чл.240, ал.1 ЗЗД за
сумата от 70000 евро, представляваща задължение по договор за заем.
Ищецът
твърди, че на 09.06.2011 г. е предоставил заем в размер на 70000 евро на ответника,
който се е задължил да върне сумата в срок от 4 месеца, считано от получаването
й, като при забава дължи обезщетение в размер на законната лихва. На падежа
длъжникът не е върнал сумата. В последното съдебно заседания ищецът заявява, че
към момента на заседанието е погасена в пълен размер главницата и изтеклите
лихви чрез доброволни плащания и погасявания в рамките на изпълнителното
производство.
Ответникът оспорва
иска, като твърди, че с плащанията в общ размер от 108173 евро е погасил по
сметка на кредитора и по сметка на съдебния изпълнител вземането за главница и
лихви, като е надплатил дължимото.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по
чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.240, ал.1 ЗЗД:
Установява
се от нотариален акт №25 от 07.06.2011 г. и платежно нареждане от 09.06.2011
г., че между страните възникването на заемно правоотношение, по силата на което
ищецът е предоставил на ответника в заем сумата от 70000 евро, а ответникът се
е задължил да върне сумата в 4-месечен срок – до 09.10.2011 г.
Установява
се от представените писмени доказателства, а и е безспорно между страните, че
след завеждане на заповедното производство чрез плащания по банков път по
сметка на кредитора са извършени погашения в общ размер на 53000 евро. Отделно
от това по сметка на съдебния изпълнител ответникът твърди да е платил 55168
евро, което твърдение не се оспорва от ищеца.
При така
установените факти съдът приема, че в полза а ищеца е възникнало вземане за
сумата от 70000 евро, представляваща подлежаща на връщане главница по договор
за заем. След подаване на заявлението за издаване на заповед изпълнение до
устните състезания в настоящата инстанция са извършени доброволни плащания от
длъжника, с които е погасена част от сумата - 53000 евро. Тези плащания следва
да се вземат предвид на основание 235, ал.3 ГПК. Не трябва да се съобразяват
плащанията, извършени по сметка на съдебния изпълнител. Съгласно т.9 на ТР
№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС при преценка съществуване на вземането съдът не
съобразява факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително
събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането
за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. „Предвид изричното разпореждане в нормата на
чл.422, ал.3 ГПК за издаване на обратен изпълнителен лист при отхвърляне на
иска, то съдът не следва да съобразява факта на удовлетворяване на вземането
чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист
въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен
процес.“ В противен случай правото на ищеца би било отречено и това би било
основание за издаване на обратен изпълнителен лист и връщане на правомерно
събраните суми в изпълнителното производство. По тези съображения всякакви
плащания, извършени в рамките на образуваното изпълнително производство – по
сметка на съдебния изпълнител, не могат да бъдат съобразявани като
правопогасяващи, поради което е безпредметно да бъдат изследвани.
Съдът
приема, че вземането за сумата от 70000 евро е възникнало, погасено е за частта
от 53000 евро чрез плащания по сметка на длъжника и неплатеният остатък е в
размер на 17000 евро. Искът следва да се уважи за тази сума и да се отхвърли за
разликата до предявения размер.
По
разноските:
На ищеца
следва да се присъдят направените разноски (държавна такса и адвокатско
възнаграждение), съразмерно с уважената част от иска – за сумата от 5858,89 лв.
На ответника
следва да се присъдят направените разноски (адвокатско възнаграждение),
съразмерно с отхвърлената част от иска – за сумата от 1092,86 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл.422 ГПК, че М.З.Т.,
ЕГН:**********, адрес: ***, дължи на И.Я.С.,
ЕГН: **********, адрес: *** * *, вх.*, ет.*, ап.*, на основание чл.240, ал.1 ЗЗД, сумата 17000 евро, ведно със законната лихва от 22.12.2014 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния му предявен размер от 70000 евро.
ОСЪЖДА М.З.Т., ЕГН:**********, адрес: ***, да
заплати на И.Я.С., ЕГН: **********,
адрес: *** ** *, вх.*, ет.*, ап.**, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 5858,98 лв., представляваща съдебни разноски
в исковото производство.
ОСЪЖДА И.Я.С., ЕГН: **********, адрес: *** *** *,
вх.*, ет.*, ап.**, да заплати на М.З.Т.,
ЕГН:**********, адрес: ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 1092,86 лв.,
представляваща съдебни разноски в исковото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: