Решение по дело №1705/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260592
Дата: 22 февруари 2021 г. (в сила от 20 март 2021 г.)
Съдия: Любомир Симеонов Нинов
Дело: 20203110101705
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№260592/22.2.2021г.

 

гр. Варна, 22.02.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XХХІ състав в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и шести януари две хиляди  двадесет и първа година, в състав:

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов

при участието на секретар Анелия Тотева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1705/2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Ищцовото дружество „А.з.с.н.в.“ ЕАД излага в исковата си молба, че на 10.10.2017г. „С. К." ООД, като заемодател и ответницата Н.Т. като заемател е сключен договор за паричен заем с №148022, при спазване разпоредбите на ЗЗД и ЗПК. Съгласно сключения договор, заемодателят се е задължил да предостави на заемополучателя под формата на заем парична сума в размер на 650лв., представляваща главница и чиста стойност на заема отбелязана в Договора в поле „размер на отпуснатия заем". С подписването на договора за кредит страните са декларирали, че същия е сключен на основание отправено искане за заем от страна на ответницата, чиито параметри и условия са описани в предоставения заемодателя на стандартен европейски формуляр и Общи условия към договора за заем, с които ответницата се е запознала подробно и с които се е съгласила изрично и безусловно.

С полагането на подписа си на Договора за паричен заем, Т., е удостоверила, че е получила заемната сума в брой от представител на заемодателя. Така предоставянето на посочената в поле „размер на отпуснатия заем" сума съставлява изпълнение на задължението на заемодателя да предостави заема и е създало задължение за Т. да заплати на заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в договора. Погасителните вноски, които заемополучателката се е задължила да изплаща на заемодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка съставляваща печалбата на заемодателя. Годишния процент на разходите по заема е фиксиран за срока на договора, като съгласно разпоредбите на приложимите Общи условия същият не може да бъде променян едностранно от страна на заемодателя. Страните са постигнали съгласие договорната лихва по заема да бъде в размер на 129,88лв. Така, страните са договорили обща стойност на плащанията по заема да бъде в размер на 779,88лв., която е платима на 12 броя равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 64,99лв. при първа погасителна вноска на 10.11.2017г. и последна погасителна вноска с падеж на плащане 10.10.2018г.

Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 10.10.2018г. /дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит/, предвид което по отношение на вземанията по договора за кредит не е обявявана предсрочна изискуемост.

Съгласно клаузите на сключения договор за заем, страните са се споразумели да обезпечат изпълнението на договора с поне две от посочените в договора обезпечения, а именно:

-  издаването на запис на заповед от страна на заемателя;

-  поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната /а в случай, че са двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната/, не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя, не са заемополучатели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя, нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ, да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход;

-     залог върху движима вещ, чиято пазарна стойност /оценена от лицензирани оценители/ надвишава два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включващо договорената главница и лихва;

-  първа по ред ипотека;

-  предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорната главница и лихва.

С подписването на договора за заем, ответницата е декларирала, че се счита за уведомен, че в случай, че в 3 - дневен срок от подписването на договора не предостави на Заемателя договореното обезпечение или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора, същия дължи на заемодателя неустойка за неизпълнение на договорно задължение. Така, поради неизпълнение на задължението за предоставяне от страна на заемополучателката на поне две от уговорените от страните обезпечения и е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 578,52лв., която е разсрочена на 12 равни вноски, всяка в размер на 48,21лв., платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така, погасителната вноска, която следва да заплаща ответницата е в размер на 113,20лв.

Съгласно Общите условия, действащи по време на сключване на договора, в случай че ответницата забави плащането на дължима погасителна вноска, тя дължи на заемодателя обезщетение в размер на законната лихва за забава за всеки ден просрочие, считано от датата на настъпване на забавата до окончателното изплащане на дължимите по договора суми. На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника е начислено обезщетение за забава в размер на 360,55лв. за периода от 10.11.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда.          

На 25.03.2019г. е подписано Приложение №1 към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от дата 25.03.2019г. между „С. К." ООД, ЕИК **, и „А.з.с.н.в." ЕАД, ЕИК **, по силата на което вземанията на „С. К." ООД срещу Н.П.Т., произтичащи от Договор за паричен заем №148022 от дата 10.10.2017г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството -кредитор. Общите условия по договора за заем съдържат изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.

С изрично пълномощно законният представител на „С. К." ООД е упълномощил „А.з.с.н.в." ЕАД в качеството си на цесионер по договора за прехвърляне на вземания от 25.03.2019г. да уведоми длъжниците за извършената цесия от името на цедента и за своя сметка.

По реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД от „Сити кеш" ООД чрез „А.з.с.н.в." ЕАД до ответника е изпратено Уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-СТК/148022 от 29.03.2019г. за извършената продажба на вземането чрез Български пощи ЕАД на посочения в договора за кредит адрес като постоянен такъв, но пратката е останала непотърсена от длъжника.

На 14.01.2020г. е изпратено второ уведомително писмо с изх.№УПЦ-С-СТК/148022/14.01.2020г. за станалата продажба чрез куриерска фирма Л. Е. с известие за доставяне на същия адрес на ответника. Видно от обратна разписка, пратката отново не е получена от длъжника.

Заемателят не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството. Сумата, която е погасена до момента, е в размер на 60,00лв., с която е погасена неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 60лв.

Предвид изложеното з.А.з.с.н.в. ЕАД, ЕИК **, твърди, че за нея възниква правен интерес за предявяване на претенциите по съдебен ред срещу ответника Н.П.Т. като кредитополучател по Договор за паричен заем с № 148022 от 10.10.2017 г., за установяване дължимостта на следните суми: главница 650лв., договорна лихва 129,88лв., неустойка за неизпълнение на договорно задължение 518,52лв., ведно със законната лихва за забава до окончателното изплащане на задължението, както и обезщетение за забава в размер на 360,55лв., които общо се равняват на сумата от 1 658,95лв.

"А.з.с.н.в." ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу длъжника Н.П.Т.. Съдът е уважил претенцията в рамките на ч.гр.д.№17987/2019г. по описа на PC Варна, ГО и е издадена заповед за изпълнение. Длъжникът не е намерен на установените в заповедното производство адреси. Заповедта за изпълнение му е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като същият не се е явил в съда, за да я получи.    

Моли се, съда след като се запознаете с всички доказателства по делото и се убеди във верността на твърденията, да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено по отношение на ответника Н.П.Т. ЕГН**********,***, че същата дължи н. „А.з.с.н.в." ЕАД с ЕИК ** следните суми:

-    650лв., представляващи главница за периода от 10.11.2017г. до 10.10.2018г.;

-    129,88лв., представляваща договорна лихва за периода от 10.11.2017г. до 10.10.2018г.;

-360,55лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 10.11.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда;

-           законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението и да бъдат присъдени и законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, разноските направени в хода на заповедното производство и разноските направени в хода на настоящото производство-заплатената от ищцовото дружество държавна такса, както и юрисконсулстско възнаграждение в размер на 350лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата Н.Т. заявява, че оспорва предявените искове, както сочи, че иска за 129.88лв.-договорна лихва за периода 10.11.2017г.-10.10.2018г. е с некоретно изчислен размер. При зададените параметри: заемна сума, срок на погасяваме и месечни иноски. ГПР възлиза на 41.2575% при договорени 41.01% съгласно подписания Договор от 10.10.2017г.

Както в договора, така и в Общите условия, към които той препраща липсва информация за разходите и процентът, с който те участват в ГПР. С оглед на това и на фактът че размерът на ГПР е различен от посочения в сключения договор, тази клауза, по начина по който е формулирана, противоречи на чл.11 т.10 от ЗПК и съгласно чл.22 от ЗПК договорът за кредит е недействителен.

Ако не се възприеме довода за недействителност на процесния договор за кредит, се моли, да се съобрази и уважи становище на ответницата по посочените по-долу претенции на ищеца.

По иска за 360.55лв. -обезщетение за забава за периода 10.11.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда и законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението съгл. в чл.7 ал.1 от сключения договор от 10.10.2017г.

Съгласно договора и погасителния план определените месечни вноски, формиращи задължението на заемателя включват главница и лихва съгл. определения годишен лихвен процент, т.е. обезщетението за забава се изчислява върху цялото задължение на заемателя.

Заедно с посоченото обезщетение се претендира и законна лихва върху главницата, отново за забава и отново за период подаване на заявлението-окончателно изплащане на сумата. Счита, че претенцията следва да бъде отхвърлена, тъй като при евентуалното й уважаване би се начислила законна лихва, вече включена в претенцията в размер на 360.55лв.

Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК.

Съдът след преценка на направените от страните изявления и събраните по делото доказателства при условията на чл.235, ал.2 от ГПК приема за установено от фактическа и правна страна по предявения иск следното:

Съдът в рамките на ч.гр.д.№17987/19г. на ВРС, XХV състав по реда на чл.410 от ГПК е осъдил ответника да заплати на ищеца 650лв. главница по договор за кредит №148022/10.10.2017г. заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда – 31.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата, 129.88лв. договорна лихва за времето от 10.11.2017г. до 10.10.2018г., 360.55лв. обезщетение за забава за времето от 10.11.2017г. до 30.10.2019г. и 61.49лв. разноски.

            Ищеца за доказване на твърдението си за възникване на договорното задължение и за цедирането му е представил копия от договор за паричен заем от 10.10.2017г. съпроводен с погасителен план, молба за сключване на договор, общи условия към договора, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителскиет кредити, договор за продажба и прехвърляне на вземания от 25.03.2019г., потвърждение за сключена цесия, приложение №1/25.03.2019г. към договора за цесия, пълномощно, 2бр. уведомителни писма от „Сити кеш“ ООД чрез ищеца до ответницата и обратни разписки към тях и ССчЕ.

Съгласно отразеното в заемния договор на ответницата в качеството и на кредитополучател е предоставен кредит в размер на 650лв. със срок на кредита от 12м. при изплащане на равни погасителни вноски с крайна дата 10.10.2018г. Договорът е двустранно подписан и съдържа всички изискуеми се от закона задължителни за договора за кредит реквизити, а освен това не се и оспорва от страните, поради което следва да се приеме, че с подписването му за страните по делото са възникнали описаните в него договорни права и задължения. Ищецът с посочения по-горе договор-този за цесия е закупил от първоначалния кредитор вземането, като същото е описано в представеното приложение №1/25.03.2019г. (л.17-19), като този договор също е редовен от външна страна.

Що се отнася до въпроса за надлежното уведомяване за извършеното цедиране, настоящия състав намира, че първо място в самата искова молба има искане да се счита връчването й за надлежно уведомяване на ответника и е представено пълномощно от „Сити кеш“ ООД упълномощаващо ищеца да извърши от негово име уведомяване на длъжника.

Съдът е дал възможност на ищеца да проведе доказване на размерите на задълженията на ответника, като за целта ТД е ангажирало провеждането на ССчЕ, като в рамките на същата е дадено заключение, че ответницата е получила сумата от 650лв., , като към момента остатъка от задължението по договора е в общ размер включващ допълнителните плащания от 779.88лв. а лихвата за забава дължима от ответницата е в размер на 141.72лв. съгласно договора и 141.61лв. съгласно книжата на кредитора.

Съставът съобразявайки заключението на вещото лице по приетата ССчЕ и претенцията за главницата от 650лв. намира, че в тази част иска е основателен предвид даденото от в.л. становище, че ответницата е получила посочената в заемния договор сума. Вещото лице е посочило също така, че размерът на възнаградителната лихва договорен от страните и дължим и към момента възлиза на 129.88лв., което общо с дължимата главница прави сумата от 779.88лв. отговаряща на претендираното от ищеца.

Предвид констатациите на в.л. съдът приема, че ответницата е изпаднала в забава поради което същата дължи обезщетение за забава при начален момент 11.11.2017г. датата следваща датата на която е следвало да се направи първото плащане до 9.02.2020г. и възлизаща на 141.72лв., като по този начин доказания размер на задължението за забава се оказва доказан до посочената сума и иска в тази част следва да се уважи до него и да се отхвърли за горницата до претендираните 360.55лв.

Предвид извода за частична основателност на претенцията и направеното искане ответницата следва да бъде осъдена да заплати в полза на ищеца сумите от 802.42лв. разноски по  исковото производство и 48.99лв. разноски по заповедното производство.

При горните съображения Варненски районен съд

                          Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА за установено в отношенията между предявения от „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК** със седалище и адрес на управление ** като ищец и Н.П.Т. ЕГН********** *** като ответник, че ответника дължи на ищцовото дружество сумите:

650лв. главница по договор за кредит от 10.10.2017г. заедно със законната лихва от 31.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата

129.88лв. възнаградителна лихва за времето от 10.11.2017г. до 10.10.2018г.

и

141.72лв. обезщетение за забава за времето от 10.11.2017г. до 30.10.2019г., като отхвърля тази претенция за горницата до претендираните 360.55лв. на осн. чл.422 от ГПК, които суми са присъдени в рамките на заповедното гр.д.№17987/19г. на ВРС, XХV състав.

ОСЪЖДА Н.П.Т. ЕГН********** *** да заплати н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК** със седалище и адрес на управление *** разноски в следните размери 802.42лв. разноски по  исковото производство и 48.99лв. разноски по заповедното производство, на осн. чл.78 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: