Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 18.06.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на седемнадесети юни през две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ИНА РАЙЧЕВА
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ИВАЙЛО
ЙОСИФОВ
при
секретаря Наталия Георгиева и с участието на прокурора Георги Манолов, като
разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д.
№ 171 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на В.Д.Г.
***, чрез процесуалния му представител, против решение № 95/14.02.2019 г.,
постановено по АНД № 2203/2018 г. по описа на РРС, с което е потвърдено
наказателно постановление № 18-1085-003420/23.11.2018 г., издадено от началника
на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Русе. С наказателното постановление,
на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл.21, ал.1
от същия закон, на касатора са наложени административни наказания „глоба“ в
размер на 700 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца
като са отнети и общо 12 контролни точки. Като касационни основания се сочат
допуснато нарушение на материалния закон и съществени нарушения на
процесуалните правила във връзка със събирането и оценката на доказателствата относно
авторството на нарушението – чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Иска се отмяната
на обжалваното решение и решаване на делото по същество чрез отмяната на
наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба –
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Русе не е подал писмен отговор. В
съдебно заседание не изпраща представител и не взема становище.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила решението
на РРС.
Съдът, като взе предвид изложените в
жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2
от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
– подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт,
поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Въз основа на доказателствата по делото районният
съд е приел, че на 20.12.2017 г., в 11:37 часа, в гр.Русе, по бул.“България“,
до бензиностанция „Лукойл“, на GPS координати N 43.50.4789 E 25.58.5565 и в посока ГКПП „Дунав мост“, собственият на
касатора лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“, с рег. № Р 5277 КА, бил заснет
със стационарна радарна система тип „SITRAFFIC ERS 400” да се движи със скорост
от 108 км/ч, с приспаднат толеранс от 3 % до 104,76 км/ч, при ограничение за
скорост в населено място от 50 км/ч. На 14.11.2018 г. касаторът представил
декларация по чл.188 от ЗДвП, в която посочил, че на посочените дата и час
автомобилът му бил управляван от румънския гражданин Gherasim Traian, роден на *** г., притежаващ СУМПС № G00091098R. Към декларацията приложил и копие на посоченото
СУМПС, издадено от румънските власти. От показанията на св.Детелин Г. (баща на
касатора) се установява, че този румънски гражданин е бивш служител в дъщерното
търговско дружество на тяхната фирма – „Дидор Трейд“ ЕООД, което било
регистрирано в Румъния – „Вик Трейд“ ЕООД. Във връзка с депозираната декларация
по чл.188 от ЗДвП била извършена справка в АИС „Граничен контрол“, при което
било установено, че за цялата 2017 г. румънският гражданин не е влизал или излизал
от територията на страната през ГКПП „Дунав мост“. При тези данни районният съд
обосновано е приел, че административнонаказващият орган законосъобразно е
наложил наказание на касатора, като собственик на автомобила.
Според чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът на МПС отговаря за извършеното с него нарушение като се наказва с наказанието, предвидено за него, ако не посочи на кого го е предоставил. Как следва да стане това посочване, когато извършването на нарушението е установено чрез заснемане от АТСС, е пояснено в чл.189, ал.5, изр. второ от ЗДвП – представя се писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на МПС. Представянето на тези писмени доказателства обаче не лишава административнонаказващия орган от правото му на преценка относно тяхната достоверност и не го освобождава от задължението му при необходимост да извърши разследване по спорните обстоятелства – чл.52, ал.4 от ЗАНН. В случая, след извършена справка в АИС „Граничен контрол“, било установено, че за лицето, за което е посочено в декларацията, че е управлявало автомобила – румънският гражданин Gherasim Traian, липсват данни да е влизало или излизало на територията на страната през 2017 г. Това обстоятелство е от естество да породи основателно съмнение относно достоверността на декларираните от касатора обстоятелства. Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП прехвърля върху собственика на МПС доказателствената тежест да установи, че не той, а друго лице е извършило нарушението. Подобно законодателно разрешение не е несъвместимо с презумпцията за невиновност по чл.6 § 2 от ЕКПЧ (вж. решението по допустимост от 19.10.2004 г. на ЕСПЧ по делото Falk v. the Netherlands (dec.) 66273/01). След като касаторът разполага със СУМПС на румънския гражданин и твърди, че той е бивш служител на дъщерното им дружество в Румъния, то следва да се приеме, че той се намира в достатъчно близка връзка с това лице, за да може да посочи негов адрес за призоваване или да осигури разпита му в качеството на свидетел по делото, при което да бъде установено по категоричен начин дали соченото лице е управлявало автомобила, с който е извършено нарушението. Щом такива доказателства не са били ангажирани, то правилно и в съответствие с чл.188, ал.1 от ЗДвП касаторът е бил наказан с наказанието за извършеното нарушение.
По изложените съображения следва да се приеме, че районният съд не е допуснал процесуални нарушения и нарушения на материалния закон и е постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63, ал.3
и ал.5 от ЗАНН вр.чл.143, ал.4 от АПК и чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, ответникът по касация има право на юрисконсултско
възнаграждение в касационното производство, което съдът определя в размер на 100
лева. Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д.
№ 5/2009 г.на ВАС, възнаграждението се присъжда в полза на юридическото лице, в
чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен
административен орган, т.е. в полза на ОД на МВР – Русе съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР.
Така
мотивиран и на осн. чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 95/14.02.2019 г., постановено по АНД № 2203
по описа за 2018 г. на Районен съд - Русе.
ОСЪЖДА В.Д.Г., с ЕГН **********,***, да
заплати на Областна дирекция на МВР – Русе, представлявана от директора Т. А. А.,
сумата от 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: