№ 16540
гр. София, 29.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20221110131945 по описа за 2022 година
Производството е на основание чл. 122 ГПК.
С искова молба от 10.02.2022г. ищецът Петко Петров Колев , действащ като
ЕТ“ОВОРБОГ-Петко Колев“ е предявил пред Габровския районен съд против ответника
ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” осъдителен иск по чл.405 , ал.1 КЗ за
изпълнение на задължение на ответното застрахователно дружество по сключен между
страните договор за застраховка „Каско Стандарт“ за плащане на обезщетение за
имуществените вреди, причинени на ищеца като застрахован , изразяващи се в нанесените
щети по автомобила – обект на застраховката.
Преписите от исковата молба и от приложенията към нея са връчени на ответника.
Габровският районен съд с определение № 651/ 16.05.2022г. е уважил
предявения от ответника с отговора на исковата молба отвод за местна подсъдност , като е
прекратил производството по гр.д. № 227/ 2022г. и го е изпратил за разглеждане по местна
подсъдност на Софийския районен съд.
Софийски районен съд, 68 състав като проучи процесуалното естество на
предявения иск, намира за установено следното :
Определението № 651/ 16.05.2022г. на Габровския районен съд за изпращане на
гр.д. №227/2022г. на СРС е НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО. Предявеният от Петко Петров Колев
, действащ като ЕТ“ОВОРБОГ-Петко Колев“ , иск е местно подсъден и подлежи на
разглеждане от Габровският районен съд.
В конкретния случай относно местната подсъдност на предявения иск е приложима
разпоредбата на чл.115,ал.2 ГПК , а не на чл.105 ГПК , тъй като предявеният иск по чл.
405,ал.1 КЗ има за предмет вземания на застраховано увредено лице, произтичащи от
договор за застраховка за обезщетение на имуществени вреди , причинени от
застрахователно събитие.
1
Според действащата редакция на чл.115,ал.2 ГПК /изм. ДВ, бр.65/2018г./ исковете за
обезшетения по Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу застрахователи ,
Гаранционен фонд и НББАЗ се предявяват пред съда , в чийто район към момента на
застрахователното събитие се намира настоящия или постоянния адрес на ищеца или
по местонастъпване на застрахователното събитие.
В ГПК няма легална дефиниция на израза „увредено лице“, използван в чл.115,ал.2
ГПК. При езиково тълкуване на този текст е видно , че се касае за всяко лице (физическо или
юридическо) , което е увредено , т.е. е претърпяло вреди – имуществени или неимуществени
, за обезщетяване на които има иск против застраховател.
Законът в чл.115,ал.2 ГПК не разграничава правата на увредените лица– ищци според
вида на застрахователния договор , въз основа на който възниква упражненото от тях
право на иск – дали е по риска „Гражданска отговорност“ , по договор за застраховка на
имущество или друг вид.
Законът в чл. 115,ал.2 ГПК не разграничава увредените лица – ищци според това какви
правни субекти са - дали са физически лица или юридически лица.
Законът в чл.115,ал. 2 ГПК не разграничава увредените лица-ищци и според това от
какъв конкретен правопораждащ фактически състав произтичат материалните права –
предмет на предявените искове по КЗ срещу застраховател. По–конкретно : В редакцията
на чл.115,ал.2 ГПК няма изискване за включване на непозволено увреждане по смисъла на
чл.45 и сл. ЗЗД във фактическия състав на претендираното от ищеца право на обезщетение.
Освен това във всяка застрахователна претенция за обезщетяване на вреди се включва по
дефиниция акт на осъществено непозволено увреждане , т.е. на причиняване на вреди върху
обекта на застраховката от някакъв правен субект. Всяко застраховано лице (страна по
застрахователен договор) при настъпване на съответното застрахователно събитие става
увредено лице, доколкото претърпява вреди– имуществени или неимуществени и поради
тази причина за него възниква вземането за застрахователно обезщетение на тези вреди
срещу насрещната страна по застрахователното правоотношение- застрахователя.
Поради посочените причини систематичното тълкуване на чл.115,ал.2 ГПК във
връзка с чл.115,ал.1 ГПК (на което се позовава Габровският окръжен съд, възприемайки
доводите на ответника в отговора на исковата молба- б.с.) не съответства на езиковата
редакция и на юридическия смисъл на чл.115,ал.2 ГПК и неоправдано стеснява
приложното поле на тази законова норма , което не е в съответствие с целта на
законодателя, която е ноторно известна- осигуряване на равномерно разпределяне на
застрахователните дела сред всички съдилища в страната , а не само концентрирането им в
съдилищата в София-град, където са седалищата на всички застрахователни дружества-
ответници по тези искове. Целта на законодателя с приемането на чл.115,ал.2 ГПК не е да се
създаде привилегия на лицата , пострадали от непозволено увреждане, спрямо лицата ,
които са се застраховали , проявявайки надлежна грижа за правата си, до какъвто резултат се
стига при систематичното тълкуване на чл.115,ал.2 ГПК във връзка с чл.115,ал.1 ГПК.
Целта на законодателя с приемането на чл.115,ал.2 ГПК е да се въведе правило за местна
2
подсъдност на застрахователните дела , което да доведе до равномерното им разпределяне
между всички съдилища, за да могат тези дела да се разглеждат от всички съдилища в
страната , а не само от софийските съдилища, като по този начин се осигури качествено и
бързо правосъдие за всички увредени лица (пострадали), независимо дали те са страна по
застрахователния договор, от който произтича правото на иск за застрахователно
обезщетение, предмет на предявения иск.
Определението № 87/21.02.2020г. по ч.т.д. № 2870/2019г. по описа на ВКС , І ТО , на
което се позовават Габровският районен съд и ответникът , не е израз на утвърдена съдебна
практика и не е задължително за съдилищата, включително и за настоящия съдебен състав
по аргумент от разпоредбата на чл.290,ал.3 ГПК /ДВ, бр. 86/2017г. /.
Съгласно чл.119,ал.3 /нова - ДВ, бр.65/2018г. ГПК възражение за неподсъдност на
делото по чл.115,ал.2 ГПК може да се повдига и служебно от съда до приключване на
първото заседание по делото.
Видно от твърденията в исковата молба и от приложените към нея документи ищецът
има регистриран адрес в село Гергини , община Габрово , т.е. в съдебния район на
Габровския районен съд.
Разпоредбата на чл.115 ГПК установява т.нар ИЗБОРНА ПОДСЪДНОСТ, чийто избор
обаче зависи от ищеца , а не от ответника. Целта на тази т.нар. особена местна подсъдност
е да се облекчи ищеца.
Правото на избор по чл. 115 ГПК принадлежи на ищеца , като при определяне на
местната подсъдност , той не може да бъде заместван от ответника чрез предявяване на
отвод за местна подсъдност. Избраната от ищеца местна подсъдност обвързва съда и той
не може да препраща делото на другия алтернативно компетентен съд .
В разглеждания случай ищецът е упражнил правото си на избор по чл.115 ГПК , като
е предявила исковете си пред Габровския районен съд , в района на който е
регистирирания му адрес. Това също обосновава компетентност на Габровския районен
съд да разгледа делото. Изборът на ищеца, упражнен чрез предявяването на исковете,
задължава сезирания съд, като той не може да определя друга местна подсъдност дори и по
искане на ответника .
Поради посочените причини компетентен да разгледа предявените искове е Районен
съд – гр. Габрово с оглед правилото на чл.115 ГПК, а не Софийският районен съд. Поради
това и на основание чл.122,изр.2 ГПК следва да бъде повдигната препирня за подсъдност
пред Софийски градски съд .
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РОЙОНЕН СЪД,68 СЪСТАВ
ОПРЕДЕЛИ:
ПОВДИГА СПОР ЗА МЕСТНА ПОДСЪДНОСТ пред СГС относно
производството по гр.д. № 31945/2022г. по описа на СРС, 68 състав между СРС и
3
Русенския районен съд.
ИЗПРАЩА делото на СГС за произнасяне.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4