Р Е Ш Е Н И Е
№2199/30.5.2017г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на пети май, през две хиляди и седемнадесета година, проведено в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Гергана Дженкова, като
разгледа
докладваното от съдия Михайлов гр. дело №14295 по описа на Варненски районен съд за 2016г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правно осн.чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и чл. 86, ал.1 ЗЗД от Д.С.Д., ЕГН ********** *** срещу о с административен адрес ***за осъждане на ответника да заплати сумата
от 5000 лева представляващи
неимуществени вреди причинени на ищеца, вследствие на повдигнато му
обвинение за извършване на престъпление от общ характер, за което ищеца е
оправдан с влязла в сила оправдателна присъда № 86/24.03.2011г., постановена по
НОХД № 5261/2010г. по описа на СГС, влязла в законна сила на 18.11.2011г. ведно
със законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в
съда – 21.11.2016г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от
1525,27 лева мораторна лихва върху
главницата за периода от 18.11.2013г. до предявяване на исковата молба в
съда – 20.11.2016г., съобразно допуснато изменение на предявения иск по размер
с протоколно определение, постановено в о.с.з. проведено на 10.03.2017г.
В
исковата молба се излагат твърдения, че на 01.02.2008г. в гр. Варна ищеца е бил
задържан от органите на МВР, бил е откаран във Второ РПУ при ОД на МВР гр.
Варна, където му била връчена заповед за задържане в продължение на 24 часа, по
повод образувано ДП № 115/2007г. Сочи, че е бил привлечен в качеството му на
обвиняем за престъпление по чл. 321, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 278б, ал.1 НК.Впоследствие бил освободен и
призоваван нееднократно за разпит. Излага, че на 25.11.2010г. му е повдигнато
обвинение с обвинителен акт на СГП за
извършено от него престъпление по чл.321, ал.2, вр.
ал.1 НК, като с разпореждане от 14.12.2010г. постановено по НОХД № 5261/2010г.
на СГС му била наложена мярка за неотклонение „Парична гаранция” в размер на
5000 лева. Сочи, че е взел участие в открити съдебни заседания по посоченото
НОХД проведени на 09.02.2011г., 10.02.2011г., 10.03.2011г. и на 24.03.2011г.,
на което о.с.з. е постановена оправдателна присъда № 86/24.03.2011г. на СГС.
Срещу оправдателната присъда на 28.03.2011г. е постъпил протест от СГП, за
което е образувано ВНОХД № 66/2011г. на САС, по което било постановено решение
№ 358/14.10.2011г., с което оправдателната присъда била потвърдена.
Твърди,
че вследствие на осъществените спрямо него процесуално -следствени действия са
му причинени неимуществени вреди изразяващи се в страдания, стрес, нервно
напрежение, потиснатост и чувство за унижение. Излага, че призовки е получавал
нееднократно на работното си място, което му причинило емоционални и психически
терзания. По време на наказателното производство изпитвал чувство на унизеност, бил притеснен, несигурен в своето бъдеще и в
това на своето семейство.
В срока
по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, чрез ВРП.Релевират се
възражения за погасяване по давност на предявената от ищеца претенция. В
условията на евентуалност се сочи, че същата е неоснователна, като намират
искането обезщетение за прекалено завишено по размер. Излага, че досежно ищеца
не е налагана друга мярка за неотклонение, поради което оспорва, че в резултата
от воденото ДП срещу ищеца, на последния са наложени промени различни от
неговото обичайно ежедневие. Оспорва и акцесорната претенция, като намира
същата за неоснователна.
Съдът, след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
С
постановление за привличане на обвиняем по ДП № 115/2007г. по описа на ГД БОП –
София от 31.01.2008г., ищецът Д. е
привлечен в качеството му на обвиняем, за това че за времето от неустановена
дата до 01.02.2008г. на територията на страната е участвал в организирана
престъпна група, създадена с цел да извършва престъпления по чл. 278б, ал.1 НК.
С постановлението на ищеца е наложена и мярка за неотклонение „Парична гаранция”
в размер на 5000 лева.
От
справка № 436000-2097/15.02.2017г. от Второ РПУ при ОД на МВР гр. Варна, се
установява, че ищеца на 01.02.2008г. в
11,05 часа е задържан, въз основа на Заповед № 47/01.02.2008г., на осн. чл. 72, ал.1, т.1 ЗМВР, като същия е бил освободен на същата
дата в 17.05 часа.
По
делото е представен протокол за претърсване и изземване от 01.02.2008г. от
който се установява, че с участие на ищеца е осъществено претърсване и
изземване на веществени доказателства в жилище в гр. Варна, ж.к. Възраждане
бл.76, вх.Е, ет.6, ап.121.
Представен
е протокол за разпит от 01.02.2008г., в който е посочено, че на така посочената
дата ищеца бил разпитан в качеството си на обвиняем.
С
обвинителен акт от 25.11.2010г. по ДП № 115/2007г. на ГД „ДП”, пр. преписка №
12374/2007г. на СГП на ищеца е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 321,
ал.1, вр. ал.1 НК за това, че за времето от
неустановена дата до 01.02.2008г. на територията на страната е участвал в
организирана престъпна група, създадена с цел да извършва престъпления по чл.
278а и чл. 278б НК.
Въз
основа на внесен обвинителен акт в СГС е образувано НОХД № 5261/2010г., по
което са проведени открити съдебни заседания с участие на ищеца, като следва: 09.02.2011г.
(л.205 от приобщеното НОХД №5261/2010г.), 10.02.2011г. ( л.224), 10.03.2011г. (
л.287) и 24.03.2011г. ( л. 488). В последното с.з. проведено в СГС е
постановена оправдателна присъда за ищеца, като е отменена и наложената мярка
за неотклонение „Парична гаранция”.
Въз
основа на протест от 25.05.2011г. на СГП срещу постановената оправдателна
присъда в СГС е образувано ВНОХД № 668/2011г. на САС. На насроченото открито
съдебно заседание за 05.10.2011г. ищеца се явява лично.
С
решение № 358/14.10.2011г., постановено по ВНОХД № 668/2011г. на САС е потвърдена
оправдателна присъда № 86 от 24.03.2011г. на СГС по НОХД № 5261/2010г., влязла
в законна сила на 18.11.2011г.
По искане на ищеца е
разпитана свидетеля Д.Я.ЯV– живуща на семейни начала с ищеца.Свидетеля сочи, че
с ищеца са заедно от 2001г., като същия към този момент е бил спокоен и
комуникативен човек. След осъществяване на процесуално – следствените действия
през 2008г. сочи, че ищеца се е променил, като същия се е изнервил, притеснен
изпитвал е проблеми със съня. Социалния живот на ищеца се променил, доколкото
съседи започнали да гледат на него с подозрение, негови приятели започнали да
го отбягват. При започване на работа ищеца не споделил с работодателя си за воденото
срещу него наказателно производство, но същия в последствие узнал което
променило отношението към ищеца. Посочва, че за воденото наказателно
производство са узнали родителите на ищеца, които приели тежко новината. При
задържане на ищеца в следствения арест същия направил бърчена криза, като
години след това използвал медикаменти на билкова основа, с оглед преодоляване
на проблема със съня.
Разпитана
е по искане на ищеца и свидетеля В.С.Д.– сестра на ищеца. Сочи, че до задържането
на ищеца от органите на МВР същия е би спокойна личност. Вследствие на
образуваното наказателно производство ищецът страдал от безсъние, поради което
личния му лекар предписал медикаментозно лечение. Ищеца започнал да проявява
форми на безпокойство, станал избухлив, нервен. Приятели и близки започнали да
се дистанцират от него. Отношението на ищеца към семейството му се променило.
Посочва, че по време на производството жената, с която ищеца живеел на семейни
начала е направила спонтанен аборт. Посочва, че при узнаване от страна на
работодателя на ищеца се променило отношението към него на работното му място,
като същия бил един сред първите, чието трудово правоотношение било прекратено.
При тази
установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
Съгласно чл.2 ал.1 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите
на дознанието, следствието, прокуратурата и съда
в посочените в закона хипотези, като в т.3 от цитираната
разпоредба е предвидена отговорност в хипотезата на обвинение в извършване на престъпление, ако лицето
бъде оправдано, какъвто е и процесния случай.
С ТР № 7/2014г. на
ВКС, ГО се прие разбраното, че П.Р.Б.
участва по делата по искове
за обезщетение за вреди по
ЗОДОВ, по които е ответник и за които
е приложим редът, предвиден в ГПК (чл. 2, ал. 3 ЗОДОВ),
упражнявайки признато от закона право
на иск, въпреки
че не е длъжник
по спорното вземане. По тези дела тя е държавен орган,
който отговаря пред съда в изпълнение
на компетентност, възложена от върховния
закон и предвидена в законите. Отговорност на правозащитните органи е обективна и възниква при наличие на
изчерпателно посочените в закона основания. Предпоставка за ангажиране на отговорността по чл. 2,ал.1 т. 3 от ЗОДОВ е обективният
факт, че ищецът е уличен в извършване на престъплениe,
повдигнато му е обвинение, а впоследствие е оправдан с влязла в сила присъда на въззивния съд. При наличие на тази
хипотеза законодателят квалифицира обвинението като незаконно, независимо от обстоятелството,
че отделните процесуално-следствени действия са били извършени
в съответствие със закона и правомощията на разследващия орган.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка
и непосредствена последица от увреждането, независимо от това,
дали са причинени
виновно от длъжностното лице. Изложеното
сочи на извод, както вече съдът
посочи, че отговорността по ЗОДОВ е обективна, като обективността на отговорността се заключава в обстоятелството, че ищецът не трябва
да доказва вина при вредоносните
актове на правозащитния орган, схващана като определено
субективно отношение към техния резултат.
С други думи
казано, държавата ще отговаря по
доказаната материалноправна
претенция, независимо от наличието на
вина у правозащитния си орган, като
тази липса или наличие на
вина ще има
значение само за регресната отговорност
на виновните длъжностни лица спрямо държавата. Обективната отговорност се дефинира в доктрината като просто носене
на риска от действия и бездействия,
но никъде тази нейна особеност
не се свързва
със законова презумпция, че с осъществяването на деянието настъпват вреди и този факт
не трябва да се доказва.
Общият принцип на отговорност
за реално предизвикани вредоносни последици не се
дерогира от ЗОДОВ, нито се създава
по някакъв начин законова презумпция за настъпването
на такива вредоносни последици и така чрез нея
да се размести
тежестта на доказване от ищеца
върху ответника.
В случая предмет на претенцията на ищеца са настъпили за
последния неимуществени вреди вследствие повдигнатото му обвинение за
престъпление от общ характер, което той не е извършил, което обстоятелство е
признато с влязла в сила оправдателна присъда. Не се спори между страните, а и
се установява от събраните в хода на съдебното производство писмени
доказателства, че на 31.01.2008г. ищецът
е привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление по чл. 321, ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 278б, ал.1 НК,
като с обвинителен акт от
25.11.2010г. по ДП № 115/2007г. на ГД „ДП”, пр. преписка № 12374/2007г. на СГП
на ищеца е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 321, ал.1, вр. ал.1 НК за това, че за времето от неустановена дата до
01.02.2008г. на територията на страната е участвал в организирана престъпна
група, създадена с цел да извършва престъпления по чл. 278а и чл. 278б НК. Във
фазата на досъдебното производство ищеца е бил задържан на осн.
чл. 72, ал.1, т.1 ЗМВР на 01.02.2018г. от 11,05 часа до 17,05 часа на същата
дата. С негово участие са осъществени процесуално – следствени действия по
претърсване и изземване, ищеца е разпитан в качеството му на обвиняем. Въз
основа на внесен в съда обвинителен акт от 25.11.2010г. на СГП е образувано
НОХД № 5261/2010г. по описана на СГС, в хода на съдебното производство са
проведени четири съдебни заседания с участие на ищеца, за периода от
09.02.2011г. до 24.03.2011г., на която последна дата е постановена оправдателна
присъда №86/24.03.2011г. С оглед протест на СГП е срещу постановената срещу
ищеца оправдателна присъда е образувано ВНОХД № 668/2011г. по описана САС, по
което е проведено едно съдебно заседание на 05.10.2011г. също с участие на
ищеца. С решение № 358/14.10.2011г., постановено по ВНОХД № 668/2011г. на САС е
потвърдена оправдателна присъда № 86 от 24.03.2011г.
на СГС по НОХД № 5261/2010г., същата влязла в законна сила на 18.11.2011г.
По
изложените съображения претенцията на ищеца се явява основателна, доколкото е
налице фактическия състав на разпоредбата на чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, а именно
повдигнато обвинение за престъпление и впоследствие постановяване на
оправдателна присъда.
Спорен е
въпроса досежно размера на дължимото обезщетение, което се следва на ищеца.
В утвърдената съдебна практика се приема, че справедливото
обезщетяване, каквото изисква чл.52 от ЗЗД,на всички неимуществени
вреди,означава съдът да определи точен
паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните
поражения върху физическата цялост и здравето на пострадалото
лице .В този смисъл са решение
№ 407 от 26.05.10г.,по гр.дело
№ 1273/09г.на ВКС,ІІІ г.о.,решение № 708 от 14.01.11г.по гр.дело №
1389/09г.на ВКС,ІV г.о.,решение № 832 от 10.12.10г.по гр.дело №
593/10г.на ІV г.о.,решение № 302 от
4.10.11г.по гр.дело № 78/11г.на ВКС,ІІІ г.о.,постановени по реда на чл.290 ,в които е даден отговор
на въпроса относно съдържанието на понятието ”справедливост” като критерий за
определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, който включва
винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите
блага са имали за своя
притежател и в този смисъл той не
е абстрактно понятие.
В конкретния случай за определяне
на справедливо обезщетение в полза на ищеца следва да бъда взето в предвид
видът на повдигнатото му обвинение за осъществяване на престъпление от негова
страна, наложената мярка за неотклонение,
извършените с негово участие процесуални действия, времевия период в
рамките на който ищеца е имал качество на обвиняем, респ. подсъдим, възрастта
на ищеца и неговото положение в обществото.
От представените по делото
писмени доказателства съдът приема, че на 31.01.2008г. ищецът е привлечен като обвиняем за
престъпление от общ характер, което намира своята правна същност в чл. 321,
ал.2 НК. За престъплението е предвидено наказание лишаване от свобода от една
до шест години, поради което и въз основа на чл.93, т.7 НК същото се явява
тежко умишлено престъпление. В хода на досъдебното производство ищецът е бил
задържан от органите на МВР по реда на ЗМВР, което задържане макар и да не е
продължило за максималния предвиден от закона срок от 24 часа, е
възпрепятствало възможността на ищеца да се предвижва свободно. Осъществени са
с негово участие процесуално следствени действия по преръсване и изземване на
веществени доказателства, ищеца е разпитан в качеството му на обвиняем. Както
съдът вече посочи с оглед внасяне на обвинителния акт в съда и образуваното
НОХД по описа на СГС ищеца е взел участие в четири съдебни заседания и едно
съдебно заседание проведено пред САС. Безспорно следва да бъде посочено, че
вследствие и на осъществените в съдебната фаза действия по участие на ищеца в
съдебното производство, вече в качеството му на подсъдим, са допринесли за
причиняване на болки и страдания, вследствие повдигнатото му обвинение. В тази
насока са и гласните доказателства, които са събрани в хода на съдебното
производство посредством разпита на
ангажираните от ищеца свидетели. Макар и същите да бъдат ценени от съда
критично с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК, предвид възможната
заинтересованост на свидетелите от изхода на делото, следва да бъде прието, че
вследствие повдигнатото обвинение на ищеца, начинът на живот на същия се е
променил. Променило се е отношението на приятелите и съседи към ищеца, като
същите са се дистанцирали, гледайки към него с недоверие. Променило се е
отношението на работодателя на ищеца към последния, вследствие на което и ищеца
е бил сред първите отстраните от работа. Ищеца е бил подложен на стрес, което и
двамата разпитани свидетели посочват, че
ищеца се е изнервил, както и че е изпитвал проблеми със съня, което е довело до
необходимостта от медикаментозно лечение за справяне с проблема. Към момента на
повдигнатото му обвинение ищеца е бил на 31 години в работоспособна възраст.
Спрямо него в досъдебното производство е взета мярка за неотколешния „Парична
гаранция”, съответно същия е бил задържан по реда на ЗМВР за срок до 24 часа.
Повдигнато му е обвинение за тежко умишлено престъпление, което предвижда налагане
на наказание лишаване от свобода от една до шест години, като от привличането
му като обвиняем – 31.01.2008г. до влизане в сила на оправдателната присъда –
18.11.2011г. е изминал период от три години и десет месеца. Така изложеното налага
извода, че за цитирания период от време от привличането му в качеството му на
обвиняем до постановяване на оправдателната присъда, ищецът е участвал редица
процесуално следствени действия по осъществяване на разследването, било му е
ограничено правото да се предвижва свободно за същия този период от време,
предвид наложената му мярка за неотклонение, което предвид постановената
оправдателна присъда е неправомерно вмешателство в личните му права и свободи.
Съдът намира, че на ищеца са нанесени неимуществени вреди изрязващи се
в причинени му страдания по повод
привличането му в качеството му на обвиняем за извършено престъпление от общ
характер, за което същия е признат за невинен с влязла в сила присъда. По тези
съображения, съдът от една страна, като отчете обективните факти по видът на
повдигнатото обвинение, наложената мярка за неотклонение, извършените с
участието на ищеца процесуални действия, както и периода от време в който
същите са извършвани, а от друга субективния елемент изразяващ се във възприемане
на случващото се и неговото влияние върху личността на ищеца, намира че на
същия следва да бъде определено обезщетение по справедливост в размер на 5000
лева. Върху присъдената главница се дължи и законна лихва считано от депозиране
на исковата молба в съда - 21.11.2016г.
до окончателно изплащане на задължението.
По
отношение на акцесорната претенция, съдът намира следното:
Съобразно дадените
разяснения в ТР №3/22.04.2004г. на ОСГК на ВКС-т.4 е прието,че отговорността на Държавата по чл.2 от ЗОДОВ възниква от момента на
влизане в сила на оправдателната присъда за извършено
престъпление, от който
момент държавните органи изпадат в забава и дължат лихва върху размера
на присъденото обезщетение. При така изложеното съдът намира, че акцесорната
претенция за присъждане на сумата от 1525,27 лева, за периода от 18.11.2013г.
до 20.11.2016г. се явява основателна и следва също да бъде уважена, същата
служебно изчислена от съда с помощта на програмен продукт „Апис
Финанси”.
По отношение на разноските:
В полза на ищеца
следва да бъдат присъдени съдебно – деловодни разноски на осн.
чл. 78, ал.1 ГПК в размер на 665 лева, от които 660 лева заплатено
възнаграждение за процесуално представителство и 5 лева сторени съдебно –
деловодни разноски.
Водим от горното съдът
Р
Е
Ш И :
ОСЪЖДА П.Р.Б. с административен адрес *** да заплати на Д.С.Д., ЕГН ********** *** сумата от 5000 (пет хиляди) лева съставляващи
обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на
повдигнато му обвинение за извършване на престъпление от общ характер, за което
ищеца е оправдан с влязла в сила оправдателна присъда № 86/24.03.2011г.,
постановена по НОХД № 5261/2010г. по описа на СГС, влязла в законна сила на
18.11.2011г. ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране
на исковата молба в съда - 21.11.2016г. до окончателно изплащане на
задължението, както и сумата от 1525,27 (хиляда петстотин двадесет и пет лева
и 27 ст.) лева, мораторна лихва върху
уважената главница за периода от 18.11.2013г. до 20.11.2016г., на осн. чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и чл. 86,
ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА П.Р.Б. с административен адрес *** да заплати на Д.С.Д., ЕГН ********** *** сумата от 665
(шестстотин шейсет и пет) лева, от които
660 лева заплатено възнаграждение за процесуално представителство и 5 лева
сторени съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78,
ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :