Р Е Ш Е Н И Е
гр.С., 01.11.2018 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на единадесети
октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл. с-я: АНЕТА ИЛЧЕВА
при
секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 3669 по описа за 2018
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 20.04.2017 г., постановено по
гр.дело № 74299/2016 г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 78 състав, е признато за
установено на основание чл.415, ал.1 от
ГПК, че ответниците О.В.П., ЕГН: **********, адрес: *** и Ц.Б.П., ЕГН : **********, адрес:
***, дължат солидарно на ищеца „Т.С.“-ЕАД, ЕИК********, с адрес: гр.С., ул.“********,
следните суми: 409, 59 лв.- стойността на потребена от ответниците топлинна
енергия за периода ноември 2013 г.- април 2015 г., 52,77 лв.- обезщетение за забавено
плащане на главницата от 409,59 лв., за периода 31.12.2013 г.-03.10.2016 г.,
като е отхвърлен иска по чл.415, ал.1 от ГПК в следните части: в частта за
признаване за установено, че ответниците О.В.П., ЕГН: **********, адрес: *** и Ц.Б.П., ЕГН : **********, адрес:
***, дължат солидарно на ищеца „Т.С.“-ЕАД, ЕИК********, с адрес: гр.С., ул.“********,
сума в размер над 409, 59 лв. до пълния предявен размер от 549,01 лв.- цена за
ползвана топлоенергия и в частта за признаване за установено, че ответниците О.В.П.,
ЕГН: **********, адрес: *** и Ц.Б.П.,
ЕГН : **********, адрес: ***, дължат солидарно на ищеца „Т.С.“-ЕАД, ЕИК********,
с адрес: гр.С., ул.“********, сума в размер над 52,77 лв. до пълния предявен
размер от 70,74 лв.- лихва за забава върху главницата, ведно със законната
лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на сумата. С решението на
съда е признато за установено на основание чл.415, ал.1 от ГПК, че ответниците О.В.П., ЕГН: **********, адрес: *** и Ц.Б.П., ЕГН : **********, адрес:
***, дължат солидарно на ищеца „Т.С.“-ЕАД, ЕИК********, с адрес: гр.С., ул.“********,
следните суми: 4,08 лв.- стойността на доставена услуга „ дялово разпределение“
за периода ноември 2013 г.- април 2015 г., и в размер на 0,74 лв.- обезщетение
за забавено плащане на главницата за
периода 31.12.2013 г.-03.10.2016 г.,
ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на
сумата. С решението на съда са осъдени ответниците О.В.П., ЕГН: **********, адрес: *** и Ц.Б.П., ЕГН : **********, адрес:
***, да заплатят солидарно на ищеца „Т.С.“-ЕАД, ЕИК********, с адрес: гр.С.,
ул.“********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата от 602,14 лв.- деловодни
разноски по настоящето производство, както и сумата от 56,10 лв.- деловодни
разноски по заповедното производство.
Срещу
решението на СРС, 78 с-в е постъпила въззивна жалба от „Т.С.“-ЕАД, гр.С., подадена чрез юрк.Л.Г. с искане същото
да бъде отменено, в частта, в която са отхвърлени предявените искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 от ЗЕ
за разликата над 409,59 лв. до пълния предявен размер от 549,01 лв. и с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за разликата над 52,77
лв. до пълния предявен размер от 70,74 лв., и вместо това да бъде постановено
друго, с което бъдат уважени предявените искове в обжалваната част. Твърди се,
че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, постановено в
нарушение на материалноправни разпоредби на
закона, по съображения подробно изложени
в жалбата. Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемите страни- ответници О.В.П. и Ц.Б.П. оспорват жалбата, като неоснователна по съображения изложени в
депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Молят съда жалбата
като неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение –потвърдено
в обжалваната част, като правилно и законосъобразно.
Третото лице-
помагач на страната на ищеца- „ Х.И. Р.“-ЕООД, гр.С., не взема становище по
подадената въззивна жалба.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред
настоящата въззивна
инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла
на чл.266
от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната жалба е
допустима - подадена е в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо,
като при постановяването му не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Същото е и правилно, в обжалваната част, като на основание
чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявените искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 от
ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, в частта в която са отхвърлени за главница за
разликата над 409, 59 лв. до пълния предявен размер от 549,01 лв. и за
мораторна лихва за забава за разликата над 52,77 лв. до пълния предявен размер
от 70,74 лв. Фактическите и правни констатации на настоящия съд
съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации/чл.272 ГПК/. При правилно
разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е
подробни мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за
установени обстоятелства по делото и съобразно
приложимия материален закон. Доводите изложени в жалбата са изцяло
неоснователни.
Във връзка с доводите изложени във въззивната жалба следва да се добави и следното:
Настоящият съдебен състав счита, че направените изводи от
първоинстанционният съд относно неоснователност на предявените
искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.
чл.150, ал.1 от ЗЕ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, в частта в която са отхвърлени за
главница за разликата над 409,59 лв. до пълния предявен размер от 549,01 лв. и
за мораторна лихва за забава за разликата над 52,77 лв. до пълния предявен
размер от 70,74 лв., са правилни и законосъобразни, в съответствие на
материалния закон.
В настоящия случай, съдът
приема, че съгласно разпоредбата на чл.155, ал.1, т. 2 от ЗЕ и уговореното в
Общите условия сумите за топлинна енергия за процесния период са начислявани от
„Т.С.” АД по прогнозни месечни вноски, за които са издавани фактури, като след
края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от дружеството,
извършващо дялово разпределение. За имота на ответниците за процесния период са
издадени изравнителни
сметки, изготвени въз основа на документите за отчет на уредите, като от тях и
от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническата експертиза
се установява стойността
на действително потребената топлинна енергия за процесния период в размер на
сумата от 409,59 лв. Следователно, използвайки данните
от фирмата за топлинно счетоводство, вещото лице е определило стойността на
изразходваната топлинна енергия по нормативно установения начин. Заключението
на вещото лице не е оспорено от страните, включително и от ищеца, и правилно е
кредитирано от първоинстанционния съд, като компетентно и обективно дадено. Видно
от същото стойността на топлоенергията се получава при изготвянето на справките
за дялово разпределение за всеки отчетен период /изравнителни сметки/, като в
случая сумите за топлинна енергия, дължими от ответниците за процесния период
са начислените от „Т.С.” ЕАД фактурирани суми, коригирани с тези от ФДР и
същите възлизат на сумата от 409,59 лв. Предвид гореизложеното съдът намира, че
дължимата сума за реално потребената топлинна енергия за процесния имот е тази,
която е отразена по заключението на съдебно- техническата експертиза, получена
след приспадане на сумите за възстановяване от изравнителните сметки, тъй като
именно изравнителните сметки установяват какъв е действителният размер на
задълженията на потребителя за реално доставената през този период топлинна
енергия, а този размер е без надначислената /но и
неплатена/ сума.
На
следващо място всички изложени в жалбата съображения за правото на ищеца в
процесния случай, съгласно предвидената в чл.32, ал.3 от Общите условия възможност да
осъществи погасяване на стари задължения на потребителя със сумата в повече от
изравнителните сметки се явяват изцяло неоснователни. В настоящия случай, правилно първоинстанционният съд не е възприел
заключението на съдебно- счетоводната експертиза, с оглед обстоятелството, че
същото не отразява действително потребеното количество топлоенергия за
процесния период. От друга страна от това заключение не се установява, че със
суми за възстановяване по изравнителни сметки в процесния период са погасявани
задължения на ответниците извън процесния период. Противно на изложеното в
жалбата, настоящият въззивен състав намира, че подобно счетоводно приспадане,
дори да е налице няма нормативна опора. Ищецът може единствено да прихваща по реда на чл. 103 ЗЗД свои
вземания срещу насрещни вземания на ответниците, но в случая такива насрещни
вземания на ответниците не съществуват. Това е така доколкото потребителят
притежава вземане за получаване на сумата по изравнителните сметки само ако реално е платил прогнозните суми, за
които при годишните отчети е установено, че надвишават реално доставената
топлинна енергия, т. е. при надплащане. При липса на такива надплатени суми
спрямо потребителя не възниква и вземане за връщане на същите, поради което е
правно невъзможно с несъществуващо вземане да се извърши прихващане с вземания
на ищеца. В конкретния случай няма подобно надплащане, тъй като въобще липсва и
плащане от страна на ответниците на която и да е месечна сметка от процесния
период /видно и от заключеното на ССчЕ/. Ето защо ищецът няма право да прихваща
тези суми от вземанията си за предходен период. Предвид на изложеното, съдът
намира, че дължимата сума за реално потребената топлинна енергия за процесния
имот е тази, която е отразена по заключението на съдебно- техническата
експертиза, получена след приспадне на сумите за възстановяване от
изравнителните сметки, тъй като именно изравнителните сметки установяват какъв
е действителният размер на задълженията на потребителя за реално доставената
през този период топлинна енергия, а този размер е без надначислената /но и
неплатена/ сума. При това положение, с оглед релевирания в жалбата довод, който
е неоснователен, въззивникът- ищец не може да постигне признаването за дължима
сума за потребената топлинна енергия в по- голям от определения от СРС размер.
На следващо място, в настоящия случай,
предвид липсата на конкретни оплаквания в жалбата на въззивника- ищец във
връзка с незаконосъобразността на обжалваното решение, в частта в която е
отхвърлен предявения установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, за мораторна лихва за забава за разликата над 52,77
лв. до пълния предявен размер от 70,74 лв., въззивната проверка следва да се ограничи до
въпросите, за които въззивният съд следва да следи служебно. При тази служебна
проверка се установява, че първоинстанционното решение, в тази му част е
валидно и допустимо. Същото е и правилно, като не са нарушени императивни
материалноправни норми, а по останалите въпроси въззивният състав препраща към
мотивите на СРС на основание чл. 272 ГПК.
С оглед на така
изложените съображения, предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД в обжалваната им част се явяват неоснователни и недоказани, и като такива
правилно са били отхвърлени от първоинстанционният съд.
При така изложените съображения и поради
съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение,
включително и в частта на разноските, като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК, в обжалваната част.
С оглед изхода на спора на въззивника- ищец не се следват разноски за настоящата инстанция.
При липса на направено искане за присъждане на разноски, такива не следва да се
присъждат и на въззиваемите страни- ответници по делото.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В
с-в,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 20.04.2017 г., постановено по гр.дело №
74299/2016 г. по описа на
СРС, ІІ Г.О., 78 състав, в
обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при
участието в процеса на „
Х.И. Р.“-ЕООД, гр.С., като трето лице – помагач на ищеца “Т.С.” ЕАД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.