Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр.София, 18.01.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на осемнадесети януари, през две хиляди и деветнадесета година,  в състав :

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН  КЮРКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Ваня Ружина,

като изслуша докладваното от съдията  гр. д. № 780 по описа на състава за 2018г., за  да се произнесе взе предвид следното:

           Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 557, ал.1, т. 1 от  КЗ /съответен на отменения чл.288, ал.1, т.1 от КЗ/ и искове с правно основание чл.86 от ЗЗД.

            Ищците Б.К.П. и А.К.Р. поддържат твърдение, че претърпели неимуществени вреди в резултат на настъпването на смъртта на баща им К.Б.П.. Смъртта настъпила като резултат от ПТП, което било реализирано на 30.10.2014г., когато неустановен автомобил нарушил правилата за движение по пътищата и ударил пострадалия на път III-8402 в посока от с.Карабунар към с.Злокучене, област Пазарджик. Самоличността на водача и идентификационните белези на автомобила, с който били причинени вредите, не били установени в хода на образуваното наказателно производство ДП №343/2014г. по описа на РУП гр. Септември, съответно пр. пр. №2593/2014г., първоначално водено срещу З.А.А.. С Постановление от 05.11.2014г. на Окръжна прокуратура  гр. Пазарджик  -  наказателното производство срещу З.А.било прекратено, но досъдебното производство продължило срещу неизвестен извършител и на основание чл. 343, ал. 1, б.„в“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК било спряно. Във връзка с отправените от ищците извънсъдебни писмени претенции към Г. Ф., за изплащане на застрахователно обезщетение – при Ф.а била образувана преписка с №210196/29.06.2015г.. След втората отправена претенция била образувана преписка с №210353/21.11.2015г. След третата претенция била образувана преписка с №210062/26.02.2016г. на 10.03.2016г. Ф.ът се произнесъл окончателно като отказал за изплати претендираното обезщетение, а отказът бил мотивиран с необоснованост на претенцията и неизпълнение на задължението на претендиращите лица да представят документи, обосноваващи извода за механизма на настъпване на произшествието и за определяне на характера и обема на вредите. Според тезата на ищците - справедливият размер на обезщетението за понесените от тях болки и страдания, което Г. Ф. бил длъжен да изплати в изпълнение на нормативно установената особена функция, било оценимо на по 100 000 лева за всеки от тях. При изложените фактически твърдения ищците претендират за осъждане на ответника да им заплати сумите от по 100 000 лева на всеки, представляващи застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди по задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите на водач на неидентифицирано МПС вследствие на настъпилата смърт на техния баща К.Б.П., ведно със законната лихва считано от датата на увреждането – 30.10.2014г. до деня на окончателното плащане.

Исковата претенция е оспорена от ответника Г. Ф., който оспорва надлежната си пасивна материална легитимация. Поддържа становище, че представените документи не създавали необходимото категорично основание за изплащане на обезщетение, тъй като те не изяснявали механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие. Оспорва тезата, че констатациите  в посоченото Постановление от 05.11.2014г. на Окръжна прокуратура гр. Пазарджик има обвързваща сила за гражданския съд, по смисъла на чл.300 от ГПК. Поддържа становище, че представените от ищците доказателства не установяват обстоятелствата около настъпването на процесното пътно-транспортно произшествие, поведението на пострадалия и наличието на причинно-следствена връзка между настъпилото произшествие и последвалите увреждания. При условията на евентуалност, релевира възражение за съпричиняване от страна пострадалия, който в тъмната част на денонощието се движел по пътното платно извън населено място без поставена светлоотразителна жилетка и в условието на алкохолно опиянение с концентрация на алкохол в кръвта от 5,15 промила. Независимо от оспорването на основанието на иска, ответникът оспорва и размера на претендираните обезщетения поради осъществен принос за настъпване на вредите от страна на пострадалия и навежда доводи за прекомерност на претендирания размер на обезщетението. Оспорва твърдението за изпадането си в забава тъй като се произнесъл в законоустановения срок след предявяване на доброволната претенция от страна ищците. Моли за отхвърляне на иска изцяло или за част от претендираната сума и претендира за осъждане на ищците да му заплатят сторените съдебни разноски в настоящото производство.   

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдържанието на събраните по делото доказателства в приложеното ДП №343/2014г. по описа на РУ - гр. Септември: Протокол за оглед на местопроизшествие от 30.10.2014г., от който се установява мястото на настъпване на пътно-транспортното произшествие, участниците към момента на пристигане на органите на МВР, следите по пътното плътно, оставени от участвалите в произшествието моторните превозни средства, нанесените вреди. Органите на МВР за констатирали наличието на тяло на мъж с неустановена самоличност, индивидуализиращите белези на пострадалия и нанесените видими увреждания към момента на изготвяне на протокола.

Приетото като доказателство Постановление за прекратяване на наказателното производство от 11.05.2015г. на Окръжна прокуратура - гр. Пазарджик сочи, че след проведени издирвателни действия за установяване на извършителя на деянието образуваното наказателно производство срещу първоначално привлечения в качеството на обвиняем З.А.е било прекратено.

Самото постановление е мотивирано с извода, че „причина за настъпването на смъртта на К.Б.П. е тежка несъвместима с живота открита черепно-мозъчна, лицевочелюстна, гръбначномозъчна, гръдна, коремна и опорнодвигателна травма, довели до нарушаване функциите на жизненоважни мозъчни центрове и спиране на сърцето“. Органите на досъдебното производство считат, че в процесното пътно-транспортно произшествие са участвали два автомобила „като първият бил нанесъл инициалния удар, а вторият бил извършил застъпване с влачене напред за автомобила при спирането му“. Наблюдаващият прокурор е приел, че „смъртта на К. П. е причинена от първия удар на първия ударил го автомобил“, а не от последващия удар, нанесен от автомобила управляван от З.А.. Посочва се, че пострадалият носел тъмно облекло в тъмната част на денонощието, при което е бил трудно различим. В оглед подробно изложените мотиви наказателното производство, образувано срещу З.А.за извършване на престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“ във вр. чл.342 ал.1 от НК, е било прекратено, но досъдебното производство продължава срещу неизвестен извършител.

Не се спори между страните, че ищците са наследници по закон (Б.П. и А.Р. са низходящи по права линия от първа степен) на починалия К.Б.П., а споменатото обстоятелство се установява и от съдържанието на прието като доказателство Удостоверение за наследници изх.№ 216/12.06.2015г. на с. Карабунар, община Септември, област Пазарджик.

Към момента на приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция, не е установен другия участник в настъпилото на 30.10.2014г. пътно- транспортно произшествие- водач на МПС, с което е бил реализиран сблъсъка.

С Уведомление за неимуществени вреди от 26.06.2015г.., подписано от адв. Й., като представител на ищците, последните са отправили до ответника претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди - на основанието, което е релевирано в исковата молба.

С писма изх. № 24-01-449/24.09.2015г. и изх. № 24-01-449/25.02.2015г., чрез процесуалния си представител, двамата ищци са били уведомени от ответника за отказа на Ф.а да бъдат изплатени сумите на обезщетенията, поради непредставяне на достатъчно доказателства за установяване на основанието за определяне на обезщетение в съответствие с разпоредбите на чл.288, ал.9 от КЗ /отм./.

            В заключението на приетата без оспорване съдебно-медицинска експертиза на доц. д-р Н.А.С. (съдебна медицина), която се основава на анализа на събраните в хода на ДП № 343/14г. по описа на РУП-гр. Септември, е изложена сравнителна скала на стадиите на алкохолно опиване и характерните физиологични промени, които настъпват в човешкия организъм при всеки един от тях. Вещото лице посочва, че установената концентрация на алкохол в кръвта на пострадалия от 5,15 промила се равнява на смъртоносна степен на алкохолно опиване. В своето заключение, вещото лице посочва възможните реакции при тази степен на алкохолно опиване – липса на всякаква координираност в движенията и изпадане в тежко коматозно състояние, от което може да последва летален изход вследствие на парализа на жизненоважни мозъчни центрове на дишане и сърдечна дейност. Такава алкохолна концентрация обичайно се характеризира със загуба на съзнание, загуба на ориентация и сетивност, липса на реакции и рефлекси. 

С определение на съда, постановено в закрито съдебно заседание от 05.11.2018г. и връчено на ищците чрез техните процесуални представители на 12.11.2018г., е допуснато събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели за установяване на претърпените вреди в резултат на процесното пътно-транспортно произшествие. На ищците беше дадена алтернативната възможност да доведат допуснатите свидетели в насроченото първо открито съдебно заседание, а в случай че свидетелите имат местоживеене *** друг съд, ищците са можели да се възползват от процедурата за събиране на доказателства по делегация. В указания процесуален срок – първото открито съдебно заседание на 13.12.2018г. ищците не упражниха предоставените им процесуални права за осигуряване на допуснатите свидетели, не направиха нови доказателствени искания и не се явиха нито лично, нито чрез процесуален представител, а при това не са направили искане делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие.

           При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

По предявените искове с правно основание чл. 557, ал.1, т.1 от  КЗ /съответен на отменения чл.288, ал.1, т.1 от КЗ/;

Съдът е сезиран с искови претенции, които се основават на твърдението, че при наличие на предпоставките по чл. 557, ал.1, т.1 от  КЗ /съответен на отменения чл.288, ал.1, т.1 от КЗ/, ответникът е длъжен да изплати на всеки от ищците обезщетение за причинените му неимуществени вреди, за които се твърди да са настъпили, вследствие на виновно противоправното поведение на неустановения водач на неустановено МПС, който на 30.10.2014г. предизвикал смъртта на пострадалия К. П.. 

Събраните по делото доказателства установяват по безспорен начин, че ищците са наследници по закон на пострадалия. Същевременно, трябва да се отбележи, че ответникът не оспорва единствено тази предпоставка, касаеща материално правната легитимация на ищците да претендират обезщетение, но оспорва всички останали предпоставки в тази насока, като твърди, че отговорността му за изплащане на обезщетение е изключена, поради липсата на доказателства за механизма на настъпване на настъпване на процесното ПТП, противоправно поведение от страна на водача на неустановеното МПС при настъпване на пътния инцидент и наличието на причинно-следствена връзка с настъпването на смъртта на пострадалото лице.

При изложените процесуални позиции на страните, спорът се концентрира върху установяване на механизма на настъпване на ПТП, поведението на участниците в процесния пътен инцидент, в оценка на правомерността на тяхното поведение, върху твърдението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.

Едва при положителни изводи в посочените по- горе насоки, следва да се прецени действителния обем на неимуществените вреди, дали е налице основание за изплащане на търсеното обезщетение и да се прецени справедливия размер на платимото застрахователното обезщетение.

След внимателен анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира, че представения Протокол за оглед на местопроизшествие от 30.10.2014г. има характера на официален документ в частта, в която се установяват участниците в пътно-транспортното произшествие и вредите нанесени върху тях. Доколкото представения документ в тази си част притежава материална доказателствена сила настоящият съд приема за доказани факта на участие на З.А.и К. П. в пътно-транспортното произшествие, състоянието на участниците към момента на изготвяне на протокола, факта на настъпване на описаните вреди по моторното превозно средство и пострадалото лице.

Представеното и прието като писмено доказателство Постановление за прекратяване на наказателното производство от 11.05.2015г.  установява единствено процесуално- правните последици, с които НПК свързва постановяването на такъв акт на органите на Прокуратурата.

Изводите на прокурора по никакъв начин не обвързват доказателствените изводи на съда, нито могат да ги заместят. Не е налице нормативно основание, което да придава на постановлението на прокурора правните последици на съдебен акт, по см. на чл. 300 от ГПК.

При така изложените съображения, настоящият съд намира, че механизма на настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие, при което е била причинена смъртта на К. П. остава напълно неустановен. При събраните в гражданския процес доказателства, много трудно може да бъде обоснован какъвто и да е еднозначен извод, а още по- малко – необходимия категоричен извод за това, дали смъртта на пострадалия е била причинена в следствие на инициален удар от неустановен водач или пък е била причинена от последващия удар между тялото на пострадалия и автомобила на водача З.А.„Фолксваген голф“ и при това - доколко смъртта на пострадалия е определена от ударите и в каква степен е физиологична последица на изключително високата степен на алкохолно опиване на пострадалия К. П. - 5,15 промила (смъртоносна степен на алкохолно опиване). За да достигне до този извод, съдът съобрази преди всичко обстоятелствата, касаещи настъпването на процесното ПТП, установени по категоричен начин посредством официален удостоверителен документ (протокол за оглед на местопроизшествие) и чрез заключението на изслушаната и приета без оспорване съдебно-медицинска експертиза. Споменатите доказателствени средства обаче категорично сочат, че именно пострадалия е осъществил множество груби нарушения на правилата за движение по пътищата. Той очевидно се е движил, в качеството на пешеходец (по см. на чл. 107 от ЗДвП) в нарушение на разпоредбата на чл.5, ал.1 от ЗДвП понеже с поведението си е създал опасност за участниците в движението и е поставил в опасност живота и здравето си, като се отчита, че ицидентът е настъпил в тъмната част на денонощието и пострадалия е  бил облечен тъмни дрехи, което не е позволявало да бъде забелязан от приближаващите превозни средства от дистанция, позволяваща своевременна реакция. Отделно от това,  пешеходецът се е придвижвал по пътното платно под въздействието на алкохол със съдържание в кръвта на от 5,15 промила т.е. смъртоносна степен на алкохолно опиване – без възможност за реакции и с повишена опасност от настъпване на коматозно състояние, последвано от парализа на жизненоважни мозъчни центрове и летален изход по физиологична, а не травматична причина.

Независимо от изложените изводи за установяване на механизма на пътния инцидент, в настоящия процес не бяха представени абсолютно никакви доказателства за установяване на характера и обема на твърдяните вреди от страна на ищците.

Общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК предвижда, че всяка страна носи доказателствената тежест относно фактите (правнорелевантни и доказателствени), на които основава своите искания или възражения. Основополагащ принцип в гражданския процес е провеждането му при условията на състезателност, където страните посочват фактите, на които основават исканията си и също те представят доказателства, които да послужат за тяхното установяване.

В гражданския процес съдът няма правомощията да събира служебно доказателства, а е длъжен да осигури единствено еднаквата възможност на страните - да представят доказателствата, които са посочили. Такава възможност в случая бе предоставена и на двете страни, защото с определение на настоящия съд от 05.11.2018г., постановено по реда на чл.146 от ГПК, съдът надлежно указа на ищците кои са подлежащите на доказване факти и как се разпределя доказателствената тежест във връзка с тях, като при това допусна желаните от тях доказателствени средства.

В настоящия случай ищците не положиха никакви процесуални усилия да докажат фактите, касаещи настъпването на твърдения в исковата молба вредоносен резултат, включително характера и обема на претърпените неимуществени вреди за всеки един от тях.

При липса на такова доказване съдът следва да приеме недоказаните по делото факти за неосъществили се в обективната действителност и да постанови съдебното решение при фактически събраните доказателства. 

Гражданското съдопроизводство се осъществява при съблюдаване на основополагащите принципи на диспозитивно начало и служебно начало. Така при предоставяне на дължимата защита и съдействие на страните за разрешаване на повдигнатия спор съдът следи за надлежното извършване на всички процесуални действия на страните. Принципът за разглеждане на делата в разумен срок предпоставя  задължението на сезирания съд да способства за своевременното извършване на необходимите процесуални действия по движение и приключване на делото. Ето защо той следи за точното и добросъвестно изпълнение на предоставените процесуални права и съответно санкционира допуснатото процесуално бездействие. В настоящия случай ищците не са упражнили предоставените им процесуални права в посочения срок и по указания процесуален ред. Така осъщественото процесуално бездействие влече неблагоприятни последици за тях, доколкото настоящият съдебен състав приема за ненастъпили фактите, чието доказване е било вменено в тяхна доказателствена тежест, а именно настъпването на твърдените неимуществени вреди в посочения вид и обем.

В заключение на всички изложени по- горе изводи, съдът приема, че така предявените искове с правно основание чл. 557, ал.1, т. 1 от  КЗ /съответен на отменения чл.288, ал.1, т.1 от КЗ/ следва да бъдат изцяло отхвърлени като недоказани, както по основание, така и по размер.

По предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

Претенциите на ищците се основават на твърдението им, че ответникът е изпаднал в забава да изпълни свое парично задължение към тях.

Особеният функционален статут на ответника, определя единствения възможен момент на изпадането му в забава, който е обвързан с  изтичане на тримесечния срок по чл. 558, ал.1 изр. второ от  КЗ за произнасяне по основателно отправено искане за изплащане на застрахователно обезщетение.

Събраните в хода на делото писмени доказателства и изложените по- горе правни изводи обосновават становището на съда, че ответникът не е изпаднал в забава да изпълни своето парично задължение по изплащане на претендираното застрахователно обезщетение, тъй като исковата претенция се явява неоснователна и същевременно недоказана по размер.

 

По претенциите за присъждане на разноски;

С оглед изхода на спора, в полза на ищците не следва да се присъдят направените от тях разноски, съразмерно с уважената част от иска по смисъла на чл.78, ал.1 от ГПК.

На следващо място на ответника следва да бъдат присъдени направените от него разноски, в общ размер на сумата от 400 лева, а именно: сумата от 300лв., представляваща заплатено възнаграждение за вещо лице по СМЕ, и юрисконсултско възнаграждение в размер от 100лв. съгласно Наредба за заплащане на правната помощ.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.К.П., с ЕГН **********, и А.К.Р., с ЕГН **********, и двамата със съдебен адресат:                       адв. Т.,***, срещу Г. Ф., със седалище и адрес на управление *** искове с правно основание чл.557, ал.1, т.1 от КЗ /съответен на отменения чл.288, ал.1, т.1 от КЗ/ за заплащане на сумата от 100 000 лева на всеки от тях, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, в следствие настъпилата смърт на К.Б.П., при ПТП от 30.10.2014г., заедно със законната лихва върху същата сума, считано от 30.10.2014г. до окончателното плащане.

 

ОСЪЖДА Б.К.П. и А.К.Р., да заплатят на Г. Ф. на основание чл. 78, ал.3 от ГПК и чл. 78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.25, ал.1 от НППП сумата от 400 лева (четиристотин лева), представляваща направените разноски в настоящото производство.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на заинтересованата страна.

                                                                                                          

 СЪДИЯ: