Р Е
Ш Е Н И Е
№ 2022г., гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети тричленен състав, в публично
заседание на тринадесети януари две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА
МАРИАНА
БАХЧЕВАН
при секретаря Теодора Чавдарова и с участието
на прокурора Силвиян И, като разгледа докладваното от съдията Даниела Недева
КНАХД №2523 по описа на Административен съд гр. Варна за 2021 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно –
процесуалния кодекс, във връзка с чл.63в от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по касационна
жалба от „ТИЯРА – ВМ“ ООД, ЕИК ********, със седалище гр. Варна, представлявано от управителя Т.
В. Й., депозирана чрез адв. Ц.Д., против решение № 618 от 28.09.2021г.
на ВРС, постановено по НАХД № 20213110202414/2021г., по описа на ВРС, с което е
потвърден Електронен фиш Серия Г, № 0033081 на
ОД-МВР-Варна, с който на „ТИЯРА – ВМ“ ООД на основание чл.638 ал.4 от Кодекса
за застраховането е наложена “имуществена санкция” в размер на 2 000 /две
хиляди/ лева и дружеството е осъдено да заплати на ОД МВР-Варна, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
В касационната
жалба се поддържа, че решението е неправилно, постановено при допуснати
нарушения на процесуалните правила и материалния закон, поради което се отправя
искане за неговата отмяна и постановяване на ново по съществото на спора, с
което се отмени издадения ЕФ.
В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция касаторът,
редовно призован не се явява, не се представлява. С молба вх. №
500/13.01.2022г. от адв. Д., процесуален представител на касатора се поддържа касационната жалба на изложените в същата
доводи. По съществото на спора отправя искане за отмяна на въззивното решение и
постановяване на ново по съществото на спора, с което се отмени оспорения
електронен фиш.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител. С депозирани писмени
бележки с.д. № 316/10.01.2022г., чрез гл. юрисконсулт К Л А, оспорва касационната
жалба. По съществото на спора моли, решението на ВРС да се потвърди, с
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност и в
случай, че касационната жалба бъде уважена отправя искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение в предвидения минимален размер.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и дава
заключение, че решението на ВРС е постановено при спазване на
съдопроизводствените правила и материалния закон, поради което следва да бъде
оставено в сила.
Настоящия
състав на съда, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, както и след извършената на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка
за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с
материалния закон, намира следното:
Касационната жалба
е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството
пред ВРС е образувано по жалба на „ТИЯРА – ВМ“ ООД, представлявано от
управителя Т. В. Й., против Електронен фиш Серия
Г № 0033081 на ОД-МВР-Варна, с който на дружеството на основание чл.638 ал.4 от
Кодекса за застраховането е наложена “имуществена санкция” в размер на
2 000 /две хиляди/ лева.
От
фактическа страна ВРС е приел, че Електронен
фиш Серия Г № 0033081 бил съставен от ОД на МВР-Варна, за това, че на
06.04.2021г. , в 09.14 часа в гр.Варна, на място с GPS координати: 43.212799,
27.904225, е било установено управление на товарен автомобил „ Пежо Боксер“ с
рег. ****** , за който нямало сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“. Нарушението било установено и заснето с
автоматизирано техническо средство № SD2D0014 и било квалифицирано като такова
по чл.483 ал.1 т.1 от КЗ. При справка в информационните масиви на МВР било
установено, че превозното средство е собственост на „Тияра-ВМ“ ООД ,
представлявано от Татяна Йорданова. ЕФ бил издаден на собственика на автомобила
и на основание чл.638 ал.4 вр. ал.1 т.2 вр. чл.461 т.1 от КЗ на дружеството
била наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева.
За да потвърди процесния ЕФ, ВРС е приел,
че е издадено от компетентен орган, при липсата на съществени процесуални
нарушения и в съответствие с материалния закон.
Не се спори, че касаторът е субект на административно нарушение
и поведението му е преценено като неправомерно. От материалноправна страна
обстоятелствата, изложени в ЕФ са проверени от съда с допустими по закон
доказателствени средства и се установяват по недвусмислен и категоричен начин.
Решението е правилно
и за него не се констатират отменителни основания. Първоинстанционният съд е
приел правилна фактическа обстановка, която се подкрепя от доказателствата по
делото и се възприема изцяло и от настоящия съдебен състав.
При правилно изяснена
фактическа обстановка, съответни на нея са и правните изводи на съда за
съставомерност на констатираното деяние. По делото не е
спорно, че касатора е привлечен към отговорност за нарушение по чл.483 ал.1 т.1
от КЗ. Посочената разпоредба задължава да сключи Договор за застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което
е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение.
По делото не е спорно, че дружеството е собственик към датата на
констатираното нарушение на процесното ППС. Не е спорно и че с АТС е
регистрирано движение на товарния автомобил, за който собственика не е сключил
изискуемата застраховка „Гражданска отговорност“.
В разпоредбата на чл.
461 от КЗ подробно са изброени
всички задължителни застраховки, като в т. 1 на същия член, като такава е
посочена "Гражданската отговорност" на автомобилистите по т. 10. 1,
раздел II, буква "А" от приложение № 1, а именно застраховката,
свързана с притежаването и използването на моторно превозно средство. Както бе
посочено, разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ вменява задължение за сключване на
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на лице,
което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията
на Република България и не е било спряно от движение.
При неизпълнение на посоченото задължение
административно-наказателната разпоредба на чл.
638, ал. 1, т. 1 и т.
2 от КЗ предвижда
административно наказание- глоба в размер от 250 лева, когато собственикът е
физическо лице и имуществена санкция 2000 лева за юридическо лице или едноличен
търговец.
В конкретният случай отговорността на
дружеството, в качеството му на собственик на процесния автомобил, е ангажирана
за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, което е формално и е довършено и
наказуемо по чл.
638, ал. 1, т. 2 от КЗ от момента на регистрация на МПС или на изтичане валидността на
предходната полица за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите и за съставомерността му е без правно значение дали автомобила
се управлява или не. Осъществява се с бездействие със самото несключване на
застраховката от лицето, което притежава МПС, което е регистрирано на
територията на Република България и не е спряно от движение.
Дружеството жалбоподател в случая е
санкционирано на основание чл.
638, ал. 4 от КЗ според който текст "Когато с автоматизирано техническо средство или
система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно
средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1".
Правилно и в
съответствие със събраните писмени доказателства по делото, ВРС е приел, че в
случая е достатъчно да се докаже, че процесното МПС е собственост на дружеството
и няма сключен договор за гражданска отговорност. За да се издаде ЕФ съгласно чл. 638, ал. 4 от КЗ, следва да бъде установено и управлението на МПС, което
също е сторено в настоящия случай – в процесния ЕФ изрично е вписано, че
управлението е установено посредством автоматизирано техническо средство -
SD2D0014, което е посочено в ЕФ. От приложените по делото доказателства се
установява, че е от одобрен тип средство за измерване.
ВРС е дал отговор на всяко едно от възраженията срещу процесния ЕФ изложени
във въззивната жалба, които се преповтарят и в касационната, поради което не
следва да бъдат обсъждани повторно.
С
оглед изложеното, ВРС е приложил правилно материалния закон и обжалваното решение
не страда от посочените в касационната жалба пороци. При
извършената извън обхвата на касационната жалба служебна проверка на
обжалваното решение, не се установиха пороци във връзка с неговите
валидност и допустимост, поради което същото следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора е основателно е своевременно предявеното от
процесуалния представител на ответника по касация искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Поради това и касационният жалбоподател следва да бъде осъден
да заплати на ОД на Варна юрисконсултско възнаграждение за касационната
инстанция определен по правилото на чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.
27е от Наредбата за заплащане на правна помощ.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120
лева. Настоящия състав на съда приема, че настоящото производство не е с
фактическа или правна сложност, поради което следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на
80 лева.
По
изложените съображения на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, настоящия състав на Административен съд-Варна,
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА
решение № 618 от 28.09.2021г. на ВРС, постановено по НАХД №
20213110202414/2021г., по описа на ВРС за 2021г.
ОСЪЖДА „ТИЯРА – ВМ“ ООД, ЕИК
********, със седалище гр. Варна,
представлявано от управителя Т. В. Й., да заплати в полза на ОД на МВР-Варна сумата в
размер на 80 /осемдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: