Р Е Ш Е Н И Е
№
01.06.2020г., гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ЕДИНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет и шести
май през две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АСЯ ШИРКОВА
При секретаря АСЯ ШИРКОВА, като разгледа
докладваното от съдия Ширкова гр.д. №7272/2019г. по
описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за
установено следното:
Иск по реда на чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79,
ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от
„Т.П.“ ЕАД със седалище и адрес на управление
***, ****, представлявано от
Изп.****против В.П.В. с ЕГН
********** ***. Ищецът твърди, че ответникът е собственик на топлоснабден
имот и клиент на топлинна
енергия по смисъла на
чл.153 ал.1 ЗЕ. Твърди, че всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение са клиенти на
топлинна енергия и за тях важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Твърди, че съгласно
чл.150 ал.1 ЗЕ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни Общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ****към ****. Твърди, че съгласно
чл.150 ал.2 ЗЕ, същите влизат
в сила 30 дни след първото им
публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на
договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо
изрично писмено приемане от клиентите.
Твърди, че Общите условия са били публикувани
във вестник „Нощен труд“ от
13/14.12.2007г. и във вестник
“Посоки” бр.239 /13.12.2007г. Твърди,
че с тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия
и Дружеството, правата и задълженията на двете страни, редът
за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна
енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди, че
в Раздел VІІ от Общите условия е определен срока и реда, по който
купувачите на топлинна енергия са длъжни да
заплащат месечните суми за топлинна
енергия в тридесет дневен срок след
изтичане на периода, за който
се отнасят. Твърди, че в този
смисъл, задължението на ответника за
заплащане на дължимите от него
суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края
на текущия месец, следващ месеца на доставка
на топлинна енергия. Твърди, че с изтичане на
последния ден от месеца, ответникът
е изпаднал в забава за тази сума
като на основание
чл.31 ал.6 от Общите условия ежедневно е начислявана лихва върху дължимата сума.
В
заключение моли съда да признае
за установено, че ответницата му дължи
3982,19 лева главница за ползвана но
незаплатена топлоенергия за периода 01.12.2016г –
30.04.2019г. и лихва за забава върху главницата
в размер на 484,28 лева за периода
02.03.2016. – 04.02.2019г. Прави искане
за допускане на експертиза със
задачи, посочени в исковата молба.
В представения по
делото писмен отговор, назначеният на ответника особен представител
оспорва предявените искове.
В
съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа исковата
молба, а ответникът оспорва исковете.
Приложеното по
настоящето дело ч.гр.дело №4866/2019г. по описа на РС Плевен е образувано по
заявление на „Т.П.“ ЕАД против ответницата В.П.В.. По същото е издадена заповед
за изпълнение № 2697/24.07.2019г. Заповедта е връчена на ответницата по реда на
чл.47 ал.5 ГПК, чрез залепване на уведомление, и с разпореждане от 03.10.2019г.
на заявителят е дадена възможност да предяви установителни
искове за вземанията си. Съобщението е получено от ищеца на 10.10.2019г. и в едномесечния срок, на 07.11.2019г. е
предявена исковата молба по настоящето дело. Същата е предявена в указания от
съда срок, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
В определението за
насрочване, съдът е указал, че в тежест на ищеца е да представи доказателства,
че ответницата има качеството на собственик или ползвател на имота, като също е
указал, че по делото не са представени доказателства в тази насока.
С исковата молба
ищецът е представил по делото Общи условия (лист 49 и сл.) за продажбата на
топлинна енергия за битови нужди от „Т.П.“ ЕАД ***. От същите се установява
какви са общите условия при продажбата на топлоенергия.
Установява се от представените по делото писмени
доказателства, че Общите условия са публикувани в един централен и един местен
вестник, копия от които са приложени.
Установява се от
представения по делото Договор от 14.11.2016г., че между представител на
етажната собственост, където се намира процесния имот и „****“ ЕАД е сключен
договор за дялово разпределение на топлинна енергия, доставяна в сградата от ищцовото дружество. Установява се от представеното на лист
112 приложение, че ответницата е положила подпис като собственик на процесния
имот при избора на дружеството, на което е възложено разпределението и
отчитането на топлинна енергия.
Установява се от
представения на лист 46 Договор от 17.05.201г., че на посочената дата ****е
встъпила в дълга на длъжника В.П.В., в качеството В.В.
на абонат на кредитора.
По делото са
представени фактури за ползваната незаплатена топлоенергия на процесния имот за
периода 01.12.2016г. до 30.04.2019г. Установява се от същите, че са издавани на
името на ответницата В.П.В..
По делото е
назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която е прието от
съда. От заключението се установява, че в имота има консумирана топлоенергия.
Установява се, че в имота има монтирани 4 броя уреди за отчитане на консумирана
топлоенергия, а в банята има щранг лира, за която се
начислява ползвана топлоенергия без ИРУ. За имота за процесния период е
начислено отопление от щранг лира в банята на
стойност 49,03 лева, отопление от измервателни уреди на стойност 3095,55 лева,
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация на
стойност 767,32 лева и сума за услуга дялово разпределение в размер на 70,29
лева.
При така събраните
доказателства, следва да се приеме за установено, че в жилищен имот, находящ се на адрес гр.****е ползвана топлоенергия през
периода 01.12.2016г. – 30.04.2019г. на обща стойност 3982,19 лева, включително
за отоплителни уреди, сградна инсталация и дялово
разпределение. Лихвата за забава върху всяка фактура е в общ размер на 484,28
лева. От фактическа страна съдът приема за установено, че сградата, в режим на
ЕС има сключен договор с ФДР „****“ ЕАД, както и е налице договор между ФДР и ищцовото дружество.
Съгласно
разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1,
т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.“ Законодателят изчерпателно е посочил кои лица са клиенти на
топлинна енергия и съответно дължат заплащане на такава. По аргумент за
противното всички несобственици и неползватели не дължат заплащане на цената на
топлинна енергия. С оглед тази разпоредба и изчерпателното изброяване на
субектите, които са клиенти – ползватели на топлинна енергия, следва при всяко
едно производство, в което се установява наличие на облигационни отношения
между страните да бъде установяван първо основния факт – има ли лицето, срещу
което се води искът качеството на собственик или ползвател на имота. В случай,
че не бъде доказано такова качество по отношение на ответника за конкретния
имот, за който се претендира заплащане на топлоенергия и за конкретния период
съдът не следва да прилага разпоредба на чл.153 ал.1 от ЗЕ. По делото не се
установи да има изричен договор между ответницата с „****“
ЕАД, нито изрично подадена
от ответницата молба за топлоснабдяване на имота.
Въпреки указаната тежест на доказване в определението за насрочване, ищцовото дружество не представи доказателства за
твърдението си в исковата молба, че ответницата е собственик на имота. Не се
установи и да са ползвател на имота, нито по делото е имало такива твърдения от
ищеца.
В
тази насока единствено ищецът представи договор за встъпване в дълг, в който се
сочи, че ответницата е длъжник на ищцовото дружество
в качеството си на абонат, както и Договор за възлагане между ЕС и ФДР „****“
ЕАД, в който договор ответницата се е подписала в
качеството на собственик. Така представените доказателства не са достатъчни, за
да докажат по безспорен и категоричен начин, че ответницата има качеството на
собственик или ползвател на имота, за който е начислена ползваната и
незаплатена топлоенергия. Представена е Справка от АВп,
от която няма данни ответницата да е придобила или отчуждила имота.
Представена е справка от
Дирекция Приходи от местни данъци и такси, при ****, от която
се установява, че за процесния имот, находящ
се в гр.****има открита партида на данъчно
задължено лице ****, а ответницата не е данъчно задължено лице за имота.
Не са представени доказателства собственика на имота да е предоставил на ответницата
да ползва процесния имот, в резултат на което да е придобила качеството на
потребител.
Не са представени доказателства в Общината ответницата да декларирала имота по силата на задълженията си по ЗМДТ, нито в Агенция по вписванията има данни ответницата да е негов собственик.
Ето защо предвид липсата на
предпоставките по чл.153 ал.1 от ЗЕ съдът счита, че предявените
от „Т.П.“ ЕАД със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ****- ****, против В.П.В. с ЕГН ********** *** установителни
искове да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество 3982,19 лева за главница за консумирана
топлинна енергия за периода 01.12.2016г – 30.04.2019г. и 484,28 лева за лихва
за забава за периода 02.02.2017г. – 16.07.2019г. върху всяка фактура, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до
окончателното изплащане, предявени по реда на чл.422 ГПК са недоказани по
своето основание и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Т.П.“ ЕАД със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от ****- ****, против В.П.В. с
ЕГН ********** *** установителни искове
предявени по реда на чл.422 ГПК, с правно основание чл.153 ЗЕ вр. чл.79 ЗЗД с цена 3982,19 лева за главница за
консумирана топлинна енергия за периода 01.12.2016г – 30.04.2019г. и иск с
правно основание чл.86 ЗЗД с цена 484,28 лева за лихва за забава за периода
02.02.2017г. – 16.07.2019г. върху всяка фактура, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на исковата молба до
окончателното изплащане, за които е издадена
Заповед № 2697/24.07.2019г. по ч.гр.дело №4866/2019г.
по описа на РС Плевен, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
Решението
може да бъде обжалвано пред ПлОС, в двуседмичен срок
от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: