РЕШЕНИЕ
№ 302
гр. Бургас , 16.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на шестнадесети август, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Таня Т. Русева Маркова
Членове:Пламена К. Георгиева
Върбанова
Детелина К. Димова
като разгледа докладваното от Детелина К. Димова Въззивно гражданско
дело № 20212100500935 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 от ГПК, във връзка с чл. 251 от ГПК.
Образувано по повод въззивната жалба вх.№269647/10.03.2021 г. по
описа на Районен съд Бургас, подадена от М. М. Д. и М. Д. Д.-наследник на Д.
Д. Д., с която се оспорва Решение №260217 от 03.02.2021 г. постановено
ч.гр.д. №8610/2019 г. по описа на БРС /образувано на основание чл. 80, ал. 5
от Правилника за администрация на съдилищата/, с което съдът е оставил без
уважение молбата на молителите -въззивници за тълкуване на влязлото в сила
решение № 24 от 17.01.2005 г. постановено по гр.д. № 4066/2004 г. по описа
на Районен съд Бургас.
В жалбата се сочи, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Заявява се оплакване, че съдът не се е произнесъл по
молбата за тълкуване на постановеното през 2004 г. решение по същество на
материалноправния спор. Излагат се подробни възражения по същество на
спора за собственост между страните по делото, който е бил разрешен със
съдебното решение, чието тълкуване се иска. Излагат се възражения за
1
неправилно кредитиране на доказателствата по делото от съда, разгледал
спора. Твърди се, че ответникът А. Ж. А. незаконно и чрез „измама“ се бил
сдобил с констативен нотариален акт за апартамент № *** от ЖСК „Агалина“
в ***, спора за чиято собственост бил предмет на гр.д. № 4066/2004 г. В тази
връзка подробно в хронологичен план са изложени предприетите от страните
фактически и правни действия по включването им като член – кооператори в
ЖСК „Агалина“, решения на общото събрание на кооперацията за
изключването на А. А. като член –кооператор и последиците от тяхното
обжалване, извършените плащания от наследодателя на молителите за
придобиване на процесния апартамент 20 и наличието на влязъл в сила
разпределител протокол, въз основа на който Д. Д. Д. се снабдил също с
констативен акт за собственост на този имот. В заключение се сочи, че в
настоящото производство по тълкуване, районният съд не се е произнесъл по
приложените доказателства.
Правят искане за отмяна на обжалваното решение, като вместо това
съдът да извърши исканото тълкуване на съдебния акт, постановен по
същество на спора. Наред с това се иска от въззивния съд да обяви за
нищожен и да отмени констативния нотариален акт на А. А. от 1996 г.
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок, от
процесуално легитимирани лица и е насочена срещу акт, който подлежи на
обжалване.
В срока по чл. 263 от ГПК ответникът в производството – Г. А. А.
/конституиран в качеството му на наследник на А. Ж. А., починал на
29.01.2015 г./, чрез своя процесуален представител адв. Атанас Тасков е
депозирал писмен отговор, с който е оспорил като неоснователна подадената
жалба. На първо място, позовавайки се на чл. 251, ал. 2 от ГПК, заявява, че
молбата за тълкуване е недопустима, тъй като решението, чието тълкуване се
иска вече е изпълнено. В подкрепа на това, представя протокол за въвод във
владение по изп. дело № 2085/2006 г. по описа на съдебно – изпълнителна
служба при БРС, който обаче не е в цялост, тъй като липсват подписите на
съдебния изпълнител, съставил протокола, както и на присъствалите лица. На
следващо място, поддържат, че искането за тълкуване е неоснователно, тъй
като същото е обосновано на възражения по съществото на спора. Сочи, че
2
посредством тълкуване е недопустимо да се допълва или да се променя
крайния резултат по тълкуването решение, в какъвто смисъл са съдържащите
се в молбата искания.
Моли се за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението.
Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди
доводите на страните, Бургаският окръжен съд прие за установено следното:
Производството е по реда на чл. 251 от ГПК и е образувано по повод
молбата на ответницата по гр.д. № 4066/2004 г. по описа на БРС – М. М. Д. и
М. Д. Д., в качеството му на наследник Д. Д. Д. /също ответник по посоченото
дело/, с която е поискано тълкуване на влязлото в сила решение от 17.01.2005
г. постановено по гр.д. № 4066/2004 г. на БРС. Доколкото липсват
категорични доказателства за изпълнението на решението, чието тълкуване се
иска, тъй като представения от ответника протокол за въвод не е представен в
цялост, съдът намира за допустима молбата по чл. 251 от ГПК.
В подадената молба и уточняващите я такива, се сочи, че решението
противоречи на Тълкувателно решение № 3/2012 г. по т.д. № 3/2012 г. на
ВКС, че със същото неправомерно ищецът по делото А. А. получил
собствеността върху процесния апартамент №*** от ЖСК „Агалина“
въпреки, че не бил платил за същия и че бил изключен като член – кооператор
от посочената кооперация.
След служебна справка, районният съд е констатирал, че гр. дело №
4066/2004 г. е архивирано през 2008 г. и след изтичане на крайния срок за
съхранение е унищожено, като е запазен само крайния съдебен акт.
Приложени са служебно изготвени преписи от решението, чието тълкуване се
иска, както и потвърждаващите го съдебни актове на горните инстанции.
С решение № 24 от 17.01.2005 г. постановено по гр.д. № 4066/2004 г. по
описа на БРС, съдът е уважил предявеният положителен установителен иск,
предявен от А. Ж. А. и е приел за установено по отношение на ответниците
М. М. Д. и Д. Д. Д., че ищецът А. е собственик на процесния недвижим имот,
представляващ апартамент № ***, находящ се в *** с площ от 94,14 кв.м. , с
описани граници и наред с това съдът е осъдил ответниците да предадат на
3
ищеца владението на имота. Първоинстанционното решение е потвърдено с
Решение № III- 197 от 08.12.2005 г. по в.гр.д. № 137/2005 г. по описа на БОС,
което на свой ред е било оставено в сила с Решение № 497 от 11.04.2007 г. по
к.гр.д. № 284/2006 г. по описа на V Г.о на ВКС. По делото са приложени и
постановените актове в инициирани от страна на ответниците две
последователни производства по отмяна на влязло в сила съдебно решение.
Така с Решение № 289 от 04.11.2008 г. по гр.д. № 130 от 2008 г. на ВКС е
оставена без уважение молбата на М. и М. Д. за отмяна на решението по реда
на чл. 231 ал. 1 б. „а“ ГПК /отм./, а с Определение №6 от 14.01.2011 г. по гр.д.
№ 1542/2010 г. на ВКС не е допусната за разглеждане последващата молба за
отмяна на решението на БРС, подадена на основание чл. 303, ал.1 т.1 ГПК.
За да остави без уважение подадената понастоящем молба за тълкуване,
първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките,
предвидени в чл. 251 от ГПК за тълкуване на решението от 17.01.2005 г. по
гр.д.№4066/2004 г. на БРС. Посочил е, че на тълкуване подлежи само
диспозитивът на съдебното решение, но не и неговите мотиви. Цитирал е
многобройна съдебна практика на ВКС в този смисъл. В заключение е
формирал извод, че диспозитивът на решението е ясен, отразява по
недвусмислен начин волята на съда, поради което не се налага да бъде
извършвано тълкуване. Несъгласието на страната с мотивите на съда, каквото
очевидно страната релевира посредством искането по чл. 251 от ГПК, не
може да бъде разглеждано в това производство.
Настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за правилно и
изцяло споделя мотивите и изводите на районния съд, към които препраща на
осн.чл. 272 от ГПК. Както правилно е посочил съдът, на тълкуване по реда
на чл. 251 от ГПК подлежат влезлите в сила решения, които са неясни или
двусмислени и този им порок е обективиран в постановения от съда
диспозитив. Съдебната теория и практиката приемат, че на тълкуване
подлежи само онова съдебно решение, което е неясно от гл. т. на приложение
на правните последици на решението – изпълнителна сила, конститутивно
действие и не може да бъде изпълнено, без допълнително изясняване волята
на съда, поради което предмет на тълкуване могат да бъдат пороци,
съдържащи се в диспозитива на постановения съдебен акт. Решение № 8 от
09.02.2017 г. по гр. д. № 744 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр.
4
отделение. В този смисъл предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци,
които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който
го е постановил. В разглеждания случай подобна неяснота отсъства. Волята
на съда, материализирана в диспозитива на решението, предмет на
настоящата молба за тълкуване, е ясно изразена и обусловена от приетото в
съобразителната част на решението. Бургаският районен съд е постановил
диспозитив, с който е приел за установено по отношение на М. М. Д. и Д. Д.
Д. /с посочени и на двамата ЕГН и адрес/, че ищецът А. Ж. А. е собственик на
процесния апартамент № *** от ЖСК „Агалина“, като имот е подробно
индивидуализиран с граници, площ и адрес и е осъдил ответниците да
предадат на ищеца владението на имота. Изразената от съда воля в
диспозитива напълно съответства и на мотивите, обусловили този изход от
делото и изложени в мотивната част на акта.
Ето защо следва да се приеме, че предвидените в чл.
251 от ГПК предпоставки не са налице -производството няма за цел даване на
допълнителни разяснения на страните за мотивите, нито допуска да бъде
извършвана оценка на събраните по делото доказателства и формиране на
нови правни и фактически изводи. Предвид изложеното, като е приел за
неоснователна молбата за тълкуване, районният съд е постановил правилно
решение, което следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото, право на разноски има въззиваемата страна,
която своевременно в писмения отговор е отправила искане да й бъдат
присъдени разходите за процесуално представителство и е ангажирала
доказателства –договор за правна защита и съдействие, в който е инкорпирана
и разписка за заплащане на договорения хонорар от 350 лева.
На основание чл. 251, ал. 5 от ГПК, във връзка с чл. 280, ал. 3 т. 1 от
ГПК, настоящото решение подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260217 от 03.02.2021 г. постановено
ч.гр.д. №8610/2019 г. по описа на БРС, с което Бургаският районен съд е
5
оставил без уважение молбата на М. М. Д. и М. Д. Д.-наследник на Д. Д. Д., за
тълкуване на влязлото в сила решение № 24 от 17.01.2005 г. постановено по
гр.д. № 4066/2004 г. по описа на Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА М. М. Д., ЕГН********** и М. Д. Д., ЕГН ********** да
заплатят на Г. А. А., ЕГН ********** сумата от 350 лева (триста и петдесет
лева)- разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба в
едномесечен срок считано от съобщаването му на страните пред Върховния
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6