Решение по дело №21/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК, във вр. с чл.413, ал.2 от с.к. и е образувано по частна жалба на „С. Т.”Е., със седалище и адрес на управление С. Б., обл.С., ул.*, № *, представлявано о твалис А. К. насочена против Определение № 9122/11.12.2010 г., постановено по гр.д. № 2676/2010 г. по описа на Районен съд Б..

В жалбата се навеждат подробни доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, като постановен при нарушение на съдопроизводствените правила и за необоснованост, и се иска отмяната му.

Не се ангажират нови доказателства пред настоящата инстанция.

Ответникът по заповедното производство не е взел становище по частната жалба.

Б. окръжен в решаващия състав, като прецени данните по първоинстанционното делото и доводите на жалбоподателя, намира следното:

Жалбата, инициирала настоящето производство е процесуално допустима – депозирана от надлежно легитимирана страна – заявителя по заповедното производство в срока по чл.275, ал.1 ГПК.

Разгледана по същество се явява основателна, по следните съображения:

Заповедното производство пред районния съд е било образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение от дружеството жалбоподател против А. К. Е., със седалище и адрес на управление гр.Б., бул.Т. А. № * за парично вземане в размер на 4200 евро, в левова равностойност – 8 214,50 лв., представляваща неизплатена сума за доставена и продадена стока, ведно със законната лихва върху същата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното й изплащане.

Т.к. в установения от ГПК срок е постъпило възражение от дружеството длъжник, на заявителя е изпратено съобщение, че може в месечен срок да упражни правата си по чл.415 ГПК.

Не е спорно по делото и е видно от приложените по него писмени доказателства, че това е било сторено, като дружеството жалбоподател е предявило надлежно и в установеиня от чл.415, ал.1 ГПК срок положителен установителен иск за установяване на присъденото вземане в рамките на заповедното производство, по което е било образувано гр.д.№ 218/2010 г. по описа на РС Б., приключило с влязло в сила решение № 3846/27.05.2010 г.

При тези безпорни факти атакуваното определение се явява необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

На първо място следва да се отбележи, че в него липсват каквито и да е мотиви защо районният съд при безспорни данни за успешно проведено исково производство от заявителя по заповедното такова, е стигнал до извода, че издадената в негова полза заповед за изпълнение следва да се обезсили.

Този факт навежда на необоснованост на същото.

На самостоятелно основание освен безмотивен, крайният извод на районния съд е и в категорично несъотвествие с правната уредба на заповедното производство, установена от нормите на чл.410 – 415 ГПК.

Логическото, систематичното, а и буквалното й тълкуване водят на единствено обоснован извод, че искът по чл.415, ал.1 ГПК е установителен по своя характер.

Горното поради факта, че изпълнителното основание за вземането, предмет на установяване в хода на това производство, се явява вече издадената заповед за незабавно изпълнение в хода на инициираното заповедно производство.

Успешното провеждане на положителния установителен иск има за последица факта, че въз основа на чрез изп.основание – заповедта за изпълнение, ще се издаде изп.лист, чрез който да се събере присъденото вземане принудително.

Едва при отхвърляне на предявената положителна установителна претенция по реда на чл.415 ГПК заповедта за изпълнение следва да се обезсили, т.к. вземането, чието съществуване е било отречено с влязло в сила съдебно решение не може да се изпълни принудително.

Данните по настоящето дело категорично водят на извод, че е налице първата от посочените по-горе хипотези.

Ето защо като е обезсилил заповедта за изпълнение и е прекратил заповедното поризводство, въпреки уважената положителна установителна претенция, районният съд е поставил заявителя заповедното производство и ищец по исковото такова по реда на чл.415 ГПК в абсурдната ситуация при установено с влязло в сила решение парично вземане за не може да пристъпи към принудителното му събиране, т.к. изп.тутил е обезсилен.

Този извод се на налага по арг. от чл.404, т.1 ГПК, предвид че постановеното решение по установително решение не е изпълнителен титул, т.к. такъв е издадената в хода на инициирано производство заповед за изпълнение.

По изложените съображения възизвната инстанция намира, че атакуваното определение следва да се отмени.

Мотивиран от горното и посочените основания, Б. окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ Определение № 9122/11.12.2010 г., постановено по гр.д. № 2676/2010 г. по описа на Районен съд Б..

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: