РЕШЕНИЕ
№ 151
гр. Силистра, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на четвърти юли
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Теодора В. Василева
Членове:Добринка С. Стоева
Десислава Г. Петрова
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско
дело № 20233400500170 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 124/06.03.2023г., постановено по гр.д. № 161/2022г., СРС
е отхвърлил като неоснователни исковете, предявени от Д. Г. З. против Г. Г.
К. за признаване установено в отношенията между страните, че договор за
продажба, оформен на 05.09.2012г. в нот.акт № 127, том XII, peг. № 9311,
нот.д. № 1109/2012г. на нотариус Румен Тодоров, с peг. № 105 на
Нотариалната камара, е НИЩОЖЕН като привидно съглашение, с което Г. Й
К. е „прехвърлил“ на Г. Г. К. собствеността си върху поземлен имот с площ от
252/708 кв.м. като идеална част от имот с обща площ от 708 кв.м., находящ се
в гр. Силистра с административен адрес бул. „Македония“
№ 111, с идентификатор 66425.500.2425. по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Силистра, одобрени със заповед № РД-18-
66/02.06.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, ведно с построените в
имота двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 117 кв.м. и
идентификатор 66425.500.2425.1, състояща се от сутеренна част, включваща
четири изби и тоалетна; първи етаж - гараж, магазин и санитарен възел и
1
втори етаж - две спални, хол, кухня и сервизни помещения, като всеки един
етаж е с площ от 105,84 кв.м., като привидното съглашение прикрива
ДАРЕНИЕ. Отхвърлил е като неоснователен и недоказан и иска с правно
основание чл.30 ЗН, предявен от Д. Г. З. против Г. Г. К. за възстановяване на
запазената й част от наследството на техния баща Г. Й К., б.ж. на гр.
Силистра, поч. на 23. 12. 2021 г., както и иска с правно основание чл.341 и сл.
ГПК във вр. с чл.69 ЗН, предявен от Д. Г. З. против Г. Г. К. за делба на
недвижими имоти - 252/708 кв.м. като идеална част от имот с обща площ от
708 кв.м., находящ се в гр. Силистра с административен адрес бул.“
Македония“ № 111, с идентификатор 66425.500.2425. по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Силистра, одобрени със
заповед № РД-18- 66/02.06.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, ведно
с построените в имота двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 117
кв.м. и идентификатор 66425.500.2425.1, състояща се от сутеренна част,
включваща четири изби и тоалетна; първи етаж - гараж, магазин и санитарен
възел и втори етаж - две спални, хол, кухня и сервизни помещения, като всеки
един етаж е с площ от 105,84 кв.м.; НИВА с площ от 6,469 дка, находяща се
в местността „Миртовата“, имот № 049047 по плана за земеразделяне на с.
Ситово, община Ситово, област Силистра и НИВА с площ от 3,266 дка в
местността „Корията“, имот 030078 по плана за земеразделяне на с. Ситово,
община Ситово, област Силистра. Осъдил е Д. Г. З. да заплати на Г. Г. К.
сумата от 1 200 лева - разноски по гр.д. № 161 / 2022 год. по описа на СРС.
Недоволна от постановеното решение, е останала Д. Г. З., която чрез
процесуалния си представител го обжалва в законоустановения срок. Счита,
че същото е неправилно и моли да бъде отменено, като вместо това се
постанови друго, с което да се уважат предявените от нея искове. Претендира
присъждане на разноски.
Ответникът Г. Г. К., чрез процесуалния си представител, в
законоустановения срок депозира писмен отговор. Изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли да бъде потвърдено обжалваното
решение. Претендира разноски.
СОС като съобрази становищата на страните и данните по делото, прие
за установено следното:
Жалбата е неоснователна.
Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД за
обявяване нищожността на договора, сключен между наследодателя на
страните и ответника, след установяване привидността на продажбата,
обективирана в НА № 127/5.09.2012г., която прикрива договор за дарение,
иск по чл.30 ЗН за намаляване на дарствено разпореждане и възстановяване
на запазена част и иск по чл.341 и сл. ГПК във вр. с чл.69 ЗН за делба.
Ищцата и настояща жалбоподателка твърди, че нейният баща Г. Й К. е
сключил с ответника привидна сделка за продажба на процесния имот,
обективирана в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 127, том
XII, peг. № 9311, нот.д. № 1109/2012г. на нотариус Румен Тодоров с peг. №
105, която прикрива договор за дарение, сключен между същите страни.
2
Ответникът оспорва тези твърдения.
Разпоредбата на чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. пето ЗЗД, обявява за
нищожни привидните договори - при персонална или обективна /абсолютна
или относителна/ симулация. Симулативни са договорите, при които страните
по не са изразили действително, а само привидно намерение за пораждане
правните последици на учреденото съглашение. Когато волята на страните по
облигационното правоотношение е насочена не към пораждане на правното
действие на съответната правна сделка, а само да се създаде привидна правна
обвързаност, симулацията е абсолютна, а когато волята на страните е да бъдат
обвързани по различен начин от обективираното в съглашението намерение,
симулацията е относителна.
В случая жалбоподателката - ищец има тежестта да докаже по
категоричен и безспорен начин наличието на относителна симулация,
изразяваща се в привидността на процесната сделка, която прикрива дарение.
Фактите и обстоятелствата, на които е основан предявеният иск за
нищожност на сделката като привидна, са косвени, поради което, като трето
лице, спрямо което сделката е насочена и бидейки свободна от ограниченията
за доказване съгл. чл. 165, ал. 2, пр. посл. ГПК, Д. З. следва да посочи и да
докаже в правилно логически изградена и правно обоснована конструкция
такива факти и обстоятелства, които да налагат несъмнен и категоричен извод
за постигане на съгласие между страните правото на собственост върху
процесния имот да се прехвърли безвъзмездно чрез дарствено разпореждане.
В тази връзка въззивницата изтъква, че уговорената цена е по-ниска от
пазарната и данъчна оценка и че е невярно отразеното в нотариалния акт за
заплащането й към момента на сключване на сделката, поради липсата на
средства от страна на купувача.
Факта на договорената под пазарната стойност и данъчна оценка цена,
в аспекта на свободата на договаряне по смисъла на чл. 9 ЗЗД, при липса на
противоречие със закона и морала, не води до извод за нееквивалентност на
престациите и в тази насока не може да се преценява по субективните
съображения на трето за сделката лице.
За доказване на своите твърдения, пред въззивната инстанция З.
ангажира свидетелските показания на св. М, св. Н и св. Д.
Св. М която е кръстница на Д., заявява, че познава покойния Г. и й е
известно, че той е преустановил всякакви грижи за голямото си дете Д. след
раждане на второто му дете – Г., който е значително по-малък от сестра си - с
поне 20 г. и че жалбоподателката не е получила нищо от баща си,
включително и никакво наследство.
Св. Н, колега на З., заявява че покойният Г. приживе неколкократно я е
срещал из града и винаги й е казвал, че ще лиши Д. от наследство, като накрая
е бил дори много озлобен срещу нея.
Св. Д, братовчедка с бащата на Д. З., също потвърждава, че след
раждането на сина на Г., при техните срещи винаги е заявявал, че на Д. нищо
няма да остави, а всичко ще остава на сина си, макар и да е казвал пред нея,
преди раждането на Г. младши, че един ден ще остави имуществото си на
3
своята дъщеря.
Тези свидетели не споделят преки впечатления относно процесната
сделка и от техните показания не би могъл да се направи извод, че
сключената между бащата и сина сделка, обективирана в НА № 127, не
изразява действителната воля на страните. Става ясно, че категоричната воля
на бащата е била да не остави наследство на дъщеря си, като е безпредметно в
настоящия спор да се разсъждава относно това от какво е продиктувано
въпросното негово поведение и дали то е морално. Релевантният факт, обаче,
дали страните по процесната сделка са имали воля да не бъдат обвързани от
нея, а са я сключили само за да създадат привидни правни последици,
настъпването на каквито не са желаели, като волята им е била дарствено
разпореждане, остана недоказан.
Обстоятелството, че бащата е желал да лиши дъщеря си от наследство,
за което свидетелстват свидетелите, само по себе си не води на извод, че
процесната покупко-продажба е привидна, тъй като и с една действителна
покупко-продажба, без с нея да се прикрива друга сделка, би се стигнало до
същия правен ефект. Запазеното вещно право на ползване също само по себе
си не води на подобен извод. Обратното би означавало при всяка сделка със
запазено вещно право на ползване да се навеждат подобни доводи. Това е
една правна конструкция, която често се използва, особено при прехвърляне
на имоти от родители на деца.
Несъстоятелен е и доводът на жалбоподателката, че сделката е
привидна, тъй като минималната цена от 9 800 лева не е платена на продавача,
предвид обстоятелството, че „купувач“ е неговият син, а той, бидейки
непълнолетен, няма как да е спечелил и заделил тази сума, за да я плати на
баща си.
Следва да се има предвид, че в НА № 127 изрично е удостоверено, че
продавачът е получил напълно и в брой сумата от 9 800 лв. от купувача.
Обстоятелството, че той е неработоспособен към момента на сделката не води
на извода, че продажната цена не е платена. Още повече, че по делото се
навеждат доводи от страна на ответника, че средствата са предоставени от
майка му, която към процесния момент е нямала никакви отношения с
бащата Г., вкл. и финансови, като дори са живеели в различни градове и
държави.
Действително двамата свидетели на ответника – св. А и св. Л,
присъствали на сделката при нотариуса, първата от които и особен
представител на ответника-купувач, не свидетелстват ясно за факта на
предаването на точната продажна сума по сделката, но св. А говори за
торбичка, държана от продавача, която тя е възприела като торба с банкноти,
платени по сделката, като изрично уточнява, че е попитала продавача дали са
уредени отношенията относно плащането с купувача, когото представлява, и
наследодателят на страните й е посочил найлоновата торбичка в знак на
потвърждение. Св. Л пък заявява, че е видяла как преди сделката М /майката
на ответника/ е дала на продавача парите в кесийка, но не може да уточни
точната сума.
4
Следва да се отбележи в случая, както и по-горе вече бе посочено, че
именно жалбоподателката - ищец е тази, която има тежестта да докаже по
категоричен и безспорен начин, че страните по договора не са имали воля да
бъдат обвързани от него, а са го сключили само, за да създадат привидни
правни последици, настъпването на каквито не са желаели. Въведените от нея
и недоказани категорично факти, нито поотделно, нито обсъдени във връзка
един с друг, не водят до несъмнен извод за симулация на процесната сделка,
т. е. до постигане на съгласие между страните по същата да не престират
изобщо в съответствие с обективираните в нотариалния акт волеизявления,
поради което и на това основание предявеният иск за нищожност по чл. 26,
ал. 2, пр. 5 ЗЗД се явява недоказан и неоснователен.
Поради обусловеността на останалите две претенции от разрешението
на спора относно нищожността на договора, същите също следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани, тъй като не се установява
извършването на дарение, посредством което да е накърнена запазената част
на ищцата, както и не е налице съсобственост, която да бъде ликвидирана.
Като е достигнал до същия краен извод, СРС е постановил правилен
съдебен акт, който подлежи на потвърждаване.
Правилно се явява решението на СРС и относно претенцията за
нивите, тъй като липсват доказателства за наличието на такива в
съсобственост между страните.
С оглед изхода на спора пред СОС, жалбоподателката дължи на
ответника направените по делото разноски, които за производството пред
тази инстанция са в размер на 1200.00 лева – заплатен адвокатски хонорар,
видно от фактурата на стр. 16 от делото.
Водим от горното, ОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 124/06.03.2023г., постановено по гр.д. №
161/2022г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА Д. Г. З., с ЕГН **********, от гр. Силистра, бул.
„Македония“ № 113, да заплати на Г. Г. К., с ЕГН **********, от гр.
Силистра, бул. „Македония“ № 111, сумата от 1 200 /хиляда и двеста лева/ лв.
- разноски по делото, направени пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280
ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните по делото.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6