№ 62
гр. Кюстендил, 25.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно частно
гражданско дело № 20221500500608 по описа за 2022 година
Производството е образувано по частна жалба с вх.№9077/17.10.2022г.,
подадена от С. И. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“Христо
Смирненски“ №18, вх.Е, ет.5, ап.134 представлявана от адв .И.Д.
преупълнощена от адв.С.К. член на САК, с адрес гр.София,
бул.“Македония“№9, вх.А, ет.4, ап.9 ,тел.0895/715352, посочен е електронен
адрес, срещу разпореждане №3064 от 24.08.2022г., постановен по гр.д.
№1474/2022г., ГО, по описа на РС- Кюстендил, с което е оставена без
уважение молба с вх.№7474/23.08.2022г., подадена от С. И. Г., ЕГН
**********, чрез процесуален представител – адв.С.К., САК адрес: гр.София,
бул.“Македония“№9, вх.А, ет.4, ап.9 за издаване на изпълнителен лист за
сторени по ч.гр.д.№1474/2022г. съдебно – деловодни разноски,
представляващи заплатена държавна такса от 960.00 лв. и адвокатско
възнаграждение 3000.00 лв.
Препис от жалбата не е връчван – чл.413, ал.2 ГПК(разпореждането, с
което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, може да се обжалва от
заявителя с частна жалба, от която не се представя препис за връчване).
Съдът след като прецени доказателства по делото, доводите и
възраженията на страните, по отделно и в тяхната съвкупност при условията
1
на чл.235 ГПК вр. с чл.278, ал.4 ГПК прие за установено следното:
Производството е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК подадено на 08.08.2022г.Подаденото заявление е образец
съгласно НАРЕДБА № Н-2 от 18.02.2020 г. за утвърждаване на образци на
заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и
други книжа във връзка със заповедното производство.Посочен е заявител- С.
И. Г.( ЕГН и адрес), пълномощник – адв.С.Б.К. САК.Попълнени са данни за
длъжник – Р.Р.П., ЕГН ********** т.5, в т.5а е посочен длъжник В. Д. Г.,ЕГН
**********.В поле 8 е посочена банкова сметка, по която длъжникът да плати
присъдената сума.В т.9 – ПАРИЧНО ВЗЕМАНЕ в две подточки са посочени в
б.“а“ – парично вземане, размер и валута – 48 000.00 лв, законна лихва,
считано от датата на завеждане на производството до окончателното
погасяване на вземането.В подточка „б“ лихви са посочени законна лихва – от
датата на завеждане на заявлението по чл.417 ГПК – погасяване на цялото
задължение.В буква ,в“ относно произхода на вземането е посочено, че по
„Запис на заповед“ ( без протест и без разноски) с дата на издаване -
09.03.2021г и дата на предявяване 09.03.2021г., с който починалият издател
Б.П. се е задължил безусловно и неотменимо да заплати сума 38 000 лв на
поемателя С. Г..Поле 11. – предаване на движима вещ – не е
попълнено.Въведени са данни в поле 12 – документ от който произтича
вземането, запис на заповед ( без протест и без разноски) с дата на издаване
09.03.2021г. и дата на предявяване 09.03.2021г. на починалия издател Б.П..В
поле 14 е въведена допълнителна информация – поради особено и тежко
финансово състояние С. Г., поради 50% трайно намалена трудоспособност (
посочен е документ за това) е поискала да бъде освободена от задължение за
заплащане на държавна такса и разноски в производството.Финалното искане
не се различава от утвърдения образец.Налице е и декларация, че
предоставената информация е вярна.Като приложения към заявлението са
посочени: адвокатско пълномощно, договор за правна помощ, защита и
съдействие от 02.03.2022г., документ по чл.417 ГПК, удостоверение за
наследници Б.П., копие от експертно решение №0690056/30.03.2021г.,
справка за статус на социално осигуряване от 02.08.2022г., справка за
актуално състояние, електронна разпечатка от Търговския регистър и
регистъра на АЛНЦ, декларация по чл.38, ал.9 т.2 от ЗС, отговор на
входирана декларация по чл.38, ал.9 т.2 от ЗС, декларация за материално и
2
гражданско състояние от С. Г..
С определение №817 от 08.08.2022г. искането за освобождаване от
държавна такса е оставено без уважение, на ищеца е указано в 1 – седм.срок
за представи по делото вносен документ за заплатена по сметка на КнРС
държавна такса в размер на 960.00 лв.
С молба вх.№7190/11.08.2022г. подадена от упълномощения представител
Г. е представила документ за платена държавна такса.Документът е приложен
към молбата.Други изявления в молбата липсват.Изрично искане за
заплащане на разноски в заявлението по чл.417, ал.1 ГПК липсва
Следва разпореждане №2933/12.08.2022г. с което заявление вх.
№7034/08.08.2022г., подадено от С. И. Г. чрез пълн-к адв.Костеска е оставена
без движение, на заявителя е указано да отстрани нередовностите в тридневен
срок от получаване на съобщението, като е разяснено, че при неотстраняване
на нередовностите заявлението подлежи на отхвърляне.Указанията са
свързани с представяне оригинал на запис на заповед.
С молба вх.№7261/16.08.2022г. е представен оригинал на запис на
заповед от 09.03.2021г..Други изявления в молбата липсват. Върху записа на
заповед е налице печат за издаден изпълнителен лист.Към кориците на делото
е прикрепена молба вх.№8368/26.09.2022г. от длъжника, съдържаща
възражения във връзка с образувано изпълнително производство.
Следва ново разпореждане №2995/16.08.2022г. – дадени указания
относно, разграничаване на вземанията между всички кредитори.Молба, с
която указанията на съда са изпълнени търсената сума е разпределена между
длъжници в съотношение 2/3 към 1/3 или за Р.П. – 32 000, а за В. Г. – 16 000
лв.
На 19.08.2022г. е постановено разпореждане №3020/19.08.2022г. за
незабавно изпълнение относно търсените суми и в полза на посочените в
заявлението лица.Издадена е заповед №731 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, с дата 19.08.2022г.В
заповедта, като дължима от Р.Р.П. на С. И. Г. са посочени суми, както
следва: 32 000.00 – по запис на заповед от 09.03.2021г. ( посочен е издателя на
заповедта) , от В. Г. 16 000.00 лв. по запис на заповед от 09.03.2021г.(
посочена е заповедта).Присъдена е и законна лихва, считано от дата на
подаване на заявлението 08.08.2022г. до окончателното изплащане.Плащане
3
на разноски в разпореждането и издадената въз основа на същото заповед за
изпълнение не е предвидено.На 22.08.2022г. е издаден изпълнителен лист
срещу С. Г. и В. Г..
С молба вх.№7474/23.08.2022г. С. Г., чрез пълн-к адв.К. е поискала
издаване на изпълнителен лист срещу Р.П. и В. Г., за сумите 960.00 лв.
държавна такса и 3000.00 лв -адв.възнаграждение.С тази молба е представен
документ за внесена по сметка на съда държавна такса, възлизаща на 5.00 лв.
На 24.08.2022г. е постановено разпореждане №3064, с което молба с вх.
№7474/23.08.2022г., подадена от С. Г. чрез адв.К. за издаване на
изпълнителен лист за сторените по ч.гр.д.№1474/2022г. съдебно – деловодни
разноски, заплатена държавна такса 960.00 лв. и адвокатско възнаграждение
от 3000.00 лв. е оставена без уважение.
Препис от разпореждането е връчен на Г. на 07.10.2022г. – жалбата е
подадена в съда на 17.10.2022г.
На 21.10.2022г. по делото са постъпили съобщение на основание чл.418,
ал.5 ГПК, относно връчена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.
№1474/2022г. , с приложени известие за доставяне ИД PS 1142 009NPZ B и
покана за доброволно изпълнение изх.№36859/23.08.2022г.
С молба вх.№4122/07.11.2022г. по делото е постъпила молба от Р.Р.П.
чрез пълн-к адв.П.ъдържаща уведомление за това, че жалбоподателя Г. е
починала на 05.11.2022г. с оглед конституиране на наследниците x за участие
в производството.
С определение №886/05.12.2022г. С. Г. е заличена като страна в
производството.За участие в същото на основание чл.230 ГПК е
конституирана нейният наследник по закон, нейна майка – В.Д.Г.
В писмена молба с вх.№4925/20.12.2022г. В. Г. чрез пълн-к адв.К.,
потвърждава подадената частна жалба, сочи съдебен адресат – адв.С.К..
Жалбата е допустима, подадена от активно легитимиран правен субект,
насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и подадена в
законоустановения срок за това.
Преценена по същество жалбата се явява неоснователна.С оглед
дадените с Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по тълк. д. №
6/2017 г., ОСГТК указания във връзка с правомощията на въззивния съд в
4
производство по частна жалба, както следва:доколкото съдържанието на
процесуалното правоотношение е регламентирано от императивни правни
норми, за приложението на които съдът следи служебно в изпълнение на
задължението си по чл. 5 ГПК и чл. 7, ал. 1 ГПК в ТР е възприето
становището, че при всички случаи на подадена частна жалба, съдът
служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява
доказателствата, събрани от първата инстанция, относими към преценка
законосъобразността на извършеното процесуално действие. Страните не
могат да влияят на съдържанието на процесуалните права и задължения.
Поради това те нямат и възможност чрез съдържанието на подадените от тях
жалби да ограничават осъществяваната от функционално компетентната
инстанция проверка при разрешаване на процесуален спор т.е въззивният съд
извършва пълна проверка на законосъобразността на обжалвания съдебен акт.
Видно от молба с вх.№7474/23.08.2022г. по описа на КнРС е, че
заявителя в производството С. Г. е изразила недоволство от обстоятелството,
че след като е представила доказателства за внесена държавна такса за
производството, в издадения изпълнителен лист разноски липсват, в това
число и адв.възнаграждение, възлизащо на 3000.00 лв., за което са
представени доказателства.В съответствие с изложеното е формулирано
искане за издаване на изпълнителен лист за дължимите разноски.
Както бе отбелязано законосъобразността на атакуваното процесуално
действие, подлежи на пълна проверка от въззивния съд..Нормата на чл.7, ал.1
ГПК предвижда служебен контрол за допустимостта и надлежното
извършване на процесуалните действия от страните.
При данните по делото – постановено разпореждане въз основа на
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, за уважаването му
и издаване на изпълнителен лист и последвала молба в която се сочи, че в
изпълнителния лист липсват разноски, логично направеното искане
кореспондира с хипотезата регламентирана в чл.248, ал.1 ГПК - в срока за
обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от
постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да
измени постановеното решение в частта му за разноските.Нормата на чл.248
ГПК е приложима в заповедното производство – т.5г. – т.7 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.
5
Страните могат да искат изменение на заповедта в частта за разноските, като
заповедният съд дължи произнасяне по такава молба. Разпоредбата на чл. 248
ГПК намира приложение в заповедното производство в хипотезата, при която
заповедният съд не се е произнесъл по искането за разноски.
Независимо от обстоятелството, че молителят не се позовава на
липсващо произнасяне за разноските и в заповедта за изпълнение, то
очевидно не става въпрос за последващо искане за издаване на изпълнителен
лист въз основа на заповедта за изпълнение – изпълнителен лист вече е бил
издаден, но в издадения изпълнителен лист липсват разноски.Ясно е, че
искането е свързано с допълване на постановеното разпореждане по искането
за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в частта
за разноските.
С обжалвания съдебен акт, съдът се е произнесъл по искането за
издаване на изпълнителен лист за разноските, но не се е произнесъл и по
искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и за разноските
респ. за допълване на заповедта за изпълнение в частта за разноските–
арг.чл.412 т.6 ГПК.Заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от
страните, освен в частта за разноските.След като се произнесе по искането за
разноски, жалбоподателят би могъл да обжалва постановения съдебен акт,
което обуславя издаването или не на изпълнителен лист за присъдените
разноски.
Предвид изложеното, производството по делото следва да бъде прекратено
и делото върнато на същия съд за произнасяне в посочения смисъл (такова
трябва да налице видно, както от разпоредбата на чл.412 т.6 ГПК така и от
нормата на чл.81 ГПК - във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски).
Районният съд не се е произнесъл в цялост по искането, с което е
сезиран – на основание чл.6, ал-2 ГПК предметът на делото и обемът на
дължимата защита и съдействие се определят от страните – за присъждане на
разноски и издаване на изпълнителен лист, т.е и за допълване на заповедта за
изпълнение.
Водим от горното, съдът
6
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д.№608/2022г. по описа на
Кюстендилския окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Кюстендил за допълване на
постановеното разпореждане в съответствие с изложеното в мотивите на
настоящия съдебен акт.
След окончателното произнасяне на съда, делото да се изпрати отново на
Кюстендилския окръжен съд за произнасяне по подадената жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7