Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
04.11.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО 7-ми състав
На първи октомври година 2019
В открито съдебно
заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
секретар: Емилия
Кривачкова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2287 по описа за 2018 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на производството са два преки иска
с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ във връзка
с чл.45 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на А.Ф.К.,
ЕГН **********, чрез настойника му С.Х.К., с която са предявени обективно
съединени искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ********, да заплати сумата от 30 000
лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от травматични
увреди при ПТП настъпило на 15.02.2017
г. причинено от водача на „Ситроен Джъмпер“ с per. № ********, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на вземането,
както и сумата 345.60 лв. представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 07.09.2017г. до окончателното изплащане на
вземането.
Излагат се съображения, че на 15.02.2017г., около
16:20ч. на път I-5 на кръстовището с III - 551 е настъпило ПТП между товарен
автомобил марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“ с per. № ******** собственост на
„Алекс ОК“ ЕООД, управляван от Х.Х. и товарен
автомобил марка „Форд“, модел „Транзит 350“ с per. № ********собственост на „Крепежи България Трейдинг“ ООД, управляван от Б.Д..
Вследствие на настъпилото ПТП е пострадал ищецът А. Кашоолу, който получил
мозъчно сътресение.
Навеждат си твърдения, че настъпилото ПТП е изцяло по
вина на водача на товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“ с per. № ********, който
движейки се по път без предимство обозначен със знак „Б-2“, не пропуска
движещия се по пътя с предимство товарен автомобил „Форд Транзит 350“ с per. № ********и
го блъснал. Във връзка с настъпилия инцидент е съставен АУАН № 647828/
15.02.2017г. спрямо водача на товарен автомобил марка „Ситроен“, модел
„Джъмпер“ с per. № ********, Х.Х..
Твърди се, че непосредствено след ПТП ищецът е приет
по спешност в МБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“ АД, гр. Велико Търново без спомен за
случилото се, с оплаквания от главоболие, световъртеж и гадене. След извършване
на редица изследвания, му е назначена медикаментозна терапия, като на
20.02.2017г. бил изписан за домашно лечение.
Навежда твърдения, че два пъти след това ищецът е
постъпвал в „Център за психично здраве - ВТ“ ЕООД, гр. Велико Търново, тъй като
вследствие на претърпения инцидент, психичното му здраве се е влошило рязко и
се е чувствал напрегнат и неспокоен, като се е наблюдавало конфликтно и
агресивно поведение, имал множество оплаквания - изпитвал силен страх, не искал
да остава сам, не искал да излиза извън дома си, нощем се стряскал от кошмари.
На 06.06.2017г. на ищеца е направена
електроенцефалограма, като му е поставена диагноза епилепсия. Заявява, че
ищецът е имал предходни заболявания, изразяващи се в лека умствена изостаналост
и параноидна шизофрения, с оглед, на което е поставен под пълно запрещение с
решение на ОС - Велико Търново, влязло в законна сила на 31.05.2008г.
Твърди се, че до настоящия момент състоянието му не
може да се стабилизира като медикаментозното лечение не е спирало от момента на
настъпване на инцидента до настоящия момент, но без значителни резултати. Сочи
се, че с оглед на придружаващите заболявания, които е имал преди инцидента,
преживяното по време и след ПТП е оказало много силно въздействие на държанието
му, отношенията с близките, комуникацията и най- вече възприятията. От датата
на настъпване на инцидента до настоящия момент всяка вечер пострадалият сънувал
кошмари, чувствал се напрегнат и силно неспокоен, започнали са епилептични
припадъци, изпитвал силен страх от това да е сам, не искал да излиза от дома си
и не пускал и майка си да излезе от дома им. Изпитва панически страх от пътуване
в автомобил или автобус.
Навеждат се доводи, че гражданска отговорност на
водача на товарния автомобил е застрахована в ответното дружество. Посочва, че
ищецът е предявил пред ответното дружество писмени претенции за изплащане на
обезщетение за причинените му от процесното ПТП имуществени и неимуществени
вреди, но до момента на завеждане на иска липсвало плащане.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде
уважена.
В законоустановен срок по чл. 367 от ГПК е
постъпил отговор от ответника „Б.В.И.Г.“ АД, в който е изложено становище за
неоснователност на предявените искове. Признава се наличието на застрахователно
правоотношение. Оспорено твърдяното в исковата молба моментно състояние на
ищеца да е в резултат на процесното ПТП. Твърди, че не е изяснен механизма на
ПТП. Навежда възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, като
заявява, че същият е бил без поставен обезопасителен колан, в нарушение на чл.137а,
ал.1 ЗДвП. Оспорен е иска и за имуществени вреди, като се твърди, че такива разходи
не са направени, при евентуалност, че същите са били наложителни и необходими
във връзка с процесното ПТП. Наведено е
възражение за прекомерност на заявената искова претенция за неимуществени
вреди. Оспорва претендираната от ищеца начална дата за лихва.
В срока по чл.372 ГПК е постъпила допълнителна искова
молба, с която се поддържат предявените искове и направените доказателствени
искания с исковата молба. Оспорено е възражението на ответника за
съпричиняване.
В срока по чл.373 ГПК е депозиран писмен отговор от „Б.В.И.Г.“
АД, в който ответникът поддържа наведените възражения и оспорва твърденията
наведини в допълнителната ИМ.
В съдебно заседание ищецът чрез пълномощика си адв.Р. Р.-ВТАК
поддържа предявените искове. Представя писмена защита и списък на разноски.
В съдебно заседание ответното дружество чрез юрк.Беновска
оспорва предявените искове. Представя списък на разноски.
Софийски
градски съд, ГО, І-7 състав, като
обсъди доводите и възраженията на страните и прецени събраните по делото доказателства
по реда на 12 ГПК и чл.235 ГПК, прие за установено от фактическа страна следното:
От приетия неоспорен Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица №179 от
15.02.2017г. на ОД на МВР Велико Търново,
се установява, че на 15.02.2017 год., около 1620
ч. по първокласен път I-5 /път Е-
85/, гр. Стара Загора - гр. Русе, настъпило ПТП между товарен автомобил „Ситроен“, модел „Джъмпер“ с per. № ********,
който движейки се по път без предимство обозначен със знак „Б-2“, не пропуснал
движещия се по пътя с предимство товарен автомобил „Форд“, модел „Транзит 350“
с per. № ********, като при сблъсъка пострадали четири лица сред които и А.Ф.К.,
с диагоза „Комоцио“. /л.7 от
делото/
Видно от протокола за ПТП, произшествието е посетено
на място от органите на МВР Велико Търново и на виновния водач управлявал МПС - „Ситроен“, модел „Джъмпер“ с
per. № ********, е съставен АУАН № 647828.
От приетата Епикриза по ИЗ № 2499/ 2017г. на
МБАЛ“Д-р Ст. Черкезов“ АД-Велико Търново, се установява, че А.Ф.К. на 27 год. е постъпил на 15.02.2017г. в неврохирургично
отделение след претърпяно ПТП, с
оплаквания от световъртеж, главолие и гадене. След параклинични и образни
изследвания е поставена диагноза – мозъчно сътресение, без открита
вътречерепно-мозъчна травма, придружаващи заболявания – лека умствена
изостаналост. Ищецът бил изписан на 20.02.2017г.,
с препоръка за медикаментозно лечение,
за диета и режим. /л.8 от делото/
От
приетата Епикриза по ИЗ № 2017-518/ 2017г.
на ЦПЗ - В.Търново е видно, че А.Ф.К. на 22.03.2017г. е приет в лечебно заведение, поради рязко
влошаване на психичното му здраве. След проведено лечение за 15 дни бил
изписан. На 25.04.2017г. ищецът отново бил хоспитализиран в ЦПЗ- В.Търново
поради оплаквания от силен страх, не искал да остава сам и да излиза от дома си,
нощем се стряскал от кошмари. /л.9-л.11
от делото/
На 02.06.2017г. след амбулаторен
преглед и електоенцефалограма на 06.06.17г. на ищеца била поставена диагноза
епилепсия. /л.12
от делото/
От приетото Удостоверение изх.№1831/ 10.11.2008г. издадено от Община
Велико Търново, Орган по настойничество и попечителство/се установява, че ищецът А.Ф.К. с решение по гр.д.№84/2008г- на Окръжен съд
Велико Търново, е поставен по д пълно запрещение, като С.Х.К. и Ф.Х.К. са назначени за настойници на
сина си А.Ф.К.. /л.13-14 от делото/
По делото са приети фактура №
**********/07.09.2017г. и фактура № **********/07.09.2017г.
издадени от Специализирана болница за
рехабилитация, филиал Момин проход, за комплексна здравна услуга и такса
индивидуално бельо на стойност 345.60 лв.
/л.16 - 18 от делото/
Представена е Служебна бележка от
07.09.2017г. на Специализирана болница за рехабилитация, филиал Момин проход до
Директора на социално подпомагане гр. В.Търново - уведомяват, че А.Ф.К. и бил
на балнеолечение и рехабилитация с престой от 07.09.2017г. до 14.09.2017г. с
придружител С.Х. К../л.17 от
делото/
За изясняване на механизма на ПТП, по делото са събрани чрез делегация
свидетелски показания на двама свидетели.
Свидетелят Б.Г.Д., разпитан по
делегация пред РС Пловдив в о.з. на
31.05.2019г., сочи в показанията си, че на 15.02.2017г. управлявал микробус „Форд
Транзит“, по пътя от Габрово за Велико Търново, като пътиувал сам. Свид. Д.
сочи, че се движел в своята лента за движение, когато в едно кръстовище друг
микробус не спрял на знак „Стоп“ и го ударил. Свид. Д. посочва, че бил ударен от
шофьорската страна, в предна лява част на буса. От началото до края на вратата
на буса му всичко влезло навътре. Цялата лява част на буса била смачкана. Свидетелят
си спомня, че другия микробус пресичал главния път, отивал към съседно село.
Сочи още, че другия микробус бил пълен с
хора, като него в пътували не по - малко от 15 човека, а някои от хората били
правостоящи. Това го разбрал от самите
пътници след сблъсъка. Свид. Д. си спомня, че едно момче изхвърчало от предното
стъкло и когато сам се свестил, го видял до предната гума на своя бус. После
разбрал, че момчето е с епилепсия.
Посочва още, че вратата на другия бус се е отворила, като от нея са изхвърчали
още двама човека, които били правостоящи. Времето било сухо, имало слънце и
перфектна видимост.
Свидетелят Х.Н.Х. разпитан по делегация пред РС – Велико Търново в о.з.
на 31.05.2019г. сочи в показанията си, че е участвал в ПТП на 15.02.2017г. като
водач в микробус „Ситроен Джъмпер“,
който превозва пътници, като отивал към
с.Килифарево и с.Вонеща вода. Посочва, че пресичам пътя от гр. Дебелец, въобще
не видял отгоре, слънцето блестеше и аз не видял, че идва друг микробус. Св.Х.
си спомня, че водачът на другия мисробус се опитал да избегне удара, но не могъл да го избегне. Сблъсъкът
настъпил на самото кръстовище. Блъснали
се с предна дясна на пътнически
микробус и предна лява страна на другия
бус. Бяха увредени джантата, гумата, предното стъкло беше счупено. Свид. Х.
сочи, че понякога се е случвало да има правостоящи пътници в микробуса му, но
не мога да каже, дали пътникът А. е бил
правостоящ или седнал.
Показанията на свидетеля Б.Г.Д. са
последователни, житейски логични, корспондират с Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица №179 от
15.02.2017г., поради което съдът им дава вяра. Показанията на свидетеля Х.Н.Х., съдът
преценява по реда на чл.172 ГПК, като взема предвид възможната заитерсованост на същия.
От
приетото неоспорено заключение на СПсихЕ
с вещото лице д-р Е.М. – специалист по психиатрия, се установява, че в резултат
на процесното ПТП пострадалият А.Ф.К., мъж на 27-години е
получил мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма. Проведено било стационарно лечение в МБАЛ “Д-р Ст.
Черкезов“ АД гр.Велико Търново, в неврохирургично отделение в периода от
15.02.2017г. до 20.02.2017г. Вещото лице психиатър
обосновава извод, че при ищеца преживеният стрес при катастрофата и нейните
последици/болки, телесен дискомфорт, настаняване по спешност в болница/ е довел
до повишена емоционална лабилност с интензивни страхове, кошмарни сънища,
възобновяване на спомените от събитията, засилване на примитивните протестни
отреагирания. Сочи се, в заключението,
че описаните в медицинската документация заболявания - лека умствена
изостаналост, тежка дебилност, параноидна шизофрения, епилепсия - комплексни
парциални пристъпи, са диагностицирани при ищеца години преди процесния
инцидент. Протичането им е хронично, но те тежко снижават възможностите му
адаптация и повишават уязвимостта му към
стрес. Установява се, че при ищеца
няма данни за Посттравматично стресово разстройство и за развитието на други
психични разстройства, освен заболяванията, от които е страдал преди
катастрофата, но преживеният стрес при
катастрофата и нейните последици е довел до влошаване в психичното състояние на
ищеца с изява на емоционални, когнитивни и вегетативни симптоми, които са регистрирани
в двете епикризи от болнични лечения през 2017г. На фона на провежданото
лечение тези оплаквания и симптоми постепенно са отзвучали. По отношение на
заболяването Епилепсия, вещото лице д-р М.,
пояснява, че е диагностицирано, когато ищецът е бил 12 годишен. Обоснован е
извод, че в психологичен план при А. персистират
ситуативни страхове и отбягващо поведение, които му причиняват субективен
дискомфорт, но постепенно ще избледняват с времето.
В обясненията си в о.с.з. на 26.02.2019г.
в.л. д-р М. пояснява, че наличието на хроничните заболявания при ищеца, снижават много устойчивостта му към стрес, като
при двете пролежавания в психиатрия през 2017 г. в месеците след инцидента,
всъщност са регистрирани такива симптоми на посттравматичен стрес, но те са овладяни
при провежданото лечение. Влошоване протичането на хроничните заболявания
ищецът е имал временно през 2017 година.
Заключението на СПсихЕ,
съдът възприема като обективно, компетентно дадено, кореспондиращо на приетите
писмени доказателства.
От
приетото заключение на компексната медико- автотехническа
изготвена от в.л. инж.К. Г. -
автоексперт и в.л. д-р Х.М.- неврохирург, се
установява, следния механизъм на
ПТП:
На 15.02.2017 год., около 1620 ч. по
първокласен път I-5 /път Е- 85/, гр. Стара Загора - гр. Русе, в землището на
гр. Дебелец, се е движил товарен автомобил „Форд Транзит 350“ с per. № ********,
управляван от Б.Г.Д. в посока гр. В. Търново със скорост около 60 км/ч, приближавайки
разклона за гр. Дебелец. Към същото кръстовище по третокласен път III- 551, гр.
Дебелец - с. Йовковци се е движил и товарен автомобил - микробус „Ситроен
Джъмпер“ с per. № ********, управляван от Х.Н.Х.. Пред кръстовището е поставен
пътен знак за пресичане на път с предимство. Сочи се, че водачът на микробус
„Ситроен“ не е възприел движещия се по главния път и приближаващ т.а. „Форд“,
не е спрял преди него и без да намалява скоростта си на движение, е навлязъл в
кръстовището. Настъпил е сблъсък между автомобилите в кръстовището. Ударът за
микробус „Ситроен“ е челен и за т.а. „Форд“ - страничен по предната му лява
част в областта на предна лява врата. Обосновано е, че от сблъсъка между
автомобилите са нанесени материални щети и са пострадали двамата водачи и двама
пътника от микробус „Ситроен Джъмпер“,
сред които ищеца А.К.. Последният е изпаднал от микробуса и намерен на асфалта
до предно ляво колело на т.а. „Форд“. Единствената
причина за настъпване на процесното ПТП е навлизането на микробус „Ситроен
Джъмпер“ в главния път, по който се е движил т.а. „Форд Транзит“ по субективни
причини - водачът на микробуса не е възприел, респ. не е реагирал на
измененията в пътната обстановка. Обоснован е
извод, че сблъсък
между автомобилите не би настъпил, ако водачът на микробус „Ситроен Джъмпер“ не
беше навлязъл в пътното платно на главния път в момент, когато по него е се е
движил и приближавал т.а. „Форд Транзит“.
Относно телесни увреждания получени при ищеца, от заключението на
комплексната експертиза се установява, че при процесния
инцидент А.Ф.К. е получил лекостепенна черепно-
мозъчна травма, преценена след болнично лечение и извършване на необходимите образни
изследвания като мозъчно сътресение. Мозъчното сътресение е протекло със
зашеметяване, без пълна загуба на съзнание, последвано от непълен спомен за
инцидента, умерено изразена и бързопреходна общомозъчна симптоматика. Липсват
клинични и от образните изследвания данни за травматично увреждане на главния
мозък, мозъчните обвивки и черепните кости. Медико-биологичната характеристика
на тази телесна увреда е „Временно разстройство на здравето, неопасно за
живота“. Възстановителният период
относно претърпяната черепно-мозъчната травма е продължил 30 дни и е приключил
с пълно възстановяване.
Микробус „Ситроен Джъмпер“ с per. № ********
и рама № VF0XXXTTFXZD28976 е произведен 30.09.2005 г. /бус с двигател 2,8 HDI,
места 1 + 1 + 9, с плъзгаща странична врата/. Сочи се в заключението, че по
данни на официалния представител на автомобилите марка „Ситроен“ - „Автомотор
Корпорация“ АД, микробусът е оборудван с предпазни колани - триточкови раменно-
бедрен инерционен тип само за предните
две места. По делото няма
данни на кое точно място
е пътувал пострадалия пътник - К.: на предна дясна седалка
или задна, както и дали е бил седнал или
правостоящ..
Вещите лица обосновават извод, че между
настъпилото ПТП и причинените увреждания е налице причинно- следствена връзка.
Съдът
възприема заключението на КМАТЕ, като обективно и компетентно.
За установяване на неимуществените вреди е допуснат един свидетел.
Свидетелката Д.П., /54г., без родство
/, сочи в показанията си, че познава А. и майка му от осем години. Когато станал
инцидента, била нощна смяна в болницаа във В.Търново и отишла да го види А.. Той няколко
дни пролежал в болницата, правили му скенер и други манипулции. Като се прибрал
много се оплаквал от главоболие. След катастрофата не искал да се качва на
автобуси. Искал да пътува с влак. Много
често имал главоболие. Зачестил пестоите в болницата, от както станала
катастрофата. Свид.П., сочи, че след пътния инциден А. 10 дни живял при нея, а когато майка му влизала
на болнично лечение, изцяло свидетелката се грижела за А.. Сега ходел по един
път в дневен стационар, където го
лекуват, а преди ходил два пъти. Имал
страх от пътуване и от микробус. Споделял на свидетелката, че е бил изхвръкнал
от вратата на буса при катастрофата.
Показанията на свидетеля Д.П., съдът кредитира относно болките и страданията на
ищеца, доколкото почиват на преки лични впечатления.
По
делото е безспорно, че между ответника ЗАД
„Б.ВИГ“ АД и деликвента Х.Н.Х. е сключен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" за автомобил „Ситроен Джъмпер“ с
per. № ********, със застрахователна полица № BG /03/116001208654, валидна от 28.04.2016г. до
27.04.2017.
С молба получена с известие за доставяне на
09.08.2017г. ищецът А.Ф.К., ЕГН **********, чрез настойника му С.Х.К.,
предявил пред ЗАД „Б.ВИГ“ АД претенция по доброволен ред за изплащане на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от претъпените травми при
ПТП./л.21-л.22 от делото/
При тази фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
По допустимостта: Предявените обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ/ в сила от
01.01.2016 г./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са
допустими. Съгласно нормата на чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./, установяваща абсолютна положителна процесуална
предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило
застрахователно събитие срещу застраховател, увреденото лице, което желае да
получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако застрахователят не е
платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице
не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение
пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. Установи се по делото,
че сочените предпоставки са налице – писмена претенция на от дата 23.08.2016 г.
и липса на възражения и ангажирани
доказателства от страна на ответника, които да изключват допустимостта на процеса. Не е оспорена и
материално – правната легитимация на ответника.
По същество:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност”. Основателността на прекия иск
предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/.настъпилото
ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния водач,
3./ претърпените неимуществени вреди и
4./ наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./
ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия
произшествието водач. Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова
презумпция се предполага.
Съдът след съвкупна преценка на събрания по
делото доказателствен материал намира, че е налице кумулативното наличие на
елементите от фактическия състав на деликта.
Безспорно се установи по делото
настъпването на пътнотранспортно произшествие на 15.02.2017г. Съвкупния анализ
на приетите неоспорени писмени доказателства, сочи че е налице противоправно деяние
от страна на деликвента, изразяващо се в нарушаване на конкретни норми от ЗДвП,
а именно: чл.50,
ал. 1 ЗДвП, според който „На кръстовище, на което единият
от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства
от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се
движат по пътя с предимство. „ Установи се от заключението на КМАТЕ , че
сблъсък
между автомобилите не би настъпил, ако водачът на микробус „Ситроен Джъмпер“ не
отнел предимство на приближаващия се по път спредимство т.а. „Форд Транзит“. Деянието му е виновно, при форма на
вината – съзнавана непредпазливост. Това му
нарушение е в пряка причинна връзка с настъпилия удар и причинените увреждания
на ищеца.
От
друга страна е безспорно се установи наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между
деликвента и ответника, с оглед на което предявените искове са доказани по
основание.
По размера на
обезщетението за неимуществените вреди:
Претърпените от ищеца неимуществени
вреди от процесния деликт се изразяват в изпитаните болки и страдания от
получените травматични увреждания от ПТП, посочени по - горе при излагане на
фактическата страна по казуса. Съдържанието на понятието
"неимуществени вреди", в което според последователната практика на
ВКС, се включват всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху
психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време./в
този см. Решение № 124 от
11.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 708/2009 г., II т. о., ТК /
При
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, в съответствие
с правилото на чл. 52 от ЗЗД и Постановление № 4 от 23. 12. 1968 г. на Пленума
на ВС, при съобразяване със силата, продължителността на болките и страданията
от около 30 дни, шока от изпадането от
микробуса в момента на ПТП, вида и броя увреждания - мозъчно сътресение, без
открита черепно мозъчна травма, на фона на придружаващи хронични
заболявания - лека умствена изостаналост, епилепсия, които понижават много
устойчивостта му към стрес, регистрираните симптоми на претърпяното
постравматично стресово разстройство; влошеното протичане на хроничните
заболявания през 2017г., двукратно болнично лечение след ПТП, повишена
емоционална лабилност с интензивни страхове, кошмарни сънища, възобновяване на
спомените от събитията, засилване на примитивните протесни отреагирания /заключение
на съдебнопсихиатрична експертиза/, младата
възраст на ищеца - 27 години /към момента на ПТП/, съществуващата
към момента на увреждането – 2017 г., обществено икономическа обстановка, както и
настъпилото възстановяване на ищеца,
решаващия състав приема, че справедливо обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди би била сумата от 10 000 лева, като искът следва да
бъде отхвърлен до пълния предявен размер от 30 000 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Релевантните за
размера на обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във
всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване
на указаните от Пленума на ВС общи критерии - момент на настъпване на смъртта,
възраст и обществено положение на пострадалия.
По иска за имуществени вреди:
С доклада по
чл.146 ГПК е указано, че ищецът носи
тежестта да установи, че е извършено
противоправно деяние от
водач на застрахован при ответника автомобил, че това деяние е причинило
процесните вреди и те са в причинна връзка с деянието.
Както бе изложеното по-горе, към
датата на процесния деликт съществува валидно застрахователно правоотношение по
застраховка "Гражданска отговорност" между деликвента и ответника,
поради което последният дължи на основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД
репариране на действително причинените вреди -пряка и непосредствена последица
от ПТП.
Поради това исковата претенция за
имуществени вреди също се явява доказана по основание. Не бе установено по реда на пълно и
главно доказване, че вследствие на процесното ПТП за ищеца са настъпили и имуществени вреди. Ищецът
претендира заплащане на обезщетение за заплатена сума 345 лв. за балнеолечение и рехабилитация с престой от 07.09.2017г. до 14.09.2017г. Не се доказа така направените разходи да са
във връзка с травмата получена от процесното ПТП.
Като
недоказан прекият иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, относно
обезщетение за имуществени вреди следва да бъде отхвърлен.
По възражението с пр. основание чл.51, ал.2 ЗЗД:
Възражението
на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия - ищец, като
пътувал без обезопасителен колан, не бе доказано .В практиката си ВКС,
последователно приема, че изводът за наличие на съпричиняване на вредата не
може да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за
вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал.2 ЗЗД изисква доказани по безспорен
начин конкретни противоправни действия или бездействия на увреденото лице, с
които то обективно да е способствало за настъпване на вредите. /Решение
№99/08.10.13г. по т.д.№44/2012г. на ВКС, Второ ТО, Решение № 98/24.06.13г. по
т.д.№ 596/2012г. на ВКС, Второ ТО/. В случая не бяха доказани
възраженията на ответника за съпричиняване от страна на пострадалия, изразяващо
се в неизползването на предпазен колан, тъй като от една страна вещите лица по
КМАЕ, заявиха, че няма достатъчно данни и доказателства, от които да бъде
направен категоричен извод дали пострадалото лице е било правостоящо. От друга
страна от заключението на комплексната експертиза се установи, че по данни на
вносителя на автомобилите марка „Ситроен“ - „Автомотор Корпорация“ АД,
микробусът е оборудван с предпазни колани - триточкови раменно- бедрен
инерционен тип само за предните две места.
От друга страна от кредитираните показания на
свид.Д., се установи, че в микробуса е имало около 15 пътника, вкл.
и правостоящи, при капацитет места 1 + 1 + 9. Съдът кредитира изцяло така
даденото заключение, тъй като същото е компетентно, обективно и изготвено въз
основа на всички събрани данни по делото и медицински документи. В конкретният
случай не се установи да е налице противоправно поведение, поради непоставяне
на колан, доколкото превозващия пътници микробус не е бил оборудван с колани, с
изключение на предните две седалки.
Поради което, решаващия състав приема, че не е налице съпричиняване на този резултат и обезщетението за
неимуществени вреди не следва да бъде намалено.
Относно претенцията за лихва:
В полза на ищеца трябва да се присъди и законната
лихва върху двете главници. Чл. 497 от КЗ свързва задължението на
застрахователя да заплати лихва с датата, на която изтича срокът за представяне
на всички необходими доказателства или с изтичане на тримесечния срок за
произнасяне на застрахователя (която от двете настъпи по-рано). По делото
липсват доказателства кога ищецът е представил на застрахователя всички
необходими доказателства за определяне на обезщетение. Поради това следва да се
приеме, че ответникът е изпаднал в забава с изтичане на 3 месечен срок по чл.
496, ал.1 от КЗ, т.е. на 09.11.2017 г.
Върху обезщетение за имуществени вреди, следва да се присъди законна
лихва от предявяване на иска - 10.11.2017
г. до изплащането.
Искът за
заплащане на лихва от по-ранен момент следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По разноските:
При този изход на делото, право на разноски имат и
ищеца и ответника, съобразно уважената първия и съобразно отхвърлената част
втория.
На процесуалния
представител на ищцата – адв.Р.Р.
– ВТАК, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, се следва присъждане на
възнаграждение в размер на 830лв.,
съразмерно на уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответната
страна се следват разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 123лв. (общо сторените разноски са 370 лв.– списък на
л.129 от делото )
При този изход на делото застрахователното дружество
следва да заплати по сметката на СГС държавна такса в размер на 400лв., на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и 200лв. разноски за СПсихЕ и КМАТЕ, платени от бюджета.
Водим от горното, Софийски градски съд, I- 7 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.
„Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК
********, да заплати на А.Ф.К., ЕГН **********,
чрез настойника му С.Х.К., на основание чл.
432, ал.1 от КЗ,
във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, сумата 10 000лв. /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от ПТП настъпило на 15.02.2017 г. по вина на водача на
„Ситроен Джъмпер“ с per. № ********, ведно
със законната лихва, считано от 10.11.2017г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от присъдения до целия предявен размер от 30 000
лв., като неоснователен, както и претенцията за законна лихва върху главницата
за периода от 15.02.2017г. до 09.11.2017г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Ф.К., ЕГН **********, чрез настойника му С.Х.К. срещу З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ********, иск с пр. основание чл. 432, ал.1 от КЗ, за сумата 345.60 лв. представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди за лечение,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.09.2017г. до окончателното
изплащане на вземането, КАТО неоснователен.
ОСЪЖДА
З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ********, да
заплати на адв. Р.Р. –
ВТАК, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, сумата от 830 лева за осъщественото безплатно процесуално представителство.
ОСЪЖДА
А.Ф.К., ЕГН **********, чрез
настойника му С.Х.К., да заплати на З. „Б.В.И.Г.“
АД, ЕИК ********,
сумата 123 лв. - съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съобразно отхвърлената част от
иска.
ОСЪЖДА З.
„Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК
********, да заплати по сметка на СГС, сумата 400 лева държавна такса пропорционално на уважената част от иска,
както и
200лв. разноски, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: