№ 8623
гр. С, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20241110173672 по
описа за 2024 година
Предявени са искове от С. Г. С, ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.В-2 бл...., насочен
против С В“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ж.к.М 4, Б П № 1, сграда
2А, за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от
1801.61 лв., представляваща главница, начислена за периода от 27.04.2018 г. до 27.10.2021 г.
по партида с клиентски № ..., открита за имот, находящ се в гр.С,ж.к.В-2 бл.... и сумата от
74.62 лв., представляваща начислена лихва върху посочената главница.
Претендират се извършените в хода на производството разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът е титуляр на партида № ..., открита в
ответното дружество за предоставяне на ВиК услуги в имот, представляващ апартамент №
18, находящ се в гр.С, ж.к.В 2 бл.....
Отбелязва се, че ответникът претендира от ищеца заплащане на сумата от 1801.61 лв.
главница и сумата от 72.06 лв. лихва, като натрупано задължение по партидата за перидоа от
27.04.2018 г. до 27.10.2021 г. Според ищеца това вземане на ответника е погасено по
давност, като в исковата молба се излагат подробни съображения в тази насока.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, с който изразява
становище по допустимостта и основателността на предявения иск.
Ответното дружество признава иска поради погасяване на оспорените задължения по
давност. Прави искане разноските по делото да бъдат поставени в тежест на ищеца по реда
на чл.7, ал.2 от ГПК, тъй като то не е дало повод за завеждане на делото и е признало иска. В
тази насока отбелязва, че ответникът не е предприемал никакви действия по доброволно
и/или принудително събиране на задълженията. Ответникът се позовава на практика на
ВКС, според която, отправянето на извънсъдебна покана за плащане, дори със заплаха да
1
бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за предявяването на иск за несъществуване на
вземането и не влече отговорност за разноски при признание на иска до изтичането на срока
за отговор на исковата молба.
В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендирания от
ищеца адвокатски хонорар.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Ищецът депозира
писмено становище по съществото на спора.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Искът има за предмет
установяване недължимостта на претендирани от ответника вземания за доставяне,
отвеждане и пречистване на вода.
Искът се явява процесуално допустим, доколкото предявяването му не е обвързано
със срок и ищецът е установил интереса си от водене на делото.
По основателността на иска, съдът намира следното:
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява,
че на името на ищеца се води партида, открита в ответното дружество за доставка на ВиК
услуги по клиентски № ... за имот, находящ се в гр.С, ж.к.В 2 бл..... Видно от справката,
приложена към исковата молба, която е изготвена от ответника, за исковия период са
начислени задължения за предоставени ВиК услуги в общ размер на 1876.23 лв. /отразената
сума като старо салдо при фактурата от 27.10.2021 г./.
Ищецът основа претенцията си на настъпила погасителна давност. Тук следва да се
посочи, че досежно характера на вземанията за ВиК услуги и периодът от време, с течението
на който те се погасяват при бездействие от страна на ВиК операторът, ВКС прие в свое ТР
на ОСГТК № 3/2011 г., че става въпрос за периодични плащания, за които се прилага
разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД.
Предвид обстоятелството, че с исковата молба е предявен отрицателен
установителен иск, тежестта за доказване дължимостта на претендираните от ответника
извънсъдебно вземания, оспорени от ищеца по настоящето дело, е изцяло за ответника.
Ответникът не ангажира доказателства, че е предприел действия, които са в
състояние за прекъснат започналата да тече погасителна давност, респ. че ищецът е признал
процесните задължения. Нещо повече – с отговора на исковата молба той признава исковете.
Признанието на ответника, съдът намира, че не противоречи на закона и на добрите нрави,
нито пък е свързано с право, с което той не може да се разпорежда.
С оглед събраните по делото доказателства и извършеното от ответника признание,
съдът намира исковете за основателни, поради което следва да бъдат уважени в пълния им
2
предявен размер, като на основание чл. 237, ал.2 ГПК съдът не следва да излага мотиви за
това.
По отношение искането за присъждане на разноски следва да се отбележи, че предвид
изхода на спора, само ищеца има право на такива, каквото искане е направил още в исковата
молба. Направените в отговора възражения на ответника в тази насока съдът намира за
неоснователни. По този въпрос следва да се отбележи, че за да се освободи от отговорност за
разноски ответника, следва да са налице предвидените при условията на кумулативност
предпоставки по чл.78, ал.2 от ГПК, а именно да признае иска и да не е дал повод за
завеждане на делото. В случая безспорно е установена първата предпоставка. По отношение
на втората следва да се отбележи, че съдебната практика приема, че длъжникът има интерес
от предявяване на иск за установяване несъществуване на вземането и когато е заплашен и
когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй
като може да поиска решение при признание на иска. В случая, видно от приложеното към
исковата молба писмо от ответника до ищеца, ВиК операторът продължава да претендира
извънсъдебно заплащане на процесната сума от ищеца. Ето защо разноските по делото
следва да се разпределят по общите правила, според изхода му.
Освен заплатената от ищеца такса, претендира се присъждане и адвокатско
възнаграждение на пълномощника на ищеца, по реда на чл. 38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от ЗА и чл.7,
ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Видно от
приложените на л.7 от настоящето дело пълномощно и договор за правна помощ и
съдействие, ищецът е упълномощил адвокат Д. Ч. да го представлява. На последната следва
да се определи възнаграждение в размер на 488.00 лв., съобразно материалния интерес по
делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “С В” АД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление гр.С, Б Ц И Ц Б, бул. „Ц Б III“ № 159, ет. 2 и 3, че С. Г. С, ЕГН
**********, с адрес гр.С, ж.к.В-2 бл...., не дължи на ответното дружество сумата от 1801.61
лв., представляваща главница, начислена за периода от 27.04.2018 г. до 27.10.2021 г. по
партида с клиентски № ..., открита за имот, находящ се в гр.С,ж.к.В-2 бл.... и сумата от 74.62
лв., представляваща начислена лихва върху посочената главница.
ОСЪЖДА “С В” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, Б Ц И Ц Б,
бул. „Ц Б III“ № 159, ет. 2 и 3, да заплати на С. Г. С, ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.В-2
бл...., сумата от 122.06 лв., представляваща направени от ищеца разноски по делото,
съобразно изхода му.
ОСЪЖДА “С В” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, Б Ц И Ц Б,
бул. „Ц Б III“ № 159, ет. 2 и 3, да заплати на адвокат Д. Й. Ч., ЕГН **********, с адрес гр.С,
3
ул.“В“ № 19, партер, на основание чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата,
сумата от 488.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на ищеца С. Г. С, ЕГН **********, по настоящето гр.д.№ 73672/2024 г. по
описа на Софийски районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4