№64
гр. Силистра,17.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският окръжен съд, гражданско отделение в откритото заседание
проведено на девети юни през
две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
1. ДОБРИНКА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
2. мл.с. ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ
при участието на съдебния секретар : Ели Николова и в
присъствието на прокурора ,......като разгледа
докладваното от......... Т. ВАСИЛЕВА в. гр. д. № 35/2020 г. по описа
на СсОС и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Предявена е въззивна жалба от Г.С.Г. с ЕГН **********, чрез процесуален представител, против решение № 498/18.12.2019 г., постановено по гр. дело №1511/2019 г. по описа на Районен съд - Силистра, в частта, с която е ИЗМЕНЕН размера на издръжката, определена със споразумение, одобрено чрез решение № 586 от 22.11.2016 г. по гр.д. № 1689 по описа на СРС за 2016 г., както следва: Въззивникът е ОСЪДЕН да заплаща на дъщеря си Д.Г.Г. с ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител М.П.Я. с ЕГН ********** *** ежемесечна издръжка в размер на 250 лв. (двеста и петдесет лв.), считано от 16.10.2019 г., заедно с лихва за забава върху всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване. Присъдени са в негова тежест съответни такси и разноски и е отхвърлено искането му да му бъдат заплатени направените по делото такива.
Жалбоподателят счита, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, поради факта, че първостепеният съд не е съобразил или не е обсъдил правилно всички ангажирани и относими по спора доказателства и пряката им взаимовръзка с нормативната база и законодателството на РБ, поради което моли съда да го отмени и да постанови друго, с което да съобрази размера на претендираната от него издръжка с минималните към настоящия момент размери за страната, като го отмени за сумата над 160 лв. месечно.Моли да се отмени изцяло обжалваното решение в останалите части, претендира и разноски по делото. В с.з. се явява лично и с адв. Николово от АК, гр. Силистра, като поддържа жалбата, моли да бъде уважена.
Ответницата по жалбата и ищца в първоинстанционното производство - Д.Г.Г. с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител М.П.Я. с ЕГН *********, представлявана от адв. П. ***, е подала писмен отговор на жалбата по реда на чл. 263 ГПК, с който я оспорва, моли да бъде потвърдено решението на районния съд в обжалваните части. В с.з. се явяват законния и процесуалния представител, които поддържат отговора.
ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено следното: Жалбата е подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при спазени изисквания на чл. 259 и сл. ГПК, поради което е допустима.
Пред районния съд е предявен иск от Д.Г.Г., действаща чрез своята майка и законен представител М.П.Я., с който претендира съдът да постанови решение, с което да промени размера на първоначално присъдената ѝ издръжка, като го определи на сумата от 250 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.10.2019 г., заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Моли да и бъдат присъдени направените по делото разноски.
Съгласно събраните по делото писмени доказателства, издръжката, дължима от настоящия въззивник до завеждане на настоящото дело, е определена с решение № 586 от 22.11.2016 г. по гр.д. № 1689 по описа на СРС за 2016 г., с което е одобрено споразумението между родителите, по силата на което бащата се е задължил да заплаща на дъщеря си месечна издръжка в размер на 110 лв. Детето Д.Г. е родено по време на брака им на *** г.
Безспорно е, че икономическите условия от 2016 г. са променени. Те са драстично променени и от постановяване на обжалваното решение до настоящия момент във връзка с отражението на извънредното положение в страната от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. върху икономиката на страната и доходите на хората, както и поради последвалите частични ограничения в много сектори на бизнеса и след отмяна на извънредното положение. В хода на производството по настоящото дело е променена и нормативната база за определяне размера на дължима издръжка и същевременно нуждите на детето, с оглед възрастта му и икономическата ситуация в страната, са нараснали. Ето защо, напълно оправдано е да се постанови увеличение на издръжката, което се споделя и от въззивника. Позовавайки се на данни от Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ, районният съд приема , че средната издръжка на човек извън столицата е 618 лв. Следва да се отбележи, че тази статистика не е основният аргумент при определяне на размера на месечната сума за издръжка от районния съд, а е само изходна точка за последващия анализ на доходите и разходите на родителите, както и нуждите на детето, които са били определящи при формиране на крайния съдебен акт.
В периода между двете инстанции са налице драстични изменения в доходите на родителите на въззивницата, като , съгласно изявление от страна на майката и представено от нея удостоверение № 2/14.05.2020 г. на Мили транс 05 ЕООД, същата от началото на тази година реализира незначителни доходи от порядъка на 106 лв. за м. февруари и 212 лв. за останалите месеци Истинността на удостоверението е оспорена по реда на чл. 193 ГПК, поради което ответницата представи фишове за заплата за същия период, които съвпадат с отразеното в удостоверението и чиято истинност не е оспорена от въззивника, поради което съдът счита, че следва да се признае, че оспорването на документа удостоверение № 2/14.05.2020 г. на Мили транс 05 ЕООД не е доказано, съгласно чл. 194, ал.2 ГПК.
Че от началото на тази година майката на въззиваемата не реализира други доходи, освен посочените в настоящото удостоверение се установява и от справка на НАП,представена от въззивника. Същевременно, неговите доходи са се увеличили за последните месеци между двете инстанции на делото и от началото на тази година той твърдо получава месечно възнаграждение над 1200 лв., видно от представеното пред тази инстанция удостоверение на ГДО при МП. Съгласно чл. 142, ал.1 СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Според ал. 2 на същата разпоредба минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата (от 01.01.2020 г. – 610 лв.). Дори като се вземат предвид доказателствата за изплащани кредити от въззивника, той несъмнено, особено към настоящия момент, разполага с по – високи и редовни месечни доходи. Вярно е, че сума от 250 лв. не би го затруднила сериозно при един среден жизнен стандартна разходите от негова страна, както е вярно, че правилното и хармонично израстване на всяко дете се нуждае от материална издръжка, която да покрива не само неговото физическо оцеляване, но и да му осигури условия за задоволяване на духовни потребности, които са нормални и адекватни на неговата възраст и нужди за да има пълноценно и градивно детство. Ето защо, размер на издръжката от 160 лв. е неприемлив, тъй като той е към минималния определен с ал.2 на чл. 142 СК норматив и по – скоро визира разходи за оптималния минимум на материалните потребности на едно дете. От друга страна, данните от Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ също не са абсолютен измерител на нуждите на едно 5 годишно дете, тъй като те визират средните разходи на човек, което означава, че има разлика между разходите за едно бебе и едно 18 годишно дете, между разходите за едно болно и едно здраво дете, както и между разходите, от които се нуждае едно дете с творчески и научни изяви и такова, които няма такива постижения.
Съдът споделя становището на въззивника, че настоящата възраст на детето е свързана с най- малко средни разходи за отглеждането и възпитанието му, тъй като то посещава детска градина, не са нужни разходи за учебни пособия, няма данни, че се занимава с дейност, която изисква инвестиции, за да бъде развивана. В случая следва да се вземе предвид факта, че детето страда от хронично заболяване, поради което и често се нуждае от медикаментозно лечение. Страните са единодушни, че този разход , както и разходите за такса за детската градина досега са се поемали от бащата. Изводът на районния съд , че това обстоятелство доказва необходимостта от увеличение на издръжката, се споделя от настоящата инстанция. Ето защо, завишението на издръжката следва да обхване тези регулярни разходи, а на преценката на въззивника да остане дали да дава допълнителни суми за отглеждането и възпитанието на детето, което не е длъжен да прави извън месечната издръжка.
Съдът не счита, че следва да коментира както лизинговото задължение на майката, така и кредитните вноски на въззивника. Независимо от тях, родителите, съгласно чл. чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца без значение дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно чл. 142, ал.1 СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Съдът счита, че детето Д., съобразено с възрастта и заболяването му, се нуждае от месечна издръжка в размер на 400 – 420 лв. Ако приемем, че майката, поради ниските си доходи към настоящия момент, следва да дава сумата от 160 лв., която е минималната месечна издръжка по СК, то бащата следва да поеме сумата от 210 лв. месечно, а разликата до 400 лв. следва да се попълни от детските добавки, на които то има право, особено след понижаване на доходите на майката.
Несъстоятелно е твърдението, че размер по – висок от 160 лв. месечно като издръжка от страна на въззивника, надхвърля съществено средствата, необходими за обезпечаване потребностите на въззивницата и че майката се домогва с част от нея да покрива задълженията си извън отглеждането на детето. Такава недобросъвестност е възможна и при минимално определена издръжка и изцяло зависи от отговорността на майката на въззивницата към детето. Тук вече се отива на плоскостта на родителския капацитет на родителя, комуто е поверено отглеждането и възпитанието на детето и касае други производства, а не е довод за намаляване на издръжката на детето и определянето и на границата на мизерията.
Поради изложените причини съдът счита, че жалбата следва да бъде уважена частично, като обжалваното решение бъде отменено в частта , с който месечната издръжка е увличена над сумата от 210 лв., като в тази част исковата претенция бъде отхвърлена.
По отношение на разноските пред първата инстанция, въззивникът възразява срещу вменените в негова тежест разноски за хонорара на адв. П. в размер на 500 лв., като твърди, че не е бил представен списък с разноски, а адв. пълномощно, което е изготвено на обикновен лист хартия, е представено в с.з. Счита, че при адвокатска защита по дела за издръжки следва да намери приложение чл. 38 от ЗА. Нито с въззивната жалба, нито пред тази инстанция се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което и съдът няма как да извърши такава корекция, дори и да има предпоставки за това. Обстоятелството, че не е представен списък с разноски, а адв. пълномощно и договорът са на обикновен лист не са съображения, които да водят до неплащане или намаляване на направените от въззиваемата разходи за адвокатска защита. Що се отнася до приложението на чл. 38 ЗА, безплатната адвокатска защита по дела за издръжка не е фиксирана като задължение, а като възможност.
Във връзка с частичното уважаване на жалбата по основния иск , следва да се отмени частично обжалваното решение и в частта за таксите и разноските. Съобразно уважената и отхвърлена част от исковата претенция след частичната отмяна на решението на първоинстанционния съд от настоящата инстанция, въззиваемата следва да заплати на въззивника сумата от 102,86 лв.- разноски за първата инстанция, съобразно отхвърлената част от иска, а възизвникът следва да заплати на въззиваемата сумата от 357,14 лв. разноски , съобразно уважената част от иска, както и ДТ в размер на 144 лв.В частите, с които е постановено заплащане на такси и разноски в по- висок размер, обжалваното решение следва да бъде отменено, а също и в частта, с която е отхвърлено искането на въззивника пред първата инстанция за заплащане на такива, като вместо това му се присъди горепосочената сума.
За настоящата инстанция дължимите разноски съобразно уважената част от жалбата и потвърдената част от решението на районния съд са : въззиваемата следва да заплати на въззивника сумата от 204,80 лв., а въззивникът дължи на въззиваемата сумата от 166,67 лв.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Водим от горното ОС
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА, че оспорването на документа удостоверение № 2/14.05.2020 г. на Мили транс 05 ЕООД,от страна на Г.С.Г. с ЕГН ********** , НЕ Е ДОКАЗАНО.
ОТМЕНЯ решение № 498/18.12.2019 г., постановено по гр. дело №1511/2019 г. по описа на Районен съд - Силистра, в частта, с която е ИЗМЕНЕН размера на издръжката, определена със споразумение, одобрено чрез решение № 586 от 22.11.2016 г. по гр.д. № 1689 по описа на СРС за 2016 г., както следва: Г.С.Г. с ЕГН ********** е ОСЪДЕН да заплаща на дъщеря си Д.Г.Г. с ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител М.П.Я. с ЕГН ********** *** ежемесечна издръжка в размер по – висок от 210 /двеста и десет/ лева месечно, , считано от 16.10.2019 г., заедно с лихва за забава върху всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване,както и в частта, с която Е ОСЪДЕН Г.С.Г. с ЕГН ********** *** да заплати на Д.Г.Г. с ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител М.П.Я. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер по – висок от 357,14 /триста петдесет и седем лева и четиринадесет стотинки/ до сумата 500 лв. (петстотин лв.) за адвокатски хонорар, а също и в частта с която е ОСЪДЕН Г.С.Г. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на СРС държавна такса за настоящото производство в размер по висок от 144 / сто четиридесет и четири/ лева до сумата от 201,60 лв. (двеста и един лв. и 60 ст.), както и в частта, с която е ОТХВЪРЛЕНО искането на Г.С.Г. с ЕГН ********** *** за присъждане на деловодни разноски, като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Г.Г. с ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител М.П.Я. с ЕГН ********** *** иск против Г.С.Г. с ЕГН ********** за заплащане на ежемесечна издръжка в размер по – висок от 210 /двеста и десет/ лева до пълната заявена сума от 250 лв. (двеста и петдесет лв.), месечно, считано от 16.10.2019 г., заедно с лихва за забава върху всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Д.Г.Г. с ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител М.П.Я. с ЕГН ********** ***, да заплати на Г.С.Г. с ЕГН ********** ***, сумата от 102, 86 лв., /сто и два лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща направени от него разноски по делото, съобразно отхвърлената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА Г.С.Г. с ЕГН ********** *** да заплати на Д.Г.Г. с ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител М.П.Я. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 166,67лв. (сто шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки.) за адвокатски хонорар и ДТ пред тази инстанция, съобразно отхвърлената част от жалбата, предявена от последния.
ОСЪЖДА Д.Г.Г. с ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител М.П.Я. с ЕГН ********** ***, да заплати на Г.С.Г. с ЕГН ********** ***, сумата от 204, 80 лв., /двеста и четири лева и осемдесет стотинки/, представляваща направени от него разноски по делото, съобразно уважената част от предявената от него жалба.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.