ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 612
гр.
Пловдив, 13.04.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, IX въззивен състав в закрито съдебно заседание на
тринадесети април през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВИОЛЕТА
ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ФАНЯ
РАБЧЕВА
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
като
разгледа докладваното от мл. съдия Узунов въззивно частно гражданско дело № 577 по описа на Окръжен съд - Пловдив
за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр.
чл. 407 от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба от „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. „ Христо Г. Данов” 37 против разпореждане от 20.12.2019г. по
ч.гр.д. № 11812/2019г. по описа на РС-Пловдив, I бр. с-в. С обжалваното
разпореждане е оставена без уважение молбата на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД да бъде издаден изпълнителен лист в частта за
присъдените разноски в заповед за изпълнение № 6623/19.07.2019г. по ч.гр.д. №
11812/2019г. по описа на РС-Пловдив, I
бр. с-в. В жалбата се сочи, че разпореждането е неправилно, като същото се
явява и незаконосъобразно съгласно т. 10в от ТР № 4/18.06.2014г. по т.д.
№4/2013г. на ВКС. Моли се да бъде постановен акт, с който да се отмени
обжалваното разпореждане и да се уважи молбата на дружеството за издаване на
изпълнителен лист за присъдените в заповедта разноски.
В срока за отговор, насрещната страна К.П.Г., ЕГН **********,***
намира, че частната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения
срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна поради
следните съображения:
На 17.07.2019г. било входирано заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД, ЕИК *********, против К.П.Г., ЕГН ********** за сумата от 321,60 лв.
главница, представляваща стойност на електрическа енергия, доставена за периода
09.11.2018г. – 08.02.2019г. и 15,49 лв. обезщетение за забавено плащане за
периода от 03.01.2019г. – 16.07.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението до пълното ѝ изплащане.
Със заявлението се претендирала и сумата от 75 лв., представляваща деловодни
разноски за заплащане на ДТ и юрисконсултско възнаграждение.
На 19.07.2019г. била издадена поисканата от
кредитора заповед. Длъжникът не бил намерен на адреса след многократни
посещения и заповедта била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
поради което съдът, съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, с разпореждане от
27.09.2019г. указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си
срещу длъжника в едномесечен срок, като указал, че в случай че не бъдат
представени доказателства за предявяването на иска в посочения срок, заповедта
ще бъде обезсилена. Съобщението с указанията било получено от длъжника на
08.10.2019г. На 24.10.2019г. длъжникът изпратил становище до съда, в което
посочил, че на 07.08.2019г. длъжникът е изплатил изцяло претендираните от
дружеството заявител главница и лихва, като са останали незаплатени единствено
направените от заявителя разноски. С оглед на това поискал да бъде издаден
изпълнителен лист за сторените разноски в общ размер на 75 лв. С определение от
20.12.2019г. съдът обезсилил заповедта поради непредявяването на установителен
иск в срок, а с разпореждане от същата дата оставил без уважение молбата за
издаване на изпълнителен лист.
Разпореждането на първоинстанционния съд е правилно.
Съгласно т. 10в от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013
г., ако кредиторът в периода след подаване на заявлението е получил изпълнение
на вземането, но не и на разноските по заповедта за изпълнение, то той може да
поиска издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение в частта за
разноските, като се позове на извършеното от длъжника плащане, ако това искане
е направено в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Правилото на т. 10в е прието, за да се запълни съществуващата към
момента на приемането му празнина в уредбата в заповедното производство,
свързана с правомощията на заповедния съд относно разноските при извършено
плащане на вземането от длъжника. С ДВ, бр. 86/2017 г., е приет чл. 414а ГПК, съгласно който ако длъжникът е изпълнил задължението си по заповедта за
изпълнение в срока по чл. 412, т. 8, то той може да възрази писмено срещу
заповедта за изпълнение с твърдение, че е изпълнил изцяло или частично
задължението си. Към възражението се прилагат доказателства за изпълнението на
задължението с препис за заявителя. Според чл. 414а, ал. 2 ГПК, ако с
поведението си длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, той може
да възрази, че не дължи разноски за производството. С оглед на така
съществуващата вече законодателна уредба следва да се посочи, че законодателят
след приемането на цитираното тълкувателно решение е уредил хипотези за правата
на страните по отношение на разноските при извършено плащане на вземането от
длъжника в хода на заповедното
производство. Същите се различават от посочената в т. 10в от тълкувателното
решение хипотеза, тъй като се различава иницииращият производството – по чл.
414а от ГПК това е длъжникът. Въпреки това те са насока, че съдът не следва да
присъжда разноски единствено въз основа на голословните твърдения на кредитора,
че вземането му е било погасено от длъжника чрез изпълнение след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, без да са представени никакви
доказателства, които да установяват този факт.
В противен случай би могло да се стигне до злоупотреба от страна на
недобросъвестни кредитори, твърдящи, че им е платено, и претендиращи разноски,
без длъжникът да може да се защити по никакъв начин (защото в случай че оспорва
издаването на изпълнителния лист по реда на чл. 407 от ГПК, длъжникът ще следва
да доказва отрицателия факт на липсата на плащане).
Отделно от това, в конкретния случай, както правилно
първоинстанционният съд е посочил, въобще за да са приложими мотивите на т. 10в
от ТР, следва да се изпълнени предпоставките, които е посочил касационният съд,
а именно – да има връчване на заповедта и да бъде подадено възражение в срок. В
случая връчване има (съгласно фикцията на чл. 47, ал. 5 от ГПК), но няма
възражение. Чл. 415, ал. 1 от ГПК визира възникването на еднакви правни
последици при проявлението на различни юридически факти, посочени в т. 1-3.
Никъде в закона обаче не се посочва, че когато заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, то се счита, че има
подадено възражение, поради което и няма фикция, че поради самият факт на
връчването по чл. 47, ал. 5 от ГПК се е осъществил и фактът на подаване на
възражение.
За пълнота следва да се посочи, че разноските в
заповедното производство са последица от уважаване на заявлението, за което
длъжникът бива уведомен с връчване на заповедта за изпълнение. Поради това и
едно от обстоятелствата, които са от значение за ангажиране на отговорността на
длъжника за разноските за заповедното производство е датата на връчване на
заповедта за изпълнение на задълженото лице. В тази връзка, длъжникът ще следва да дължи разноски ако е заплатил
задължението си след като е узнал за предприемането на съдебни действия от заявителя–кредитор,
респ. след като му е връчена заповедта за изпълнение. Доколкото длъжникът не е
бил намерен на адреса му и връчването се е осъществило по реда на чл. 47 от ГПК, съгласно фикцията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в настоящия случай се счита, че
заповедта е била връчена на 26.09.2019г. (с изтичането на двуседмичния срок за
получаване на книжата), т.е. след твърдяното от кредитора извършване на
плащането.
С оглед на посоченото, обжалваното
разпореждане следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждане
от 20.12.2019г. по ч.гр.д. № 11812/2019г. по описа на РС-Пловдив, I бр. с-в.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.