Решение по дело №1809/2009 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 584                                                           10.04.2009 година                                    град Бургас

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Бургаският районен съд,                                          трети граждански състав

На девети април,                                                                     две хиляди и девета година 

В публично заседание в следния състав:                                               

 

                                                                      Председател: трети граждански състав

при секретаря трети граждански състав

като разгледа докладваното от съдията трети граждански състав

гражданско дело № 1809 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

    Производството е образувано е по молба на М.И.Е.  с ЕГН ********** за издаване на заповед за защита срещу осъществено спрямо нея и детето й П.П.Е. домашно насилие от съпруга й и баща на детето П. С. Е. с ЕГН **********,***. Моли се за постановяването на следните мерки за защита: задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие; отстраняването му от съвместно обитаваното с пострадалите лица жилище за най- дългия предвиден в закона срок от една година; забрана да се доближава жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалите лица, включително и училището на детето отново за срок от една година, както и да бъде временно определено местоживеенето на детето при пострадалия родител за срок една година.

    Молителката излага описание на фактите и обстоятелствата, при които е извършено твърдяното от нея домашно насилие, осъществено на 17.03.2009 г. около 13, 00 часа.

    Към молбата й са приложени декларация за извършено домашно насилие по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, акт за сключване на граждански брак, акт за раждане на детето, нотариален акт, кардиограма и медицинска рецепта. По делото е представена като доказателство и молба до V-то РПУ – гр. Бургас и дадените по повод същата обяснение на молителката и тези на лицето  Г.К.П.

Правното основание на молбата е чл. 8, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 4, ал. 1 и  чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от Закона за защита срещу домашното насилие /ЗЗДН/.

            Молбата е подадена в законоустановения едномесечен срок от извършването на домашното насилие и срещу лице, за което може да се търси защита по реда на  този закон, поради което е допустима.

    В молбата се съдържат и данни за осъществявано спрямо детето домашно насилие и се моли за предприемането на мерки за защита и спрямо него. Ето защо съдът е конституирал като страна в производството дирекция “Социално подпомагане” – гр. Б., която е изразила становище си чрез представения по делото социален доклад.

Тъй като освен молителката, пострадало е и непълнолетното дете на основание чл. 9, ал. 2 от ЗЗДН във вр. с чл. 28, ал. 2 от ГПК съдът го е конституирал като страна в производството в качеството му на пострадало лице. Детето в съдебно заседание заявява, че се чувства пострадал и е застрашен от поведението на баща си, когато той е в дома им.

Ответната страна по молба в съдебно заседание изразява становище по същата, като заявява, че не всичко описано в молбата отговоря на истината. Не оспорва обстоятелствата изложени в молбата и по-конкретно, че е удрял молителката, че й е извивал ръцете и я е скубал, както и че я е псувал и обиждал с нецензурни думи, като заявява, че тя се е държала по същия начин с него. Моли да не бъдат налагани исканите мерки, тъй като няма къде да отиде да живее и това е неговия дом.

            Бургаският районен съд, като взе предвид постъпилата молба, изложените в нея доводи, становището на третото пострадало лице, това на ответната страна и дирекция „Социално подпомагане”, събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            От изложеното в молбата и представените към същата писмени доказателства се установява, че страните са съпрузи, сключили граждански брак на ... г., като от своя брак имат родено едно дете - П.П.Е. с ЕГН **********. Твърди се, че молителката и сина й от дълго време са подложени на системен психически тормоз от страна на съпруга на молителката и баща на детето, постоянни скандали и обиди, произтичащи от системната му употреба на алкохол. На 17.03.2009 г. около 13, 00 часа бил поредният семеен скандал в присъствието на детето, като молителката отказала да даде последните средства на семейството за закупуването на алкохол, поради което съпругът й започнал “да блъска нея и детето; започнал да я удря по цялото тяло, да й извива ръцете и да я скубе, като през цялото време я псувал  и обиждал с нецензурни думи”. Синът се опитал да предпази майката, поради което баща му “го хванал за врата, съборил го на леглото и се опитал да го души, заплашвайки го, че ще го пребие”. В крайна сметка майката на молителката, която била повикана на помощ от нея, се обадила в полицията, но малко преди тя да дойде съпругът на молителката се изплашил и избягал.

            Представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 от закона има самостоятелна доказателствена стойност. От нея по категоричен начин се установява гореизложената фактическа обстановка.

    В подкрепа на същата са и събраните по делото гласни доказателства. От показанията на свидетелката П. – майка на молителката, която е очевидец на случилото се, се установява, че описаното в молба действително се е случило. Свидетелката е категорична, че зет й изпада в опасни по думите й състояния, вследствие на зависимостта си към алкохола, поради което тя много се е изплашила и веднага е отишла на помощ, когато дъщеря й и се обадила по телефона. Описва създала се ситуация на 17.03.2009 г. в дома им  по начин, че „нещата са излизали извън контрол и е имала чувството, че ответникът е в състояние да убие някой”. Твърди също така, че той се е лекувал на домашно лечение от зависимостта си към алкохол, но опитът ме е бил само в рамките на 45 дни и съответно е неуспешен. След това отново започнал да пие. Изпадал и в състояние на абстиненция, при което спирал да разпознава хората, говорел с Господ и казвал, че той го оперира. В тези моменти при семейството са нощували сестрата на ответника и детето й, тъй като пострадалите са се страхували да остават сами с ответника по молбата.

В съдебно заседание ответника оспорва твърденията, че е зависим към алкохола и заявява, че обикновено след работа „пие по чашка, две, след което си ляга да спи”.

В представения по делото социален доклад на дирекция „Социално подпомагане” се установява, че детето и майка са в добри отношения и са привързани един към друг. С бащата детето е заявило, че общува рядко, вижда го предимно вечер, когато е употребил алкохол и поради това не желае да общува с него; поради тази причина не кани и приятели в къщи. Същевременно е установено, че бащата не е преустановил контактите си с него и майката; почти всеки ден провежда телефонни разговори с тях и проявява заинтересованост и се интересува от това как се чувстват и какво е здравословното им състояние. Бащата е потвърдил, че в предходен период е имал лошо отношение към детето си и с него не разговарят много. Желае да полага грижи за детето си и да живее със семейството си; притежава родителски капацитет.

    Въз основа на така установени факти релевантни по делото, съдът намира от правна страна следното:

    Като съобрази разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН дефинираща като домашно насилие всеки акт на физическо или психическо насилие, както и опитът за такова, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот и при тази фактическа обстановка съдът намира, че по делото се съдържат достатъчно данни, от които може да се направи извод за осъществено спрямо молителката и детето й домашно насилие на 17.03.2009г., извършено от съпруга й и баща на детето П. С.Е..

    Ето защо счита, че молбата за издаването на заповед за защита следва да бъде уважена, като се наложат исканите от молителката мерки за защита.

Досежно срока на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН съдът намира следното:

Целта на настоящото производство е лицето, пострадало от домашно насилие да получи необходимата му защита, чрез налагането на предвидени в закона мерки за това, като същите обаче следва да бъдат в съответствие с тежестта на извършеното и съобразени с поведението на извършителя на домашното насилие. Поради това съдът намира, че за постигането на горните цели освен мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН , следва да бъде наложена и мярката по т. 2 – отстраняване от съвместно обитаваното жилище за срок от шест месеца. Установено е че, проблемите на семейството са от дълго време. Поради употребата на алкохол бащата става агресивен, посяга на съпругата си и детето си. При това е нормално същите да изпитва основателен страх от неговото поведение; както и детето да изпитва нежелание да общува със своя баща и да се чувства неспокойно, когато той е в дома им. Ето защо съдът намира, че тази мярка следва да се наложи за срок от шест месеца, като счита, че по този начин, че ще бъде защитени пострадалите от домашното насилие лица и същевременно ще бъде предоставена възможност на извършителя да осмисли поведението си за в бъдеще и да се поправи. Невъзможността това да се случи разбира се е винаги налице, но така или иначе мерките по ЗЗДН винаги имат временен характер и не по реда на този закон могат да бъдат разрешени проблемите на семейството свързани с конкретния му начин на живот, възможността за нормално съвместно съжителство и разбирателство.

С горните мотиви съдът намира, че мярката забрана да доближава жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на молителката следва да бъде наложена за същия срок, а тази спрямо детето, включително и училището му за срок от три месеца. Желанието на ответника да се грижи за семейството си, това, че от налагането на мерките за незабавна защита същият е продължил да общува с тях, да се интересува от състояние им; изразеното становище от дирекция „Социално подпомагане”, че същият притежава родителски капацитет, сочат, че същият може да се поправи и преосмисли своето поведение.

С оглед отстраняване на извършителя на домашно насилие от съвместно обитаваното с пострадалите лице жилище, съдът намира, че за същият срок следва да постанови и местоживеене на детето при неговата майка.

    На основание чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН на ответника следва да се наложи глоба в минималния размер от 200 лв., с оглед възможността му да се поправи и да съобрази своето поведение за в бъдеще с морала.

    На основание чл. 11, ал. 2 от същия закон във вр. с чл. 16 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по реда на ГПК в тежест на ответника следва да се възложи и заплащането на държавната такса за настоящото производство в размер на 25 лв.

    Мотивиран от горното и на основание чл. 8, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от Закона за защита срещу домашното насилие, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

Налага мерки за защита на М.И.Е.  с ЕГН ********** и  П.П.Е. с ЕГН ********** срещу осъществено на 17.03.2009 г. спрямо тях домашно насилие от съпругът и бащата на детето П. С.Е. с ЕГН **********;***, КАТО:

    Задължава П. С.Е. с ЕГН **********а се въздържа от извършване на домашно насилие.

    Отстранява П. С.Е. с ЕГН ********** от съвместно обитаваното с молителката М.И.Е.  с ЕГН ********** и  П.П.Е. с ЕГН ********** *** за срок от шест месеца.

Забранява на П. С.Е. с ЕГН ********** да приближава жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на М.И.Е.  с ЕГН **********  за срок за срок от шест месеца.

Забранява на П. С.Е. с ЕГН ********** да приближава жилището, училището и местата за социални контакти и отдих на детето си П.П.Е. с ЕГН ********** за срок от три месеца.

Определя местоживеенето на детето П.П.Е. с ЕГН ********** при неговата майка М.И.Е.  с ЕГН ********** в жилището им, находящо се в гр. Б. за срок от шест месеца.

Налага на П. С.Е. с ЕГН **********,***  глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/.

    Осъжда П. С.Е. с ЕГН **********,*** да заплати държавна такса по сметка на Бургаския районен съд в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/.

    Да се издаде заповед за защита.

    Заповедта подлежи на незабавно изпълнение.

    Указва на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.

    Предупреждава П. .С. Е., че при неизпълнение на заповедта и констатация на полицейския орган за такова неизпълнение, последният задържа нарушителя и уведомява органите на прокуратурата.

Препис от настоящото съдебно решение и от заповедта да се връчи на страните и да се изпрати служебно на РПУ по настоящия адрес на извършителя и на пострадалото лице.

    Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му.

 аседание и гонасрочва за ... на прокуратурата.

прави извода за осъществено                                                                                 

 

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: трети граждански състав

Вярно с оригинала

НД