РЕШЕНИЕ
№ 19.02.2021 г.
Град Пазарджик
В И
М Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
РАЙОНЕН
СЪД - ПАЗАРДЖИК, ХІІ – ти граждански състав
На двадесет и втори януари две хиляди двадесет и първа година
В
публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ХРИСТО ГЕОРГИЕВ
СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова
Като разгледа докладваното от Районен съдия
Георгиев
Гражданско дело №790 по описа
за 2020 година.
Съдът е сезиран с искова молба с правно основание чл.422
във вр. с
чл.415 от ГПК, от „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление -
гр.Пловдив, ул. „Христо Г.Данов“№37 ,
срещу С.Р.И., ЕГН-********** ***, с цена на иска – 419.78 лева.
Подадена е искова молба от ищцовото дружество, в която се
твърди, че на 20.01.2020 г. ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд - Пазарджик за вземанията си към С.Р.И.,
в размер на 419,78 лв. По входираните документи е образувано частно гражданско
дело № 120/20г. по описа на PC- Пазарджик, по което дело в определения срок не
е постъпило възражения от длъжника, но тъй като същият е бил призован при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК представляваното от мен дружество подава
настоящата искова молба в срока по чл. 415 от ГПК.
Твърди се, че ищецът
ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, в качеството си на краен снабдител,
съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава
електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия.
Действащите общи условия през процесния период са Общите условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД,
одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. и влезли в сила на
27.06.2008г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от общите условия същите влизат в сила 30
дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено
приемане от потребителите. Общите условия са публикувани на посочен сайт на
дружеството.
Твърди се, че по
силата на чл. 7, т. 1 от общите условия ищцовото дружество е поело задължение
да снабдява с електрическа енергия обект на потребление на ответника, находящ
се в гр. Пазарджик, ул.„*******“ № *, ап.**. За С.Р.И. е открит клиентски номер
**********. Същата е собственик на горепосочения имот, видно от приложена
Справка по лице от Агенция по вписванията от 02.09.2005г. от тогава е клиент на
дружеството, представя декларация от 07.03.2017г.за получаване на информация.
Твърди се, че
ответникът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се е задължил
да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа
енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал.
2.
Сочи се, че в
изпълнение на задълженията си по общите условия „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД е доставило на обекта, обитаван от С.Р.И. за периода от 23.12.2018 г. до
22.01.2019 г. електроенергия на обща стойност 383.37 лв., която до този момент
не е заплатена от ответника. Поради забава в заплащане на консумираната ел.
енергия, ответникът дължи законна лихва в общ размер от 36.41 лв. за периода от
12.02.2019 г. до 19.01.2020 г. Законна лихва за забава се дължи за период от
датата на падежа на всяка фактура до датата на образуване на настоящото
производство, подробно описани.
Моли се съдът да
установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземанията на ЕВН
България Електроснабдяване ЕАД към С.Р.И., както следва: 383,37 лв.,
представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя
електрическа енергия за периода от 23.12.2018 г. до 22.01.2019 г.; обезщетение
за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от за
периода 12.02.2019 г. до 19.01.2020 г. в размер на 36,41 лв.; законна лихва
върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в съда - 20.01.2020г. до окончателното изплащане на
задължението.
Претендират се
направените по делото разноски, а именно държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, както и направените по ч.гр.д. №120/2020 г. по описа на
РС-Пазарджик разноски в размер на 75 лв.
Направено е
доказателствено искане. Сочат се доказателства.
В срока по чл. 131
от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения на ответника особен
представител, с който същият счита, че исковата молба страда
от нередовност. Твърди, че съществува различие между обстоятелствената част
и петитума на исковата молба. Сочи, че в обстоятелствената част на исковата
молба е посочено, че се претендира законна лихва в общ размер на 36,41 лв. за периода
от 12.02.2019 г. до 19.01.2020г. Докато в петитума на иска се претендира
„обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за
периода от за периода 21.03.2018г. е размер на 36.41“. С
оглед на това моли съдът да остави исковата молба без движение, с указания към
ищеца за отстраняване на нередовностите, допуснати в нея, като след отстраняване на същите. След отстраняване на
посочените нередовности предявеният иск би се явил допустим.
Счита
исковете за неоснователни. Оспорва изцяло същите, както по основание, така и по
размер.
Твърди, че ищцовата
претенция се основава на сключен между страните договор при общи условия, като
„ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД в качеството си на краен снабдител,
продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи
условия.
Оспорва
всички ищцови твърдения, изложени в исковата молба.
Сочи се в отговора
на исковата молба, че ищецът твърди претенцията му да произхожда от договор за
продажба на електроенергия, сключен при общи условия. Съгласно чл. 98а, ал. 3
от ЗЕ, крайният снабдител с електрическа енергия публикува общите условия
най-малко в един централен и един местен всекидневник. Изискването на чл.98а,
ал.З от ЗЕ е кумулативно - както в централен, така и в местен всекидневник. В
чл.98а, ал.5 от ЗЕ се предоставя възможност в срок до 30 дни след влизане в
сила на Общите условия, на клиента, които не е съгласен с тях, да предложи
специални условия на договора с крайния снабдител на електроенергия.
Възразява Общите
условия на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД да са били публикувани в
местен всекидневник. Като доказателство по делото е представена извадка от
вестник Дневник от 27.05.2008 г., който вестник е централен всекидневник, но
липсват доказателства, същите да са били публикувани и в местен такъв. Поради
обстоятелството, че същите не са били публикувани в местен всекидневник,
възразявам, че Общите условия на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД не
са влезли в сила по отношение на ответника. Сочи, че след като Общите условия на
„ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД не са влезли в сила по отношение на
ответника възразявам, че на същия не му е била предоставена възможност по реда
на чл.98а, ал.5 от ЗЕ в срок до 30 дни да предложи специални условия на
договора с крайния снабдител на електроенергия. Сочи, че следва извода, че
ищецът „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, като се позовава на Общите
условия които не са влезли в сила, неоснователно претендира вземанията си на
договорно основание, въпреки, че и към настоящия момент за страните не са
възникнали договорни отношения. Това е самостоятелно
основание искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
Не възразява да
бъдат приети писмените доказателства, приложени към исковата молба.
Моли съдът да
отхвърли изцяло предявените от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД срещу С.Р.И.
искове като неоснователни и недоказани, както и да ни присъдите направените
поделото разноски.
Между
страните не е спорно обстоятелството, че в хода на производството ответницата И.
е погасила задълженията си към ищцовото дружество, като на 11.09.2020г. е
заплатила на каса дължимата главница и лихва, а на 14.09.2020г. е заплатила по
банков път разноски по ч.гр. дело №120/2020г. по описа на РС- Пазарджик. В тази
насока е и подадената молба от ищцовото дружество с вх. №263820/16.11.2020 г.
Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в
молбата и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните
по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на
разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено следното:
Видно от приетите по делото
доказателства /вкл. Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия, фактури и др./, се установява, че ищецът „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от
Закона за енергетиката, продава електрическа енергия на клиентите си при
публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период
са Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР №
ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от
общите условия, същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия са
публикувани на сайта на дружеството . По силата на чл. 7, т. 1 от общите
условия и подадените документи, ищцовото дружество е поело задължение да
снабдява с електрическа енергия обект на потребление на ответника С.Р.И., ЕГН-**********
***, находящ се на посочения адрес.
От приетата по делото справка от Агенция по
вписванията се установява, че ответницата И. е собственик на гореописаният
недвижим имот и е клиент на ищцовото дружество.
Ответникът И. от своя страна, съгласно чл. 11,
т. 1 от общите условия, се е задължил да заплаща всички свои задължения,
свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините,
определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2.
В изпълнение на
задълженията си по общите условия, „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е
доставило на обекта, обитаван от ответницата И. , за периода от 23.12.2018 г.
до 22.01.2019 г. електроенергия на обща стойност 383.37 лв.
Видно от
материалите по ч.гр.дело №120/2020г. по описа на РС- Пазарджик, същото е било
образувано по подадено заявление от ищцовото дружество. Била е издадена Заповед
№40 за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК от
22.01.2020г., връчена на ответницата по реда на чл.47,ал.5 от ГПК. С
разпореждане №1949 от 14.02.2020г., съдът е дал указания на заявителя ,че може
да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника, което е било
сторено.
Между
страните не е спорно обстоятелството, че в хода на производството ответницата С.Р.И., ЕГН-********** е
погасила задълженията си към ищцовото дружество, като на 11.09.2020г. е
заплатила на каса дължимата главница и лихва, а на 14.09.2020г. е заплатила по
банков път разноски по ч.гр. дело №120/2020г. по описа на РС- Пазарджик
Съгласно
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:
По отношение допустимостта на предявеният иск:
Предявеният иск е допустим, тъй като е налице
правен интерес от воденето на настоящето производство, като интересът от
предявяването му произтича от наличие на
издадена заповед за изпълнение; връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5
от ГПК и спазване на срока по чл. 415,
ал. 1 ГПК за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането.
Предмет на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК е установяване съществуването на вземането
към датата на подаване на заявлението. Успешното провеждане на този иск има за
последица влизане в сила на заповедта за изпълнение и осигуряване на възможност
за принудително удовлетворяване на отразеното в нея вземане /чл. 416 ГПК/.
Налице е съществуването на правен интерес за заявителя от предявения иск.
По отношение основателността на
предявеният иск: Уважаването на иск с правно основание чл.415 от ГПК във вр. с
чл.422 от ГПК, се предпоставя от установяване на съществуването на
вземането.Затова в тежест на ищеца е да установи,съществуването на
вземането,чрез ангажиране на съответните доказателства. Касае е се за специален
установителен иск за установяване на вземането ,за да бъде установено със сила
на присъдено нещо,че вземането относно,което е подадено заявление по реда на
заповедното производство съществува. Искът следва да се счита за предявен от
момента на подаване на заявлението.
От събраните по делото доказателства,
безспорно се установи, че е възникнало облигационно правоотношение между
страните. Предявеният иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК от „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление - гр.Пловдив, ул. „Христо Г.Данов“№37 , срещу С.Р.И., ЕГН-**********
***, с цена на иска – 419.78 лева, беше доказан по безспорен начин в хода на
производството по делото, както по основание, така и по размер. В тази насока
са всички събрани по делото доказателства, вкл. Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия, фактури и др. Били са спазени законовите
изисквания общите условия да бъдат публикувани най-малко в един централен и
един местен всекидневник, което се установява от приетото по делото копие от
вестник „Марица“ с публикувани общи условия на договорите за пренос на
електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД,
одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-014 от 10.05.2018г.
Същевременно, в
хода на производството по делото, ответницата И. е погасила задълженията си към ищцовото
дружество,като е заплатила на каса дължимите главница и лихва, а на
14.09.2020г. е заплатила по банков път
разноски по ч.гр.дело №120/2020г. по описа на РС- Пазарджик, което
обстоятелство не е спорно между страните и се установява от приетите по делото
доказателства, вкл. препис- извлечение от сметка.
Предвид
изложените обстоятелства, съдът счита, че към настоящият момент, претендираните
от ищеца суми , за които се води гр.дело №790/2020г. по описа на РС-Пазарджик,
са били изцяло заплатени на ищцовото дружество, предвид което предявените
искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Обстоятелството,че
дължимите суми са били изплатени на ищеца не се оспорва дори от ищцовата страна, поради
което съдът не намира за необходимо да излага по-подробни съображения в тази
насока.
По
разноските: Следва да се има предвид, че ответникът е изпълнил изцяло задълженията си
към ищеца след образуването на гр.дело №790/2020г. по описа на РС-Пазарджик /
видно от приложените по делото документи, ответникът е погасил напълно
задълженията си към ищеца на 14.09.2020г., а делото е било образувано с
постъпване на исковата молба в съда на 13.03.2020г./ Съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за
един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената
част от иска, а съгласно ал. 2 от същата разпоредба ако ответникът с поведението
си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се
възлагат върху ищеца. В конкретния случай, съдът счита, че ответницата дължи
разноски, тъй като е станала причина за завеждане на делото.
Предявените искове следва да се отхвърлят, защото след
завеждане на делото исковите претенции са удовлетворени, като търсените суми са
изплатени, но независимо от това ответникът дължи на ищеца разноски, тъй като
те са направени във връзка с неговото противоправно поведение, поради което и
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от последния разноски по
делото. Това е така, защото съгласно
разпоредбата на чл.78,ал.2 от ГПК, „ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждането на делото и ако признае иска, разноските са възлагат върху
ищеца“. В конкретният случай, по аргумент на противното, съдът приема,че ответникът с поведението си е
станал причина за завеждането на делото, тъй като към момента на образуването
му не е бил изпълнил задълженията си към ищеца, поради което следва ответникът
да понесе тежестта на строените от ищцата разноски.
В
настоящото исково производство са направени разноски за държавна такса в размер
от 75,00 лв. , както и депозит за особен представител в размер на 150.00лв. /сто и петдесет лева/. Не се претендира юрисконсултско възнаграждение, поради което
такова не следва да се присъжда.
На ищцовото дружество вече са били заплатени от ответницата сторените
разноски по заповедното производство,
което не се оспорва от ищцовата страна.
Воден от
горното Пазарджишкият Районен съд,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ЕВН България
Електроснабдяване”ЕАД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление –
гр.Пловдив, обл.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“№37,със законни представители М. М.
М. и Ж. П. С., установителен иск, с който се иска да се признае за установено,
че в полза на ищеца съществува вземане
срещу ответника С.Р.И., ЕГН-********** ***, за следните суми: 383,37лв. (триста осемдесет и три лева и тридесет и седем стотинки),
представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа
енергия за периода от 23.12.2018 г. до 22.01.2019 г.; обезщетение за забавено
плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от 12.02.2019 г.
до 19.01.2020г. в размер на 36,41 (тридесет
и шест лева и четиридесет и една стотинки); законна лихва върху горепосочената
главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 20.01.2020 г., до окончателното изплащане на задължението,
за които суми е била издадена на 22.01.2020г. Заповед №40 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.
гр. д. №120/2020 г. по описа на PC Пазарджик, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
С.Р.И., ЕГН-********** ***, да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД,
ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление - гр.Пловдив, ул. „Христо Г.Данов“№37, сумата от 225.00лв.
/двеста двадесет и пет лева/, които представляват сторени от ищеца такси и
разноски по гражданско дело №790/2020г. по описа на РС-Пазарджик
Решението подлежи, на обжалване с въззивна жалба,в
двуседмичен срок от връчването му на страните,пред ОС- Пазарджик.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: