ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ...........
гр. София, 02.04.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-21 състав, в закрито
заседание, в състав:
СЪДИЯ:РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
като
разгледа т.д. № 1808/2020 г. по описа на СГС,
намери следното:
Ищецът
твърди, че е застрахован по сключена с ответника застрахователна полица
„Отговорност на превозвача при международен автомобилен превоз на стоки“ №
0310560201900004, със срок на застраховката от 0:00ч. на 02.06.2019г до 24:00ч.
на 01.06.2020г., съгласно която застрахователят се е съгласил да покрива
отговорността му като превозвач за цялостна или частична липса или
повреда на превозвани товари съгласно Конвенцията за международен автомобилен
превоз на товари (за превози извън територията на Р. България), гл. 26, част III на ТЗ – Договор за превоз и Закона за автомобилните
превози (за превозите на територията на Р. България) за превози на територията
на Европа, Азия и България и при осъществяване на превоза с влекач с рег. №********, рама WMA06XZZ78M522429,
марка
MAN, TGX 18.480 BLS, собственост на ищеца.
Съгласно
застрахователен сертификат общата застрахователна сума на покрития риск по
полицата е в размер на 250 000 евро. Твърди, че е заплатил надлежно
вноските по полицата и между страните е възникнало валидно застрахователно
правоотношение. На 12.03.2019г. е получил заявка от свой редовен клиент „Група
Технология на металите „А.Б.“ Х. АД“ за превоз на товари от Италия, гр.
Монтемурло от фирма A.CHI.MО Srl и от фирма SET
Falciani,
гр. Прато до България, с. Казичене 1532, фирма АЛОГ, договорена е цена за
превоза, за което е издадена фактура от 21.03.2020г. Твърди, че на 19.03.2020г.
на връщане от Италия с ферибот товарният камион с рег. №********, с полуремарке
с рег. №******* и водач Р.Ц.Т.спира за изчакване на задължителна почивка на
бензиностанция „Шел“ в гр. Игуменица, Р. Гърция, която е в непосредствена
близост до пристанището, което е сигурно, осветено и с видеонаблюдение. След
изтичане на времето за задължителна почивка, на сутринта на 20.03.2020г. около
7:30ч. водачът установява, че катинарът на вратата на ремаркето е разбит и
липсва стока, извикана е местната полиция, съставен е протокол, образувано е
наказателно дело срещу неизвестен извършител. Твърди, че по време на задължителната
почивка водачът не е напускал товарният автомобил и през цялото време се е
намирал в кабината като вратите, двигателният блок и багажникът, както и
вещите, предмет на престъплението, са били заключени и по този начин –
охранени, а не без постоянен надзор; камионът е бил паркиран на територията на
бензиностанцията, на осветено място. Ищецът е уведомил застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие в 3-дневен срок от узнаването и е
предоставил всички необходими документи. Твърди, че съгласно авариен протокол,
впоследствие коригиран, липсите на Instyle SPA, Италия, са в размер на 16889,28
евро, а от С.ЕООД са предявени рекламации към ищеца в размер на 1180 евро. С
писмо от 10.06.2020г. ответникът е уведомил ищеца, че отказва заплащане на
претендираното обезщетение поради липса на документи, доказващи основателността
на претенцията.
Във
връзка с дадени му указания заявява изрично, че не е извършвал плащане на обезщетение
за настъпилите липси, описани в исковата молба, а само са му предявени такива
извънсъдебни претенции.
С
оглед твърденията в исковата молба, че ищецът и ответникът са страни по
застрахователен договор, по който предмет на застрахователното покрите е не
превозвания товар, а гражданската отговорност на ищеца – превозвач за липси и
повреди върху превозвания товар и при изричното изявление на ищеца, че не е
заплащал обезщетение за настъпилите липси при извършения от него превоз, то и
съдът намира, че към настоящия момент липсва правен интерес от предявяване на иска, тъй като правната
уредба на застраховките „гражданска отговорност“, включително и тази на
превозвача, предвижда легитимация по исков ред на увреденото лице за
предявяване на пряк иск срещу застрахователя, а легитимация на застрахования,
чиято гражданска отговорност е покрит риск по договора, само в случаите, в
които той е изплатил вече дължимото обезщетение. Следователно ищецът би имал
правен интерес да предяви иск срещу застрахователя само ако вече е платил
обезщетението за липса на товари, а ако не е го е платил, само в хипотезата, в която срещу него е предявен
иск за изплащането му, в който случай би могъл да привлече застрахователя като
помагач и да предяви срещу него обратен иск при условията на евентуално
уважаване на иска за ангажиране на отговорността му за повреди/липси на товар,
нстъпили по време на превоза.
По
тези съображения и на основание чл.130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ
ВРЪЩА исковата молба с вх.№ 262804/21.09.2020
г. на Ч. ООД, по която е образувано т.д. № 1808/2020 г. на Софийския градски съд, VІ-20 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: