Р Е Ш Е Н И Е
№ 754
гр. Пловдив, 14.04.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ, XVIIІ състав, в публично съдебно заседание на
двадесети и осми февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от съдия Ресув адм. дело № 3134
по описа на съда за 2019 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.145 и следващите от АПК.
Образувано е по жалба на С.Д.С., ЕГН **********,***,
срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 19-0239-000272/12.09.2019 г. на
началника на РУ-Асеновград при АД на МВР – Пловдив.
Според жалбоподателя, с посочената ЗППАМ неправилно са
иззети регистрационните табели на собствения му лек автомобил „Мицубиши паджеро“ с рег. № РВ **
МВ, тъй като той не е предоставил автомобила за управление на С.А., а същият,
сам го е взел за ползване, като сочи, че това е станало при тестване на
автомобила на кратко разстояние. Тази
връзка твърди, че не е осъществен съставът на деянието „предоставя“. Твърди се,
на второ място, че не е налице хипотезата на чл.102 ал.1 т.1 от ЗДвП по
отношение на С.А., тъй като същият разполага със СУМПС, още повече, че в ЗППАМ
изрично било записано, че А. притежава СУМПС. На следващо място се сочи, че
административният орган не е установил с каква присъда е наказан А., кога е
изтекло наказанието и кога му е връчен АУАН № 368129. Счита и, че неправилно му
е наложена ПАМ, при положение, че издаването на ЗППАМ е резултат от
административно производство, а всяко такова започва със съставянето на АУАН,
поради което счита, че е налице съществено нарушение на административнопроизводствените
правила. Иска се отмяна на наложената ПАМ. Претендират се разноски по делото.
Ответникът – началник РУ-Асеновград към ОД на МВР -
Пловдив, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по
основателността на жалбата.
Жалбата, като подадена срещу подлежащ на съдебно
обжалване акт – ЗППАМ № 19-0239-000272/12.09.2019 г., от лице с правен интерес
от обжалването, в качеството му на адресат на акта, в законоустановения
14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл.149 ал.1 от АПК, приложим
съгласно чл.172 ал.5 от ЗДвП, се явява допустима.
От фактическа страна съдът намира за установено
следното:
Със съставен АУАН серия АА № 368129/12.09.2019 г. е
установено, че на 12.09.2019 г. около 11:45 ч. в гр. Асеновград, ул. „Княз
Борис I“ до №
19, С.Г.А., като водач на лек автомобил „Мицубиши паджеро“, с рег. № РВ ** МВ, чужда собственост, управлява
посоченото МПС, след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен ред и не е изпълнил условията за
възстановяване на СУМПС /отнето-иззето/, с което виновно е нарушил чл.150а ал.1
от ЗДвП. Със съставянето на АУАН на С.Г.А. е отнето СРМПС № ****и два броя
регистрационни табели.
Актът е подписан от нарушителя С.А. без възражения,
което е изрично посочено в него и е връчен на лицето на 12.09.2019 г.; редовен
е от външна страна и доказва установените с него факти, тъй като предвид
разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон
имат доказателствена сила до доказване на противното.
На същата дата 12.09.2019 г. от П.Б., началник РУ -
Асеновград при ОД на МВР – Пловдив на С.Д.С.
е издадена ЗППАМ № 19-0239-000272 по чл.171 т.2а б.“а“ от ЗДвП, с която е
прекратена регистрацията на ППС „Мицубиши паджеро“ с рег. № РВ ** МВ за срок от 6 месеца за нарушение
на чл.201 ал.1 т.1 от ЗДвП. Заповедта е връчена на С. на 20.09.2019 г.
Към административната преписка са приложени: - оправомощителни заповеди № 317з-391/06.02.2017 г.на
директор ОД на МВР – Пловдив и Заповед № 81213-1524/09.12.2016 г. на министъра
на вътрешните работи, АУАН серия АА № 368129/12.09.2019 г., справка за
нарушител/водач на С.С., справка за нарушител/водач
на С.А..
В хода на съдебното производство към делото са
приобщени: - НП № 1678/01.10.2010 г., издадено на С.А., копие на СУМПС на С.А.,
представени с писмо рег. № 103000-17568/04.11.2019 г- на началник сектор ПП“
при ОД на МВР – Пловдив.
Предвид изложеното, крайният извод на съда по
отношение фактите е, че на 12.09.2019 г. водачът С.А., не е притежавал СУМПС и
не е имал право да управлява МПС, собственост на С.Д.С., заради което му е
съставен АУАН за извършено нарушение по чл.150а ал.1 от ЗДвП и е издадена
процесната заповед за ПАМ от 12.09.2019 г. на основание чл.171 т.2а б.“а“ от ЗДвП – прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца чрез отнемане на регистрационните
табели.
Тук е необходимо да се посочи, че съгласно чл.172 ал.6
от ЗДвП, макар и да не е изрично посочено в заповедта, обжалването не спира
изпълнението на ПАМ. Следователно, по
силата на закона е допуснато предварително изпълнение. Тя подлежи на изпълнение
веднага след издаването и поражда незабавно целените с нея правни последици.
Ето защо, без съществено значение е кога е била връчена тази заповед. Моментът
на връчването е свързан единствено с възможността на адресата да я обжалва,
което не спира допуснатото по силата на закона предварително изпълнение.
При така установеното от фактическа страна съдът
формира следните правни изводи:
В случая са налице материално-правните предпоставки за
прилагането на принудителната административна мярка, а именно жалбоподателят,
като собственик на лек автомобил „Мицубиши паджеро“ с рег. № РВ ** МВ, на лице което не е притежавало
свидетелство за управление, тъй като последното е било иззето от контролните
органи по съдебен ред.
Мярката е временна, с превантивен и преустановителен характер и се прилага с цел осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения, за определен срок от 6м. до 1 год. Определения със
заповедта срок от 6 м. е в рамките на законовия и е обусловен от поведението на
водача и упорството му да не се подчинява на правилата на ЗДвП, поради което е
съобразен с целите на мярката.
Съгласно чл.172 ал.1 от ЗДвП принудителните
административни мерки по чл.171 т.2а се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. По силата на ал.2 т.3 от същата разпоредба, налагането на ПАМ се извършва с отнемането на табелите с
регистрационен номер по чл.165 ал.2 т.2 от ЗДвП.
Заповедта е издадена от началника РУ – Асеновград при
ОД на МВР – Пловдив, упълномощен със Заповед № 317з-391/06.02.2017г. на
директора на ОД на МВР – Пловдив и въз основа на Заповед №
81213-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, който има
правомощия по силата на закона като ръководител на службата за контрол да
издава мотивирани заповеди за прилагане на принудителни административни мерки
по чл.171 т.2а по ЗДвП.
Или иначе казано, обжалваната заповед не страда от
порок на нищожност и явява се валиден акт.
Мотивирана е със съставения АУАН серия АА №
368129/12.09.2019 г., чието съдържание е възпроизведено в мотивите на заповедта
като фактическо основание, както и от
приложеното по делото Решение № 113/31.05.2017 г. по НАХД № 415/2017 г.
по описа на РС - Асеновград,с което на основание чл.78а ал.1 от НК С.А. е
освободен от наказателна отговорност и му е наложена глоба в размер на
1 000 лв. , а на основание чл.78а ал.4 във връзка с чл.343г от НК е лишен
от правото да управлява МПС за крос от осем месеца. От цитираното решение обаче
не става ясно кога точно е отнето свидетелството за правоуправление и кога е
върнато на лицето, а видно от справката за нарушител/водач на С.А., липсва
информация за издадено ново свидетелство за управление на МПС, освен издаденото
на 22.11.2003 г., валидно до 04.11.2013
г. Липсват данни за иззетото по НАХД СУМПС за срок от 8 месеца. Отделно от
това, каза се по-горе, АУАН № АА № 368129/12.09.2019 г. е подписан от С.А., че
няма възражения.
Последното сочените аргументи обосновават издаването
на заповедта с правно основание по чл.171 т.2а от ЗДвП за прекратяване на
регистрацията на собственото на С.Д.С. ППС за срок от 6 месеца, поради
управление на МПС от чужд водач – С.А., без да притежава СУМПС. Ето защо,
съдържанието на заповедта позволява да се разбере правното и фактическо
основание за прилагане на принудителната административна мярка, вида и срока на
действието й и в този смисъл е мотивирана, а обосноваващите я факти и обстоятелства
са доказани с приложените по делото доказателства. Относимите
факти и обстоятелства са посочени в заповедта.
Налице са правните и фактически основания за прилагане
на ПАМ – прекратяване на регистрацията на МПС, собственост на ФЛ, предоставено
за управление на водач, който не притежава СУМПС, т.е. налице е преследваната
от закона цел - преустановяване на нарушението. Мярката е временна, за
определен срок.
В производството по издаването на обжалваната заповед
не са допуснати съществени нарушения на административно производствените
правила. Обжалваният акт е съобразен и с целта на закона, която най-общо е, да
се гарантира безопасността на участниците в движението от водачи, управляващи
МПС, с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение
по пътищата /в този смисъл Решение № 436/ 13.01.2017 г. по адм.
дело № 4083/ 2016 г. по описа на ВАС; Решение № 5116 от 08.05.2015 г. по адм. дело № 12851/ 2014 г. на ВАС и др./, в конкретния
случай, притежание на СУМПС.
При преценка на материалната законосъобразност на
заповедта, съдът съобрази следното: Съгласно чл.171 т.2а б.“а“ от ЗДвП, за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения спрямо водач, се прекратява регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без
да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл.171 т.1 или 4 или по реда на чл.69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства
– за срок от 6 месеца до една година.
При тази законова регламентация, необходимата
материално правна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежния
ред управление на МПС, чужда собственост от водач без СУМПС. Разпоредбата на
чл.171 т.2 а от ЗДвП не предвижда като условие за налагане на ПАМ влизането в
сила на наказателното постановление, а само установяване на конкретното
нарушение, и доколкото конкретната ПАМ е от категорията на преустановителните
мерки, е достатъчно съставянето на АУАН на нарушителя. Такъв в настоящия случай
е налице и той предхожда заповедта за ПАМ, поради което всички възражения на
жалбоподателя в противния смисъл са неоснователни.
Материалноправната норма
на специалния закон, която е приложима,
съгласно правилото на чл.23 от ЗАНН,
не предвижда като предпоставка за прилагане на ПАМ, наличието на виновно
поведение на собственика на автомобила, който е и адресат на мярката. Субективното
отношение на същия би било съставомерен признак при
ангажиране на административно-наказателната му отговорност за извършено
административно нарушение по ЗДвП. В случая спрямо жалбоподателя е приложена
ПАМ, която е друга форма на
административна принуда и е подчинена на
различен правен режим. Принудителната административна мярка, съгласно чл.22 от ЗАНН, се налага с цел да се предотврати
или преустанови административно нарушение и на вредните последици от
административно нарушение. Или в случая, целта на приложената мярка е чрез прекратяване на регистрацията на МПС да бъде
преустановено административното нарушение - управлението на МПС от
неправоспособен водач, което би могло да причини вредоносен резултат. В този смисъл липсата на вина на собственика
на автомобила е ирелевантно за прилагането на мярката
обстоятелство.
В конкретния случай, констатациите в съставения против
А. АУАН относно управление на МПС без свидетелство за управление на МПС не са
опровергани от жалбоподателя, в чиято тежест е да установи противното. Поради
това съдът приема, че с оглед конкретните фактически установявания, в настоящия
казус прилагането на ПАМ "прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство" е било императивно изискуемо по силата на специалния ЗДвП, съответно,
издавайки оспорената заповед административният орган е действал в условията на
обвързана компетентност, тъй като липсват доказателства за противното. Не би
било пречка, ако А. разполага с надлежно издадено/върнато СУМПС, то
жалбоподателят да представи копие от същото. Това обаче не е сторено в
настоящото съдебно производство.
На следващо място, в заповедта са изложени както
фактическите, така и правните основания за прилагане на оспорената ПАМ -
извършеното от водача на МПС чуждо административно нарушение по чл.150а ал.1 от ЗДвП - управление на МПС от лице, с наложено наказание глоба, и отнемане
правото да управлява МПС за 8 месеца, което изисква императивното прилагане на
ПАМ на основание чл.171 т.2а б.“а“ от ЗДвП. Действително, в заповедта не са изложени
мотиви по отношение продължителността на срока на ПАМ, но доколкото, той е
определен в законоустановения
минимум от 6 месеца, съдът в този си състав намира, че така констатираният
пропуск в конкретния случай, няма стойност на съществено нарушение на
процесуалните правила, респ. и на самостоятелно основание за отмяна на
оспорения акт.
В заключение, но не на последно място, съдът преценява
като неоснователно искането за отмяна на заповедта по съображение, че същият не
е знаел за това. Именно неговото поведение е причина за лишаване от ползването
на МПС-то за срок от 6 м. Като е предоставил автомобила на лице, без СУМПС,
жалбоподателят не може да се позовава на собственото си противоправно
поведение, в резултат на което, с голяма вероятност са настъпили значителни
неблагоприятни последици, за да претендира отмяна на наложената законоустановена ПАМ. Предвидената с последното актуално
изменение на чл.171 т.2а от ЗДвП от м.02.2017 г. мярка, е израз на държавната
политика за ограничаване и преустановяване управлението на МПС след употреба на
алкохол, наркотици, без СУМПС и пр., подробно изброени в текста, което е и
обществено значима цел, с оглед значителния брой жертви и пострадали от т.нар.
„война на пътя“. Мярката действително е драстична и се характеризира със
значителни по тежест неблагоприятни последици, но е приета от законодателя
недвусмислено, представлява част от действащото право, следва да бъде приложена
при извършено нарушение по чл.150а ал.1 от ЗДвП, и изпълнението й при наличието
на всички материално и процесуално правни предпоставки, какъвто е настоящият
случай, не може да бъде отменено.
Предвид изложеното, съдът намира, че оспорената
заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията му, в
необходимата писмена форма, съдържаща правните и фактически основания за
издаването й, при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие с
материалния закон и целта му, поради което е законосъобразна. Жалбата срещу
оспореният акт се явява неоснователна и, като такава, следва да бъде
отхвърлена.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд – Пловдив,
XVIII състав,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на С.Д.С.,
ЕГН **********,***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 19-0239-000272/12.09.2019 г. на началника на РУ на МВР – Асеновград при
ОД на МВР-Пловдив за налагане на административна мярка по чл.171 т.2а б.“а“ от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: