РЕШЕНИЕ
№ 1127
гр. Пловдив , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20205330117528 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „Кредитреформ
България” ЕООД, ЕИК ********* против Д. Г. А., с която е предявен осъдителен иск с
правна квалификация по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 9, чл.11, т.7, т.11, т.17 ЗПК, чл. 6
ЗПФУР и чл. 99 ЗЗД.
Твърди, че на 21.03.2016 г. между ответника и трето лице – кредитор „4финанс”
ЕООД /с търговска марка на пазара „Вивус”/ бил сключен договор за кредит № *******, под
формата на електронен документ по реда на ЗПФУР. Била предоставена сумата от 600 лева,
която следвало да бъде върната в срок от 30 дни – 20.04.2016 г., ведно с договорна лихва.
С настъпване на падежа по договора ответникът се е възползвала от правото,
предвидено в т. 11 от ОУ към договора за кредит, като е поискала удължаване на срока за
връщане на кредита, в резултат на което срокът е удължен с нова падежна дата – 01.06.2016
г.
Въпреки настъпване на падежа и опитите за доброволно уреждане на отношенията,
ответникът не погасил. На осн. т.13.2 ОУ, кредиторът начислил наказателна лихва.
На 23.11.2018 г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/, с който вземанията били прехвърлени на ищеца, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности. Длъжникът бил уведомен.
Предвид липсата на плащане, въпреки изпратените покани, се моли за присъждане на
сумата от 600 лева – главница, ведно със законната лихва върху главницата от постъпване
на исковата молба в съда – 31.12.2020 г. до окончателното погасяване и разноските по
делото.
1
Препис от исковата молба е бил редовно връчен на ответника Д. Г. А., при условията
на чл. 46, ал. 2, вр. ал. 1 ГПК, чрез служител на дружеството - работодател, според
актуалната справка от НАП, със задължение да предаде, като в законоустановения
едномесечен срок не е постъпил отговор на исковата молба.
Ответникът Д. Г. А. е била редовно призована за първото съдебно заседание, при
условията на чл. 46, ал. 2, вр. ал. 1 ГПК, чрез служител на дружеството - работодател,
според актуалната справка от НАП, със задължение да предаде.
В изпратените до същата съобщения – за препис от исковата молба с приложенията й,
така и с определение по чл. 140 ГПК, изрично е вписано, че при неподаване в срок на
писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото
да се гледа в нейно отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на
неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание, проведено на 17.06.2021 г. ответникът не се е явила, не
е изпратила упълномощен представител, няма и направено искане делото да се гледа в нейно
отсъствие. Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание
чл.238, ал.1 ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу нея.
Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение
са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131,
ал.1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован и не е
направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От приложените към исковата
молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на
исковите претенции. Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл. 238 ГПК, с
което предявения иск да се уважи изцяло.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и
доказателства за сторени такива от: 50 лева – ДТ, като се дължи и юрисконсултско
възнаграждение, което на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПрП, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, с
оглед конкретната фактическа и правна сложност, извършените процесуални действия,
съдът определя в размер на минимума от 100 лева. Дължат се разноски от общо 150 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Г. А., ЕГН **********, да заплати на „Кредитреформ България”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор
Петьофи“ № 10, следните суми: 600 лева /шестстотин лева/ – главница, дължима по договор
за кредит № ******** от 21.03.2016 г., сключен с „4финанс” ЕООД, ЕИК *********,
вземанията по който са прехвърлени на „Кредитреформ България” ЕООД с договор за цесия
от 23.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на
исковата молба в съда - 31.12.2020 г. до окончателното погасяване, както и общо 150 лева
/сто и петдесет лева/ - разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда
2
на чл. 240 ГПК пред Пловдивския окръжен съд в едномесечен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
3