Р Е Ш Е Н И
Е № 25
гр. Сливен, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на шестнадесети февруари, две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
при участието на секретаря ВАНЯ КОСТОВА и на прокурора КРАСИМИР
МАРИНОВ, като разгледа докладваното от председателя касационно административно-наказателно
дело № 28 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда
на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във
връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по
касационна жалба от ТД на НАП – Бургас, подадена против против Решение № 189/08.11.2021 г. по АНД № 20212330200782 по описа на
Ямболския районен съд за 2021 г., с което е отменено Наказателно постановление
№ 552812-F581907/19.01.2021 г., издадено от
Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП, с което на
основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 във вр. с чл. 185,
ал. 1 от ЗДДС на „Б. Н. и И.П.К.“ СД,
ЕИК *** гр. Я., е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за
нарушение по чл. 31, ал. 4 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118
ал. 4 от ЗДДС.
В жалбата касационният
жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно,
постановено в противоречие с материалния закон. Счита, че извършеното нарушение
е установено и доказано, като АНО правилно е наложил санкция по чл. 185, а 2 от ЗДДС. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение с постановяване на
решение по същество, с което НП да бъде потвърдено, по съображения изложени в
касационната жалба.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява. Депозирано
е писмено становище чрез п. п. юриск. Д. Ж., която
поддържа жалбата.
В съдебно заседание
ответникът по касацията се представлява от процесуален представител - адв. П.П. ***, надлежно
упълномощен, който оспорва жалбата и излага съображенията си относно
правилността на първоинстанционното решение. Моли същото
да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на сторените в касационната
инстанция разноски.
Представителят на Окръжна
прокуратура Сливен счита жалбата за неоснователна. Предлага да бъде оставено в
сила решението на първоинстанционния съд.
Касационната жалбата е
подадена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
За да отмени НП,
Районният съд е приел, че при издаване на наказателното постановление е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в
противоречие между фактическото описание на нарушението и нарушената законова
разпоредба. В НП не ставало ясно на какво основание АНО е квалифицирал
нарушението по чл. 185, ал.2 изр. 2 във вр. с чл.
185, ал. 1 от ЗДДС. Счел, че при това положение е нарушено правото на защита на
санкционираното лице. При тези мотиви Районният съд е отменил процесното НП.
Решението на Районния съд е валидно, допустимо и правилно. Изводите на Районния съд са съобразени със събраните по делото доказателства и с приложимото право и се споделят напълно от настоящата инстанция, поради което повторното им излагане не е необходимо. Още повече, че с нормата на чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК е предвидена възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд. Възраженията на касационния жалбоподател са неоснователни.
Касационната инстанция счита, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като споделя направения извод за незаконосъобразност на наказателното постановление. Правилно и законосъобразно Ямболския районен съд е приел, че обжалваното наказателно постановление е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения. В подкрепа на доводите си въззивната инстанция посочва подробни и аргументирани мотиви, изведени при напълно изяснена фактическа обстановка въз основа на задълбочен анализ на събраните доказателства, приложимия закон и становищата на страните.
Съображенията на ЯРС в тази насока изцяло се споделят от настоящия съдебен състав.
Дружеството е санкционирано за нарушение по чл. 31, ал. 4 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, като първата от тези норми гласи, че сторно операция при допусната операторска грешка се извършва до 7-мо число на месеца следващ месеца, в който е допусната грешката, а разпоредбата на чл. 118, ал. 4 от ЗДДС урежда правомощие на Министъра на финансите да издава наредба, като в т. 1 до т. 8 е посочено какво точно се определя с подзаконовия нормативен акт.
В случая наказанието в размер на 1 000 лева е наложено на „Б. Н. и И.П.К.“ СД, гр. Я. на основание чл. 185, ал. 2 ЗДДС, според която извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. А както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, нито в съставения АУАН, нито в издаденото въз основа на него наказателно постановление се съдържат факти относно обстоятелството дали конкретното нарушение води или не води до неотразяване на приходи. Това от своя страна води до несъответствие между фактическото описание на нарушението и приложения закон. В този смисъл е обоснован извода на ЯРС за наличие на съществени процесуални нарушения при издаване на наказателното постановление, водещи до неговата отмяна. И това е така, тъй като съдът следва да извърши преценка дали посоченото от административнонаказващия орган нарушение действително е извършено и дали правилно е определена санкцията, но е недопустимо да извършва преценка за това какво нарушение е извършено на база наложената санкция.
Настоящата инстанция намира доводите на ответната по касационната жалба страна, че непосочването в АУАН и НП на датата на извършване на нарушението е нередовност, спрямо която приложение намира разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН актът за установяване на административно нарушение и наказателно постановление трябва да съдържат датата на извършване на нарушението. Тези правни норми уреждат императивно реквизитите на АУАН и НП, като по този начин се осигурява правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае точно кога се твърди, че е извършил нарушението, което му е вменено. При съставянето на АУАН и НП датата на извършване на нарушението не е посочена, което възпрепятства възможността нарушителят да организира защитата си в пълен обем. Ограничаването на правото на защита във всички случаи представлява съществено процесуално нарушение и води до порочност на издаденото наказателно постановление. В този смисъл при издаване на наказателното постановление административнонаказващият орган е нарушил императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като изобщо не е посочил датата на извършване на нарушението.
С оглед изложените съображения, Районният съд правилно е отменил процесното НП, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски е основателна и касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 300 лева – платено адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във
връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен
съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 189 от 08.11.2021
г., постановено по АНД № 20212330200782/2021 г. по описа на Районен съд – Ямбол.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите - гр. София да
заплати на „Б. Н. и И.П.К.“ СД с ЕИК ***,
сумата от 300 /триста/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: