РЕШЕНИЕ
№
гр. Ловеч, 12.03.2024 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, пети административен
състав в публично заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА РАДЕВА
при
участието на секретаря Татяна Тотева, като разгледа докладваното от съдията
Радева адм. дело № 259 по описа за 2023 година
на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 73, ал. 4 във
вр. с чл. 27 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при
споделено управление /ЗУСЕФСУ/, във връзка с чл. 27, ал. 6 от Закона за
подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/.
Административното дело е образувано
по Жалба
вх. № 2122/21.07.2023г. по регистъра на Административен съд гр. Ловеч, вх. №
01-6500/3804-4/06.06.2023г. по регистъра на Държавен фонд „Земеделие“ гр.
София, подадена от ЕТ „НИК-НИКОЛАЙ ГАВРИЛОВ“ ЕИК: *********, чрез адвокат А.С.А.
от САК, с адрес: ***, срещу Решение № 11/311/00659/3/01/04/03 от 18.05.2023г.
за налагане на финансова корекция, издадено от Г.Т.– Изпълнителен директор на
Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, с което на ЕТ е определена финансова корекция в
размер на 390 587,70 лева, представляваща
окончателната подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ.
По изложените в жалбата аргументи,
че решението е незаконосъобразно,
издадено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и несъответствие с целта на закона, се иска неговата
отмяна.
В съдебно заседание оспорващият ЕТ „НИК-НИКОЛАЙ ГАВРИЛОВ“
ЕИК: *********, с. Дерманци, обл. Ловеч, се представлява
от процесуалния
представител адв. А.А. от САК, който поддържа жалбата на заявените в нея
основания и моли оспореното решение да бъде отменено, като излага подробни
аргументи в този смисъл както в съдебно заседание, така и в представена писмена
защита. Претендира присъждането на разноски, съобразно представен списък.
Ответникът – Изпълнителния директор
на Държавен фонд „Земеделие” гр. София, в съдебно заседание, редовно призован,
не се явява и не се представлява. С писмена молба от главен юрисконсулт И.З. –
процесуален представител на ответника, е изразено становище за неоснователност
на жалбата с изложени аргументи за това, като се моли съдът да постанови
решение, с което отхвърли жалбата. Претендира
присъждането на
юрисконсултско възнаграждение в размер 500 лева и прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид констатациите в
обжалвания
административен акт,
становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за
установено следното:
По делото е безспорно, а и това се
установява от събраните по делото доказателства, че между Държавен фонд „Земеделие“ и
ЕТ
„НИК-НИКОЛАЙ ГАВРИЛОВ“ ЕИК: *********, е сключен Договор за подпомагане № 11/311/00659
от 31.10.2014г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007 –
2013 година /л. 108
и следв./. Към него е приложен Бизнес план за преустройство на съществуваща
сграда, изграждане на басейн, съблекалня и ограда УПИ XIV-1255, кв. 125 с. Дерманци, общ.
Луковит, с посочена в него сума на инвестиция – 549 435,71 лева /л. 74-107/. Съгласно този бизнес план
е предвидено създаването
на къща за гости чрез преустройство, пристрояване и надстрояване на
„съществуваща“ по кадастър масивна сграда, намираща се в с. Дерманци, община
Луковит. Предвид това, че сградата е изцяло разрушена е предвидено да бъде
изградена изцяло наново, като следва да бъде изградено едноетажно пристрояване
от изток и надстрояване с втори етаж на съществуващата сграда. Предвидено е
посредством преустройство на част от съществуващия първи етаж да бъдат
обособени три самостоятелни стаи тип „боксониера“ с по 2 легла, антре,
санитарен възел и кухненска ниша към всяка от тях. Останалата част от
съществуващия първи етаж заедно с пристройката от изток да бъде разроботена
като кафе-аперитив, състоящ се от зала за консумация с площ 28,61 кв.м., мокър
бюфет с площ 6,66 кв.м., предверие – умивалня с площ 8,10 кв.метра. Предвидено
е светлата височина на пристроената зала за консумация да бе 3,20 м., а на
целия съществуващ и преустройван първи етаж – 2,74 метра. На втория етаж е
предвидено място за настаняване на туристи тип еднофамилно тристайно жилище,
включващо антре, дневна-трапезария, кухня, баня с тоалетна, килер, спалня за
двама обитатели, тераса, която се ползва към дневната-трапезария и една от
спалните. Предвидено е светлата височина на втория жилищен етаж да е 2,70 м.,
покривът да е скатен, с дървена носеща покривна конструкция, покрита с керемиди
тип „Bramac“, както и са предвидени
съответните топлоизолационни материали, осигуряващи необходимата
топлотехническа ефективност. В бизнес плана е предвидено средногодишно при 200
дни натовареност да има средно 35 посещения в ресторанта, при средногодишно 90
дни натовареност да има около 30 посетители на басейна, 200 дни заетост на
ресторанта и 200 дни заетост на стаите.
Към
договора за отпускане на финансова помощ са сключени два анекса, а именно Анекс
№ 1 от 23.02.2015г. /л. 117-120/ и Анекс № 2 от 11.09.2015г. /л. 121-133/.
Окончателната оторизирана
и изплатена сума по проекта е в размер на 390 587,70 лева, изплатена на два
пъти: по заявка за междинно плащане на 29.06.2015г. е изплатена субсидия в
размер 167 958,26 лева и по заявка за окончателно плащане на 11.12.2015г. е
изплатена субсидия в размер на 222 629,44 лева.
Със Заповед № 373846 от 20.06.2019г. /л. 141-142/, Началник отдел Регионален
технически инспекторат (РТИ) – Плевен е разпоредил извършване на проверка на място, с начална дата - 20.06.2019г. и крайна дата на
проверката – 28.06.2019г., на
кандидат с УРН 602428 ЕТ „НИК-НИКОЛАЙ ГАВРИЛОВ“
ЕИК: *********) относно заявление с УИН 11/130513/39561. В заповедта е определена крайна дата за предаване на контролния
лист за процедурната проверка – 28.06.2019г., като проверката е възложена на експерти от отдел Регионален технически
инспекторат (РТИ) – Плевен. За
резултатите от проверката бил изготвен контролен лист /л.143-160/. При извършената проверка било констатирано, че е
променена функциалността на част от къщата за гости, като апартаментът на
втория етаж не е категоризиран и е отдаден под наем за срок от 5 години,
считано от 01.10.2017г. на Габриела Иванова З.. Сключен е стандартен договор за
наем от 29.09.2017г., като консумативите и текущите разходи са за сметка на
наемателя. С оглед на това е направено предложение, обективирано в Докладна записка
от Петранка Кралева Дилова - Началник отдел РТИ гр. Плевен с изх. № 05-2-152/139
от 28.06.2019г. /л. 162/ за извършване на стандартна (ex post) проверка на проекта, която да
установи и констатира цялостното изпълнение на задълженията на бенефициера през
периода на наблюдение.
Със Заповед № 374417 от 05.07.2019г.
/л. 165/ и Заповед № 374417
от 05.07.2019г. /л. 166/, Началникът на отдел
Регионален технически инспекторат (РТИ) гр. Плевен е разпоредил извършване на
проверка на място, с начална дата - 12.07.2019г.
и крайна дата на проверката – 24.07.2019г., на кандидат с УРН 602428 относно заявление с УИН 11/130513/39561. В заповедта е определена крайна дата за
предаване на контролния лист за процедурната проверка – 25.07.2019г., като проверката е
възложена на експерти от отдел Регионален технически инспекторат (РТИ) – Татяна Петрова Цочева и Петьо
Иванов Герашки. За резултатите
от проверката бил изготвен контролен лист за проверка на място /л. 167-194/. До ЕТ „НИК-НИКОЛАЙ ГАВРИЛОВ“
ЕИК: ********* било изпратено Уведомително писмо с изх. № 01-152-6500/101/26.07.2019г. /л.
202/ относно констатациите от контролния лист, с което на дружеството била
указана възможността да направи своите бележки и възражения в писмен вид в срок
до 14 дни от получаване на уведомителното писмо.
Въз основа на
констатациите от проверката,обективирани в контролния лист, след получаването
на последния, Петранка Кралева Дилова - Началник на отдел РТИ гр. Плевен
изготвила Докладна записка с изх. № 05-2-152/210 от 31.07.2019г. /л. 200-201/. Било констатирано неизпълнение на
задължения, съгласно одобрения Бизнес план с Договор № 11/311/00659 от 31.10.2014г. за
отпускане на финансова помощ, като е посочено, че обекта – къща за гости „Мари
Гари“ се състои от три самостоятелни стаи с по две легла и един апартамент с
три стаи. В докладната записка е отразено, че стаите са категоризирани и се
ползват по предназначение, но апартамента на втория етаж на къщата не е
категоризиран и е отдаден под наем за срок от 5 години, считано от 01.10.2017г.
на Габриела Иванова З., като е сключен договор за наем от 29.09.2017 година.
Посочено е също, че през 2016г. са заложени 200 бр. нощувки в апартамент и 600
бр. нощувки в стаи, но няма нощувки в апартамент и стаи; през 2017г. са
заложени 200 бр. нощувки в апартамент – реализирани 2 едномесечни наема в
апартамента, при заложени 600 бр. нощувки в стаи са реализирани 147 бр. нощувки
на човек в стая; през 2018г. при заложени 200 бр. нощувки в апартамент са
реализирани 12 едномесечни наема и при заложени 600 бр. нощувки в стаи са реализирани 44 бр. нощувки на човек
в стая; през 2019г. при заложени 200 бр. нощувки в апартамент – до момента на
проверката са реализирани 6 едномесечни наема и при заложени 600 бр. нощувки в
стаи – до момента на проверката са реализирани 65 бр. нощувки на човек в стая. В
докладната записка е посочено също, че по бизнес план са заложени за 2016г.,
2017г., 2018г. и 2019г. по 7000 бр. посещения на ресторант за година, 2700 бр.
посещения за басейн за година, но при проверката на место не е установено
наличие на ресторант, като в приложения ценоразпис е записано, че ползването на
дворно газово барбекю, кафе машина, микровълнова печка и фритюрник, намиращи се
в общата част за отдих, е включено в цената на нощувката, а басейна се ползва
само от гостите на къщата и също е включен в цената на нощувката. Посочено е
също, че реализираните приходи от услуги са: През 2016г. при заложени общо 190 200 лева
са реализирани приходи – 0.00 лева; През 2017г. при заложени общо 190 200 лева
са реализирани приходи – 2 590.64 лева; През 2018г. при заложени общо 190 200 лева са реализирани приходи – 880.00
лева; През 2019г. при заложени общо 190 200 лева – до момента на проверката на
18.07.2019г. са реализирани 1490,81 лева.
По повод тези
констатации, с Писмо с изх.
№ 01-6500/3804 от 06.07.2022г. /л. 44-48/, изпратено до Николай Маринов
Гаврилов – управител на ЕТ „НИК-НИКОЛАЙ ГАВРИЛОВ“ ЕИК: *********, Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ на основание чл. 73, ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвествиционни фондове /ЗУСЕСИФ/, понастоящем - Закона за управление на
средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/ е открил
производство по налагане
на финансови корекции. В указаният 14-дневен срок е било подадено Възражение от ЕТ „НИК-НИКОЛАЙ
ГАВРИЛОВ“ ЕИК: ********* с вх.
№ 01-6500/3804#2 от 21.07.2022г. /л. 49-67/, в което е изразено
несъгласие с описаните в писмото констатации като са развити доводи и аргументи против същите, с искане да бъдат преразгледани.
Изложено е, че реализираните приходи от подпомаганата дейност, макар и да не
постигат заложените показатели в бизнес плана, изпълняват заложените в Наредба
№ 30 критерии за жизнеспособност и устойчивост, с което се доказва и постигане
целите на мярката, поради което не следва да бъде налагана финансова корекция
за неизпълнение на финансовите показатели на бизнес плана.
На 18.05.2023г. Г.Т.-
Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр. София е издал оспореното в настоящото
производство Решение № 11/311/00659/3/01/04/03 за налагане на финансова корекция /л. 34-42/, с което на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от Закона за
подпомагане на земеделските производители, чл. 46, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 16, ал. 2, чл. 2 и §1, т. 19 от ДР от Наредба № 30/11.08.2008г. за условията и
реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г.; т. 8.1 във вр. с т. 4.12, т.
4.18 и т. 4.4, буква „б“ във вр. т. 9.1, б. „г“ от Договор № 11/311/00659 от
31.10.2014г., т. 30 и т. 2 от Правилата за определяне на размера на подлежащата
на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.
27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007 – 2013г., чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 7, във връзка с чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на
средствата от Европейските фондове при споделено управление / ЗУСЕФСУ/ на ЕТ „НИК-НИКОЛАЙ
ГАВРИЛОВ“ ЕИК: ********* е определена финансова
корекция в размер на 390 587,70 лева,
представляващи 100% от получената субсидия.
Административният орган е обосновал своя акт,
като в
мотивите към решението е изложил, че:
1. В представения и одобрен с договора за
подпомагане бизнес план са залегнали финансови показатели на базата на които
проектът е определен като допустим, сключен е договор за подпомагане и е
изплатена субсидията по него и че при проверката на място са представени
документи за 3 пълни
финансови години - 2016-та финансова година, 2017-та финансова година и 2018-та
финансова година, като установеното изпълнение на бизнес плана средно аритметично
за 3-те пълни финансови
години (2016г., 2017г. и 2018г.) е в размер на 0,61% от заложените приходи. Посочено е, че за
всяка една година от изпълнението на бизнес плана са заложени годишни приходи в размер на 190 200,00 лева и че конкретните
стойности, въз основа на които е извършена оценката на изпълнението на
одобрения бизнес план за три последователни пълни финансови години, са
следните:
За финансовата 2016 година: реализирани приходи – 0.00 лева;
За финансовата 2017 година: реализирани приходи – 2 590.64
лева;
За финансовата 2018 година: реализирани приходи – 880.00
лева.
Отразено е в
решението, че реализираните приходи общо за трите пълни финансови години е 3
470.64 лева, а заложените приходи съгласно одобрения бизнес план – 570 600.00
лева.
Приета е за нарушена
нормативната разпоредба на чл. 16, ал. 2 от Наредба № 30/11.08.2008г. за условията и
реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г., съгласно която бизнес планът за
разнообразяване на дейността трябва да доказва икономическа жизнеспособност и
устойчива заетост за период от 5 години, а в случаите на строително монтажни
работи – за 10 години, водещи до реализиране на цените по чл. 2 от наредбата. В §1, т. 6 от ДР на посочената наредба е дадено
определение за „икономическа жизнеспособност“, което е генериране на доходи от
дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана.
За първото констатирано неизпълнение, а именно неизпълнение на одобрени
индикатори, размерът на финансовата корекция е определен въз основа на т. 30, предл. второ от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от
ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 - 2013г., когато реализираните приходи от
подпомаганата дейност, изчислени средноаритметично за всички проверявани пълни
финансови години, са под 20 % от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес
план, изчислени средноаритметично за същия период и това е продължило две или
повече финансови години, е прието, че следва да се наложи санкция в размер на
100 % от предоставената финансова помощ по договора в размер на 390 587,70 лева.
За второто констатирано неизпълнение, а именно не използва придобитите
въз основа на финансирания проект активи по предназначение, съгласно т. 2
от Приложение към раздел I „Общи положения“ от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от
ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 - 2013г., при неизпълнение на повече от 50 % от изплатената финансова помощ по договора, предвид обстоятелството, че неизпълнението засяга подпомаганата
дейност в цялост, е прието, че
следва да се наложи финансова корекция в размер на 100 % от предоставената финансова помощ по договора в размер на 390 587,70 лева.
Във връзка с изложените
мотиви, на ЕТ „НИК-НИКОЛАЙ ГАВРИЛОВ“ ЕИК: ********* с решението са определени:
- финансова корекция в размер
на 390 587,70 лева във връзка с неизпълнението на заложените в бизнес плана
приходи, съгласно т. 30, предл. второ от Правилата
за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на
земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските
райони 2007 – 2013г.;
- финансова корекция в размер
на 390 587,70 лева за не използване на придобитите въз основа
на финансирания проект активи по предназначение, съгласно т. 2 от Приложение към раздел I „Общи положения“
от Правилата.
С т. 3 от решението, на
основание чл. 3, ал. 1 от Правилата е определена една обща финансова корекция в
размер на 390 587,70 лева, което вземане представлява окончателната подлежаща
на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по акта.
Решението е връчено на ЕТ „НИК-НИКОЛАЙ
ГАВРИЛОВ“ ЕИК: ********* на 23.05.2023г., видно от
известието за доставяне на л. 43 от делото.
В
хода на съдебното дирене е допусната и реализираната съдебно-икономическа
експертиза с вещо лице Н.П.Р. (л. 261-263). От
заключението по тази експертиза се установи следното: Вещото
лице е наравило проучване за цените за настаняване в няколко къщи за гости на
територията на Община Луковит и е установило, че средната цена за настаняване в
туристически обекти – къщи за гости за 2016г. е 21 лева за нощувка, за 2017г. –
23 лева за нощувка и за 2018г. – 25 лева за нощувка. В заключението е отразено,
че при одобряване на проектите за къщи за гости в района на Община Луковит,
Държавен фонд „Земеделие“ е приел за допустима годишна натовареност 200 нощувки
на легло, като е отразен процентът на заетост на легловата база на петте къщи
за гости за трите години – 2016г., 2017г. и 2018 година.
В
съдебно заседание вещото лице поддържа депозираното заключение, като пояснява,
че при одобряване на проектите от ДФЗ са приели „допустима
годишна натовареност“ 200 нощувки на легло, което прави 54 % от броя на дните в
годината.
Съдът
кредитира приетото заключение по съдебно-икономическата експертиза като
компетентно, обективно и безпристрастно изготвено, като
същото не е оспорено от страните.
При
така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата отговаря на
изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, подписана е и е подадена пред местно
компетентния съд, от лице с активна процесуална легитимация и пряк и
непосредствен интерес – адресат на оспорения акт, който създава за него
неблагоприятни последици. Жалбата е редовна по отношение на форма и съдържание.
Същата е подадена в срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол за
законосъобразност, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, предвид така установената фактическа обстановка
по делото и становищата на страните, Ловешки административен съд, намира
жалбата за неоснователна по следните съображения:
На
първо място, съдът намира, че следва да се посочи, че в чл. 2, т. 10 на
Регламент № 1303/2013г. се съдържа легална дефиниция на понятието „бенефициер“
– правен субект, който получава средствата от структурните и инвестиционни
фондове. ЗУСЕФСУ не дава легална дефиниция на понятието, но го употребява в
обратен смисъл – правен субект, който предоставя средствата. За правния субект,
който получава средствата, националният законодател е избрал термина
„бенефициент“. С оглед разминаването, настоящият състав уточнява, че в мотивите
си получателят на средствата ще се именува „бенефициер“, с оглед точното
прилагане на Регламента.
Оспореният акт е издаден от
компетентен орган предвид разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ. Съгласно
същия, актът за установяване по основание и размер на финансовата корекция се
издава от ръководителя на Управляващия орган. Според разпоредбата на чл. 9, ал.
5, изр. второ от ЗУСЕФСУ, ръководител на управляващия орган е ръководителят на
администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият
орган или оправомощено от него лице, като правомощия ръководител на
управляващия орган по този закон може да се упражняват и от овластено от него
лице. В §1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е предвидено, че Разплащателната агенция е
специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на
условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за
прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски
продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. По силата на
чл. 11, ал. 2, т. 4 и чл. 11а от ЗПЗП, Държавен фонд „Земеделие“ е акредитиран
за единствена Разплащателна агенция за Република България за прилагане на
Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. В нормата на чл. 27, ал. 3
и ал. 5 от ЗПЗП е регламентирано, че Разплащателната агенция е длъжна да
предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и
надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските
фондове и държавния бюджет, както глобите и другите парични санкции, предвидени
в законодателството на ЕС, като вземанията, които възникват въз основа на
административен договор или административен акт, са публични държавни вземания
и се събират по реда на ДОПК. На следващо място, съгласно чл. 20а, ал. 5 от
ЗПЗП, изпълнителният директор на фонда, който е и изпълнителен директор на
Разплащателната агенция, издава решения за налагане на финансови корекции по
реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕФСУ.
От посочената нормативна
регламентация следва извода, че в правомощията на Изпълнителният директор на ДФ
„Земеделие“ е издаването на решения за налагане на финансови корекции. В
случая, оспореното решение за налагане на финансова корекция е издадено от Г.Т.-
Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ гр. София. От горното следва, че
обжалваният индивидуален административен акт е издаден от материално и
териториално компетентен орган, поради което не е налице отменителното
основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Решението е издадено в писмена
форма и съдържа необходимите законови реквизити, включително фактически и правни
основания, подписано е от неговия издател. Посочено е както правното основание
за издаване на оспореното решение и за упражненото административно правомощие
по чл. 73, ал. 1 във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 7 от ЗУСЕФСУ, така
и възприетите от решаващия орган като релевантни факти и обстоятелства,
обосноваващи наличието на законово регламентираните материално-правни предпоставки по чл. 70, ал. 1,
т. 4 и т. 7 от ЗУСЕФСУ – неизпълнение на одобрени индикатори – неизпълнение на
залегнали в одобрения с договора за подпомагане бизнес план параметри и неползване
на инвестицията по предназначение. В тази връзка съдът приема, че
е спазена формата при издаване на административния акт и не е налице нарушение
и по чл. 146, т. 2 от АПК.
Съдът не констатира в хода на
процедурата по издаване на обжалваното решение да са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. В съответствие с чл. 69,
ал. 2 от ЗУСЕФСУ, процедурата по администриране на нередност започва по
инициатива на управляващия орган на съответната програма или по сигнал. В
конкретния случай, тя е започнала по инициатива на управляващия орган, видно и
от Доклад за нередност № 11/311/00659/3/01/17/01 с вх. № 01-6500/3804 от 07.07.2022г. (л. 69-73) и е налице
допустим способ за иницииране на административното производство.
Спазена е процедурата,
регламентирана в чл. 73 от ЗУСЕФСУ. При установена нередност финансова подкрепа
със средства от ЕФСУ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване
на финансова корекция (чл. 70). Съгласно
чл. 73, ал. 1 и ал. 2 от ЗУСЕФСУ финансовата корекция се определя по основание
и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил
проекта. Преди издаването на решението по ал. 1 управляващият орган трябва да
осигури възможност бенефициерът да представи в разумен срок, който не може да
бъде по-кратък от две седмици, своите писмени възражения по основателността и
размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства. Нормативното предписание, от една страна,
цели да осигури правото на защита на бенефициера, а от друга страна, е
проявление на въведения в чл. 12, ал. 1 от АПК принцип за откритост,
достоверност и пълнота на информацията в производството по издаване на
индивидуалния административен акт. Законодателят е регламентирал специални
правила за процедурата по определяне на финансовата корекция по основание и
размер. Производството започва с уведомяване на бенефициера за
започналото производство и завършва с извършване на финансова корекция – чл.
71, ал. 5 от ЗУСЕФСУ „Извършената финансова корекция е основание за приключване
на процедурата по администриране на нередността за същото нарушение.“. Т.е.
органът действа служебно и до извършване на финансовата корекция процедурата по
администриране на нередността за нарушението не е приключила. В оспореният акт са цитирани правните норми, послужили като
основание за постановяване на административния акт. Ползвателят на помощта е
уведомен за съществуващо съмнение за нарушения, за които предстои да му
бъде наложена финансова корекция, включително са описани констатираните нарушения и размера на
предвидената корекция. Даден е срок от две седмици да се представят коментари,
бележки или допълнителни документи, с които да се мотивира възражение срещу
налагането на финансова корекция или срещу нейния размер. В конкретният случай
жалбоподателят е упражнил правото да направи възражения по всички основания за налагане на корекцията и по нейния размер, като е
подал Възражение вх. № 01-6500/3804#2 от 21.07.2022 година.
Възражението е обсъдено в решението и е прието за неоснователно. Жалбоподателят
е имал възможност да разбере какви са нарушенията, за които се издава актът,
както и какъв е размерът на подлежащата на възстановяване БФП за всяко от
нарушенията. Разпоредбата на чл. 73,
ал. 2 от ЗУСЕФСУ е съответна на
тази по чл. 26, ал. 1 от АПК, задължаваща административният орган да уведоми
заинтересованото лице за започване на административното производство, както и
на чл. 34, ал. 3
от АПК, според която административният орган осигурява на страните
възможност да изразят становище по събраните доказателства, както и по
предявените искания, като страните могат да правят писмени искания и
възражения. Цитираните процесуални норми са гаранция за спазване изискването на
чл. 35 от АПК - преди издаване на индивидуалния административен акт да се
изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и да се обсъдят
обясненията и възраженията на заинтересованите лица. В настоящият случай тези
законови изисквания са били изпълнени в процедурата по налагане на финансова
корекция. В оспореното решение са изложени аргументи за неоснователност на
направените от ЕТ възражения.
Уведомителното писмо е
получено от ЕТ на 08.07.2022г., като писменото възражение е депозирано с вх. № 01-6500/3804#2
от 21.07.2022
година. Решението за налагане на финансова корекция е издадено на 18.05.2023г., т.е.
след като е изтекъл двуседмичният срок, който е бил предоставен на оспорващото
дружество да направи възражения по констатациите, описани в писмото за
стартиране на процедурата по администриране на нередност и тези възражения са
обсъдени от органа в процесното решение.
Съгласно чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕФСУ
решението по ал. 1 се издава в
едномесечен срок от представянето на възраженията по ал. 2, като в неговите
мотиви се обсъждат представените от бенефициента доказателства и направените от
него възражения. Неспазването на този едномесечен срок не
представлява процесуално нарушение, тъй като срокът е инструктивен и
изтичането му не преклудира правомощията на органа да издаде акт за определяне
на финансова корекция по основание и размер. Посоченият срок не е преклузивен,
поради което не е налице нарушение, което да съставлява основание за отмяна на
атакувания административен акт само на това основание. В този смисъл е и
константната съдебна практика: Решение № 6428 от 25.04.2019 г. на ВАС по адм.
д. № 6623/2018 г., IV о.; Решение № 7476 от 20.05.2019 г. по адм. д. №
9129/2018 г. на ІV о.; Решение № 7158 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. №
11563/2019 г., IV о.; Решение № 5090 от 05.04.2019 г. на ВАС по адм. д. №
12920/2018 г., VII о.
Условията и редът за финансово
подпомагане на проекти по мярка 311 „Разнообразяване
към неземеделски дейности“ от ПРСР за периода 2007-2013г. са регламентирани в Наредба № 30/11.08.2008г. за условията и
реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 година. Същевременно, съгласно чл.
27, ал. 6 от ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и
бенефициерите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските
райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл.
70, ал. 1, т. 1-9 от ЗУСЕФСУ, се установява с издаването на решение за налагане
на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. В случаят приложим е именно
редът по чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП (нова – ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от
28.06.2019 г.), тъй като административното производство е започнало след
влизането в сила на цитираната разпоредба. Горното изрично е възприето и в
Решение № 4210 от 04.05.2022г. по адм.д. № 7576/2021г. на Върховния
административен съд.
В тази връзка съдът приема, че
са спазени регламентираните от законодателя специални правила на процедурата по
определяне на финансовата корекция по основание и размер. С оглед на това, не е
налице и отменителното основание по чл. 146, т. 3 от АПК.
Оспореното решение съответства
и на материалния закон, с оглед на което липсва и отменителното основание по
чл. 146, т. 4 от АПК.
Съгласно чл. 63, §1 от
Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември
2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата
селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) №
165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на
Съвета, ако се установи, че даден бенефициер не изпълнява критериите за
допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за
предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство
в областта на селското стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло
или частично. Според разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от ЗУСЕФСУ (в приложимата
редакция – ДВ, бр. 101 от 2015 г. и преди изм. с ДВ бр. 51 от 2022 г., в сила
от 1.07.2022 г.), управляващите органи провеждат процедури по администриране на
нередности по смисъла на чл. 2, т. 36 и 38 от Регламент (ЕС) № 1303/2013.
Съгласно определението за
нередност, дадено в чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013: „Нередност“
означава всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право,
свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или
бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските
структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица
нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход
в бюджета на Съюза. При констатиране на нередност по определението на чл. 2, т.
36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, на основание чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП
дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ се
установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на
чл. 73 от ЗУСЕФСУ.
Първият елемент на
определението е налице, доколкото в случая ЕТ „НИК-НИКОЛАЙ ГАВРИЛОВ“
ЕИК: ********* несъмнено се явява икономически оператор по смисъла на
чл. 2, т. 37 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, участващ в прилагането на
европейските структурни и инвестиционни фондове, като е сключил договор с ДФ
„Земеделие“, по силата на който е получил финансиране от ПРСР за периода
2007-2013г., и в тази връзка може да бъде субект на извършена нередност по
смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент 1303/2013 година.
По отношение на вторият и
третият елемент на определението, за да прецени законосъобразността на
наложената финансова корекция по основание, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 70, ал. 1 от
ЗУСЕФСУ (в приложимата редакция), финансовата подкрепа със средствата на
Европейските структурни и инвестиционни фондове може да бъде отменена само на
някое от лимитативно посочените правни основания. Следователно, всяко от
посочените в чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕФСУ основания, води до нарушение на
правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото
прилагане, и има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия
бюджет на Съюза, като води до отчитането на неоправдан разход в общия бюджет.
В тежест на административния
орган е да докаже, че от страна на бенефициера е извършено нарушение на правото
на Съюза или на националното право, произтичащо от негово действие или бездействие,
и че това нарушение има или би имало за последица нанасянето на вреда на
бюджета на ЕС чрез начисляване на неоправдан разход. В конкретният случай, УО е
достигнал до извод, че е налице нарушение по чл. 70, ал. 1, т. 4
от ЗУСЕФСУ – нарушаване на изискването за дълготрайност на операциите в случаите и в сроковете по чл. 71 от Регламент (ЕС) 1303/2013, тъй като инвестицията не се
използва по предназначение, както и нарушение по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ в
приложимата редакция – неизпълнение на одобрени индикатори по отношение на реализирани
приходи, тъй като реализираните приходи са средноаритметично за трите финансови
години в размер на 0.61 % спрямо заложените в бизнес плана.
Нормата на чл. 26, ал. 1 от Наредба № 30 от
11.08.2008г. регламентира, че кандидатите за финансово подпомагане подават в
областната дирекция на фонда по чл. 43 от Устройствения правилник на Държавен
фонд „Земеделие“ по място на извършване на инвестицията заявление за
подпомагане по образец приложение № 5 и прилагат документите, указани в същото
приложение. Съгласно чл. 16 от Наредба № 30/11.08.2008г., един от
задължителните документи е изготвен бизнес план за разнообразяване на дейността,
който бизнес план кандидатите изготвят и представят по образец (приложение № 3)
за период не по-малък от 5 години, като бизнес планът се представя на хартиен и
електронен носител, а таблиците, включени в него, са във формат „xls“. Съгласно
ал. 2 на същия чл. 16 от Наредбата, бизнес планът трябва да доказва
икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в
случаите на строително-монтажни работи – за 10 години, водещи до реализиране на
целите по чл. 2 от Наредба № 30/11.08.2008 година.
В §1, т. 6 от ДР на Наредба № 30/11.08.2008г. е
дадена легална дефиниция на понятието „икономическа жизнеспособност“, а именно:
генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за
периода на бизнес плана. Съобразно §1, т. 19 от ДР на Наредба № 30/11.08.2008г., „Одобрен проект“ е подаденото
от ползвателя на етапа на кандидатстването по мярката и одобрено от Фонда заявление за
подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от
материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени и
допустими за финансиране по мярка 311.
На
следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Наредба № 30/11.08.2008г.,
решението за одобряване на заявлението за подпомагане се
взима въз основа на съответствието на заявлението за
подпомагане със: 1. целите, дейностите и
изискванията, определени с тази наредба и 2.
критериите за оценка, посочени в
приложение № 6.
Следователно, оценката не е
само на база критериите в приложението. Изготвянето на бизнес плана и предвидените
в него стойности на планираните приходи са дело на кандидата за получаване на
подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е
основание да бъде одобрен проектът му за финансиране. В този смисъл бизнес
планът и заявените в него стойности са относими и задължителни за постигане на
целите на мярка 311, посочени в чл. 2 от Наредбата, тъй като по този
начин се доказва икономическата жизнеспособност по проекта за съответния
период.
Чрез залагането на индикатори
(предварително от съответния УО в установените по процедурата правила и от
бенефициера в неговото проектно предложение/бизнес план) се гарантира наличието
на механизъм за проверка на съответствието между очакваните и постигнатите
резултати от реализирането на конкретната дейност по изпълнението по сключения
договор. Именно в контекста на тази проверка се установява дали стойностите,
предварително одобрени под формата на индикатори, даващи обективен израз на
резултатите от експлоатацията на извършената инвестиция, са достигнати от
бенефициера.
Договорът за отпускане на
финансовата помощ не би бил сключен и помощта за изграждането на къщата за
гости не би била предоставена на кандидата, ако представеният от него бизнес
план не изпълнява изискването на чл. 16, ал. 2 от Наредба № 30/11.08.2008г., а
именно да доказва икономическа жизнеспособност на инвестицията по определението в
§1, т. 6 от ДР – генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на
предприятието за периода на бизнес плана.
От изложеното следва, че след като
бизнес планът е неразделна част от проекта за финансиране, то и неизпълнението
на заложения в него финансов резултат съставлява неизпълнение и на самия
проект. Заложените в бизнес плана финансови показатели са точни индикатори за
изпълнение на проекта и непостигането им е основание за извършване на финансова
корекция.
В този смисъл е и константната
съдебна практика на Върховния административен съд: Решение № 10067/09.11.2022
г. по адм. дело № 12330/2021 г.; Решение № 9560/27.10.2022 г. по адм. дело № 6784/2022
г.; Решение № 1581/08.02.2021 г. по адм. дело № 8437/2020 г.; Решение №
6690/04.06.2020 г. по адм. дело № 13736/2019 г.; Решение № 5872/21.05.2020 г.
по адм. дело № 11774/2019 г.; Решение № 2709/19.02.2020 г. по адм. дело №
9703/2018 г.; Решение № 3184/28.02.2020 г. по адм. дело № 7468/2018 г.; Решение
№ 5040/04.04.2019 г. по адм. дело № 4307/2018 г.; Решение № 4933/03.04.2019 г.
по адм. дело № 4912/2018 г. и др.
От анализа на цитираната
нормативна уредба се установява, че административният орган, като е констатирал
наличието на нарушения, представляващи основание за налагане на финансова
корекция по чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, законосъобразно е издал решение за
налагането ѝ. Налице е нарушение на залегналите в бизнес плана финансови
показатели, на базата на които проектът е определен като допустим и е изплатена
безвъзмездната финансова помощ. Нарушението представлява основание за налагане
на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 7 от ЗУСЕФСУ – „нарушаване на изискването за дълготрайност
на операциите в случаите и в сроковете по чл. 71 от Регламент (ЕС) 1303/2013“ и „неизпълнение на одобрени индикатори“, в който смисъл
е и константната практика на ВАС. В множество съдебни решения категорично е
прието, че в тези случаи са налице хипотезите на чл. 70, ал. 1,
т. 4 и т. 7 от ЗУСЕФСУ, която представлява основание за налагане на финансова корекция
с издаването на решение по реда на чл. 73 от същия закон и че безспорно
показателите на бизнес плана са одобрени индикатори.
Бизнес планът, изготвен от
бенефициера и представен пред ДФ „Земеделие“, е част от одобрения проект и
съответно – той е част от сключения между ДФ „Земеделие“ и бенефициера договор.
Това е така, тъй като дефиницията на „Одобрен проект“, съгласно т. 9.1, б. „г“
от Договор № 11/311/00659 от 31.10.2014г., включва и представения от ползвателя и
одобрен от фонда бизнес план. Следователно, неизпълнението на бизнес плана
означава и неизпълнение на инвестицията в съответствие с договора и
неизпълнение на договорни задължения от страна на бенефициера. В практика на
ВАС безспорно се приема, че бизнес планът е неразделна част от договора и от
проекта за финансиране, както и че и неизпълнението на заложените в него
резултати съставлява неизпълнение на самия проект и е основание за
възстановяване на предоставената безвъзмездна финансова помощ. В този
смисъл съдът намира за неоснователно направеното с жалбата възражение, че
приложеният от ЕТ бизнес план към заявлението за подпомагане не е част от
сключения договор.
В този смисъл са и Решение №
10265/14.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 4304/2022 г., IV о. и Решение №
8661/01.07.2020 г. на ВАС по адм. дело № 9469/2018 г., IV о., в които е прието,
че бизнес планът е неразделна част от сключения договор за БФП, поради което
параметрите на този план не са препоръчителни или прогнозни, а задължителни.
С получената финансова
подкрепа жалбоподателят е извършил инвестицията по бизнес плана, като е
изградил къща за гости, но при липса на достатъчно развиваща се дейност в обема на заложените
икономически показатели в частта приходи от дейността, не могат да бъдат
постигнати нормативно заложените цели по чл. 2 от Наредбата за насърчаване на
растежа и създаване на нови работни места в микропредприятия за неземеделски
дейности в селските райони, за насърчаване на предприемачеството в селските
райони и насърчаване развитието на интегриран
туризъм в селските райони. Това обуславя и извода, че осъществената с
финансовата помощ на фонда инвестиция не демонстрира икономически растеж в
селския район, не генерира приходи, т.е. не се ползва по предназначение.
Реализираните значително по-ниски приходи от дейността спрямо заложените такива
засягат условията на изпълнението на инвестицията и условията, въз основа на
които проектът е бил оценен като допустим за подпомагане. Дългата
продължителност на неизпълнението в рамките на три пълни финансови години сочи
постоянство при непостигане на финансовите показатели. Неизпълнението на плана
в тази му част е ясна индиция, че ползвателят на помощта не е разходвал
средствата ефективно.
В представеният към
заявлението за подпомагане бизнес план ЕТ сам е определил съответните
приходи, посредством които да докаже жизнеспособност и устойчивост на
инвестицията и постигане на планираните с чл. 2 от Наредба № 30/11.08.2008г. цели
на предоставената финансова помощ. Стойностите, описани в оспореното решение, подкрепени от
доказателствата по делото и неоспорени от страните, показват неизпълнение на
приходите, което обстоятелство безспорно съставлява неизпълнение на одобрените
индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ. Неизпълнението на
предварително заложената в плана приходна част е ясна индикация, че търговецът
не е разходвал средствата ефективно, което противоречи на чл. 30, §2,
предложение второ от Регламент (ЕС, ЕВРАТОМ) № 966/2012г. относно финансовите
правила, приложими за общия бюджет на Съюза. В чл. 30 от Регламента се съдържат
принципите на икономичност, ефективност и ефикасност с дефиниция на всяко едно
от използваните три понятия като принципи на добро финансово управление, а
органите, отговорни за управлението и контрола на средствата на Съюза, следят
за спазване на тези принципи и постигане на целите от прилагането на всяка
мярка.
Бездействията на ползвателя са
довели до нарушение на разпоредбите на Наредба № 30/11.08.2008г. и договора за
отпускане на финансова помощ, с оглед неизпълнението на заложените в бизнес
плана финансови параметри, което от своя страна влече икономическа
нежизнеспособност на инвестицията и непостигане на целите на чл. 2 от Наредба № 30/11.08.2008г. за условията и
реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 година.
В този смисъл са и Решение №
4896 от 10.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2592/2023 г., IV о., Решение № 4746
от 04.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 127/2023 г., IV о., Решение № 3906 от
11.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 688/2023 г., IV о., Решение № 9560 от
27.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6784/2022 г., IV о., Решение №
8199/06.07.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3923/2021 г., Решение № 1455/16.02.2022
г. на ВАС по адм. д. № 7822/2021 г., Решение № 7086/13.07.2022 г. на ВАС по
адм. д. № 2546/2022 г. и др.
Правилно е определен от
административния орган и размерът на подлежащата за възстановяване помощ.
Съгласно т. 30 от Приложение към раздел І „Общи
положения“ от Правила за определяне размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от
ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 г., когато реализираните приходи от
подпомаганата дейност, изчислени средноаритметично за всички проверявани пълни
финансови години, са под 20 % от предвидените приходи и това е продължило три
пълни финансови години (т.е. в упоменатия проверяван период, считано от
началото на 2016г.), размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ
е 100 %, като именно в такъв размер е и определената от административния орган финансова
корекция за това допуснато нарушение.
По отношение на нарушението по т. 2
от решението – неползване на инвестицията по предназначение, съдът намира, че
то представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1,
т. 4 от ЗУСЕФСУ поради нарушаване
на изискването за дълготрайност на операциите в случаите и в сроковете по чл. 71 от
Регламент (ЕС) № 1303/2013. В този смисъл е и практиката на Върховния
административен съд: Решение № 6147
от 8.06.2023г. на ВАС по адм. д. № 201/2023 г., VII о., и др.
От приложената към заявлението
документация е видно, че е заявена позиция „СМР – преустройство на съществуваща
сграда“ за преустройство на съществуваща сграда с РЗП 359,88 км.м, като по тази
позиция е изплатена субсидия в размер на 201 98.87 лева. При извършената
проверка на място е било установено, че финансираният апартамент, находящ се на
втория етаж на сградата с площ от 103,36 кв.м. не се ползва по предназначение.
Установено е, че за същият липсва удостоверение за категоризация, както и че е
отдаден под наем на лицето Габриела Иванова З. за срок от 5 години. Това
противоречи на целите на Наредба № 30/11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване
към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2007 - 2013г., поради което приходите от наем на този апартамент не са включени в
изчислението на изпълнението на приходите по бизнес плана. Съдът намира този
извод на органа за правилен и законосъобразен и счита, че установеното
неспазване е основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 4
от ЗУСЕФСУ. На основание т. 4.4, т. 8.1 от договора и чл. 46, ал. 1 от Наредба
№ 30 от 11.08.2008г. за констатираното неизпълнение – неизползване на
придобитите въз основа на финансирания проект активи по предназначение,
съгласно т. 2 от Приложение към раздел I „Общи положения“ от Правила за определяне на размера на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 - 2013г., при неизпълнение на повече от
50 % от изплатената финансова помощ от договора и неоказване на влияние върху
целите и изпълнението на проекта, предвид обстоятелството, че неизпълението
засяга подпомаганата дейност в цялост, се налага санкция в размер на 100 % от
предоставената финансова помощ по договора, в конкретният случай - 390 587,70 лева.
Неизпълнението на предвижданията в бизнес плана (както
по отношение на финансовите показатели, така и по отношение на неизползване на придобитите въз
основа на финансирания проект активи по предназначение) безспорно уврежда бюджета на
Общността, тъй като не се постигат заложените цели на програмата, подкрепена от
ЕЗФРСР, свързани с повишаване на доходите в селските райони.
В чл. 16 от Наредба № 30 от 11.08.2008г. е
предвидено, че кандидатите представят бизнес план за период не по-малък от 5
години, като бизнес планът трябва да доказва икономическа жизнеспособност и
устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни
работи – за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2 от Наредбата. Изискването за
устойчива заетост за период от 5, респективно 10 години, е критерий за
допустимост на проекта и неспазването му е основание за налагане на финансова
корекция за подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 година. Предвид
обстоятелството, че неизпълнението засяга подпомаганата дейност в цялост, размерът на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ правилно е определен
в размер на 100 % от предоставената финансова помощ по договора.
На следващо място, в т. 3 от
оспореното решение административният орган правилно е приложил и разпоредбата
на чл. 3, ал. 1 от Раздел II от Правилата, предвиждаща, че когато бъдат
установени повече от едно нарушение при изпълнение на един и същ договор за
предоставяне на БФП, санкциите не се натрупват. Съгласно регламентацията,
дадена в посочения текст от Правилата, когато при осъществяване на контрол
относно спазване на критериите за допустимост, ангажименти или други задължения
от страна на ползвателите на финансова помощ бъдат установени повече от едно
нарушение при изпълнението на един и същ договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ, по който е подадена заявка за плащане след 1
януари 2015г., размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ за всяко
едно от допуснатите нарушения не се кумулира. В тези случаи най-големият
определен размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ се приема
като показателен за вземането на решение относно окончателния размер на
дължимата от ползвателя безвъзмездна финансова помощ, т.е. най-големият размер
на подлежащата на възстановяване финансова помощ определя общия ѝ размер.
В настоящият случай, при доказаност на две нарушения и определена за всяко от
тях финансова корекция, правилно е определен размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ – 100 %
от изплатената окончателно такава на бенефициера, възлизаща в общ размер на 390 587,70 лева.
С оглед гореизложеното,
правилно и в съответствие с регламентацията, дадена в чл. 3, ал. 1 от Правилата
за определяне размера на подлежащата на възстановяване БФП при установени
нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 г., е
определен и общият размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ, а
именно 390 587,70 лева.
При действието на §4, ал. 3 от
ДР на ЗУСЕФСУ, предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и
плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по
ал. 1 (за развитие на земеделието и селските райони) се извършват при условията
и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) №
1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013г. относно
подпомагане на развитието на селските райони от ЕЗФРСР и за отмяна на Регламент
(ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20.12.2013 г.) и Регламент (ЕС) №
1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013г. относно
финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и
за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) №
814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от
20.12.2013г.), в ЗПЗП или в акт по неговото прилагане. Предвиденото друго се
съдържа в ЗПЗП, доколкото с чл. 27, ал. 6 от него установяването на подлежаща
на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е в приложното поле на ЗУСЕФСУ,
когато нарушението, представляващо основание за възстановяването, е и основание
за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от ЗУСЕФСУ.
Съгласно разпоредбата на чл.
27, ал. 9 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на Разплащателната агенция одобрява
със заповед правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и 7, като се отчитат степента, тежестта,
продължителността и системността на допуснатото нарушение на приложимото право
на Европейския съюз, българското законодателство и сключения административен
договор, като заповедта и правилата се обнародват в „Държавен вестник“. В
изпълнение на посочената разпоредба, изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е
приел Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от
ЗПЗП, които са обнародвани в „Държавен вестник“. С тези Правила се отчитат
степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение,
което не е ограничено по отношение на конкретна програма за развитие на селски
райони. След влизане в сила на Правилата, прилагането им е задължително за
органа при определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ, като административният орган не разполага с оперативна
самостоятелност при определянето на този размер, а доколкото чрез Правилата се
отчитат тежестта, степента и продължителността на допуснатото нарушение с оглед
конкретните му параметри, административният орган не дължи последваща преценка
на тези обстоятелства.
Приетите от Изпълнителният
директор на ДФ „Земеделие“ Правила нямат обратно действие, тъй като въз основа
на тях не се извършва преценка на вече настъпили юридически факти, т.е. с тях
не се констатират нарушения на задължения на бенефициерите по мерките от ПРСР и
не се променят правните последици от вече извършени такива нарушения –
възстановяване на неправомерно получена финансова помощ. Правилата определят
единствено размера на санкциите относно еднакви по степен, тежест и
продължителност нарушения. Правилата са изготвени в съответствие с чл. 35 от
Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11.13.2014г. за допълнение
на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение
на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ и
оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните
плащания, подпомагането и развитието на селските райони и кръстосаното
съответствие. В посочените Правила, се определя конкретния период за проверка и
начинът на определяне на санкцията, като следва да се отбележи изрично, че
налагането на финансова корекция на самостоятелно основание се приема в
разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от Наредба № 30/11.08.2008г., съгласно която,
в случаите по ал. 1, Разплащателната агенция определя размера на средствата,
които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид
вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на
неизпълнение по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от
времето, през което траят последиците, или възможността за отстраняване на тези
последици по приемлив начин.
В случая бенефициерът е бил
наясно с дължимото от него поведение за получаване и запазване на получената
финансова помощ в подписания договор за финансова помощ. Както в Наредбата,
така и в договора са уредени задълженията на бенефициера и е установена
отговорността му при неизпълнение на тези задължения. Одобрените от Изпълнителния
директор на ДФЗ - РА Правила определят
единствено размера на санкцията относно еднакви по степен, тежест и
продължителност нарушения, и правилно са приложени от органа при определянето
на съответните финансови корекции в оспореното решение. Предвид
това съдът намира за неоснователно възражението по жалбата за неприложимост на
правилата.
В горния смисъл е и
константната съдебна практика на ВАС – Решение № 6262 от 26.05.2021 г. по
адм.д. № 326/2021 г.; Решение № 2681 от 26.02.2021 г. по адм.д. № 13349/2020
г.; Решение № 3618 от 10.03.2020 г. по адм.д. №14154/19 г., оставено в сила с
решение № 15545 от 15.12.2020 г. на петчленен състав на ВАС по адм. д. №
8071/2020 година.
Съдът намира за неоснователни
и наведените от процесуалния представител на оспорващия – адв. А.
аргументи, че производството по налагане на финансова санкция е открито след изтичане на
5-годишния период на мониторинг и решението за налагане на финансова корекция е
издадено след изтичане на 4-годишния давностен срок.
Мониторинговият период обхваща
времето, през което ползвателят на помощта е длъжен да изпълнява инвестицията,
за която му е предоставена финансовата помощ, както и всички поети по силата на
договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ задължения, включително и
съгласно одобрения бизнес план, а не времето, през което органът има правото да
извършва проверки. Единствено извършените от ползвателя на помощта нарушения по
договора в рамките на мониторинговия период могат да дадат повод на органа за
оттегляне на вече изплатената финансова помощ, чрез налагането на финансова
корекция, но не и нарушенията, допуснати от ползвателя след изтичането му. В
§1, т. 38 от ДР на ЗПЗП /обн. ДВ, бр. 102/23.12.2022г., в сила от 01.01.2023г./
е дадено легално определение на понятието „период на мониториг“, а именно период от 5 години след последното плащане
по интервенцията, в който бенефициентът е длъжен да спазва задължението за
дълготрайност на операциите по интервенциите, свързани с инвестиции, като за бенефициенти, които са микро-, малки или средни
предприятия, периодът е три години. Мониторинговият период като проследяващ изпълнението на
инвестицията период, през който ползвателят на помощта е длъжен да изпълнява
договорните си задължения, е без значение относно упражняването във времето на
правомощието на административния орган да извършва проверки за изпълнението на
договора, което правомощие не се преклудира с изтичането на периода на
мониторинг. Тоест без значение е дали мониторинговият период е изтекъл или не,
тъй като административният орган винаги има правото, а и предвид разпоредбата
на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП и задължението, да извършва необходимите проверки, за
да установи точното изпълнение на поетите по силата на договора за отпускане на
безвъзмездна финансова помощ задължения от страна на ползвателите през
периода на мониторинг. Предвид обстоятелството, че констатираните нарушения - неизпълнение на
одобрени индикатори и неползване на инвестицията по предназначение за
три пълни финансови години – 2016г., 2017г. и 2018г., са извършени от
ползвателя на помощта в рамките на мониторинговия период, процесната финансова
корекция е законосъобразно наложена.
В случаят не е изтекла и давността,
предвидена в Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18.12.1995г.
относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности. Съгласно
разпоредбата на чл. 3, §1, първа алинея от Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) № 2988/95 на
Съвета от 18.12.1995г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските
общности, срокът за давност за процедурите е четири години от момента, в който
нередността е извършена. Въпреки това секторните правила могат да предвиждат и
по-кратък срок, който не може да бъде по-малък от три години. Втора алинея
изрично предвижда, че в случай на продължаваща или повторно извършена нередност
срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена, а в
случай на многогодишна програма срокът за давност във всеки случай продължава
докато програмата изрично не бъде прекратена. В конкретният
случай са налице елементи
от фактическия състав на продължаваща нередност, тъй като икономическият
оператор извършва няколко сходни операции, с които нарушава една и съща
разпоредба от правото на Съюза.
Не е изтекъл срок равен на
двукратния 4-годишен давностен срок /по същество абсолютен/ дори от извършване
на нередността за финансовата 2016 година, тъй като решението за финансова
корекция е издадено през 2023г., още повече, че случаят касае продължаваща
нередност през три последователни години - 2016г., 2017г. и 2018г.,
съответно за начален срок на давността следва да се приеме 01.01.2019 година.
В конкретният случай, с
връчването на писмото за откриване на производството по издаване на процесното
решение на 08.07.2022г. е налице нотифициране на бенефициера за
извършена нередност и от 08.07.2022г. тече нова давност, съгласно чл. 3, пар. 3,
изр. последно от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95.
Както вече се посочи, съгласно
чл. 3, §1,
първа алинея от Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) № 2988/95 срокът за давност за
процедурите е четири години от момента, в който нередността по смисъла на член
1, параграф 1 е извършена. Втора алинея изрично предвижда, че в случай на
продължаваща или повторно извършена нередност срокът за давност започва да тече
от датата, на която нередността е прекратена. В случаите на неизпълнение на
показателите на бизнес плана са налице елементите от фактическият състав на
продължаваща нередност. В контекста на чл. 3, параграф 1, втора алинея,
предвиденият в тази алинея срок започва да тече по отношение на продължаваща
или повторно извършена нередност от датата на нейното прекратяване, независимо
към кой момент националната администрация е узнала за нередността. Доколкото
последният възможен момент за извършване на нередност е датата на изтичане на
мониторинговия период – в конкретният случай 31.10.2019г., то нередността се
прекратява с изтичането на този период. От 31.10.2019г. тече 4-годишната
давност по регламента, която изтича на 31.10.2023 година. Следователно,
дори и давността да не е била прекъсвана два пъти, то тя отново би изтекла едва
на 31.10.2023г., което е след издаването на обжалваното решение.
Съдът намира за неоснователно и
възражението, че представеният от ЕТ бизнес план към заявлението за подпомагане
не е част от договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ и никъде в
договора не е предвидено задължение за ЕТ да постига заложените в бизнес плана
параметри. В представеният към заявлението за подпомагане бизнес план ЕТ „НИК-НИКОЛАЙ
ГАВРИЛОВ“ сам е определил съответните приходи и начин
на използване на инвестицията по предназначение, посредством които да докаже
жизнеспособност и устойчивост на инвестицията и постигане на планираните с чл.
2 от Наредба № 30/11.08.2008г. цели на предоставената финансова помощ. Налице е
неизпълнение на заложените в бизнес плана параметри, което представлява
нарушение на договорно задължение, както и неизпълнение на одобрени индикатори,
предопределящо наличието на хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 7 от ЗУСЕФСУ.
Неизпълнението на предварително заложената в плана приходна част е ясна
индикация, че търговецът не е разходвал средствата ефективно, което противоречи
на чл. 30, §2, предложение второ от Регламент (ЕС, ЕВРАТОМ) № 966/2012г.
относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза. В чл. 30 от
Регламента се съдържат принципите на икономичност, ефективност и ефикасност с
дефиниция на всяко едно от използваните три понятия като принципи на добро
финансово управление, а органите, отговорни за управлението и контрола на
средствата на Съюза, следят за спазване на тези принципи и постигане на целите
от прилагането на всяка мярка. Бездействията на ползвателя са
довели до нарушение на разпоредбите на Наредба № 30/11.08.2008г. и договора за
отпускане на финансова помощ, с оглед неизпълнението на заложените в бизнес
плана финансови параметри, което от своя страна влече икономическа
нежизнеспособност на инвестицията и непостигане на целите на чл. 2 от Наредба № 30/11.08.2008г. за условията и
реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 година. Правилно
в оспореното решение е изложено, че въз основа на заявените от ползвателя данни
при подаване на заявлението за подпомагане, е извършена оценка на ефективността
на инвестицията и проектът е оценен като жизнеспособен, като заявлението за
подпомагане е одобрено и е сключен договора за отпускане на безвъзмездна
финансова помощ. Несъмнено е, че при недоказана с бизнес плана жизнеспособност
на проекта, Изпълнителният директор на ДФЗ не би сключил договор по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“. Съдът намира
за правилен и извода на органа, че изпълнението на одобрения проект не може да
се сведе единствено до изграждането на къщата за гости и това е само една от
стъпките за осъществяването на проекта и постигане на целите на мярката.
Генерирането на достатъчно приходи при един работещ и жизнеспособен
икономически субект означава, че разходите от бюджета на Съюза са били
използвани по предназначение.
От представените към жалбата заверени копия на болнични
листове се установява, че собственикът на ЕТ „НИК-НИКОЛАЙ ГАВРИЛОВ“
ЕИК: ********* – Николай Маринов Гаврилов е бил на болничен и домашен
амбулаторен режим на лечение през периода 09.06.2016г. до 13.10.2016г. и през
периода от 13.04.2018г. до 16.09.2018 година. На първо място пред
административния орган в хода на административното производство по издаденото
решение не са били представени доказателства за временна нетрудоспособност на
Николай Гаврилов, поради което и Изпълнителният директор на ДФЗ не е
съобразявал това обстоятелство, както е отразил и в оспореното решение. Съдът
счита, че периодите на временна нетрудоспособност на собственика на ЕТ, а
именно около 4 месеца през 2016г. и около 5 месеца през 2018г. не са основание
да се приеме, че неизпълнението на показателите по бизнес плана се дължи на
това обстоятелство. Освен това ЕТ не се е възползвал от разпоредбата на чл. 41,
ал. 1 от Наредба № 30 от 11.08.2008г., съгласно която ползвателят може да подаде искане за промяна на
договора за отпускане на финансова помощ в РА, като към искането се прилагат доказателствата, необходими за преценката на
основателността на искането.
Оспореното решение съответства
и на целта на закона, тъй като с него се цели препятстване на неправомерното
изразходване на средства в изпълнението на помощта от Европейските структурни и
инвестиционни фондове. Съгласно чл. 4, ал. 2 от АПК, административните актове
се издават за целите, на основанията и по реда, установени в закона.
Финансовата корекция е предвидена административна мярка, която се налага с цел
да се коригират последиците от едно неправомерно действие или бездействие, като
се възстановят незаконосъобразно предоставени средства (арг. от чл. 71, ал. 1
от ЗУСЕФСУ в приложимата редакция).
Съдът съобрази и практиката на
Върховния административен съд в Решение № 12421 от 13.12.2023 г. на ВАС по адм.
д. № 7841/2023 г., IV о.; Решение № 6861 от 22.06.2023 г. на ВАС по
адм. д. № 1439/2023 г., IV о.; Решение № 6390 от 14.06.2023 г. на ВАС по адм.
д. № 3784/2023 г., IV о.; Решение № 7220 от 29.06.2023 г. на ВАС по адм. д. №
3294/2023 г., IV о.
По изложените съображения
настоящият състав на Административен съд гр. Ловеч намира, че обжалваното
решение е валиден административен акт, издаден при спазване на
административнопроизводствените правила и в съответствие с материалните
разпоредби и целта на закона, липсват отменителните основания по чл. 146, т.
1-5 от АПК, поради което жалбата против него следва да се отхвърли като
неоснователна.
При този изход на спора е
основателна претенцията на ответника, съдържаща се в Молба с вх. № 3029/26.10.2023г. (л. 221) и Молба
с вх. № 551/16.02.2024г. (л. 265), за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
поради което следва да бъде осъден жалбоподателят да заплати в полза на ДФЗ
сумата от 150 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 от
ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ във ръзка с чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ. От страна на процесуалния представител на ответника – главен
юрисконсулт И.З. е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер
на 500 лв. и макар да липсва възражение за прекомерност от страна на
оспорващия, доколкото съобразно разпоредбата на чл. 24, изр. второ от Наредбата
за заплащането на правната помощ, по административни дела с материален интерес
възнаграждението е от 100 до 360 лв., съдът намира, че в полза на ответника
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. За да определи
този размер, съдът съобрази, че от една страна процесуалният представител на
ответника не се е явявал в откритите съдебни заседания по делото, а от друга –
делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност, доколкото по
неговия предмет е формирана константна и безпротиворечива съдебна практика. Съдът
съобразява и обстоятелството, че главен юрисконсулт З. е изготвила освен
становище по жалбата и становище по повод направеното искане от адв. А. за
отправяне на преюдициално запитване от съда до СЕС.
Поради изложеното и на основание чл.
143, ал. 3 от АПК, следва да бъде осъден оспорващият да заплати на Държавен фонд
„Земеделие“ гр. София, разноски в размер 150.00 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
По
изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 , предл. последно във вр.
чл. 143, ал. 3 от АПК, Административен съд гр. Ловеч, пети административен
състав
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно
оспорването по Жалба вх. № 2122/21.07.2023г. по регистъра на Административен съд гр.
Ловеч, вх. № 01-6500/3804-4/06.06.2023г. по регистъра на Държавен фонд
„Земеделие“ гр. София, подадена от ЕТ „НИК-НИКОЛАЙ ГАВРИЛОВ“ ЕИК: *********,
чрез адвокат А.С.А. от САК, с адрес: ***, срещу Решение № 11/311/00659/3/01/04/03
от 18.05.2023г. за налагане на финансова корекция, издадено от Г.Т.–
Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр.
София, с което на ЕТ е
определена финансова корекция в размер на 390 587,70 лева, представляваща окончателната подлежаща на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ.
ОСЪЖДА ЕТ „НИК-НИКОЛАЙ
ГАВРИЛОВ“ ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: с. Дерманци, обл. Ловеч, ул. „Околовръстна“ № 100, представляван от собственика Николай Маринов Гаврилов, да заплати на
Държавен фонд „Земеделие“ гр. София сумата от 150 - сто и петдесет лева
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщението до страните.
Да се изпрати препис от решението на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: