№ 415
гр. Р. 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Галина Магардичиян
Николинка Чокоева
при участието на секретаря Галина Кунчева
като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело №
20224500500589 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК ********* със
седалище гр.София против решение № 455/17.04.2022 г., постановено по гр.д.
№4407/2021 г. на Русенския районен съд в частта, с която дружеството е
осъдено да заплати на В. В. М. сумата над 5000 лв. обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
06.08.2021 г. Твърди се, че в тази част решението е неправилно като
постановено при съществени процесуални нарушения, неправилно
приложение на материалния закон и необоснованост по съображенията,
изложени в жалбата. Претендира отмяна на решението в обжалваната част и
постановяване на ново, с което искът над сумата от 5000 лв. до размер на 10
500 лв. се отхвърли. Счита насрещната въззивна жалба за неоснователна.
Ответникът по жалбата В. В. М. е подал отговор по реда на чл.263 от
ГПК, в който изразява становище за неоснователност на жалбата и счита
решението в тази част за правилно. Същият е подал насрещна въззивна жалба
против същото решение в частта, с която искът над сумата от 10 500 лв. до
размер на 15 000 лв. е отхвърлен. Излага доводи за неправилност на
1
решението в обжалваната част и иска съдът да го отмени и вместо него да
постанови ново решение, с което исковата претенция бъде уважена в пълен
размер.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
Жалбите са подадени от процесуално легитимирани лица, в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което са допустими и подлежат на разглеждане.
Производството е образувано по предявен пряк иск за заплащане на
застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди с правно
основание чл.432 от КЗ.
От събраните в първоинстанционното производство доказателства е
установено по категоричен и безспорен начин, че на 05.04.2021 в гр.Р. в
района на кръстовище, образувано от бул.“Х.Б.“ и бул.“В.Л.“, се движил
влекач „Д.“ с рег.№ ******* и ремарке, управляван от Е.М. със скорост 51,3
км/ч. Водачът на товарният автомобил навлязъл в кръстовището в края на
жълт и началото на червен сигнал на светофарната секция, която обслужвала
неговата лента за движение. В същото време лек автомобил „ ******“, с рег.
№ ********, управляван от В. М., се движил по бул.“ В.Л.“ със скорост 59,8
км/ч., навлязъл в кръстовището в началото на зелен сигнал на светофарната
секция, без да е наблюдавал другите участници в движението, в резултат на
което настъпило ПТП. Установено е, че основна причина за ПТП били
действията на водача на товарния автомобил, който навлязъл в кръстовището
на червен сигнал на светофарната секция и отнел предимството на лекия
автомобил, управляван от В. М., а допълнителна причина била движението на
лекия автомобил с превишена скорост и без водачът да наблюдава
движението на другите участници. От обясненията на ВЛ Н.Н. е установено,
че дори пострадалият да се е движил с разрешената скорост от 50 км/ч, също
е щяло да настъпи удар.
В резултат на ПТП В. В. М. получил следните телесни увреждания:
Разкъсно- контузна рана в лява челно- теменна област на окосмената част на
главата и челото. Охлузвания и одрасквания на челото в дясно. Охлузване и
одраскване на дясна ушна мида. Кръвонасядане в областта между основата на
2
шията и лява раменна става. Охлузване на трети пръст на дясната ръка.
Кръвонасядане и охлузвания на дясната подбедрица. Сътресение на мозъка
без наличие на обективно установена неврологична симптоматика.
Получените увреждания можели да се преценяват по медико- биологичен
признак- временно разстройство на здравето, не опасно за живота.
Установено е също, че при такъв тип уврежданията болки със силен
интензитет имало непосредствено след получаването им като отшумявали в
рамките на няколко денонощия. При удар в главата било възможно да има
главоболие за период от една до няколко седмици. Видът на част от
травматичните увреждания били от действието на предпазния колан.
Обичайният възстановителен период бил около 2-3 седмици като било налице
пълно функционално възстановяване.
В деня на ПТП В. Милов е бил приет за лечение в УМБАЛ „К.“ АД- Р. в
увредено общо състояние и бил лекуван консервативно за период от три дни,
след което е бил във временна неработоспособност петнадесет дни. През
периода на лечение и възстановяване изпитвал болки, приемал обезболяващи,
имал главоболие и замаяност около един месец, ползвал помощта на
близките си при придвижване, хранене, къпане. Същият изпитвал страх и
станал неуверен при шофиране.
Към момента на ПТП за МПС „Д.“ с рег.№ ******* имало валидна
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със ЗК „Лев инс“ АД-
гр.София. В. М. предявил писмена претенция-вх.№ 5825/05.05.2021 г., но
липсвало произнасяне в законоустановения срок.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил предявеният
иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в
размер на 10 500 лв. по съображения, че водачът на товарният автомобил
нарушил правилата за движение по пътищата и станал причина на ПТП, в
резултат на което В. М. получил телесни увреждания. Прието е, че е
осъществен фактическия състав на чл.432 от КЗ за ангажиране на
отговорността на застрахователя. Първоинстанционният съд е приел, че
справедливият размер на обезщетение за претърпените от В. М.
неимуществени вреди възлиза на 15 000 лв., който размер е обосновал с
възрастта на пострадалия, характера и тежестта на получените от него травми
и периода за възстановяване. Прието е също, че е налице съпричиняване в
3
размер на 30 % по съображения, че пострадалия се е движил с превишена
скорост и е допринесъл за настъпване на ПТП.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съгласно разпоредба на чл. 498, ал. 3 от КЗ допустимостта на прекия иск
на увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие е обвързана
от предявяване на претенция за плащане пред застрахователя по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и
изтичане на тримесечен срок от искането за доброволно плащане. По този
начин законодателят е въвел допълнителна процесуална предпоставка за
възникване на право на иск на увреденото лице. При проверка на
предпоставките, обуславящи правото на иск, се дължи проверка както на
общите условия, от които зависи съществуването на правото на иск, така и на
допълнителните (специални) предпоставки – в случая заявена писмена
претенция от страна на пострадалия за доброволно плащане на
застрахователно обезщетение и изтичане на тримесечния срок, регламентиран
в чл. 496, ал. 1 от КЗ.
В настоящият случай тези предпоставки са налице. Ищецът е оправил
писмена претенция до ответното застрахователно дружество и е изтекъл
регламентирания в закона срок, без да е налице плащане от страна на
застрахователя. Това дава основание да се приеме, че предявеният иск е
допустим, тъй като са налице както общите, така и специалните процесуални
предпоставки, визирани в КЗ и правилно спорът е разгледан по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.432 от КЗ, при наличие на договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" между застраховател и
водач на МПС, увреденото трето лице има право да предяви иск срещу
застрахователя, който по силата на договорната отговорност следва да го
обезщети за всички претърпени вреди.
Цитираната разпоредба сочи, че отговорността на застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение е функционално обусловена от
деликтната отговорност на застрахованото лице. При настъпване на
застрахователното събитие в полза на увреденото лице възниква
субективното право на деликтно обезщетение, както и прякото право на
застрахователно обезщетение.
4
За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя на това
основание, в доказателствена тежест на ищцовата страна е да установи
наличието на претърпени вреди от виновно поведение на водач на МПС,
който е застраховано лице при застраховател по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност".
Правилно първоинстанционният съд е приел, че в настоящият случай са
налице визираните в чл.432 от КЗ предпоставки за ангажиране на
отговорността на застрахователното дружество.
Правилно е прието, че в резултат на виновно и противоправно поведение
на водачът на товарният автомобил, застрахован при ЗК „Лев инс“- София, на
В. М. са били причинени неимуществени вреди- болки и страдания от
получените в резултат на ПТП телесни увреждания, които подлежат на
обезщетяване.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди следва да се определи по справедливост. Понятието „справедливост“
няма абстрактен характер. То е свързано с преценка на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които следва да бъдат съобразени
при определяне на размера. При ангажиране на отговорността на
застрахователя следва да се съобразят и конкретните икономически условия в
страната, а като ориентир за размера на дължимите обезщетения следва да се
вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетенията момент. /В този см. решение
№83/06.07.2009 г. на ВКС по т.д.№ 795/2008 г., ІІ т.о, ТК./.
В настоящият случай пострадалият е получил леки телесни повреди, бил
е приет по спешност в лечебно заведение, в увредено общо състояние, където
му е извършено консервативно лечение за период от три дни. Нормалният
възстановителен процес за тези увреждания е за период около 2-3 седмици,
през който същият е приемал медикаменти, имал е главоболие и замаяност,
ползвал е чужда помощ при придвижване, обличане, хранене, изпитвал страх
и неувереност при шофиране.
Съдът като съобразява начина на извършване на деликта, вида и
характера на телесните увреждания, продължителността на проведеното
болнично и извънболнично лечение, възрастта на ищеца, установените
главоболие и замаяност, продължили през целия възстановителен период,
5
изпитвания страх и неувереност при шофиране, като отчита социално-
икономическата обстановка в страната, приема, че справедливия размер на
застрахователното обезщетение възлиза на 10 000 лв. С оглед на това
определеният от районният съд размер на обезщетението в размер на 15 000
лв. е неправилен, тъй като не съответства на критериите за справедливост по
смисъла на чл.52 от ЗЗД.
Застрахователното дружество е направило възражение за съпричиняване
по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД от страна на пострадалия.
За да бъде намалено обезщетението за вреди с оглед разпоредбата на
чл.51, ал.2 от ЗЗД, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното настъпване.
Необходимо е обаче този принос да е конкретен - т.е. да се изразява в
извършването на определени действия или въздържането от такива действия
от страна на увреденото лице. Съпричиняване на вредоносния резултат ще е
налице само, ако именно поведението на увредения е станало причина или е
повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на вредата.
В настоящият случай правилно първоинстанционният съд е приел, че е
налице съпричиняване от страна на пострадалия. Съвкупната преценка на
доказателствата, както и заключението на приетата по делото САТЕ дават
основание да се обоснове извод, че с поведението си В. М. е допринесъл за
настъпване на ПТП, респ. на получените в резултат от същото телесни
увреждания. Същият се е движил с превишена скорост и без да наблюдава
поведението на останалите участници в движението. В. М. е имал техническа
възможност да предотврати произшествието като намали скоростта преди
навлизане в кръстовището, за да има възможност да възприеме останалите
участници в движението и време за реакция при възникване на опасност. В
настоящият случай това не е сторено, с което е допринесъл за настъпване на
процесното ПТП. Правилно първоинстанционният съд е съобразил тези
факти и обясненията на ВЛ Н.Н., дадени в с.з., съгласно които дори
пострадалият да се е движил с разрешената скорост от 50 км/ч, също е щяло
да настъпи удар, за да обоснове наличие на съпричиняване по смисъла на
чл.51, ал.2 от ЗЗД, но неправилно е определил размера на приноса на
пострадалия. Въззивният съд намира, че съпричиняването е в размер на 20 %,
с което следва да се редуцира определеното обезщетение.
След отчитате на съпричиняването, дължимото от застрахователя
6
обезщетение е в размер на 8000 лв., до който размер искът е основателен, а в
останалата част над тази сума искът е неоснователен.
Решението в частта, с която искът е уважен над сумата от 8000 лв. до
размер на 10 500 лв. е неправилно и следва да бъде отменено като вместо него
се постанови ново решение, с което искът над тази сума се отхвърли.
В останалите обжалвани части, с които искът е уважен над 5000 лв. до
размер на 8000 лв., както и отхвърлен над сумата от 8000 лв. до размер на
15 000 лв. решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Разноските следва да се определят съобразно правилата на чл.78 от ГПК.
В. М. е направил разноски за първоинстанционното производство в размер на
800 лв. като съобразно уважената част от иска следва да му бъдат присъдени
такива в размер на 426.67 лв.
ЗК „Лев инс“ АД-София за първоинстанционното производство е
направило разноски в общ размер на 600 лв. като съобразно отхвърлената
част от иска има право на разноски в размер на 280 лв.
След извършване на служебна компенсация дължимите разноски в полза
на ищеца за първоинстанционното производство възлизат на сумата от 146.67
лв.
Следва да бъде редуцирано и присъденото на основание чл.38 от ЗА адв.
възнаграждение. В полза на адв.Я. Д. следва да се присъди сумата в размер на
800 лв.
Разноските за въззивното производство остават в тежест на всяка от
страните така, както са направени.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 455/17.04.2022 г., постановено по гр.д.№4407/2021
г. на Русенския районен съд в частта, с която ЗК „Лев инс“ АД- гр.София е
осъдено да заплати на В. В. М. от гр.Р. сумата над 8000 лв. до размер на
10 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
както и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
7
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В. В. М., ЕГН ********** от гр.Р. против
„Лев инс“ АД- гр.София иск за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди над сумата от 8000 лв. до размер на 10 500 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД- гр.София да заплати на В. В. М. от гр.Р.
сумата в размер на 146.67 лв. разноски за производството.
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД-София да заплати на адв. Я. Д. от САК на
основание чл.38 от ЗА възнаграждение в размер на 800 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8