Решение по дело №252/2021 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 21
Дата: 28 февруари 2022 г.
Съдия: Снежина Петкова Чолакова
Дело: 20217270700252
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 4 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№.............

 

град Шумен, 28.02.2022г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на първи февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                           Административен съдия: Снежина Чолакова

 

при участието на секретаря Р.Хаджидимитрова, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 252 по описа за 2021 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.156 и следващите от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба от "Л-О Х Л"ООД с ЕИК +****, със седалище и адрес на управление с.Вехтово, Стопански двор, община Шумен, обл.Шумен, представлявано от управителите Е.С.М. и Г.М.Г., заедно и поотделно, депозирана чрез управителя Г.М.Г., чрез адвокат В.П.от ШАК, против Ревизионен акт № Р-0300272005452-091-001/26.03.2021 г., издаден от началник на сектор "Ревизии" и главен инспектор по приходите при ТД на НАП, потвърден с Решение № 107/09.07.2021 г. на директора на дирекция "ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП, с който са били установени дължими от "Л-О Х Л"ООД задължения за корпоративен данък по ЗКПО в размер на главница 91492,42 лв. и лихва 9149,97 лв. за 2019г. и задължения по ЗДДС в общ размер на 248617,64 лв. главница и 35332,64 лв. лихви, за данъчни периоди от м.05.2019г. до м.05.2020г. вкл.

В жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност на атакувания РА, поради издаването му в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оспорва се наличието на основания за провеждане на ревизията по особения ред по чл.122 от ДОПК, доколкото цялата документация на дружеството се съхранява от единия му управител Е.М., а другият управител – Г.В., няма достъп до тях. Счита се също, че не са били налице основания за определяне на допълнителни данъчни задължения по ЗКПО и ЗДДС.

В съдебно заседание оспорващото дружество се представлява от адв.В.П.от ШАК, който в хода на съдебните прения и в представени писмени бележки поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като отправя искане за отмяна на РА, като незаконосъобразен.

Ответната страна - Директор на Дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна практика“ ("ОДОП"), гр.Варна към Централно управление на Националната агенция по приходите (ЦУ на НАП), редовно призован, не се явява лично. Същият се представлява от процесуалния му представител главен юрисконсулт Е.Е., която оспорва жалбата и отправя искане за отхвърлянето й, като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след анализ и оценка на събраните в хода на производството доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:

Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03002720005452-020-001/10.09.2020г. на Началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП-гр.Варна (л.129) на основание чл.112 и 113 от ДОПК било възложено извършването на ревизия на «Л-О Х Л»ООД, която да обхване следните задължения – корпоративен данък за периода 27.03.2019г.-31.12.2019г. и данък върху добавената стойност за периода 19.04.2019г.-31.05.2020г. Със същата заповед бил определен съставът на ревизиращия екип, както и, че ревизията следва да приключи в тримесечен срок от връчването на ЗВР. Цитираната ЗВР била съобщена на ревизираното дружество на 10.12.2020г. по реда на чл.32 от ДОПК.

След приключване на ревизията ревизиращият екип изготвил Ревизионен доклад № Р-03002720005452-092-001/26.01.2021г. (л.133), с който било предложено да бъдат установени задължения за внасяне на КП за 2019г. и ДДС за ревизирания период от м.04.2019г. до м.06.2015г. и лихви за просрочие, изчислени към 26.01.2021г., в размер общо на 378958,98 лева. Цитираният ревизионен доклад бил съобщен на оспорващото дружеството на по реда на чл.32 от ДОПК.

Ревизията приключила с издаването на издаден РА № Р- Р-03002720005452-091-001/26.03.2021г. от С.С.А.– началник на сектор „Ревизии“, дирекция "Контрол" при ТД на НАП-гр.Варна и Р.Д.Ж.- главен инспектор по приходите в същата дирекция на ТД на НАП-гр.Варна – ръководител на ревизията, с който били установени задължения на оспорващото дружество за КД по ЗКПО за 2019г. в размер на 91492,42 лв. главница и 9149,97 лв. лихви, както и за ДДС по ЗДДС за данъчни периоди от 19.04.2019г. до 31.05.2020г. вкл. в размер общо на 248617,64 лв. главница и 35332,64 лв.лихви.

В хода на ревизионното производство с ИПДПОЗЛ № Р-03002720005452-040- 001/17.09.2020 г. от дружеството са изискани всички документи - счетоводна и търговска документация, касаещи ревизираните периоди. Същото е връчено по реда на чл.32 от ДОПК на 12.10.2020 г. Във връзка с ИПДПОЗЛ от ревизираното дружество не са представени документи и писмени обяснения.

При реализиране на процедурата по чл. 32 от ДОПК за връчване на ЗВР и ИПДПОЗЛ ревизираното дружество е търсено на всички известни на органа по приходите адреси обективирано с протоколи №1196640/24.09.2020 г., № 1193981/06.10.2020 г., № 1455982/06.10.2020 г. Допълнителни факти и обстоятелства по отношение издирване и свързване с лице представляващо дружеството /проведени телефонни разговори и др./ са документирани с протоколи № 1455976/23.09.2020 г., № 1455977/25.09.2020 г., № 1455978/25.09.2020 г.

Едновременно с това до ОДМВР -гр. Шумен е отправено искане за извършване на действия от други контролни органи № Р-03002720005452-032- 001/14.10.2020 г., с което на основание чл. 47 от ДОПК е изискано съдействие за призоваване на Г.М.В.и Е.С.М. за връчване на документи по ревизионното производство: ЗВР и ИПДПОЗЛ.

Органът по приходите е констатирал наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т.4 от ДОПК - липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството и чл.122, ал.1, т.6 от ДОПК - данните и сведенията, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, не могат да бъдат получени, тъй като ревизираното лице не е намерено на адреса за кореспонденция по чл. 28 от ДОПК, поради което основата за облагане с КД за периода 27.03.2019 г.- 31.12.2019 г. и за ДДС за периода 19.04.2019 г. - 31.05.2020 г. е определена но реда на чл.122 от ДОПК.

На основание чл. 124 от ДОПК са изготвени: Уведомление изх. № Р- 03002720005452-113-001/29.10.2020 г., Уведомление по чл. 17 от ДОПК изх. № Р-03002720005452-139-001/29.10.2020 г. и ИПДПОЗЛ № Р-03002720005452-040-002/29.10.2020 г.

Във връзка с искането до ОДМВР - гр. Шумен, е получен отговор вх. № 13775- 1/12.11.2020г., според който Г.М.В.е бил призован, но за лицето Е.С.М. не са установени данни за местонахождението му.

При проведена на 02.11.2020г. среща в сградата на РУ – гр.Шумен, на Г.В. са връчени лично Уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК с изх. № Р- 03002720005452-113-001/29.10.2020 г.„ Уведомление по чл. 17 от ДОПК с изх. № Р-03002720005452-139-001/29.10.2020 г., ИПДПОЗЛ № Р-03002720005452-040-002/29.10.2020 г. С протокол № 1193983/02.11.2020 г. е документирано и предоставянето на Г.В. на екземпляри на връчените по реда на чл. 32 от ДОПК - ЗВР и ИПДПОЗЛ от 17.09.2020 г. На същия е определен 14-дневен срок за представяне на документи/писмено становище по връченото уведомление и за представяне на декларацията по чл.124, ал.3 от ДОПК по искането. В указания срок, както и към датата на издаване на РА от „Л-О Х Л“ ООД не са представени документи и писмени обяснения.

В хода на ревизионното производство е извършен анализ на относими към ревизираното дружество обстоятелства от т. 1 до т. 16 по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК, в ревизионния доклад.

При преглед на наличните данни в информационната система (ИС) на НАП е констатирано, че през анализирания период ревизираното дружество осъществява покупка и продажба на билки, растения, цветя, сушени плодове и зеленчуци, стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид.

Констатирано е, че за отчетната 2019 г. от „Л-О Х Л“ ООД не е подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО.

Предвид че от дружеството не са представени първични и вторични счетоводни документи, са анализирани документи, събрани в хода на извършени предходни проверки, наличните данни в информационните системи на НАП, декларираните данни в СД по ЗДДС за периода м.04.2019 г. до 31.12.2019 г. и данните по оборотната ведомост към 31.08.2019 г. /представена в хода на извършена на дружеството проверка/. Установено е, че жалбоподателят е извършил следните доставки:

 Облагаеми доставки - ВОД на стоки, подлежащи на облагане с ДДС 0% - 704504,02 лв.

 Облагаеми доставки по глава трета от ЗДДС /износ/, подлежащи на облагане с ДДС 0% - 195076,73 лв.

 Облагаеми доставки в страната, подлежащи на облагане с ДДС 20% -52220,45 лв. /размер на данъчна основа/, подробно описани по фактури и контрагенти в табличен вид в РД.

В резултат на анализа е прието, че през 2019 г. от ревизираното дружество е реализиран приход в общ размер на 952094.75 лв.

Размерът на извършените от дружеството разходи - 37170,56 лв. за периода 2019 г. е формиран като сбор от: отчетната стойност на продадените стоки - 35292,70 лв. по фактури, издадени от българските контрагенти, съобразно данните от дневниците за покупки по ЗДДС и разходите за осигурителни вноски по фондове, както следва:

 за ДОО - в размер на 1293,87 лв.;

 за ЗО - в размер на 359,54 лв.;

 за ДЗПО - в размер на 224,45 лв.

  С оглед установеното, по приложението на ЗКПО ревизиращият екип е формирал данъчна основа по реда на чл.122-124 от ДОПК в размер на 914924,19 лв., представляваща разлика от констатираните приходи в размер на 952094,75 лв. и установените разходи в размер на 37170,56 лв. Определено е задължение за корпоративен данък в размер на 91492,42 лв.

Предвид установените обстоятелства по чл.122 от ДОПК и предприетите процесуални действия за извършване на ревизията по особения ред, след извършване на анализ по реда на чл. 122, ал.2 от ДОПК по приложението на ЗДДС органът по приходите е установил следното:

Въз основа на подадените СД по ЗДДС и декларирани от ревизираното лице доставки за периода 01.05.2019 г. до 31.05.2020 г., е приел, че от жалбоподателя са извършени следните облагаеми доставки:

 Облагаеми доставки - ВОД на стоки, подлежащи на облагане с ДДС 0% - 922166,58 лв.;

Облагаеми доставки по глава трета от ЗДДС /износ/, подлежащи на облагане с ДДС 0 % -195076,73 лв.

Органът по приходите е констатирал, че от ревизираното лице не са представени документи, удостоверяващи напускането на стоките от страната за декларираните ВОД и износ на стоки към трети страни, поради което е приел, че декларираните от дружеството доставки са с място на изпълнение на територията на страната и за тях е дължим ДДС на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от с.з.

Въз основа на декларираните от "Л-О Х Л" ООД в информационните системи на НАП, получени доставки в дневниците на покупки, е установено, че за ревизирания период дружеството е упражнило право на данъчен кредит в общ размер на 19941.73 лв. по фактури и периоди, подробно описани в РД. В хода на ревизията от ревизираното дружество не са представени първични и вторични счетоводни документи, вкл. и фактурите, по които е упражнено право на данъчен кредит, предвид което е прието, че приложение намира разпоредбата на чл. 71, т.1 от ЗДДС, съгласно която, за да претендира право на данъчен кредит, лицето следва да притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл.114 и 115 от закона, в който данъкът е посочен на отделен ред.

С оглед гореизложеното е формирана данъчна основа за облагане по реда на 122-124 от ДОПК като сбор от данъчната основа на извършените продажби, за които не са представени доказателства, че е приложима нулева ставка и данъчната основа на получените доставки по данъчни периоди, подробно описани в РД. Въз основа на така формираната данъчна основа са установени задължения за ДДС, както следва:

    - за 2019г. – общо 200655,46 лв., в т.ч.: м.04.2019 г. - 0,00 лв; м.05.2019 г.  - 24859,59 лв.; м.06.2019 г.  - 6212,93 лв.; м.07.2019 г. - 50551,53 лв.; м.08.2019 г. - 42015,90 лв.; м.09.2019 г. - 41950,89 лв.; м.10.2019 г. - 3094,46 лв.; м.11.2019 г. - 23286,95 лв.; м.12.2019 г. - 8683,21 лв.

 - за 2020 г. – общо 68248,43 лв., в т.ч.: м.01.2020 г.  - 24667,59 лв.; м.02.2020 г.  - 13967,79 лв.; м.03.2020 г. - 14043,58 лв.; м.04.2020 г.  - 4107,68 лв.; м.05.2020 г. - 11461,79 лв.

РА бил съобщен на дружеството по електронен път на 02.07.2018г., видно от удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС "Контрол" (л.120).

Несъгласно с констатациите в РА, «Л-О Х Л»ООД, представлявано от управителя Г.В., го оспорило с жалба, депозирана по пощата на 28.04.2021г., заведена в ТД на НАП-гр.Варна с вх.№ 20498/05.05.2021г.

С Решение по жалба срещу Ревизионен акт № 107/09.07.2021г., издадено от изпълняващия длъжността Директор на Дирекция «ОДОП» при ЦУ на НАП - гр.Варна, решаващият орган потвърдил изцяло РА № Р-03002720005452-091-001/26.03.2021г., приемайки жалбата срещу него за неоснователна.

Решение № 107/09.07.2021г. било съобщено на «Л-О Х Л»ООД по електронен път на 09.07.2021г., видно от приложеното удостоверение за връчване по електронен път (л.12).

Несъгласно със същото, с жалба вх.№ 312-3/26.07.2021г. по описа на НАП-ЦУ, «Л-О Х Л»ООД оспорило РА пред Административен съд – гр.Шумен с жалба, подадена по пощата на 23.07.2021г. (видно от известие за доставяне с обратна разписка и фискален бон, приложени на л.136).

  Въз основа на цитираната жалба е образувано настоящото съдебно производство пред Административен съд-гр.Шумен.

В хода на съдебното производство ответната страна е представила административната преписка по издаване на оспорения РА, а по искане на ревизираното дружество е допусната съдебно – счетоводна експертиза (ССчЕ), която е приобщена към доказателствения материал без оспорване от страните.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, от ревизираното лице, до компетентния съд, след изчерпване на процедурата по административното оспорване на РА.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна,  поради следните съображения:

В настоящото производство и съгласно чл.160, ал.2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт в обжалваната му част, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.

Ревизионното производство е образувано и проведено, съответно РД и издадения въз основа на същия РА са постановени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия. Съгласно представената и приета като доказателство по делото Заповед № Д-2273/20.12.2018г. на Директора на ТД на НАП-гр.Варна, на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, като органи, компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, са определени началниците на сектори в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП-гр.Варна. В случая издателят на заповедта за възлагане на ревизия – С.С.А., с оглед на заеманата длъжност /Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Варна/, е сред органите, посочени в Заповед № Д-2273/20.12.2018г. на Директора на ТД на НАП-гр.Варна, определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР. Според правилото чл.119, ал.2 от ДОПК, РА се издава от органа, възложил ревизията и ръководителя на същата. В конкретния случай автори на РА са С.С.А.- Началник сектор в отдел „Ревизии“ и възложител на ревизията и Р.Д.Ж.– Главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията, с оглед на което посоченото нормативно изискване е спазено. Издателите на оспорения акт са разполагали с материална компетентност и такава по степен, налице е и териториална компетентност на същите, тъй като са част от териториалната дирекция на НАП в гр.Варна, която е компетентна териториална дирекция по критериите на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК. РА е подписан от лицата, които са го издали, с валидни квалифицирани електронни подписи. Решението на Директора на „ОДОП“ при ЦУ на НАП също изхожда от компетентен орган, доколкото е издадено от и.д.директора Д.И.Ж., овластен със Заповед № ЗЦУ-ОПР-35/19.09.2017г. на изпълнителния директор на НАП да изпълнява правомощията на Директор на „ОДОП“ при ЦУ на НАП при отсъствие на титуляра С.Х.П., и в срока на отсъствие на последния поради отпуск в периода от 02.07.2021г. до 09.07.2021г. вкл.

На следващо място, при извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати нарушения на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила в хода на проведеното ревизионно производство. Ревизията е приключила в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК, а РД е съставен от ревизиращите органи в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, като съдържа предвидените в чл.117, ал.2 от ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното производство доказателства. Спазен е и срокът по чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт. РА също е постановени в изискуемата писмена форма и при съблюдаване изискванията на чл.120, ал.1 от ДОПК.

При постановяването на РА не са допуснати сочените от жалбоподателя нарушения на процесуалните правила. Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за липса на основания за извършване на ревизията по реда на чл.122 - 124 от ДОПК. Ревизията по чл. 122-124 от ДОПК е особен вид производство, което се извършва при наличие на някое от обстоятелствата, визирани в ал. 1, т. 1 - т.8 на същия член. При наличие на една и/или повече от тези предпоставки, нормата на чл.122, ал. 1 от ДОПК дава възможност на органа по приходи да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал.2 данъчна основа.

Тъй като тези предпоставки по същността си представляват действия или бездействия на конкретното ревизирано лице, с оглед общия принцип, че никой не може да черпи права от собственото си виновно поведение, законодателят е приел, че определянето на облагаемата основа в тези случаи ще се извършва от органа по приходите. С оглед императивния характер на данъчните норми, органите по приходите не могат да определят по своя преценка конкретния размер на дължимия данък. Облагаемата основа, която те определят, е базата, върху която, съобразно вида на данъка и съответния материален закон, се определя данъчното задължение, което се дължи.

Механизмът и редът, който следва да се спазва от страна на ревизиращия орган при ревизии от този вид, е регламентиран в ал. 2 на чл.122 и ал. 1 на чл. 124 от ДОПК, като целта на законодателя е да се постигне обективност и достоверност при определяне правата, задълженията и отговорността на данъчните субекти.

В случая е безспорно установено, че във връзка с връчено ИПДПОЗЛ № Р-03002720005452- 040-001/17.09.2020 г. за представяне на документи - счетоводна и търговска документация, от страна на дружеството не са представени никакви документи.

При наличната фактическа обстановка, правилно органите по приходите са констатирали обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 6 от ДОПК - липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството, или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане и данните и сведенията, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, не могат да бъдат получени, тъй като ревизираното лице не е намерено на адреса за кореспонденция по чл. 28 от ДОПК. Без значение за този извод е релевираното от оспорващия обстоятелство, че единият управител на дружеството – Г.В., не разполага със счетоводната му документация, тъй като същата се съхранявала от другия управител - Е.М., който не я предоставял. Процесното ревизионно производство е водено срещу юридическото лице „Л-О Х Л“ ООД, което е самостоятелен правен субект, а с РА са установени данъчни задължения именно на този правен субект. Дружеството, чрез нито един от своите представители, не е предприело действия за предоставяне на счетоводната му документация, удостоверяваща данните за установяване основата за данъчно облагане, на органите по приходите, което е достатъчно основание, за да се приеме наличието на предпоставките на чл.122, ал.1 от ДОПК, тъй като контролните органи не са в състояние да направят своите фактически установявания по причина, която не зависи от тях. Без значение за този извод е броят на управителите на дружеството и каква е конкретната роля на всеки един от тях, тъй като ревизирано лице е „Л-О Х Л“ ООД, респ. предмет на ревизията е данъчното облагане на дружеството, а не на неговите управители и в частност на управителя Г.В.. Обстоятелството, че последният не е в състояние да предостави счетоводната документация на дружеството, тъй като същата се намира при другия управител, не променя направения по-горе извод, след като данъчните органи са лишени от възможността да установят основата за данъчно облагане на дружеството, като причините, на които се дължи този резултат, са без правно значение.

Едновременно с това, след справка в ИС на НАП се установява, че за периода от 19.04.2019г. до 31.12.2019 г. ревизираното дружество е декларирало в СД по ЗДДС покупки и продажби на билки, растения, цветя, сушени плодове и зеленчуци, стоки или други вещи, т.е. същото е извършвало дейност по занятие - покупко-продажба на стоки с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид. Съгласно чл. 92, ал.1 от ЗКПО, данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. На тази основа „Л-О Х Л“ ООД е следвало да подаде за 2019 г. ГДД по чл.92 от ЗКПО, в която да посочи получените приходи от извършваната икономическа дейност, респективно да декларира данъчната основа за облагане с корпоративен данък. Ревизираното лице не е изпълнило задължението си да начисли приходите от дейността-продажба на билки и др. стоки към момента на възникване на сделките, респективно да ги включи във финансовите отчети за периода, предвид което съдът споделя тезата на решаващия орган, че са били налице още две основания за облагане по особения ред, а именно: по чл.122, ал. 1, т. 1 от ДОПК - до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация и т.2 от същата норма - налице са данни, за укрити приходи или доходи.

По изложените по-горе мотиви, правилно и законосъобразно от органите по приходите са предприели процесуални действия за определяне на данъчната основа за облагане по особения ред след извършен анализ по реда на 122, ал.2 от ДОПК на относимите към ревизираното лице обстоятелства от т. 1 до т. 16.

Неоснователни в тази връзка са възраженията на оспорващото дружество, че не е установено да са проверени всички обстоятелства, изчерпателно изброени от т.1 до т.16 от чл.122, ал.2 от ДОПК и в частност – данни по отношение на банкови сметки и движения по тях; търговско значение на мястото на осъществяване на дейността; наемната цена за имотите, в които се установява дейността и други обстоятелства, относими към дейността на дружеството.

Видно от РД, данъчните органи подробно са обсъдили обстоятелствата, визирани в чл.122, ал.2 от ДОПК. Установили са вида и характера на фактически осъществяваната дейност на дружеството съобразно чл.122, ал.2, т.1 от ДОПК, приемайки, че през ревизирания период по данни от информационната система дружеството осъществява търговия с билки, растения, цветя, сушени плодове и зеленчуци, което се установява от представените по делото доказателства. Органите по приходите са установили размера на платените данъци, мита, такси, вноски и др. /главници и лихви/ по данни от информационната система на НАП, а именно – ДДС, ДДФЛ, ДОО, ДЗПО и ЗО поотделно за съответните периоди от 2019г. и 2020г., в унисон с чл.122, ал.2, т.2 от ДОПК. Анализирали за движението и остатъците по установените банкови сметки на дружеството съобразно чл.122, ал.2, т.3 от ДОПК, като в тази връзка са се позовали на представени при извършена предходна проверка на дружеството, документирана с Протокол № ПО[1]03002719050230-073001/18.10.2020 г., счетоводни регистри, в това число Оборотна ведомост за периода 01.01.2019 г.-31.08.2019 г., според която, към 31.08.2019 г. по сметка: - 503 „Разплащателна сметка в лева" има следните записи: начално салдо - 0,00 лв., обороти по дебита - 166396,72 лв., обороти по кредита - 166286,42 лв. и крайно дебитно салдо - 110,30 лв. - 504 „Разплащателна сметка във валута" има следните записи: начално салдо - 0,00 лв., обороти по дебита – 501938,29 лв., обороти по кредита – 454414,85 лв. и крайно дебитно салдо – 47523,44 лв. Установили са също, че за периода след 31.08.2019 г. няма данни за извършените движения и остатъците по банковите сметки.

Съобразно чл.122, ал.2, т.4 от ДОПК са обсъдени официалните документи и документите с достоверни данни, а именно документи, представени при извършвани предходни проверки на дружеството, в т.ч. оборотна ведомост за периода 01.01.2019 г.-31.08.2019 г., записи в дневници на продажби, корекционни декларации и др., подробно описани в РД.

В хода на ревизията е установено,  че от дружеството не са представени договори за наем, като от информационната система на НАП е констатирано, че на 12.07.2019г. дружеството е сключило договор за наем на склад в стопански двор в с. Вехтово, община Шумен, с наемодател ТПК „Прогрес", за ползване на сграда със застроена площ общо 303 кв.м., от които 15 кв. м. за офис и 288 кв. м. стопанки двор с търговски обект и за стопански нужди.  Установено е, че цената на наема е 15 на сто от минималната работна заплата за страната, като договорът е действал, считано от 01.07.2019г., като при извършена справка в регистър на Агенцията по вписванията е констатирано, че е прекратен на 13.07.2020г. В този смисъл, неоснователни са възраженията на дружеството, че не са взети предвид обстоятелствата по чл.122, ал.2, т.5 от ДОПК, а именно - наемната цена за недвижимите имоти, в които се упражнява цялостно или частично дейността.

Анализирано е търговското значение на мястото, където се извършва дейността, а именно, че дейността на дружеството е свързана с продажби на билки, които според декларираните данни са предмет основно на ВОД, съобразно чл.122, ал.2, т.6 от ДОПК. Установено е и, че през анализирания период дружеството не е придобило движимо и недвижимо имущество, в изпълнение на чл.122, ал.2, т.7 от ДОПК. Анализирани брутни приходи/доходи (оборота) на дружеството, като е отчетено, че за 2019 г. същото не е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО; анализирани са данните според подадените от него дневници за продажби по ЗДДС, както и е установен размера на приходите му, съобразно чл.122, ал.2, т.8 от ДОПК. Обсъден е броят на заетите за осъществяване на дейността лица, респективно липсата на сключени договори от лицето във връзка с осъществяване на дейността му, съобразно т.9 и т.10 на чл.122, ал.2 от ДОПК. Установено е и, че не са извършвани проверки на други лица, упражняващи същата или подобна дейност при същите или подобни условия, както и не са налице установени  сделки между свързани с ревизирания лица, по смисъла на чл.122, ал.2, т.12 и т.13 от ДОПК. Установени са получените и извършените доставки и упражненото право на данъчен кредит за ревизирания период, съобразно чл.122, ал.2, т.15 от ДОПК. Констатирана е неотносимост на обстоятелствата по чл.122, ал.2, т.11 и т.14 от ДОПК поради липса на осъществявано производство от дружеството, респективно неприложимост на обстоятелствата, свързани с обичайния размер на разходите за живот, издръжка, обучение и лечение, както и на транспортните, дневните и квартирните разходи при пътувания в страната и в чужбина. Съгласно чл.122, ал.2, т.16 от ДОПК са взети предвид и други доказателства, които могат да послужат за определяне на основата, а именно: налични данни в информационната система на НАП - декларирани данни в дневниците за продажби по ЗДДС за периода от 01.04.2019 г. до 31.12.2019 г. и данни по оборотна ведомост към 31.08.2019г.; приходи от продажби по фактури, издадени към български контрагенти; отчетени разходи за продадени стоки, осигурителни вноски, здравноосигурителни вноски и допълнително задължително пенсионно осигуряване според данните, съдържащи се в масивите на НАП.

Неоснователно е и възражението за неспазване процедурата по чл.32 от ДОПК за връчване на РД. Видно от приложените по делото Протокол № 1193984/01.02.2021г. и Протокол № 1455989/10.02.2021г., спазено е изискването на чл.32, ал.1 от ДОПК за извършване на две посещения най-малко през 7 дни на адреса на кореспонденция на дружеството, които са документирани по предвидения в чл.32, ал.2 от ДОПК ред. Изготвено е съобщение за връчване по чл.32 от ДОПК от 11.02.2021г., в което са отразени дата на поставяне и сваляне на същото, съответно 11.02.2021г. и 26.02.2021г., като няма съмнение относно мястото на поставяне на съобщението, доколкото в него е отразен адресът на ТД на НАП-гр.Варна, а изискването на чл.32, ал.3 от ДОПК е същото да бъде поставено на определеното за целта място в териториалната дирекция. Обстоятелството, че документът е изготвен от орган по приходите, работещ в офис Добрич, е ирелевантно за спазване на изискванията на чл.32 от ДОПК, доколкото въпросният офис е част от структурата на ТД на НАП-гр.Варна, респективно издателят на съобщението е служител на ТД на НАП-гр.Варна. Неоснователно е и твърдението, че липсват данни къде в Интернет е публикувано съобщението, тъй като не е имало пречки адресатът му да установи наличието на такова при полагане на дължимата грижа. Спазено е и изискването едновременно с поставяне на съобщение по реда на чл.32, ал.5 от ДОПК да се изпрати и писмо с обратна разписка, което в случая е върнато с отметка "непознат".

С оглед всичко изложено съдът намира, че при издаване на РА не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да се явяват основание за неговата отмяна. Налице са били сочените от ревизиращите органи основания за провеждане на ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК, като няма основание да се приеме, че оспореният акт е издаден при превратно упражняване на власт.

Досежно приложението на материалния закон съдът установи следното:

По приложението на ЗДДС:

С РА са установени допълнителни задължения за ДДС за периода м.05.2019г.-м.05.2020г. поради това, че не е признато право на данъчен кредит по извършените от дружеството доставки, описани в съответните дневници за продажби и СД, както следва:

Данъчен период

Дължим ДДС

Лихва

1

2

3

м.05.2019г.

24 236,55

4 383,13

м.06.2019г.

5 568,26

960,60

м.07.2019г.

50 291,53

8 242,88

м.08.2019г.

36 747,80

5 706,57

м.09.2019г.

41 598,17

6 113,11

м.10.2019г.

1 934,46

267,62

м.11.2019г.

22 373,75

2 908,82

м.12.2019г.

6 803,21

825,90

м.01.2020г.

18 615,79

2 099,62

м.02.2020г.

11 311,79

1 184,69

м.03.2020г.

13 059,08

1 255,22

м.04.2020г.

2 330,78

204,61

м.05.2020г.

8 484,59

671,75

243 355,76

34 824,52

 

Дружеството оспорва допълнително установените задължения по ЗДДС, без да излага конкретни възражения по съществото на спора.

Съдът намира, че предвид констатираните обстоятелства по чл.122, ал.1, т. 1, т.2, т.4 и т.6 от ДОПК, правилно данъчната основа за облагане е определена по особения ред. При липса на съдействие от ревизираното лице и непредставяне на документи от значение за определяне на задълженията му по ЗДДС, обосновано данъчната основа е формирана въз основа на информация от декларираните от ревизираното лице извършени и получени доставки за периода от 19.04.2019г. до 31.05.2020 г. в СД по ЗДДС.

Относно декларираните от ревизираното лице получени доставки, безспорно е установено, че „Л.О-Х.Л.“ ООД е приспадало данъчен кредит за периода от 19.04.2019 г. до 31.05.2020 г., в размери и по фактури, подробно посочени в ревизионния доклад, за които не е представило данъчен документ /фактура/, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател и за които е упражнило правото си на данъчен кредит.

В конкретния случай от дружеството не са били представени оригинални фактури за получени облагаеми доставки на стоки и услуги, което, съгласно чл.71, т. 1 oт ЗДДС, представлява самостоятелно основание за непризнаване правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, тъй като, по силата на цитираната разпоредба, лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато е изпълнило едно от следните условия - притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател.

Наред с това, според СД по ДДС и дневниците за покупки, касае се за документирани доставки на стоки - билки, сушени плодове и др., без да са представени никакви други съпътстващи доставката документи, в т.ч. документи, удостоверяващи транспорта на стоката, както и доказателства къде е съхранявана същата до последващата й доставка.

Следва да се има предвид и обстоятелството, че предмет на доставките са стоки, които по своя характер са родово определени вещи. Съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, собствеността върху родово определените вещи преминава с фактическото им предаване на получателя. В конкретния случай не са налице доказателства за реалото предоставяне /получаване/ на документираната с фактурите стока. т. е. за фактическо изпълнение на доставката.

Този извод се подкрепя и от обстоятелството, че oт ревизираното лице не са представени никакви доказателства, удостоверяващи извършено плащане между контрагентите. Предвид гореизложените факти и обстоятелства, следва извод, че относно процесните фактури, не са налице доказателства за доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС.

Относно документираните доставки от „Д Г“ ЕООД, „М-1 М К“ ООД, „Ж тБГ“ ЕООД. „А А“ ЕООД, „Ю ЛЕс Си Ес“ ЕООД, „Г ****" ООД и др., отразени в дневниците за покупките за ревизирания период, се установява, че предмет на същите е услуга - транспорт. За същите не са представени съпътстващи документи: пътни листи, товарителници и др., от които да е видно от къде до къде е извършен транспорта, както и лицата, извършили транспортната услуга. С оглед гореизложеното съдът приема за обоснован извода на данъчните органи, че не са налице писмени доказателства, удостоверяващи реалното извършване на документираните услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС.

От легалната дефиниция на понятието данъчен кредит, визирано в чл.68, ал.1 от ЗДДС, както и от следващите разпоредби на ЗДДС, произтича извод, че реалното извършване на доставката - предмет на фактурата, е въздигнато от закона като задължителна предпоставка за признаване на правото на данъчен кредит за получателя по нея.

Доколкото наличието на реална доставка по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване правото на приспадане на данъчен кредит, то начисляването на данък при липса на реална доставка, каквато липса в случая безспорно е установена, е неправомерно по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и е основание за непризнаване правото на приспадане на данъчен кредит.

Освен гореизложеното, нормата на чл.69, ал. 1 от ЗДДС поставя като условие за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, получените стоки и услуги да се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки. В конкретния случай, предвид обстоятелството, че от ревизираното лице не са представени никакви документи, съпътстващи получените доставки, както и документи, удостоверяващи последващата им реализация, се налага извода, че не може безспорно да се установи дали придобитите стоки и получени услуги са използвани за целите на извършените от жалбоподателя облагаеми доставки.

По гореизложените аргументи, правилно и обосновано стойността на процесните фактури е включена от ревизиращия екип във формираната данъчна основа за облагане по реда на чл. 122-124 от ДОПК за съответните данъчни периоди.

Относно декларираните ВОД, следва да се има предвид, че и в хода на ревизионното производство, и в съдебното такова, от ревизираното лице не са представени документи, удостоверяващи напускането на стоките от страната и получаването им от посочените контрагенти. Доколкото нулевата ставка е благоприятно за данъчнозадълженото лице, изключение от общото правило за облагане на всяка възмездна облагаема доставка на стоки, в негова тежест е да докаже изпълнението на условията по чл.7 от ЗДДС, доставката да се счита за вътреобщностна, а именно стоката да е транспортирана до територията на друга държава членка от или за сметка на доставчика или на получателя, който е данъчнозадължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.

  Съгласно чл.53, ал.2 от ЗДДС, документите, удостоверяващи извършването на ВОД, се определят с Правилника за прилагане на ЗДДС. Нормата на чл. 45 от ППЗДДС предвижда в случаите, аналогични на процесния /транспортирането на стоките от или за сметка на получателя/, доставчикът да разполага с фактура за доставката, в която е посочен VIN номерът на получателя, и с документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на другата държава-членка. По-конкретно, чл.45, т.2, б. „а“ от правилника, в редакцията му, действаща през ревизираните периоди /от 29.01.2016 г./, изисква транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество.

Доколкото в хода на ревизионното производство по отношение извършените ВОД от страна на ревизирания субект не са представени транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка, правилно данъчните органи са приели, че декларираните от жалбоподателя доставки са с място на изпълнение територията на страната и за тях на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС е дължим ДДС, предвид което законосъобразно същите са включени във формираната данъчна основа за облагане по реда на чл. 122-124 от ДОПК за съответните данъчни периоди.

Относно декларираните доставки по глава трета oт ЗДДС /износ на стоки/, облагаеми с нулева ставка за ДДС към контрагенти извън Европейския съюз, следва да се има предвид, че за доказване на същите е необходимо лицето да притежава регламентираните в чл.21, ал.1 от ППЗДДС документи, а именно:  митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, удостоверяващ напускането на стоките от митническо учреждение на напускане или друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ, съгласно митническото законодателство (т.1); фактура за доставката (т.2); документ за превоза на тези стоки (т.3). В чл.21, ал.2 от ППЗДДС е посочено, че когато стоките се изпращат или превозват до трета територия, за доказване на доставката по чл. 28, т. 1 и 2 от ЗДДС доставчикът следва да разполага със следните документи: фактура за доставката (т.1); документ за превоза на тези стоки (т.2); писмено потвърждение от получателя, удостоверяващо, че стоките са пристигнали на територията на трета територия (т.3).

В случая данъчните органи са приели, че от жалбоподателя не са представени документи, в това число нито един от изброените по-горе, за доказване на извършени доставки на стоки извън територията на Европейския съюз /износ/, предвид което декларираните от „Л.О-Х.Л.“ ООД доставки към MELAR S.A., BIOBES Shpk и FILIP1 Co Shpk са с място на изпълнение територията на страната и за тях е дължим ДДС на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, респективно същите са включени във формираната данъчна основа за облагане по реда на чл.122-124 от ДОПК за съответните данъчни периоди. Направеният в хода на ревизията извод досежно доставките извйън ЕС обаче не се споделя от съда, тъй като се опровергава от събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства и заключението по ССчЕ.

По-конкретно, по отношение на декларираните от дружеството доставки на стоки извън ЕС в хода на съдебното производство са представени митнически документи, удостоверяващи извършването на тези доставки, а именно – 3 броя митнически декларации -  MRN: 19BG002008АА320653 от 25.07.2019г.,  MRN: 19BG002008АА322818 от 02.08.2019г. и MRN: 19BG002008АА325902 от 15.08.2019г., с приложени към тях фактури за доставката и документ за транспорт на стоките, удостоверяващи осъществен износ от  „Л.О-Х.Л.“ ООД към страни извън ЕС (Албания и Аржентина). Същите са приобщени към доказателствения материал по делото без оспорване от страните.

Според заключението по ССчЕ, за всяка от доставките за трети страни има издадена митническа декларация за износ на стоки, осъществен от „Л.О-Х.Л.” ООД , с приложена фактура (инвойс) за доставката и документ за транспорт на стоките – товарителница или международна товарителница (CMR). Не е представено писмено потвърждение на получателите на стоките, че същите са пристигнали на територията на трета страна. Т.е. по същество експертът потвърждава наличието на документите по чл.21, ал.2, т.1 и т.2 от ППЗДДС.

Анализът на описаните писмени доказателства и заключението на ССчЕ води до извод, че обсъжданите доставки до държави извън ЕС са реално осъществени. В тази връзка следва да се отбележи, че за изпълнение на изискването на чл.21, ал.2 от ППЗДДС не е необходимо кумулативното наличие на всички изброени в цитирания законов текст документи. Достатъчно е наличието на един от тях, за да се приеме, че са налице документи, удостоверяващи  декларирания износ на стоки по чл. 28, ал. 1 от ЗДДС. С оглед на това липсата на явно писмено потвърждение от получателя, удостоверяващо, че стоките са пристигнали на територията на трета територия по смисъла на чл.21, ал.2, т.3 от ППЗДДС, не представлява пречка да се приеме, че в случая сделката следва да се обложи с нулева данъчна ставка.

Видно от ССчЕ, установеното извършване на горните доставки рефлектира върху задълженията на оспорващото дружество за ДДС, в т.ч. главница и лихви, за месеците 07.2019г. и 08.2019г., по следния начин:

Дължимият ДДС за продажбите (клетка 20 от СД по ЗДДС) за м.07.2019г. при декларирани данни 260,00лв. и установени при ревизията 50526,73 лв.,  става 31 457,39 лв.; непризнатият данъчен кредит (от кл.40 от СД по ЗДДС) за м.07.2019г. е 24,80лв., при което резултатът от ДДС за внасяне (кл.50 от СД по ЗДДС) – 235,20лв.(260,00лв.-24,80лв.)  става 31 457,39 лв., т.е. установеният ДДС за довнасяне в РА - 50291,53 лв. (50526,73лв.установен с РА -260,00лв.деклариран +24,80лв.непризнат ДК) се променя на ДДС за довнасяне 31 222,19 лв.(31457,39 лв.установен от ССчЕ -260,00лв.деклариран +24,80лв.непризнат ДК).   Лихвите за просрочие от 8242,88 лв., изчислени към 21.03.2021г. се променят на 5117,38 за същия период.

Дължимият ДДС за продажбите (клетка 20 от СД по ЗДДС) за м.08.2019г. при декларирани данни 5268,10лв. и установени при ревизията 37920,40 лв.,  става 17974,40 лв. (таблицата по-долу); непризнатият данъчен кредит (от кл.40 от СД по ЗДДС) за м.08,2019г. е 4095,50лв., при което резултатът от ДДС за внасяне (кл.50 от СД по ЗДДС) – 1172,60лв.(5268,10лв.-4095,50лв.)  става 17974,40 лв., т.е. установеният ДДС за довнасяне в РА – 36747,80лв. (37920,40лв. установен с РА -5268,10лв. деклариран +4095,50лв. непризнат ДК) се променя на ДДС за довнасяне 16801,80 лв.(17974,40 лв.установен от ССчЕ -5268,10лв.деклариран +4095,50лв.непризнат ДК).   Лихвите за просрочие от 5706,57 лв., изчислени към 21.03.2021г. се променят на 2753,85 за същия период .

Въз основа на всичко изложено съдът приема, че установените с РА задължения на оспорващото дружество за ДДС за данъчните периоди 05.2019г., 06.2019г., 09.2019г., 10.2019г., 11.2019г.  и 12.2019г. респективно за 01.2020г., 02.2020г., 03.2020г., 04.2020г. и 05.2020г., са установени в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, доколкото по делото не са събрани доказателства, от които да е видно, че декларираните от дружеството доставки са реално осъществени. Незаконосъобразното изключване на обсъдените по-горе доставки (износ към трети страни) обаче рефлектира върху установения размер на задълженията на оспорващото дружество за ДДС за данъчните периоди м.07.2019г. и м.08.2020г., като обуславя намаляване размера на установените от данъчните органи задължения за ДДС - главници и лихви, за тези периоди, със установените задължения за ДДС по тези доставки.

По-конкретно, установените задължения по ЗДДС в РА са в следния размер:

 

Данъчен период

Дължим ДДС

Лихва

1

2

3

м.05.2019г.

24 236,55

4 383,13

м.06.2019г.

5 568,26

960,60

м.07.2019г.

50 291,53

8 242,88

м.08.2019г.

36 747,80

5 706,57

м.09.2019г.

41 598,17

6 113,11

м.10.2019г.

1 934,46

267,62

м.11.2019г.

22 373,75

2 908,82

м.12.2019г.

6 803,21

825,90

м.01.2020г.

18 615,79

2 099,62

м.02.2020г.

11 311,79

1 184,69

м.03.2020г.

13 059,08

1 255,22

м.04.2020г.

2 330,78

204,61

м.05.2020г.

8 484,59

671,75

 

243 355,76

34 824,52

 

Към гореописаните суми с РА са установени допълнителни задължения за внасяне на ДДС по СД, който е деклариран, но не е внесен, както и лихви за просрочие към същите, в следния размер:

Данъчен период

Дължим ДДС по СД

Внесен ДДС по СД

Невнесен ДДС по СД

Период на просрочие

Лихва към 26.03.2021г.

1

2

3

4

5

6

м.08.2019г.

1 172,60

87,60

1 085,00

16.09.2019 - 26.03.2021

167,89

м.03.2020г.

984,50

0,00

2,78

14.04.2020 - 26.03.2021

0,27

м.04.2020г.

1 196,90

0,00

1 196,90

14.05.2019 - 26.03.2021

105,07

м.05.2020г.

2 977,20

0,00

2 977,20

15.06.2020 - 26.03.2021

234,89

 

6 331,20

 

5 261,88

 

508,12

 

Видно от ССчЕ, вещото лице е констатирало наличие на декларирани, но невнесени към датата на издаване на РА задължения за ДДС за месеците 08.2019г., 03.2020г., 04.2020г. и 05.2020г., в установения с РА размер, както и лихви за просрочие – също в установения с РА размер, поради което същите законосъобразно са били прибавени към задълженията за ДДС по РА като резултат за периода, за съответните месеци.

С оглед установеното обстоятелство, че доставките извън ЕС(износ към трети страни) са реално осъществени, установените с РА задължения на дружеството по ЗДДС за месеците 07.2019г. и 08.2019г., подлежат на изменение, в следния смисъл:

Данъчен период

Дължим ДДС

Лихва

 

1

2

3

 

м.07.2019г.

31 222,19

5 117,38

 

м.08.2019г.

16 801,80

2 753,85

 

Доколкото за месец 08.2019г. с РА са установени декларирани в СД по ЗДДС, но невнесени задължения за ДДС главница и лихва в размер съответно на 1085,00 лв. главница и 167,89 лв. лихви, размерът на задължението за ДДС по РА (в лв.) като резултат за периода става на стойност 17886,68 лв. главница и 2921,74 лв. лихви към датата на издаване на РА.

Изложеното обосновава извода, че досежно задълженията по ЗДДС РА следва да бъде отменен в частта, с която за данъчен период м.07.2019г. е установено задължение за внасяне на ДДС за сумата над 31222,19 лв. главница до пълния установен размер от 50291,53 лв. за сумата над 5118,38 лв. лихви до пълния установен размер от 8242,88 лв.лихви; както и за данъчен период м.08.2019г. за сумата над 16 801,80 лв. главница до пълния претендиран размер от 37832,80 лв. и за сумата над 2 753,85  лв. установени задължения за внасяне, респективно „задължения за данъци по РА /в лв./ като резултат за периода“, „за внасяне“ – над 17886,80 лв. главница до пълния претендиран размер от 37832,80 лв. главница и над 2921,74 лв. лихви до пълния претендиран размер от 5874,46 лв., поради издаването му в нарушение на материалния закон в тази му част.

В останалата му част, с която по отношение на оспорващото дружество са установени задължения за ДДС по ЗДДС за данъчни периоди м. 05.2019г.; м.06.2019г; м.09.2019г.; м.10.2019г.; м.11.2019г.; м.12.2019г.; м.01.2020г.; м.02.2020г.; м.03.2020г.; м.04.2020г. и м.05.2020г., в установените от РА размери, актът е издаден в съответствие с материалния закон, поради което жалбата срещу него в тази му част следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

По приложението на ЗКПО:

  Законът за корпоративното подоходно облагане урежда облагането на печалбата на местни юридически лица. Данъчна печалба е положителният данъчен финансов резултат, след преобразуване на данъчния финансов резултат  по реда на този закон.  Данъчната основа за определяне на корпоративния данък е данъчната печалба (чл.19 от ЗКПО). Данъчната ставка на корпоративния данък е 10 на сто (чл.20 от ЗКПО).  На основание чл.92 от ЗКПО данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък в срок до 31 март на следващата календарна година. На основание чл.93 от ЗКПО данъчно задължените лица внасят корпоративния данък за съответната година в срок до 31 март на следващата година след приспадане на внесените авансови вноски за съответната година.

  Доколкото ревизираното лице не е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО, данъчните органи са установили приход в общ размер на 952094,75 лв. като сбор от декларираните от „Л-О Х Л“ ООД продажби към страни от ЕС, декларираните доставки по глава трета от ЗДДС /износ/ и декларираните продажби в страната; след извършен анализ на ИС на НАП относно платени разходи за осигурителни вноски /ДОО, ДЗПО и ЗО/; както и информацията, отразена от дружеството в СД по ЗДДС и   Дневниците на покупките за периода от 19.04.2019 г. до 31.12.2019 г. Установен е размер на извършените от жалбоподателя разходи на стойност 37170,56 лв., представляващ сбор от отчетната стойност на продадените стоки, въз основа на информацията от дневниците на покупки и разходите за осигурителни вноски по фондове. Формирана е данъчна основа за облагане по реда на чл. 122-124 от ДОПК като разлика между установените приходи и разходи, предвид което е определен корпоративен данъък в размер на 91492,42 лв.

По-конкретно, в РА е формирана данъчна основа за облагане с корпоративен данък  за 2019г. - данъчна печалба 914 924,19 лв., произтичаща от:     

Признати приходи от дейността общо 952 094,75 лв., формирана като сбор от декларираните от „Л-О Х Л“ ООД продажби към страни от ЕС, декларираните доставки по глава трета от ЗДДС /износ/ и декларираните продажби в страната, в това число:

- 704 797,39лв. - Декларирани приходи от ВОД на стоки, за които не са представени документи, доказващи   напускането на стоките от страната;

- 195 076,73лв. - Декларирани приходи от износ на стоки към трети страни, за които не са представени документи, доказващи   напускането на стоките от страната;

- 52 220,45лв. - Приходи от продажби на стоки в страната;

0,18лв.- Приходи от валутни операции по сметка 724 (видно от Оборотна ведомост към 31.08.2019г. - лист 71 от делото).

Признати разходи за дейността общо 37 170,56 лв., представляващ сбор от отчетната стойност на продадените стоки, въз основа на информацията от дневниците на покупки и разходите за осигурителни вноски по фондове, в това число:

- 35 292,70лв. - Отчетна стойност на продадените стоки през 2019 г., включени в дневниците за покупки по ЗДДС за периода от 01.04.2019г. до 31.12.2019г., в това число и изписани стоки, установени по оборотна ведомост по сметка 304 „Стоки" към 31.08.2019 г. –  38153,83 лв., в която сума неправилно  е включена и фактура № 111/12.06.2019 г. на „В Х" ЕООД с ЕИК *******, със стойност 5425,00 лв.;

- 1293,87лв. - Платени разходи за осигурителни вноски /ДОО/ по данни от информационния масив на НАП през 2019 г., в това число отразените разходи по сметка 605 ”Разходи за социални осигуровки и надбавки” по оборотна ведомост към 31.08.2019 г.  – 591,96 лв.;

- 359,54лв. - Платени разходи за здравно осигурителни вноски по данни от информационния масив на НАП през 2019 г.;

- 224,45 лв. -  Платени разходи за ДЗПО по данни от информационния масив на НАП през 2019г.

Предвид установената липса на увеличения и намаления на финансовия резултат, въз основа на установената данъчна печалба от 914 924,19 лв. е изчислен дължим Корпоративен данък в размер на 91 492,42 лв. главница, представляващ 10% от установената данъчна печалба, както и 9149,97 лева лихви за просрочие към 26.03.2021г.

Според изчисленията на ССчЕ, финансовият резултат на дружеството за 2019г., релевантен при определяне на данъчната основа за облагане с Корпоративен данък, е  данъчна печалба в размер на 874 163,78 лв. За да установи този резултат, вещото лице е приложило същия подход като данъчните органи, като е установило приходи от дейността общо 951 801,38 лв., в това число:

- 704 504,02 лв. - Декларирани приходи от ВОД на стоки /за които не са представени документи, доказващи   напускането на стоките от страната/, включени в дневниците за продажби.

- 195 076,73 лв. - Декларирани приходи от износ на стоки към контрагенти извън Европейския съюз (износ на стоки), включени от дружеството в СД и в дневниците за продажби по ЗДДС на доставки по глава трета от ЗДДС (износ на стоки), облагаеми с нулева ставка за ДДС по чл. 28, т. 1  от ЗДДС – доставка на цвят липа – 6500 кг с контрагент MELAR S.A., с данъчна основа 95346,71 лв., с дестинация Формоса, Буенос айрес, Аржентина, с фактура № 17/25.07.2019г., с № MRN: 19BG002008AA320653; доставка на стрък пелин 11583 кг, с контрагент BIOBES Shpk, с данъчна основа 19 256,22 лв., с дестинация Дивжаке, Албания, с фактура № 21/02.08.2019г., с № MRN: 19BG002008AA322818; и доставка на цвят липа 5180кг и стрък пелин - 2762кг, с контрагент FILIPI Co Shpk, с данъчна основа 80 473,80 лв., с фактура № 25/15.08.2019г., с № MRN: 19BG002008AA325902.

- 52 220,45 лв. - Приходи от продажби на стоки в страната /за които не са представени фактури и др.първични счетоводни документи/, включени в дневниците за продажби:

 

Период Дневник продажби

№ на

Дата на

№ на

Име на контрагент

Предмет на

Данъчна

фактура

издаване

контрагента

доставка

основа

201906

**********

18.6.2019

BG201324548

ЕТ ТОНИ-ЕН ТОДОР
НИКОВ

Стоки БИЛКИ

3 223,35

201907

**********

18.7.2019

BG204583196

ХЕРБА ФРУКТ ЕООД

Аванс

1 300,00

201908

**********

19.8.2019

BG200385021

ВИОЛА ОРГАНИК
ЕООД

Стоки

1 490,50

201908

**********

28.8.2019

BG205047220

ПЛАНТАБУЛ ОРГАНИК ЕООД

Стоки БИЛКИ

24 850,00

201909

**********

27.9.2019

BG200385021

ВИОЛА ОРГАНИК
ЕООД

Стоки БИЛКИ

1 773,60

201910

**********

25.10.2019

BG175434691

ВИТАФРУКТ
ЕООД

Стоки БИЛКИ

5 800,00

201911

**********

6.11.2019

BG200385021

ВИОЛА ОРГАНИК
ЕООД

Стоки БИЛКИ

1 200,00

201911

**********

21.11.2019

BG200385021

ВИОЛА ОРГАНИК
ЕООД

Стоки БИЛКИ

468,00

201911

**********

21.11.2019

BG127511529

АДОНИС - 5 ЕООД

Стоки БИЛКИ

1 995,00

201911

**********

29.11.2019

BG200385021

ВИОЛА ОРГАНИК
ЕООД

Стоки БИЛКИ

720,00

201912

**********

4.12.2019

BG175434691

ВИТАФРУКТ
ЕООД

Стоки БИЛКИ

2 400,00

201912

**********

20.12.2019

BG175434691

ВИТАФРУКТ
ЕООД

Стоки БИЛКИ

7 000,00

Общо Билки:

52 220,45

  - 0,18лв. - Приходи от валутни операции по сметка 724 (видно от Оборотна ведомост към 31.08.2019г. на лист 71 от делото);

Разходи за дейността общо 77 637,60 лв., в това число:

  - 35 292,70лв. - Отчетна стойност на продадените стоки през 2019 г., включени в дневниците за покупки по ЗДДС за периода от 01.04.2019г. до 31.12.2019г., в това число и изписани стоки установени по оборотна ведомост по сметка 304 „Стоки" към 31.08.2019 г. –  38153,83 лв., в която сума неправилно  е включена и фактура № 111/12.06.2019 г. на „В Х" ЕООД с ЕИК *******, със стойност 5425,00 лв., (коригирано в дневника за покупки през м.01.2020г.)

Период Дневник покупки

№ на
документ

Дата на
издаване

№ на
контрагента

Име на контрагент

Предмет на
доставка

Данъчна
основа /лв./

201908

148

24.5.2019

BG203080256

БУЗГОВИ - Р
ЕООД

Стоки БИЛКИ

11 650,00

201908

164

19.6.2019

BG205250255

МЕТАЛ КОНТРОЛ
2018 ЕООД

Стоки БИЛКИ

3 500,00

202001

111

12.6.2019

BG*******

В Х
ЕООД

Стоки БИЛКИ

-5 425,00

201908

111

12.6.2019

BG*******

В Х
ЕООД

Стоки БИЛКИ

5 425,00

201908

365

4.7.2019

BG127511529

АДОНИС - 5 ЕООД

Стоки БИЛКИ

627,50

201908

17

30.7.2019

BG204583196

ХЕРБА ФРУКТ
ЕООД

Стоки БИЛКИ

4 000,00

201910

714

14.6.2019

BG201738467

БОЖУР 09 11
ЕООД

Стоки БИЛКИ

3 115,20

201911

343

5.8.2019

BG203886589

ВАЛДЕМА 15
ЕООД

Стоки БИЛКИ

3 000,00

201912

1362

4.12.2019

BG175434691

ВИТАФРУКТ ЕООД

Стоки БИЛКИ

2 400,00

201912

1371

19.12.2019

BG175434691

ВИТАФРУКТ ЕООД 

Стоки БИЛКИ

7 000,00

ОБЩО доставки на билки, включени в Дневниците за покупки през 2019г.   /лв./

35 292,70

  - 1293,87лв. - Платени разходи за осигурителни вноски /ДОО/ по данни от информационния масив на НАП през 2019 г., в това число отразените разходи по сметка 605 ”Разходи за социални осигуровки и надбавки” по оборотна ведомост към 31.08.2019 г.  – 591,96 лв.;

  - 359,54лв. - Платени разходи за здравно осигурителни вноски по данни от информационния масив на НАП през 2019 г.;

  - 224,45 лв. -  Платени разходи за ДЗПО по данни от информационния масив на НАП през 2019г.;

  - 3080,00 лв. - Разходи за заплати - отразените разходи по сметка 604”Разходи за заплати” по оборотна ведомост към 31.08.2019 г. (лист 71 от делото);

  - 34312,43 лв. - Разходи за транспорт, материали и др. според фактури издадени през 2019г. и включени в дневниците за покупки по ЗДДС за периода от м.04.2019г. до м.02.2020г., подробно описани в таблицата по-долу, в това число отразените разходи по сметка 601”Разходи за материали” – 156,80лв. и сметка 602”Разходи за външни услуги” – 18 388,34 лв. по оборотна ведомост към 31.08.2019 г. (лист 71 от делото):

 

Период Дневник покупки

№ на
документ

Дата на
издаване

№ на
контрагента

Име на контрагент

Предмет на
доставка

Данъчна
основа /лв./

начислен ДДС /лв./

201904

**********

8.4.2019

BG201230426

 

БОРИКА АД

 

 

ЕЛ.ПОДПИС

76,80

0,00

201905

**********

15.5.2019

BG117679350

ДОНЧЕВ ТРАНСАВТО ЕООД

услуга транспорт

1200,00

240,00

201905

4109

25.5.2019

BG203521327

М-1-М К ООД

услуга транспорт

3129,33

625,87

201906

8644

27.5.2019

BG201674107

Ж ТБГ ЕООД

услуга транспорт

2900,00

580,00

201906

2659

12.6.2019

BG**********

НОТАРИУС Райна Добрева Иванова

услуга такса

30,00

6,00

201906

2667

14.6.2019

BG**********

НОТАРИУС Райна Добрева Иванова

услуга такса

5,00

1,00

201906

1150

17.6.2019

BG127020804

ЕТ Русанка Аргирова - АРА

Материали - печати

80,00

16,00

201907

**********

25.7.2019

BG176986034

ОДБХ Шумен

услуга такса

75,60

0,00

201907

5777

31.7.2019

BG000917789

Шуменска Търговска промишлена палата

услуга такса

74,00

14,80

201907

1564

31.7.2019

BG202146671

ИЛОНА-74 ЕООД

услуга митническа

50,00

10,00

201908

159

3.6.2019

BG202521865

А А ЕООД

услуга транспорт

700,00

140,00

201908

**********

2.8.2019

BG176986034

ОДБХ Шумен

услуга такса

118,30

0,00

201908

**********

12.8.2019

BG831430171

ЮНИМАСТЪРС ЛОДЖИСТИКС ЕС СИ ЕС ЕООД

услуга транспорт

2881,87

0,00

201908

**********

16.8.2019

BG176986034

ОДБХ Шумен

услуга такса

87,71

0,00

201909

**********

13.8.2019

BG107580222

ЗЛАТЕВИ ООД

услуга транспорт

1200,00

240,00

201909

1580

30.8.2019

BG202146671

ИЛОНА-74 ЕООД

услуга митническа

100,00

20,00

201909

403

11.9.2019

*********

АКАУНТ ГРУП БЪЛГАРИЯ ООД

услуга счетоводна

200,00

0,00

201910

2674

23.7.2019

BG112670319

Г **** ООД

услуга транспорт

2400,00

480,00

201911

4109

2.10.2019

BG203901532

Търново логистикс ООД

услуга транспорт

1200,00

240,00

202001

**********

3.7.2019

BG127628831

ТИТ - Т.Тодоров ЕООД

услуга транспорт

2100,00

420,00

202001

5337

20.8.2019

BG201586486

МЕВИТО ООД

услуга транспорт

2600,00

520,00

202001

5406

1.10.2019

BG201586486

МЕВИТО ООД

услуга транспорт

3000,00

600,00

202001

4256

12.11.2019

BG203901532

Търново логистикс ООД

услуга транспорт

1100,00

220,00

202001

**********

4.12.2019

BG107580222

ЗЛАТЕВИ ООД

услуга транспорт

1000,00

200,00

202002

4487

25.7.2019

BG119673410

РОТОР ЕООД

услуга транспорт

4203,82

840,76

202002

**********

24.9.2019

BG107580222

ЗЛАТЕВИ ООД

услуга транспорт

3800,00

760,00

 

 

 

 

 

Общо разходи:

34312,43

6174,43

  - 1409,95 лв. - Разходи по валутни операции - отразените разходи по сметка 624”Разходи по валутни операции” по оборотна ведомост към 31.08.2019 г. (лист 71 от делото);

  - 1663,27лв. – Други финансови разходи - отразените разходи по сметка 629 ”Други финансови разходи” по оборотна ведомост към 31.08.2019 г. (лист 71 от делото);

  - 1,39 лв. – Други извънредни разходи - отразените разходи по сметка 699”Други извънредни разходи” по оборотна ведомост към 31.08.2019 г. (лист 71 от делото);

- Увеличения на финансовия резултат – 0,00 лв.

- Намаления на финансовия резултат –  0,00 лв.

- Данъчна печалба                 -        874 163,78 лв.

- Корпоративен данък           -          87 416,38 лв.

Според ССчЕ, за да установят КД в размер на 91492,42 лв, данъчните органи са признали  като разходи (без наличието на фактури) на билки, които са продадени през 2019г. и са включени в дневниците за покупки през 2019г., при което е признат разход (без документи) – отчетната стойност на продадените през 2019г. билки, възлизащ на 35292,70 лв. В този вариант размерът на данъчната печалба е 914924,19 лв., респективно КД – 91492,42 лв.

Вещото лице обаче приема, че КД за периода 27.03.2019г.-31.12.2019г., следва да се изчисли съобразно всички декларирани от дружеството в съответните СД данни – признати разходи (без наличието на фактури) всички включени в Дневник покупки фактури за доставки на билки, транспортни услуги, други услуги. По този начин данъчната печалба възлиза на 874163,78 лв., а КД – в размер на 87416,38 лв. Същото уточнява, че разликата между установената в РА данъчна печалба и тази изчислена от ССчЕ произтича от разходи за заплати, материали, външни услуги, разходи по валутни операции, други финансови разходи и други извънредни разходи по оборотна ведомост към 31.08.2019 г. и според фактури, издадени през 2019г. и включени в дневниците за покупки по ЗДДС за периода от м.04.2019г. до м.02.2020г., които не са взети предвид от данъчните органи при определяне на данъчната основа за облагане по ЗКПО.

Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице досежно  установените приходи и разходи на дружеството, определящи стойността на данъчната печалба, респективно стойността на дължимия от него КД за 2019г. След като данъчните органи са приели, че описаните в СД и дневниците за покупки доставки на билки са реално извършени, независимо от липсата на представени първични счетоводни документи, необосновано не са признали като разход съпътстващите ги други финансови разходи, за които също няма приложени фактури, но са отразени в оборотната ведомост. ССчЕ подробно е обосновала конкретните причини, довели до установените различия, като направените от него изчисления, както и самото заключение, не са оспорени от страните, поради което съдът приема за безспорно установено, че данъчната печалба за 2019г. е в размер на 874 163,78 лв., респективно КД, представляващ 10% от ДП съгласно чл.20 от ЗКПО – в установения от ССчЕ размер от 87416,38 лв. При това положение и с оглед сроковете за изискуемост на задължението за КД за 2019г., лихвата за просрочие върху сумата от 87416,38 лв., изчислена от съда по реда на чл.160 от ГПК чрез лихвения калкулатор на НАП (достъпен на електронен адрес: http://nraapp03.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp), за периода от 01.04.2019г. до 26.03.2021г. (за който в РА са начислени лихви), е в размер на 8742,34 лв.

Изложеното обосновава извода, че досежно задълженията по ЗКПО, РА следва да бъде отменен в частта, с която за данъчен период 2019г. е установено задължение за внасяне на ДДС за сумата над 87416,38 лв. главница до пълния установен размер от 91492,42 лв. и над 8742,34 лв. лихви до пълния установен размер от 9149,97 лв.лихви, поради издаването му в нарушение на материалния закон в тази му част.

В останалата му част, с която е установено задължение на КД по ЗКПО в размер на 87416,38 лв. главница и 8742,34 лв. лихви, РА е постановен в съответствие с материалния закон, поради което жалбата в тази й част следва да бъде отхвърлена.

В обобщение на изложеното съдът приема, че оспореният РА е издаден в нарушение на материалния закон, респективно следва да бъде отменен в частта му, с която са установени задължения за:

- ДДС за данъчен период м.07.2019г. за сумата над 31222,19 лв. главница и за сумата над 5118,38 лв. лихви;

- ДДС за данъчен период м.08.2019г. за сумата над 16 801,80 лв. главница и за сумата над 2 753,85 лв. лихви; респективно „Задължения за данъци по РА /в лв./ като резултат за периода“ в размер над 17886,80 лв. главница и над 2921,74 лв. лихви;

- КД за данъчен период 2019г. за сумата над 87416,38 лв. главница и над 8742,34 лв. лихви.

В останалата му част, с която са установени задължения за ДДС – главница и лихви, РА се явява издаден при правилно приложение на материалния закон, от компетентен орган, в изискуемата форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което жалбата в тази й част следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на делото и на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, страните имат право на присъждане на направените от тях разноски, съобразно уважената, респ. съобразно отхвърлената част от жалбата. В случая материалния интерес по делото е в размер общо на 384592,67 лева (включващ 100642,39 лева главница и лихви задължения по ЗКПО и 283950,28 лева главница и лихви по ЗДДС, установени с РА). Размерът на уважената част от оспорването се равнява на 49576,23 лева (в т.ч. 45092,56 лева задължения по ЗДДС и 4483,67 лева задължения по ЗКПО).

В хода на устните състезания оспорващото дружество чрез процесуалния си представител е направило искане за присъждане единствено на заплатения депозит за ССчЕ, който е в размер на 600 лева. В тази връзка следва да се отбележи, че отмяната на РА в частта му досежно 45092,56 лева задължения по ЗДДС произтича от представени в хода на съдебното производство доказателства от Митническо бюро-гр.Шумен, които оспорващият е могъл, но не е представил в хода на ревизионното производство, по силата на чл.161, ал.3 от ДОПК същият следва да понесе разноските досежно тази уважена част от жалбата, респективно за същата не му се дължат разноски. На същия се дължат разноски единствено досежно отмяната на РА в частта му за сумата от 4483,67 лева задължения по ЗКПО, а именно в размер на 7,00 лева.

В хода на устните състезания ответната страна е направила искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, определен от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.8, ал.1, т.5 от с.н., минималното адвокатско възнаграждение с оглед установения материален интерес е в размер на 6375,93 лева. Ето защо и с оглед отхвърлената част от оспорването, както и уважената част в размер на 45092,56 лева, по отношение на която са налице предпоставките на чл.161, ал.3 от ДОПК, в полза на ответната страна, която е представлявана по делото от юрисконсулт, се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 6301,60 лева (изчислено съобразно отхвърлената част от жалбата в размер на 335016,44 лева и уважената част в размер на 45092,56 лева, по отношение на която са налице предпоставките на чл.161, ал.3 от ДОПК).

От така определените на страните дължими суми за разноски съдът намира, че по компенсация в тежест на „Л.О-Х.Л.“ООД следва да бъде възложено да заплати в полза на Националната агенция за приходите разноски по делото в размер на 6294,60 лева.

Водим от горното и на основание чл. 160, ал.1 от ДОПК, Шуменският административен съд

Р     Е     Ш     И   :

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-03002720005452-091-001/26.03.2021г., издаден от началник сектор „Ревизии“ в Дирекция“Контрол“ при ТД на НАП-гр.Варна и главен инспектор по приходите  в Дирекция“Контрол“ при ТД на НАП-гр.Варна, в частта му, с която са установени дължими от „Л.О-Х.Л.“ООД с ЕИК +****, със седалище и адрес на управление ***, Стопански двор, представлявано от Е.С.М. и Г.М.В., заедно и поотделно, данъчни задължения, както следва:

- задължение за Данък върху добавената стойност за данъчен период м.07.2019г. - за сумата над 31222,19 лв. главница и над 5118,38 лв. лихви;

- задължение за Данък върху добавената стойност за данъчен период м.08.2019г. за сумата над 16 801,80 лв. главница и над 2 753,85 лв. лихви; респективно „Задължения за данъци по РА /в лв./ като резултат за периода“ в размер над 17886,80 лв. главница и над 2921,74 лв. лихви;

- задължение за Корпоративен данък  за данъчен период 2019г. - за сумата над 87416,38 лв. главница и над 8742,34 лв. лихви.

ОТХВЪРЛЯ жалбата „Л.О-Х.Л.“ООД с ЕИК +****, със седалище и адрес на управление ***, Стопански двор, подадена от управителя Г.М.В., срещу Ревизионен акт № Р-03002720005452-091-001/26.03.2021г., издаден от началник сектор „Ревизии“ в Дирекция“Контрол“ при ТД на НАП-гр.Варна и главен инспектор по приходите  в Дирекция“Контрол“ при ТД на НАП-гр.Варна, в останалата й част.

ОСЪЖДА „Л.О-Х.Л.“ООД с ЕИК +****, със седалище и адрес на управление ***, Стопански двор, представлявано от Е.С.М. и Г.М.В., заедно и поотделно да заплати на Националната агенция за приходите – гр.София, сумата от 6294,60 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България град София в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137, във вр.с чл.138, ал.1 от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК.

 

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: